Joomla Software solutions Template

Payday loan

Политическо издигане на българската държава през първата половина на IX век

3.1 България след смъртта на хан Аспарух

3.2 България при хан Крум

3.3 Войни с Византия

3.4 Вътрешна и външна политика на хан Омуртаг

3.5 Териториално разширение при хан Пресиян

Структура на изложението

І. Политическа нестабилност в българската държава

1.1 борба между прабългарските родове за овладяване на върховната власт

1.2 Военнополитически натиск от Византия

1.3 Преодоляване на кризата при хан Телериг

1.4 Активизиране на българската външна политика при хан Кардан

ІІ. България при хан Крум(803-814 г)

2.1 Унищожаване на аварския хаганат през 805г-първо териториално разширение за България

2.2 Българо-византийския двубой между хан Крум и империята(808-813г)

2.3 Смъртта на хан Крум и военната експанзия

2.4 Законодателна реформа-същност на „Крумовите закони”-политически,идеологически,социални и икономически последици

ІІІ. България при хан Омуртаг(814-831г)

3.1 Продължаване на основната политика-военни действия срещу Византия

3.2 Българо-византийски договор от 815г и неговото значение

3.3 отбрана и отвърждаване на завладените позиции от Крум

3.4 Развитие на централизацията на държавата,продължаване на преходната политика и административна реформа при хан Омуртаг

--строителна делност

--промени в титула на владетеля

--антивизантийски и антихристиянски репресий

ІV.България при Маламир(831-836г) и хан Пресиян(837-852г)

4.1 Проблеми за престолонаследството

4.2 Запазване на мирни отношения с източното немско кралство(Людовик Благочестиви)

4.3 Териториално разширение за сметка на Византия

4.4 Продължителна строителна дейност

4.5 Засилване на българския натиск към централна и източна Македония и Беломорска Тракия при хан Пресиян

4.6 Поява на Сръбската държава по западните граници на България-уридие на Византийската полика

4.7 Отблъскване на византийските опити за възстановяване контрола над Родопите,централна и източна Македония

V. Основни резултати от вътрешната политика-адменистративните реформи на българските владетели в края на VII и първата половина на IX век

5.1 Формиране на модерна държавноадменистративна уредба на България

5.2 Установяване на точно наследствено право

5.3 Определяне на санове и военноадменистративни длъжности

5.4 Формиране на централна и местна адменистрация

VI. Заключение

6.1 Значение на териториалното разширение за България

6.2 Вътрешна политика –адменистративните реформи

6.3 Превръщане на България в първостепенна политическа сила на Балканите

6.4 Начален етап на политическа хегемония на България

Извори: Хамбарлийски каменни надписи от хан Крум;Търновски,чаталарски,сюлейманквойски надписи ит хан Омуртаг;маламиров летопис (каменен надпис);пресиянов надпис от град Филипи днешна Гърция;писмени извори от Теофан изповедник; „Хронография” Лъв Граматик;Анопите на Айнхард

Увод:

Създаването на българската държава през 681г било едно от значителните събития в резвитието на Европейския югоизток.Държавата укрепнала и се укрепила благодарение на първите й владетели-хановете Аспарух и Тервел

През средата на VIIIв България навлязла в период на остра политическа криза,която напълно била преодоляна с управлението на хан Крум.С неговото властване от началото на IХв,България навлиза в нов етап на развитие.Започнало преодоляването на етническия дуализъм и налагането на монархичекия принцип на управление .Във външната си политика хан Крум и неговата династия предприели активни действия за преобщаването на славяните от т.нар. българска група към българската държава.

Образуването на българската държава е едно от най-значителните събития в историята на Балканския полуостров през Средновековието (Медиавистика).В непосредствена близост с могъщата Византия се създава и утвърждава една нова политическа сила,на която е съдено в определени периоди значително да повлияе върху средновековната европейска цивилизация.Хронологически погледнато,образуването на българската държава предхождало създаването на редица европейски държави.Това било първото трайно политическо обединение,създадено и утвърдено с дейното участие на славяни и прабългари.

Заключение:

С управлението на Крум и преките му наследници били извършени значителни промени във вътрешнополитическото развитие на България,която я превърнали в централизирана държава.Този процес протичал успоредно с пресъединяването към ханството на множество славяни.Извършвала се постоянна християнизация,а с това напредвал процеса на сливане на двата етноса – славяни и прабългари.

Цялостното развитие на този период създало стабилни основи за реформената дейност на княз Борис-Михаил І,свързана с налагане на християнството и въвеждане на славянската азбука и писменост.

В средата на ІХ в България станала един от факторите на европейския Югоизток.При все това тя била третирана като „варварска” държава,тъй като не се числяла към семейството на християнските народи.Този въпрос,който опирал до бъдещето на България,застанал на преден план в политиката на новия хан- по-късно княз Борис-Михаил І.

Изложение:

Създаването на българската държава е естествен резултат от сложните исторически процеси през епохата на т.нар. ВПН.По волята на историческия случай на Балканския полуостров са дали среща прабългарската номадска култура и земеделската култура на славяните.Създаването на политическа организация било началния момент,без който не би могло да се осъществи раждането и формирането на българския етнокултурен тип.Корените на българската държавност се крият в многовековния исторически път на славяни и прабългари до трайното им усядане на Балканския полуостров.Още в VIIв коренно се променила етническата картина на Балканите .Масово резселване и нашествия от страна на славянските племена.Във византийската империя прониквали постепенно огромни славянски маси.Като ,че ли доброволно Византия и неизбежно включвала славяните в своите земи.

По времето,когато Византия полагала всички усилия да възстанови власта си в крайдунавските земи и Южна Бесарабия,там пак се разселили прабългарите-уногондури на чело с хан Аспарух.Византийските хронисти Теофан Изповедник и Патриарх Никифор изрично отбелязват,че след като се настаняват в Онгъла,прабългарите започнали да нападат и опустошават византийските земи, като им пречиняват огромни щети.

В продължение на две десетилетия прекарани в мир с Византийската империя,българската държава успява да стъпи здраво и да пусне корени.За ханът й –Аспарух се споменава в летописите,макар и доста лаконични,че загинал около 700-701г във войната с хазарите.Именикът на българските ханове посочва,че хан Тервел е приемственик на престола от рода Дуло.И ако за Аспарух споменът ни води към създаване на българската държава,то Тервел е нейн създател.По него време държавата укрепва,постига международно признание и авторитет,заема решаващо място в системата на политическите договорености в Югоизточна Европа.Ханът се възползвал от вътрешните размирици във Византия.С дипломатически такт и уръжие той принудил империята да направи някои отстъпки,като териториална компенсация,което е факт за първото разширение територията на младата българска държава.

Най-важната предобивка от страна на Византия по времето на Юстиниан ІІ ,за хан Тервел е превъзгласяването му за кесар.Според историческите извори хан Тервел бил почетен с тази титла,която била втора по значемост в ранглистата на византийското управление,за дипломацията на чужд владетел. С устроената тържествена церемония в императорския дворец в негова чест императора дал израз на признанието суверенната власт на хан Тервел и заповядал да се постави статуя на българския владетел пред хиподрума.

Получаването на областта Загоре била другата важна придобивка за младата България.Известно е като факт от изторическите извори,че тази област дълго време е била стратегически важна за Византия.

Активната и гъвкава дейност,която хан Тервел усъществил при управлението си, допринесло особенно много за укрепване на българската държава в началото на VІІІ в.Сключените от хана международни договори с Византия утвърдили ролята и мястото на България,като независима политическа сила,засилили властта и авторитета на българския владетел.Тези насоки от началния живот на българката държава слагат траен отпечатък върху цялостното изграждане на нейната държавна и идейна историческа структура през ІХ-Хв.

Положителните тенденции в развитието на българската държава се прекъсват временно поради зародилата се политическа криза в края на VІІІ век,когато управляващите прабългарски родове се борили за надмощие над ханската власт.Този период благоприятства Византия да обърне внимание към България и в създадената историческа ситуация да започне война с цел пълното унищожаване.Изразител на тази политика станал император Константин V Копроним.Той организирал девет военни експедиции срещу България,но не е успял да я ликвидира.Кризата във вътрешното състояние на държавата започнала при Винех и се задълбочила при неговите приемници Телец,Сабин,Умор,Токту и Паган.В домогванията си за престола едни от тях се осланяли на помощ от Византия,а други били за решителни действия срещу нея.Не без основание за нестабилността на ханската власт били и някои противоречия между славяни и прабългари подклаждани от Византия.

При следващите ханове Телериг и Кардан била преодоляна кризата на междуособиците .В този период се забелязва активизиране на военната дейност с посока Балкански югозапад,главно Македония.При хан Телериг(768-777г) Вътрешното положение на България се стабилизирало.Той проявил качества на военноначалник,съчетани с дипломатическа хитрост.Справил се с византийските превърженици в България и разбил окончателно надеждите на Константин V Копроним да разгроми българската държава.

Процесът на вътрешна стабилизация продължил и при Кардам(777-803г).След успешна война през 792 година и сключеният мирен договор с Византия,тя отново възобновила ежегодният данък към България.

Очертаните основни резултати от управлението на хан Телериг и Кардан показват,че се слага стабилна основа и се разгръща държавно-политически възход на България.А неговото развитие , като нов етап Ще се осъществи при управлението на хан Крум.Събитията от втората половина на ІІ век показали,че независимо от сериозните вътрешни сътресения и външния натиск,българското общество имало достатъчни сили и възможности да преодолее кризата и да утвърди независимото положение на държавата.

Новият български хан поема управлението на държавата в една доста сложна международна обстановка (803-814г).Разширявайки границите на българската държава ,хан Крум укрепва тези територии и показва пред своите съседи силата на своят

политическа независимост.Сега българската държава се оказва в непосредствено съседство с Франската империя.Така в тогавашна Европа съществуват пет големи сили,три големи държави:-Византия,България,Франското кралство.

Успешната военнополитическа дейност на хан Крум на северозапад срещу аварите и на юг срещу Византия укрепила международния престиж на българската държава.Той се убославя от териториалното разширение ,при което в пределите на държавата са включени нови земи по средния Дунав и на юг в Тракия,обитавани от многочислени славянски племена.В началото на ІХ век България в лицето на хана изпълнявала мисията си на обединител на славянските народи от Балканският полуостров.През управлението на Крум българската държава имала възможност да се насочи към активна завоевателна политика,която дала своето отражение в отношенията с Византия и Франската империя.

Вътрешната политика на България поначало не е така забележима,както външната,особенно в период на подем.Историята обаче посочва,че битки и войни се губят и печелят,територий се завладяват и отстъпват,но остава онова,което е сторено за уретбата на държавата.Именно това е нейното истинско завоевание и основа за могъщество.Тази констатация важи с пълна сила за България през първата половина на ІХ век.

В адменистративно отношение българската държава представлява своеобразен конгломедат. От една страна прабългарите са съсредоточени във вътрешните области на държавата;управление по свои вътрешни закони,наследени от далечното тюркско-алтайско минало.От другата страна многобройните славяни са подчинени на българският хан,признават неговата върховна власт,но също живеят и се самоуправляват по своето обичайно право.Стабилизацията на държавата след преодоляването на вътрешните междуособици,активизацията на външната й политика, поставят на испитание съществуващата административна уретба.Началото на ІХ век изисква нов по-ефективен начин на устройство на държавата,който да бъде насочен към една цел-централизация и укрепване на монархическата институция.Първите стъпки в тази посока са сторени от хан Крум.

Българския владетел се опитал да въведе ново устройство върху старите принципи на местното самоуправление с контрол от страна на централната власт,паралелно с административното преубразуване,вървяло и законодателното.Крум пребягнал до създаване на закони .Новите закони били главно насочени към охрана и запазване на частната собственост,необходимо условие за изграждане на държавата по нов начин,различен от наложената от векове практика.Кодификацията на законодателството е гаранция и условие за проведената административна реформа.Крумовите закони показват силно диференцирано общество.Аристокрация свързана със земята ,”служебна” аристокрация ,която под влияние на Византия постепенно придобила основна тежест в държавата.На този фон се появяват свободни граждани и обеднели хора (просяци),които постепенно били поставяни под зависимостта на отделни земевладелци или на централната власт.

Постепенната централизация на държавата,въвеждането на стройна и добре организирана бюрократична и чиновническа система обхванала цялата държава и неизбежно довела до създаване на финансиви-данъчна система.Материализиран израз е разгърнатото строителство при Омуртаг и неговите наследници в лицето на Пресиян.Друг много важен момент от централизацията и доходоносен источник се явява данъчното облагане.

Ханската власт се предава по мъжка линия.Втори по ранг след хана бил кавханът,той се явявал в определени случаи главнокомандващ на армията водил дипломатическите и политически дела.След кавхана бил и чиргубоилът Вероятно по исторически сведения той командвал вътрешните крепости на държавата.Той също имал разностранни форми-политически,военни, граждански .Длъжността –таркан имала главно военни форми.Родовото начало било изявено поради запазването до голяма степен на прабългарските родове-Дуло,Вокил,Угаин,Ермиар,чакарар,Сред тези родове се предавали по наследство някои от вишите санове в управлението.Наследство от миналото оставал съветът на великите боили,който до някъде ограничавал ханската власт.

Административните промени,процъфтяването на стопанството,новото законодателство,това са все фактори,които подготвят могъществото на българската държава през Х век.По време на краткото,но изключително управление на хан Крум,България не само увеличила територията си,но станала сила,с която могъщите й съседи –Византия и Франкската империя трябвало да се съобразят.

Изворите съобщават,че наследникът на Крум не заел веднага бащиният си престол,поради династическа криза.Едва година по-късно- 815г-на престола на държавата застанал хан Омуртаг(815 до 831г).До края на управлението си Омуртаг строго се предържал към клаузите на мира.Хан Омуртаг предприел и активно строителство,което остава траен спомен в съзнанието на българите.За тази му дейност свидетелстват всички каменни надписи.С името на хана се свързва изключително важната военно-адменистративна реформа като продължение на централизацията на държавата.Всички тези реформи и мирната политика на хана оздравили държавата,повишили авторитета на владетелската власт и издигнали международния авторитет на България.

Омуртаг имал три сина:Енравота,Звиница и Маламир.Имената им само показват,че в тях тече славянска кръв.Майката била славянка.По законът за наследство престолът се наследява от първородния син ,но поради християнските му обеждения,Енравота бил лишен от това му право.Той е малолетен и е много кратко неговото управление.Единствено стратегическа се оказва завладяната родопска област.Краткото управление все пак довело до определени успехи на българската държава.По исторически извори по всяка вероятност Маламир е починал от незнайна болест и така властта преминала у Пресиян,син на Звиница и племенник на покойният Маламир.Новият български хан Пресиян(836-852г) активизирал значително външната политика,свързана с разширение към южните и югоизточни райони на Балканите.За жалост сведенията за него са твърде оскъдни.