Home История Уилям Тафт - биография

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Уилям Тафт - биография ПДФ Печат Е-мейл

Ранни години и кариера

Тафт е роден на 15 септември 1857 г. в Синсинати, Охайо. Майка му Луиза Тори е възпитаничка на либералния колеж Маунт Холиок , а баща му Алфонсо Тафт е известен деец на републиканската партия, който е военен министър в кабинета на Юлисис Грант. Както баща си младия Тафт посещава колежа на Университета Иейл, а след него посещава Синсинати лоу скуул и започва политическа кариера в Охайо , кратко след като придобива адвокатска правоспособност през 1880 г.

През 1892 г. Тафт е назначен от президента Бенджамин Харисън за асоцииран съдия към създадения току що 6 Апелативен окръжен съд, пост на който той служи до 1900 г. През 1900 г. президентът Уилям Маккинли го назначава за председател на комисията по организацията на властта във Филипините, които са придобити от САЩ при войната с Испания и последвалия Парижки договор от 1898 г. От 1901 до 1903 Тафт е първият цивилен губернатор на Филипините. През 1903 г. Теодор Рузвелт го назначава за военен министър и той се връща в САЩ.

Президентство

След като служи почти два пълни мандата популярният Теодор Рузвелт отказва да се кандидатира за нов в предстоящите през 1908 г. избори. Вместо това посочва Тафт за следващия президент от Републиканската партия. С помощта на Рузвелт, Тафт уверено побеждава демократа Уилям Брайан. По време на своето президентство тафт се отчуждава от по либерално настроените членове на партията , които продължава да считат Рузвелт за свои ръководител.

Тафт продължава законовата битка с тръстовете, дава нови права на Междущатската търговска комисия, създава Националния парк Йелоустоун учредява пощенска спестовна банка и колетна пощенска служба, разширява кръга на длъжностите, които се считат за държавна служба и дава подкрепата си за две поправки на конституцията. 16– та поправка дава право на въвеждане на федерален данък върху приходите, а 17– та поправка, ратифицирана през 1913 г., въвежда задължителни избори за сенатори от страна на населението на отделните щати, с което се заменя съществуващата до сега система изборът да се прави от щатските парламенти. Той подписва закона, с който се създава Трудовия департамент на САЩ.

Като опозиция на посочените достижения се явяват: подкрепата на Тафт за защитни мита , което вбесява либерално настроените среди, опозицията му за влизането на щата Аризона в Съюза, поради неговата либерална конституция; растящото влияние на консервативното крило на партията му. През 1910 г. партията на Тафт е разделена.

Прогресивните републиканци открито се противопоставят на Тафт през изборите за Конгрес от 1910 г. и на републиканските първични избори през 1912 г. Когато Тафт печели номинацията на Републиканската партия, прогресивните организират конкурентна Прогресивната партия на САЩ и избират Теодор Рузвелт , който да се кандидатира срещу Тафт в общите избори. Това помага да се раздели републиканския вот и се стига до избора на демократа Удроу Уилсън.

Показания на очевидци, а и самият Тафт признава, че по време на президентския мандат е страдал от дисомния (разстройство, при което се стига до спиране на дишането по време на сън), последица от теглото му – от 136 до 159 килограма. Легендарната му способност да заспива по всяко време и при всякакви условия и била обществена тайна и причина за неудобство за събеседниците му. Година след напускането на президентския пост Тафт губи почти 32 кила от теглото си, което и спасява живота му.

Назначенията на Тафт във Върховния съд

Тафт назначава 5 съдии във Върховния съд, като повече от него (шест) са назначавали само Джордж Вашингтон и ФДР, а по пет назначения имат Ендрю Джаксън и Ейбрахъм Линкълн. Необикновената възможност да направи петте назначения само за един мандат на съда – 1910 – 1911 е причинена от лошите назначения в съда през 1909 г/ Най младият съдия Мууди е толкова болен, че напуска съдийската банка през 1909 г. и никога не се връща , четирима съдии са над 70 години в различни стадии на боледуване и трима умират до 1910 г. Може би затова 4 от назначенията на Тафт са сравнително млади хора от 48 до 54 години.

Председател на Върховния съд

От 1921 до 1930 година Тафт е Председател на Върховния съд на САЩ. Тй е единственият президент, който е заемал този пост и единственият бивш такъв , който е заклевал новите президенти, а именно Калвин Кулидж и Хърбарт Хувар. Той е и първият председател на Върховния съд, който няма предишен опит на върховен съдия. В опита си да направи съдът по ефективен той подпомага приемането на закон през 1925 година, който дава на прецедентите на Върховния съд национално значение.

Тафт се оттегля от поста Председател на 3 Февруари 1930 г. поради влошеното си здраве. Той умира 33 дни по – късно на 8 март. След три дни е погребан в Националното гробище Арлингтън и това са тленните останки на първия президент, които са положени в това гробище, другият президент погребан там е Джон Кенеди.

През 1938 г. трето поколение Тафт влиза в политиката с избирането на най – големия син на президента Робърт Тафт за сенатор. Яростен опонент на Новия курс на ФДР той е лидер на републиканците в сената от 1939 до 1953 година. Другият му син – Чарлз Фелпс Тафт е кмет на Синсинати, Охайо. Внукът на президента – Робърт Тафт мл, е сенатор от Охайо 71– 78. Пра внука на президента Робърт Тафт III е губернатор на Охайо в момента; Уилям Хауърд Тафт III е бил посланик в Ирландия; Уилям Хауърд Тафт IV е високопоставен чиновник в държавния департамент.

 

WWW.POCHIVKA.ORG