Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод:

Априлската епопея – главна причина за предизвикване и избухване на Руско-турската освободителна война от 12. 04. 1877г. Кратко изложение по хода на основните бойни действия. Участие на българите във войната. Подписване на Одринското примирие от 19. 01. 1878г. Оценка на характера и значението на Руско –турската война за българската нация: тя е буржоазно – демократична, национална освободителна революция. С победата е възстановена една във всяко отношение справедливост – Българската държава е отново на световната карта.

Обзор на източниците по въпроса:

При проучването на този проблем, науката привлича различни по време, по вид (устни, веществени, писмени, изобразителни, етнографски и фотографски) и по произход източници и извори.По произход можем да ги разделим на домашни и чужди, основни и второстепенни. Също така можем да ги разделим на източници за: стопанско, социално – културно и политическо развитие. Изворите и източниците са още държавни и частни, като до частните достъпа, по – принцип е по – ограничен и затруднен заради субективния фактор.

Домашните източници са многообразни. Към тях се отнасят и обществените паметници от епохата – етнографски материали, представителни сгради, оръдия на труда и произведения на художественото изкуство. Много са различните документи, които се съхраняват в държавните и местни архиви, в националния музей, в националната библиотека, в хранилища на църкви, читалища, училища и други. Много ценни данни за интересуващото ни време и епоха черпим от важните официални документи: „Търновската конституция”; „Български конституции и конституционално проекти”; С. Радев – „Строители на съвременна България” – т. 1, 2, „Ранни спомени (1879-1898 г)”;Д. Ганчев – „Спомени за княжеското време”, „Спомени (1864г. – 1887 г.)”; Г. Стефанов -„Международни актове и договори (1648г. – 1918 г.), „Освободителното движение в Македония и Одринско”; П. Пешев – „Исторически събития и деятели в навечерието на Освобождението ни до днес”; Г. Генов – „Международни актове и договори, засягащи България”. Интересни сборници са „Спомени за Учредителното събрание от 1879 г.”; „Алманах на Българската конституция ” – 1911г.; „Борбите в Македония и Одринско 1878 – 1912 г.”; „Външната политика на България” т.1 (1878 – 1886 г.) и сборник „Македония”; Важни са стенограмите на Народното събрание и други наредби, декрети на ВРУ, укази и закони, споразумения. Огромна като обем информация се съдържа в архивите и музеите – държавните и местните, в личните архиви, в тези на държавни и частни учреждения. В тях се съдържа разнородна информация - данъчни, териториално - административни, съдебни и т.н. документи.

или1) Именно тези особености правят важен приноса и усилията на поколения български учени, които в научните си изсдвания дават една все по-пълна, обективна и разбираема представа и знания за този знаменателен в развитието на България момент. Сред тях задължително отбелязваме приноса на :

или2) С издирването, проучването и критичният анализ на всички тези източници се занимават поколения български и чужди учени. Сред тях задължително отбелязваме приноса на: акад. И. Димитров - „За либерално или консервативно управление”, „България на Балканите и в Европа”, „Князът, конституцията и народът”; проф. Ст. Трифонов – „Добруджанският въпрос (1878 – 1944 г.); проф. Е. Стателова – „Държавно политическо изграждане на Източна Румелия 1879-1885 г.”, проф. М. Лалков – „Българската монархия – щрихи в бяло и черно”, „Българската външна политика (1877 – 1944 г.): между екзалтацията и погрома”; „Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886 г.”; проф. Р. Попов – „Балканите в системата на военно-политическите блокове и съюзи на империалистическите сили (1878 – 1908 г.); проф. Р. Мишев – „Австро – Унгария и България (1879 – 1894 г.). Политически отношения.”; проф. А. Пантев – „Англия срещу Русия на Балканите 1878 – 1894 г.”, „Създаването на българската държавност видяно отвън”1878 – 1900 г.; проф. Д. Дойнов – „Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г.”, „Комитетите „Единство”. Ролята и приносът им за Съединението 1885 г.; проф. С. Дамянов – „България във френската политика (1878 – 1918 г.), „Външно политическите институции на буржоазната държава”; Патриарх Кирил – „Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание”; доц. Ст. Грънчаров – „Монархическият институт”; доц. Д.Саздов – „П. Каравелов в навечерието и по време на Учредителното събрание.”, „Създаване на многопартийната политическа система на нова България (1878 – 1918 г.), „История на Третата Българска държава”; доц. Ив. Стоянов – „Либералната партия в Княжество България (1879 – 1886 г.)” ; доц. М. Радева – „Национални ориентири и европейски измерения в Българското културно развитие (1878 – 1912 г.), „Културната политика на българската буржоазна държава (1885 – 1908 г.), „Просветната политика на българската държава от Освобождението до войните (1878г.–1912г.)”; В. Божинов – „Създаване на Търновската конституция”, „Парламентаризъм в България (1879 – 1894г.); Е. Бужашки - „Възникването на буржоазната политическа система в България” , „Възрожденски влияния върху политическите партии след Освобождението”; сборник доклади: „Кресненско - Разложкото въстание 1878г.”; Г. Тодоров – „Временното руско управление в България през 1877 – 1879г.” , „Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество България (1881 -1883 г.); М. Стоянов – „Когато Пловдив беше столица”; Й. Гешева – „Идеология и програми на Консервативната партия (1879 – 1886 г.)”; Хр. Дерменджиев – „Символите на Българската държава (1878 – 1948 г.)”; К. Пандев – „Национално - освободително движение в Македония и Одринско 1878 – 1903 г.”; С. Пенков – „Международни договори на България (681 – 1947 г.)”; А. Цанов –„Александър Батемберг; Ст.Цанков – „Българската православна църква от Освобождението до настояще време”; доц. В. Колев – „Партии и парламентаризъм в България (1879 – 1944г.); Ат. Божков – „Култура и културни институции след 1878 г.(до Първата световна война); Хр. Тепавичаров и М. Матеева – „Дипломатическите отношения на България (1878 – 1888 г.). Обилна и много ценна информация черпим и от редица общи и колективни трудове: „История на България” т. VII БАН, „Кратка история на България” - различни издания с различни авторски колективи, учебници по „История на България” 11 клас, „Очерци по Българска история (1878 – 1948 г.” и „Очерци по Българска история (1918 – 1948 г.)”, „Български държавни институции (1879 – 1986 г.) – енциклопедичен справочник, „Търновските законодатели” – юбилеен сборник.

Преходно изречение към изложението на темата

I. Възстановяване на III Българска държава.

1. Сан Стефански прелиминарен мирен договор – 03. 03. 1878г. Решения.

Причини за ревизията му от Великите сили. Съюз на тримата императори

С победата на Прусия и Северногерманския съюз над Франция във френско-пруската война (1870—1871г.), е сложено началото на нов период в отношенията между европейските държави и в развитието не само на Източния въпрос. Успоредно с провъзгласяването на единната Германска империя, приключва и обединението на Италия. Двете нови европейски държави упорито се стремят да получат статут на велики сили. Едновременно с това се очертава нарастващо сближение между Германия и Австро-Унгария, чиято цел е победена Франция да остане в изолация. Във Виена вземат връх политиците реалисти, които предпочитат сътрудничество с Германия, вместо опити за реванш за поражението в Австро-Пруската война от 1866г. Новият външен министър на Виена, граф Андраши се обявява за тясно сближение с Берлин и Лондон. По негово внушение през лятото на 1871 г. император Франц Йосиф се среща с кайзера на Германската империя, Вилхелм I и с канцлера Ото фон Бисмарк в курорта Бад Гащайн. За първи път там е лансирана идеята за съюз на тримата императори: на Германия, Австро-Унгария и Русия, който да поддържа монархическите и консервативните сили в Европа срещу засилващите се позиции на либерализма и републиканизма. Бисмарк се надява да осуети евентуално сближение между Франция и Русия, което застрашава сериозно позициите на Германия. Контактите с правителството на Уилям Гладстон във Великобритания не довеждат до сериозни резултати или ангажименти на британското правителство към очертаващия се алианс на трите империи. Австро-Унгария от своя страна търси компромис с Русия по отношение сферите на влияние на Балканския полуостров, по които двете империи имат стари противоречия. През есента на 1872 г. се провежда и първата среща на тримата императори (Вилхелм I, Франц Йосиф и Александър II) в Берлин. Тримата монарси и техните външни министри (Бисмарк, Андраши и Горчаков) бързо намират общ език, като Австро-Унгария и Русия поемат взаимни ангажименти да не се намесват на Балканите и да поддържат статуквото. През 1873 г. са подписани руско-германска и руско-австро-унгарска военна конвенция. Впоследствие е оформен Шьонбрунският договор (23 октомври 1873) между трите империи, който поставя основата на Съюза на тримата императори. По време на Източната криза (1875-1878г.), Русия успява да използва частично съюза, за да осигури провеждането на Руско-турската война (1877-1878г.) и да постигне отменяне на унизителния Парижки договор (1856г.). Берлинският договор от 1878г. е значителна корекция на Санстефанския прелиминарен договор и то в ущърб на Русия, но тя постига основните си цели на Балканите и в района на Черно море. През 1879г. е сключен нов съюзен договор между Германия и Австро-Унгария, който засилва сътрудничеството между двете империи. По това време Горчаков смята съюза за невалиден. Бисмарк застава зад идеята Съюзът на тримата императори да се възроди. Това става след интензивни консултации между Виена, Берлин и Петербург. На 18 юни 1881 г. е подписан тристранен договор между трите империи. За разлика от Шьонбрунския договор, който има консултативен характер, новият е съглашение за взаимен благожелателен неутралитет при война с четвърта държава (велика сила или Османската империя).

Важен момент са клаузите, засягащи евентуални промени в статуквото на Балканите и по-специално в Европейска Турция. Германия и Австро-Унгария се присъединяват към руското становище за режима на Проливите, според което британският флот може да влиза в Проливите и в Черно море, само след консултации с Портата. Ако Високата порта предприеме действия, отнасящи се до Проливите в ущърб на една от трите договарящи се държави, тя ще бъде предупредена, че се намира в състояние на война с ощетената държава и че не се ползва с териториалната неприкосновеност, гарантирана й от Берлинския договор. В чл. 2 Русия и Германия се задължават да зачитат и подкрепят интересите на Австро-Унгария в окупираната от нея Босна и Херцеговина съгласно разпоредбите на Берлинския договор. Специален протокол уточнява, че Австро-Унгария може да анексира Босна и Херцеговина в „подходящ" момент; Трите империи няма да толерират реокупацията на Източна Румелия от турски гарнизони, но ще осуетяват всякакви български действия по отношение на съседните провинции и особено на Македония. Така договорът гарантира на практика руското надмощие в Източните Балкани и на Австро-Унгария в западната част на полуострова с оглед стремежите на Виена да достигне през Македония до солунското пристанище и Егейско море. Той е подновен през 1884 г. с т. нар. Берлински протокол за срок от три години. Съюзът на тримата императори е поставен на изпитание във връзка със Съединението и последвалата го Българска криза (1886-1887г.), съпроводена с детронацията и абдикацията на княз Александър I, предизвикани от преврата на офицерите русофили на 9 август 1886 г. Контрапревратът не успява да върне княза на престола, но отношенията между Русия и България са напълно прекратени. Германия и Австро-Унгария декларират, че няма да се намесват в българските работи. Бисмарк изразява подкрепа за Русия относно отстраняването на Батенберг, но иска Петербург да постигне и съгласието на Виена по този въпрос. Заплахите на Русия, че ще окупира България, предизвикват силно раздразнение не само в Лондон (което е очаквано), но и във Виена. В създадената ситуация Бисмарк е готов да лавира, за да осуети очертаващото се френско-руско сближение.

В крайна сметка поради изострянето на австро-руските противоречия, Съюзът на тримата императори престава да съществува. Бисмарк се опитва да го замени поне по отношение на Русия с т. нар. Презастрахователен договор от 1887 г. След оттеглянето на Бисмарк през 1890 г., международните отношения в Европа навлизат в нова фаза: на преден план излизат сближението между Русия и Франция, към което след 1900 г. се присъединява и Великобритания (това е бъдещата Антанта в Първата Световна война) и оформянето на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия). Ерата на Съюза на тримата императори приключва окончателно.

В Санстефанския прелиминарен договор Русия следва и прилага голяма част от официално декларираните принципи в международната политика и отношения. Това е договор, който преодолява започналата през 1876г остра българска криза в Източния въпрос. Сан В Стефанския прелиминарен мирен договор, Българският въпрос е решен в почти максимална степен справедливо. В договора са отчетени и признати етническите, икономическите, териториалните, религиозно - културните и историческите права на българската нация. Точно и затова съществува само около три месеца. Причините за неговата ревизия – по учебниците, като се излагат позициите на всяка от силите и на съседните балкански държави. Освен всички и горе изброени фактори, да се акцентира че:

- Русия: Тя също не иска голяма балканска – и респ. Българска държава, която да се стреми към Проливите. Много точно и дългосрочно планирайки действията, Петербург създава траен „мираж”, „мечта” във всички следващи поколения българи, като внушава и то много успешно във времето представата, вярата и увереността, че само Русия иска и ще помогне отново в усилията за възтановяване на Сан Стефанска България;

- Британската империя: Държи преди всичко, българската държава да няма излаз на Средиземно море. За всички в Европа не подлежи на съмнение факта, че България е руско предмостие на Балканите;

2. Берлински конгрес (01.06.- 01.07.1878 г.) – решения, същност и последици за бъдещето на България.

А) Първите решения са относно териториалното разпокъсване на Санстефанска България на (5 части) – по – учебници;

Решения относно стопанския – митнически режим в който България трябва да се развива. След разбиване на формирания през Възраждането вътрешен български пазар и икономика, е наложен нов режим, крайно неравноправен и задържащ динамиката на модернизиращите процеси в икономиката. България става финансово напълно зависима от силите и е натоварена с огромен процент от Османския външен дълг. Взети са ограничителни решения, които реално държат България далече от европейските и средиземноморските пазари, лишават я от достъп до новите технологии, до свободните капитали и инвестиции в Европа. Тези ограничителни мерки остават в действие до момента в който България успее да си осигури доверието на западните сили.

Б) Втората група решения са относно държавното устройство и управление на възтановена България, на Източна Румелия и относно положението на българите в ОИ:

- силите определят формата, модела и статута в международните отношения на българската държава - парламентарна, конституционна автономна монархия. На българската нация е отнето и отказано правото на самостоятелен избор въпреки, че през  Възраждането много българите будители се борят и радеят за република.

- определят на Българското княжество международен статут на политическа зависимост в междудържавните отношения – наложена е трибунарна автономна васалност към Османската империя. Те отказват и отнемат правото на независимост, защото всички сили третират българите като народ без държавнически качества и  умения, убедени са, че липсата на  управленска традиция налага и изисква контрол от тяхна страна. На България е определен нисш монархически статут и ранг – Княжество, а исторически когато има Българска държава, тя винаги е и се съизмервала с империите на своето време.

- великите отказват правото (без да е записано в решенията), нацията сама да определи и избере българин за княз. Изборът на княза е във висока степен формален т.к. реално е вън от български ръце. Изборът му се прави от великите сили, според техните правила с което те си гарантират интересите, чрез възможност за постоянна намеса в българските вътрешни дела и живот.

В) в Берлин силите намаляват срока на Временното Руско управление от 2 години на 9 месеца, с което допълнително затрудняват процеса на първоначалното обучение на българите и в усвояване на опит, на придобиването на държавни умения и качества. Другото: както е по – учебниците.

Последици от решенията : във външен и вътрешен план:

- България е превърната в държава, която навсякъде граничи със себе си;

- В държава която е дългосрочно зависима и то във всяко отношение, от великите сили;

- Заложени са факторите които водят до дълбокото напрежение, ескалация и до взриввяване на балканското добросъседство;

- Подложена на откровенно ограбване и превърната в суровинен източник, България остава предопределено икономически слаба, въпреки огромения човешки, природен и териториално – географски потенциал.

Националноосвободителната революция от Възраждането е трансформирана от силите в Национално – обединителна. Българското развитие е предопределно за десетилетия напред. Българската държава няма друг реален избор при водене на своята външна политика – налага се да търси обвързване и покровител сред силите, за да реши успешно националната идея, да успее в обединителния „мираж - Сан Стефанска България”. Това и определа в стратегически план, външната политика на Третата Българска държава да следва неотклонно и безколебание успех в:

Цел № 1: – да се консолидира напълно българският потенциал, да се използват всички български възможности за решение на националното обединение ;

Цел № 2: – борба за извоюване на българска независимост в международните отношения. Възтановяване на достойното и отговарящо на реалния потенциал място на България в света. Важен елемент от тази цел е, да се легитимира и официализира един  по–висок статут на българската корона – царски ;

Цел № 3: – влагане на максимум усилия и средства да се изгради България като модерна и бързо просперираща европейска държава.(В това отношение с всички сили пречат всички съседи, силите. Самите българи нерядко по най – различни причини често си пречат взаимно).

Оценка на Берлинския конгрес – неговите съвременници веднага го определят като „Връх на егоизма” и несправедливоста. Дори самият Бисмарк по-късно изказва мнение в този дух и признава, че е на конгреса е допусната голяма грешка. Берлинския конгрес елеминира българската държава от равностойна позиция за развитие още на самия старт. Цялата българска енергия е пренасочена, умело манипулирана и хвърлена не в посока на стопански модерен градеж и в политическо усъвършенстване, а в усилие на обединяване и убеждаване на силите да приемат, че обединението е закономерно и е в тяхна полза. Това положение забавя фатално динамиката на процесите.

3 Съпротива на българите срещу решенията на Берлинския диктат – форми и методи. Мирна съпротива. Кресненско Разложкото въстание (1878 – 1879 г.).

Съпротивата: – изложението да следва фактите, както са точките в учебниците. Акцент: – нацията се опитва отново да даде на всички в света ясно да разберат, че няма да има примирение с това положение, че борбата ще е с всички сили и редства, до последно. От този момент се заражда и налага в действията и мисленето на повечето българи максимализма „или за всичко или за нищо”. Проличава още и едно много важно качество, нетърпението, което се оказва много сериозен и фатален недостатък в бъдещето.

Формите на борба: – официални, легални, мирни, са още индивидуални и масови: – прошения, молби, жалби, протести, митинги, шествия. Делегации до представители на великите сили и т.н.;

- неофициални, нелегални, радикални и тайни и също са индивидуални и масови. При радикалните два възможни подхода, варианта на борба:

1) да се подготви ново общобългарско въстание – ползва се натрупания богат и стар възрожденски опит: комитети, чети, вътрешна въстанническа организация и т.н., с цел, предизвикване на нова българска криза, намеса на силите и решение на националния въпрос в българска полза;

2) да се води война, но България все още няма армия, няма и ясно осигурена закрила, покровителство на която и да е велика сила за такъв ход;

При изложението на хронологията и анализа на Кресненско – Разложкото въстание, да се акцентира на личността на митрополит Натанаил Охридски, на връзката между въстанниците и Екзархията. Да се ползва при изложението на въстанието „Обръщение на привременното българско управление в Македония Пирин планина, 10 ноември 1878 г.

„Братя българе и славяне!

Известно е на всички нас, че злощастната наша страна Македония, родина на нашите просветители и люлка на славянската писменост, ако и да се ослободи от петвековното робство от нашата покровителница и защитница на вейте балкански християни Руссия (по Санстефанския договор), но по причина на себелюбиви и други цели, като се остави пак на Турция в Берлинския конгрес, се нахожда в отчаяно положение. Известно е още, че потем заниманието на Босна и Ерцеговина от австрийските войски, вейте турци от тия две области и нередовните турски войски, които состоиът от всекаква сбирщина башибозуци и черкези, бидоха принудени да побегнат от нашата страна и да направят легало на харамиите и грабителите на селското население.

Вследствие на това станаха в разни страни на нашата татковина много кървави сцени, грабенье моми и много други безчинства и злодейства, които всекиму са известни от вестниците. Гледайки, че турските власти не земат никакви мерки против тия безчинства, и че живота на нашите драги и мили се нахожда в опасност, че притесненията на нашите мъчители стават от ден на ден по-несносни, че нашите собственост и имущества с нищо не са обезпечени, че цели села совършенно се изтребват со огън и меч дори и от редовните войски, ние оставихме семействата си и се оттеглихме в горите, отдето си отмъстяваме на нашите врагове. Вие сами мощне харно знаете що значи да се живее под турски ятаган, що значи да гледа човек жената си, щерките си насиловани от турците, що значи да гледа децата си исклани що значи вообще да гледа човеческите си права потъпкани и да не би да е в состояние да се отвърне за них. Возможно ли е, братя, вие които сте испатиле всичко това и едва успехте да подишате слободен воздух, да на оставите нас во такова ужасно положение? Возможно ли е ние, мъчените вече толко години под ярема на нашия общ враг, да не найдеме братско сочувствие у вас? Возможно ли е ние, отдадените на жертва вследствие на незнам-какви си европейски интереси, да не можеме да се надеваме на помощта на нашите братя? Возможно ли е вие да на оставите без подръжка тогай, кога у нас става борба за живот или за смърт? Вие треба харно да знаете, че Македония, оставена веднъж под турски ярем, она за нас е изгубена, защото враговете на нашето обединение неусетно действоват и гледайки, че останълото за них е изгубено, обърнале главното си внимание на нашата страна с цел да изгребат в нея българския елемент. И така, братя, настана вече време и кога да покажеме себе си, че сме народ достоен за слобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона настана време да покажеме на Европа, че да се разделява со църнило един цел народ — не е шега! Нека всекой пожертвува колкото може и щото може, защото е нуждна помощ и помощ значителна и бърза друго яче нашето дело не се поручава за успех. А вие, български патриоти, поборници на слободата, които неведнъж сте показвали своята храброст, вооружете се и побързайте да встъпите во нашите редове против общия враг. Нека вашата кръв, проляна на горите Македонски, да служи за симбол на слобода, а вашата девиза нека биде „Слобода или смърт"!

II.Институционално изграждане на Княжество България.

Управление на ВРУ – етапи:

Първи: подготвителен – цели:– 11. 1876г. до 24. 04. 1877г. Цели на „Канцеларията за гражданско управление на освободените отвъд Дунава земи”.

- да се проучи миналото, културата, традициите на българите и евентуалните настроения относно българската държава;

- да се изготвят списъци с образовани, компетентни и авторитетни българи, които да бъдат привлечени впоследствие в управлението на държавата;

- да се подготвят българите за войната срещу ОИ, за всестранна помощ на руската армия;

- да въвеждат когато и където е възможно в освободените селища българи във властта - още във военния ход на действията;

- да се подготвят руски специалисти, които да поемат управлението и ръководството на действията в първоначалните стъпки при градежа на Българската държава.

Втори: военновременен – цели:

- да организират органите на местната провинциална власт в освободените земи;

- да осигурят мира, спокойствието и реда, да ограничат и спрат престъпността, евентуалната саморазправа чрез създадените в освободените земи, български милици от бивши четници, хайдути и т.н;

- да стартират процеса на оземляване на българите – ВРУ благоприятства с всички възможни средства Аграрния  преврат в освободена България. Характерно е, че Русия стимулира разпределението и дори заграбването на земи на мюсюлманите от българите от една страна и от друга, ВРУ прави всичко за да „стимулира” турците да се преселват към Азия;

- да мотивират българите все по – активно и масово да се включват с всички сили в помощ на руската армия;

Трети: мирновременен – цели: (от 3. 03 до края на деветте месеца след 1. VII. 1878г.).

- да се изработи проект за Основен закон на Българскоко Княжество, т.нар. в решенията на Берлин „Органически устав”;

- да се изградят институциите на централната държавна власт – изпълнителна, законодателна, съдебна и княжеска;

- да се избере нова столица, т.к. Пловдив остава в Източна Румелия;

- да се стартира нормалния обществен живот в Княжеството възоснова на приетата Конституция и предаване на властта от ВРУ в български ръце;

- важна цел на ВРУ е да гарантира доминацията на българите в Източна Румелия – във всички органи на властта;

- да се спре миграцията на българи от райони останали извън Княжество България към него, за да не се допусне обезбългаряване на тези от хилядолетие български територии;

- да не се допусне .разполагане на турски гарнизони в Източна Румелия, както е според Берлинските решения.

- да се създава реална основа за градеж на максимално близко устройство на областта с това в княжеството за улеснение и за по – безпроблемно бъдещо обединение.

При оценката – според някои от учените, ВРУ реално има роля на окупация и е по – скоро с негативен ефект. Според повечето изследователи, ВРУ свършва своите задачи и то много успешно.

2. Подготовка, свикване (на 10. 02. 1879г.) и работа на Учредителното събрание (УС) по изработване и приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879 г.

А) Конституционни проекти: идейни, личностни и други особености на борбите и противопоставянията в Учредителното събрание. Фактите по различните конституционни проекти – както са по учебниците.

Първи акцент - въпрос: – Защо Русия подкрепя либералния модел в Княжество България? - причините:

1- во – либералите в България са русофилски ориентирани, чрез тях Петербург с лекота и почти без усилие ефективно поддържа влиянието сред българите;

2 - ро – С този модел може да се ограничи свободата на действие и власт на бъдещия княз;

3 - то – Русия екпериминтира: как ще проработи тази крайно либерална конституция в българското общество, което е политически изостанало, подобно на  руското. При евентуален добър резултат – приложение и в Русия;

4 – то –В Русия се съобразяват с психологията и очакванията сред българите. Настроенията сред българите са категорични и ясни – почти пет века българите живеят в условия при които липсват елементарни гаранции за сигурност, в условия на тежки религиозни дискриминационни ограничения. Българите естествено възприемат линия на самоограничения в османската консервативна и крайна теократична система и е съвсем естествено е настроенията да са за един максимално свободен, либерален държавен - политически ред;

Втори акцент: – политическото формиране на нацията, води до разделение: на Либерали в които се обособяват три крила (виж точно при Ст. Трифонов). Крайните или още наричани непримирими с лидери П. Славейков, П. Каравелов, Ст. Стамболов са за следване на максимална независима линия на действие или в краен случай са за обвързане с Русия, ако статуквото го изисква. Умерените начело с Дрган Цанков са за пълно обвързване на българското развитие с Русия, чиято воля се приема като приоритет на България. Те се разделят и противопоставят ожесточено и относно принципите, духа и характера на бъдещата конституция.

Б) Приемане на Търновската конституция – 16. 04. 1879г. Характеристика на основни принципи и положения, заложени в нея:

- ТК е демократична и либерална. Разделение на властите, като най – висша е Законодателната. Властите са независими една от друга и са с точно определени мандати. Княжеската е с по - ограничени пълномощия, съпоставена с правомощията на повечето монархии в Европа. Въпреки тези ограничения, властта на монарха чрез пряко и косвено въздействие и чрез делегираните му права е голяма. Сред функциите на короната са:

- Князът обединява българите вътре и да ги представлява вън пред света;

- Князът е върховен главнокомандващ на българската армия;

- Князът притежава конституционно право върховна съдебна инициатива, да обявява амнистия, да назначава датите на избори, сваля  правителства и разтурва НС;

- Отчита се пред НС, но има право на законодателна инициатива. Той е на пълна издръжка от държавата, няма право на стопанска собствена инициатива, не подлежи на гражданско или каквото и да е преследване;

- Поста е пожизнен и наследствен, като първоначално е записано, че право на трона има само мъжки наследник с православно вероизповедание;

- НС са 2 – Обикновено и Велико – функции на всяко от тях (по учебници);

В) Оценка на характера и значението на ТК – достиженията и недостатъците в нея. Достиженията – изложението както в учебници. Една от най – либералните Конституции за своето време и т.н. Недостатъците – ТК е наложена, не е конституция на консенсуса в българското общество и затова тя винаги остава ненапълно приета от малка част българи, които са с определящо значение за развитието на държавата - Консерваторите и Княза. ТК поражда тежък и много ожесточен сбъсък между българите по въпроса – „За” и „Против” през годините докато е действаща. Въпросът е за отмяна, промяна или за нейното опазване и спазване в първоначалния й вид и дух. Сблъсъкът по него води до крайни форми на действие: преврати, убийства и т.н. насилие. Така ТК не може да свърши една от най - основните си функции: да е „Основен закон за всички българи”, всички българи да се обединяват около нея, да я спазват и бранят, да живеят според нея. Важен факт е, че до 1881г. всички българи –  независимо от това дали са „за” или  „против”, като цяло я спазват и се борят според нейните правила;

3) Свикване на I ВНС (17. 04. 1879г.).С него приключва с институционалното изграждане на Българската държава. Това става след избора на български княз и на София за столица на княжеството.

Акценти:

- Биография на княза – млад е, т.е. много е лесен за манипулация;

- София е избрана с гласа „+1” на проф. М. Дринов. Причини за нейният избор. Близо е до Македония и способства евентуалното обединение в бъдеще; По – добре може да бъдат бранени българите в Османската империя; София е в центъра на Балкансият полуостров, през нея преминават повечето от стратегическите пътища; София е близо до Белград, който в този момент е под влияние и покровителството на АУ. Русия чрез България може успешно да спира АУ-то влияние в полуострова и да контролира Сърбия (важи обаче и обратното – чрез Сърбия и манипулацията с Македония, под контрол на Петербург попада и България).

III Институционално изграждане и уредба на Източна Румелия.

Изложението следва фактите от учебници. Акценти:

1-ви: – Не само заради ВРУ, българите доминират в управлението на областта. Прави се всичко възможно, въпреки наложените изисквания от Берлинския конгрес и комисията на силите, градения модел да е близък до България. Целта е по – лесното обединение след време. Няма и не е допуснато разполагане на турски редовни военни части, въпреки решенията;

2 – ри: Източна Румелия е експеримент и опит на силите в Европа да видят първо, възможно ли е да създадат по изкуствен път изкуствена нация,наречена от британската дипломация „Румелийци”. Второ, наблюдават как ще проработи западното устройство и управление в едно източно общество и нация каквото е българското. В Източна Румелия са предвидени сериозни преференции и привилегии: по – ниски данъци, по – високи заплати, раздут чиновнически щат и т.н.;

3 – ти: Вниманието и приоритетите на България са отклонявани от силите във всички посоки, само и само да бъде държана далеч от Бяло море;

4 – ти: Документите които се издават в Източна Румелия са на 3 официални езика – Български, Турски, Гръцки.

5 – ти: Органическия устав е изработен в Цариград, без българско участие и е приет в един и същи ден с Търновската Конституция – 16. 04. 1878 година.

Заключение.

Приложение към тема 21

Възстановяване на Третата Българска държава

1878 – 1879 г.

Възстановяването на българската държава е процес, който започва още в хода на Освободителната руско-турска война (1877—1878) и се свежда до изграждането на самостоятелна държавна администрация, правов ред, стопанска структура и партийно-политическа система.

Първият му етап съвпада с Временното руско управление и дейността на Първото Велико народно събрание.

Вторият обхваща времето до Съединението (1885), когато структурите на младата държава влизат в самостоятелнопрактическо действие, което налага необходимостта от промени и корекции в тях. Успоредно с това са извършени първите най-важни крачки към формирането на партийната система. През целия период процесът за възстановяване на България се развива под действието на две основни групи фактори. От една страна, това са обществено-организационните и управленски традиции, изградени през Възраждането, а от друга — волята на великите сили и постановленията на Берлинския договор.

Обществено-организационни постижения на възрожденските българи.

След налагането на османския политически и социален ред в края на XIV в. българското общество е принудено да се развива в условията на чужда политическа, стопанска и културно-религиозна среда. Наложеният от азиатските завоеватели социален модел откъсва българите от напредъка на християнска Европа и създава трудно преодолими бариери пред оцеляването и ефективното оползотворяване на културната традиция, създадена през българското средновековие. Откъснати от традициите си и недопускани до властта, българите не са третирани като самостоятелен народ (поданиците на Османската империя се разграничават по религиозен, а не по етнически принцип). Естествен резултат на всичко това е обезличаването на българската административна и управленска култура. Ето защо историческата логика предопределя всички аспекти на разнообразния възрожденски процес да се обединят около амбицията за политическо освобождение.

Осъществяването на идеята за национално освобождение минава през два основни етапа — мирен (борбата за самостоятелна просвета и църква) и въоръжен, целенасочен от организационната и идеологическата подготовка на българската национална революция. И през двата етапа борбата за национално утвърждаване и освобождение стимулира зараждането на българско обществено самоуправление, чиито институти постепенно се разграничават от официалната османска администрация. Просветното движение създава училищните настоятелства, чиято дейност твърде често надхвърля тесните образователни рамки. Националноцърковното движение създава първия общобългарски представителен орган, който обединява усилията на цялата нация. Движението достига окончателната си цел с изграждането на независимата Българска Екзархия — първата официално призната българска национална институция в Османската империя. В еволюционното израстване на националноосво-бодителното движение се появяват множество политически организации и идейни течения. В организационен план административният опит на българите е обогатен от формации като Добродетелната дружина, ТБЦК, БРЦК и БЦБО, а в идеен — националният обществен живот се съсредоточава около идеите на консерватизма, либерализма и революционния демократизъм. Всичко това дава основание да се говори за самостоятелна българска политика в рамките на Османската империя и за частично възстановяване на българските управленски традиции. И когато чрез Руско-турската война се стига до дълго изстраданото освобождение, българите вече имат по - богат опит за устройването на своята държава. Тези достижения на Българското възраждане оказват благотворно въздействие върху усилията да се изгради държавноадминистративният облик на млада България.

Русия и великите сили

Компромисът и Берлинският договор. Върху процеса на държавно строителство, а по-късно и върху облика на младата българска държава силно въздействие оказва и политическата воля на Русия и великите сили. Българската свобода идва в резултат на щастливо съвпадение между историческия път на българското националноосвободително движение и развитието на руската имперска балканска политика. То намира изражение в избухването и победоносното приключване на Руско-турската освободителна война. Нейните резултати придобиват окончателен вид след подписването на Берлинския мирен договор от 1 юли 1878 г, където българската историческа воля за национално единство и победите на руското оръжие са ограничени от интересите на великите сили. Берлинският договор отразява сблъсъка между два противоположни възгледа за разрешаването на Източния въпрос. Изразител на първия е Русия, а на втория Англия, която най-често се ползва с одобрението и подкрепата на всички западни държави и предимно на Австро-Ун-гария.

Русия: През XVIII и XIX в. руската балканска политика е насочена към получаването на стратегически контрол върху Проливите. Първоначалната идея за овладяване на бившия Константинопол и за изтласкване на османците в Азия е изоставена като неосъществима в началото на XIX в. поради противодействието на Европа. Постепенно желаният контрол започва да се свързва с амбицията за създаването на голяма славянска държава, която, поставена под прякото влияние на империята освободителка, да гарантира интересите на Петербург. Тази амбиция намира конкретно историческо въплъщение в Санстефанска България, а Берлинският конгрес показва категорично нейното фиаско.

Британската империя: На обратния полюс стои Англия, защитаваща колониалните си интереси в Близкия и Средния изток. Противопоставянето на руското влияние в Проливите е дълготрайна политическа задача в Лондон. Тя се осъществява последователно и стриктно, преминавайки в неизменен вид през еволюционните превратности на Източния въпрос. Нейното изпълнение налага на Британия позицията на султански покровител, който се бори за запазване на статуквото или поне на максимално забавяне на неизбежните промени в него. Това я противопоставя на балканските националноосвободителни движения — неудобство, което се преодолява ефективно от съдействието на големите западни държави и от непреодолимото културно и стопанско влияние и налагане стандартите на западноевропейската цивилизация.

Берлински конгрес и въздействието върху възстановяването на България.

Опит за помирение на руската и английската концепция за разрешаването на Източния въпрос са решенията на Берлинския конгрес (1 юни—1 юли 1878), в който вземат участие шестте велики сили плюс Турция. Неговите постановления напълно удовлетворяват силите, но нямат нищо общо с желанията и идеалите на балканските народи. Те категорично определят процедурните, политическите и юридическите рамки, в които трябва да стане възстановяването на България. От една страна, това означава държавнотворческата дейност на българите да се извършва в строго съответствие с тях, но от друга, поради явната несправедливост на решенията, тя неминуемо предстои да се изрази като протест срещу тях и опит за тяхното пренебрегване и отхвърляне. Тези рамки имат следния облик:

Решения относно бъдещото устройство на България:

Земите между Дунав и Стара планина и Софийският санджак (без Северна Добруджа), са включени в Княжество България, зависимо от Портата. Предвидено е то да разполага със собствено християнско правителство и въоръжени сили. Князът му може да се избере свободно от народа, но след като бъде одобрен от великите сили и султана. На юг от Стара планина е обособена изкуствена автономна провинция с неестественото название Източна Румелия. Македония и Беломорска и Източна Тракия остават под пряката власт на султана. Член 23 от договора го задължава да проведе реформи в тези области, даващи на местните християни по-голямо самоуправление, но без да му бъде наложен конкретен срок за изпълнение. За сметка на това срокът за присъствието на руски окупационен корпус в Княжеството е намален от 2 години на 9 месеца.

Така България се конституира като васално и трибутарно княжество под върховната власт на сул­тана. Това означава силно ограничени възможности за самостоятелна външна политика, унаследяване на неизгодните османски търговски договори, т. нар. капитулации, плащането на висок годишен данък, липса на суверенни права върху жп линиите на те­риторията му, невъзможност да събира транзитни мита и други ограничения.

Значение на Берлинския договор за България и за Балканите.

От една страна, Берлинският договор има крайно неблагоприятно въздействие върху историческото бъдеще както на България, така и на Балканския полуостров. За да удовлетвори конюнктурните интереси на великите сили, той принуждава младата държава да вложи целия си потенциал в борбата за национално обединение, вместо да гради свободно стопанския си и културен напредък. Той поставя и началото на сложен комплекс от междубалкански конфликти, превръщащи района до ден-днешен в постоянен източник на международно напрежение. От друга страна обаче, той санкционира възстановяването на българската държавност и премахва част от пречките пред развитието на модерната буржоазна обществена система. Берлинският договор признава и държавната независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора.

ВРУ. Подготвителен етап. Канцелария за гражданско управление.

Руското правителство си дава сметка за трудностите, които ще срещне процесът на държавно строителство в освободена България. Ето защо още преди започването на войната, то създава „Канцелария за гражданско управление в освободените зад Дунава земи". За неин ръководител е определен княз Владимир Черкаски — способен администратор с дългогодишен опит, натрупан в реформата в Русия (1861) и аграрните преобразования в Полша (1864), който познава добре порядките в Османската империя и развитието на Източния въпрос. Времето до началото на войната, княз Черкаски използва за информационна подготовка. Изучва лично архивите на руското външното и военно министерство. Провежда разговори с изтъкнати български възрожденци, като проф. Марин Дринов, Найден Геров, Тодор Икономов и други видни представители на старите. Към тях са привлечени и руски учени, познавачи на балканската история, етнография и фолклор, сред които личат имената на юриста Сергей Лукиянов и Александър Пипин. Специална комисия под водачеството на полк. Соболев заминава за Букурещ, натоварена със задачата да събира сведения за бита на българите. В резултат е публикувано петтомно издание „Материали за изучаване на България". При набиране на /цоеърйе български кадрия уняз Черкаски установява контакти с Одеското настоятелство и с негова помощ е съставен списък на българите, подходящи да участват в управлението на освободените земи. Подборът е подчинен на критерия за благосклонно отношение към Русия и благонадеждност. Под последното се разбира най-вече тяхната принадлежност към „старите". По обясними причини, княз Черкаски гледа недоверчиво на участниците в националнореволюционното движение. Тази особеност в кадровата политика на „Канцеларията” предизвиква напрегнато съперничество между „Младите" и „Старите" за благоволението на руските власти. Към „Канцеларията” са командировани и 80 руски офицери, които да бъдат използвани в бъдещите административни структури.

Възстановяване на местната власт.

На 28 юни 1877 г., веднага след форсирането на р. Дунав и превземането на Свищов, е администрирана първата губерния (област) в освободена България. За губернатор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор — Марко Балабанов. Това става в условията на церемониална тържественост, която превръща назначенията в символ на възстановената българска държавност. Едновременно с руското освободително настъпление са формирани още 7 губернии и 80 окръга. По правило за техни главни администратори са назначавани руски офицери, а за помощници — български възрожденски общественици. В подготвителния и особено през военновременния период, изключително и приоритетно внимание Канцеларията отделя на въпроса за възстановяване на местната власт и самоуправление на българите. За нов живот са събудени селските съвети на старейшините и градските административни съвети. Това поставя началото на динамично съперничество между чорбаджиите и участниците в революционните борби. Създадени са полицейска стража и въоръжени караули. Една от основните задачи на „Канцеларията” възложена й официално от руското правителство, е опазването на обществения ред в руския тил. С тази цел в освободените селища доброволци организират полицейска стража и въоръжени караули. Тяхно задължение е опазването на мирното население от башибозушки набези, разоръжаването на мюсюлмански въоръжени банди и т. н. Под грижата на „Канцеларията”, българското население е организирано в помощ на ранените офицери и войници. Много усилия са положени и за уреждането на бежанския въпрос. Напредването на османските армии към фронтовата линия е съпроводено от жестоки погроми и масово опустошение в земите на Южна България. За българското население там бягството към руския тил и освободените територии е единствено спасение. Канцеларията е принудена да вземе мерки за настаняването и снабдяването му с храна. Княз Черкаски разрешава да се използват запустелите турски къщи и да се прибере реколтата от засетите мюсюлмански ниви.

Княз Черкаски умира в деня на подписването на Санстефанския мирен договор. Руското правителство премахва „Канцеларията за гражданско управление” и възлага цялата отговорност по изграждането на държавната власт в Българската държава на специален императорски комисар. На 8 май 1878 г. за такъв е избран княз Александър Дондуков-Корсаков. Берлинският договор постановява, че руските окупационни войски и временна администрация не могат да останат в България повече от 9 месеца. Това принуждава императорския комисар да действа бързо и енергично. В негова помощ е предоставен проект за управлението на България, съставен от Владимир Черкаски. Към този проект руското правителство прибавя и изрично наставление за особено внимание към нуждите на българите, което да възпитава уважение към Освободителката и да отваря трайни пътища за нейното политическо влияние. В мащабната дейност, разгърната от княз Дондуков, се открояват следните основни моменти:

Изграждане органите на Централната власт.

Една от първите задачи на руския императорски комисар е създаването на орган на централна изпълнителна власт, която да подпомага неговата дейност в различните сектори. Изпълнението й е осъществено с учредяването на „Съвет на руския императорски комисар” (Министерски съвет). Той включва различни отдели, отговарящи за най-важните функции на държавната власт — военен, вътрешен, съдебен, просветен и т. н. Обсебено важна роля в него играе историкът проф. Марин Дринов, началник на просветния отдел. По обясними причини, държавното строителство започва с формирането на Българска армия. Временното руско управление полага енергични и резултатни грижи в това отношение. На 31 март 1878 г. е създадена „Българската земска войска”. За кадровото й осигуряване е въведена задължителна военна служба за мъжкото население между 20 и 30 години. Първият набор е проведен през април 1878г. и рекрутира в строя 9000 бойци; вторият набор е през лятото на с. г. и увеличава броя на 20 000. Едновременно с това са взети мерки за подготовката на български офицери. На 8 юли 1878 г. отваря врати Военно училище в София. На следващата година то осигурява 102-ма млади офицери. Успоредно с тази дейност е сформирана и българската полиция, чиито първи кадри се набират от средите на бившите опълченци и четници. Важна част от работата е образователна система: По инициатива на проф. Марин Дринов, дейността на Временното руско управление в областта на образованието е насочена към обединяването на всички училища под единно управление и въвеждането на общокняжески учебни програми. В съответствие с демократизма на възрожденското „школо", образованието се определя като задължително и безплатно в първите му две степени. Възрожденската училищна мрежа се обогатява с 2 класически и 4 реални гимназии. Още по време на войната при отстъплението на турските войски започва стихийно завземане на земите на избягали турски чифликчии от български селяни. Този процес, наречен „Аграрен преврат”, е стимулиран от руските власти и селяните запазват и продължават да обработват иззетите земи. За развитието на банково-кредитното дело се полагат основите на „Българската Народна Банка” (открита на 25 януари 1879). Премахва се и плащането на владичината и десятъка.

Съдебната власт е втората важна Централна институция. Нарочна комисия, оглавявана от Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел, разработва проект за правното устройство на младата държава. Той предвижда съдебната система да бъде независима от изпълнителната власт. В ограничени размери е въведен изборният принцип. Взема се решение до изграждането на новия правов ред, да се ползват нормите на обичайното право и все още приложимите османски закони.

Така благодарение на усилията, положени от Временното руско управление, се създават необходимите учреждения за нормалното функциониране на държавата. Деветмесечният му престой след подписването на Берлинския договор дава възможност на българите ангажирани в тях, да придобият административен и управленски опит. Създаденото от тях превръща Българското княжество в практически независима държава въпреки официалния му статут на „васално и трибутарно".

Първи прояви на недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес.

Първото предзнаменование на предстоящите многолетни борби за национално обединение дават българите, чиито земи остават извън територията на Княжество България, и където няма присъствие на руски въоръжени сили. В края на март 1878 г. множество селища от Централните Родопи подписват обръщение до граф Игнатиев, с което молят да не бъдат оставяни под османска власт. Българите от този край вземат дейно участие в потушаването на инсценирания бунт на мюсюлманите под водачеството на Сенклер, англичанин на турска служба. Приблизително по същото време проф. Марин Дринов получава писмо от пиротските българи, които го уведомяват за асимилаторската политика на сръбските власти и молят за присъединяване към свободното отечество. Подобна дейност развиват и българите от Одринска Тракия. На 13 юли 1878 г. в Лозенград се провежда общо събрание на одринските българи, което завършва с прошение до княз Дондуков, подпечатено с общинските печати на 80 села. Същата реакция се наблюдава и сред българите от Македония, които изобщо не вкусват свободата и остават лишени от радостта да посрещнат руски войници. Стимулирани от Българската екзархия, те изпращат стотици адреси, изложения и прошения до Временното руско управление и до великите сили.

Решенията на Берлинския конгрес и тяхното оповестяване из страната, предизвикват масова вълна на недоволство. За превръщане на недоволството в организирана и целенасочена съпротива, решаваща роля изиграват комитетите „Единство". Началото е поставено в Търново, където при учредяването на първия от тях (29 август 1878) вземат дейно участие изтъкнати възрожденски дейци. Сред тях личат имената на Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Иван Вазов, Христо Караминков и други. Техният пример е последван из всички краища на Княжеството и Източна Румелия. В края на лятото и началото на есента водещо място заемат комитетите в София, Кюстендил и Горна Джумая (дн. Благоевград). Тяхната дейност е подчинена преди всичко на подготовката за въстание в Кресненско-Разложкия край. В Източна Румелия усилията им се съсредоточават върху отстояването на реалната автономия. Към тях са организирани т. нар. „Гимнастически дружества”, които се заемат с военната подготовка на населението. В комитетите „Единство" се включват българи от всички социални категории, но ръководството им е преди всичко в ръцете на бивши възрожденски революционни дейци.

Идеята за организиране и вдигане на Кресненско-Разложкото въстание.

Въоръжената съпротива срещу османската власт в Македония не е прекъсната от Руско-турската война и Освобождението. Със засилването на общественото недоволство от решенията на Берлинския конгрес, тя постепенно се разраства и организира. В това отношение важна роля изиграва дейността на митрополит Натанаил Охридски. Той е роден в с. Кутчевица, Скопско през 1820 г. Завършва висше образование в Русия, където създава много познанства из славянофилските среди. През 1874 г. става Охридски митрополит и поема водачеството на национално-освободителното движение в Македония. Именно по негова инициатива на 8 септември 1878 г. в Рилския манастир е свикано съвещание на войводите на чети от Македония, на което е взето решение за въстание.

Подготовка и организация.

Сформирането на въстаническата въоръжена сила става след пристигането на македонските чети и тези, организирани от софийския комитет „Единство". Той сформира две чети: едната наброява близо сто души и се ръководи от Адам Калмиков, а начело на втората, по-малочислената е Луис Войткевич. И двамата са полски офицери на руска служба с авантюристични наклонности. Много скоро е сформиран и общ ръководен орган на въстанието. За „Атаман" е определен Адам Калмиков, началник-щаб става Димитър Попгеоргиев, а главен войвода — Стоян Карастоилов.

Ход на въоръжените действия.

Началото на въстанието е поставено с превземането на Кресненските ханове на 5 октомври 1878 г. Отряд от 400 души под войводството на Стоян Карастоилов атакува турския гарнизон, разположен там. Постигнатата победа е пълна — по-голямата част от силите на противника са унищожени, а останалите взети в плен. Успехът оказва силно въздействие върху по-нататъшните събития. Окрилените въстаници сломяват османската съпротивата и за кратко време са освободени селищата по долината на р. Струма. След освобождаването на Банско, въоръжените действия се прехвърлят в Разложко. Този най-голям град в района също е освободен с оръжие.

Вътрешни противоречия и край на въстанието.

Много скоро въстаническият лагер е обхванат от вътрешни конфликти. Те предизвикват охлаждане на първоначалния ентусиазъм и преустановяване на освободителното настъпление. Противоречията възникват по три спорни пункта и довеждат до обособяването на различни групировки. Първо, появява се разногласие относно бъдещата тактика между софийския комитет „Единство" и щаба на въстанието. Софийските съратници настояват за изпращането на възможно най-голям брой чети във вътрешността на Македония, чиито действия, разгънати на голям периметър целят да създават впечатление за всеобхватност. Щабът на въстанието настоява разрастването на бойните действия непременно да се предшества от солидна и продължителна подготовка на местното население. Второ, започва остро съперничеството за първенство, което понижава ефективността на ръководенето на въстанието. Статутът на Централен комитет се оспорва от дейците на комитетите „Единство" в София, Търново и Горна Джумая. Трето, в района на въстанието пристигат непрекъснато нови и нови чети. Техните войводи не само увеличават бойната численост, но напрягат атмосферата с амбиции да наложат свои тактически възгледи и да оглавят борбата.

Опит да се сложи край на кризисните процеси правят митрополит Натанаил Охридски и Стефан Стамболов. Те създават Централен комитет, който да организира помощната дейност в Княжеството. Много скоро техните усилия пропадат поради непреодолими противоречия помежду им. Докато Стефан Стамболов настоява да се използва и приложи опита от Априлското въстание (1876г.) изискващ изпращането на апостоли в Македония, митрополит Натанаил Охридски остава непреклонен привърженик на четническата тактика. Затова когато през пролетта на 1879 г. османската армия предприема повсеместно настъпление срещу въстаническите сили, те се оказват и поради тази причина неподготвени да ги отблъснат. На 25 май с. г. митрополит Натанаил Охридски разпуска четите с оглед безсмислието на по-нататъшната съпротива.

Отношението на Русия и ВРУ.

Официално руските власти не подкрепят въстаническата изява на българите в Пиринския край. Това е естествена позиция с оглед присъединяването на Русия към решенията на Берлинския конгрес. В Петербург е ясно, че противното означава противопоставяне на великите сили в „Европейския концерт". От друга страна, подписът на княз Горчаков под берлинските решения се тълкува в Петербург не като съгласие с тях, а като временна отстъпка и компромис. Ето защо Временното руско управление симпатизира на въстанието и тайно го подпомага. Особена заслуга в това отношение има софийският губернатор Пьотър Алабин. Кресненско-Разложкото въстание е естествено продължение на българското национално-освободително движение, започващо през периода на Възраждането и продължаващо по време на Руско-турската война (1877—1878г.). С него българите от Македония, подкрепяни от комитетите „Единство" в Княжество България и Източна Румелия, правят първата крачка в продължителната борба за национално обединение, която предстои.

Учредително Събрание и приемане на Търновската конституция.

Правителствени инструкции към княз Дондуков. Основната задача на Временното руско управление е подготовката на българското общество за самостоятелен държавен живот. Тази дейност трябва да отговаря на изисквания, строго определени от руското правителство, и предоставени на императорския комисар като инструкции. Според тях се предвижда България да стане конституционна монархия; князът да се избира от народа; неговата власт да бъде ограничена от Народно събрание (Парламент), което да гласува законите и бюджета. Важно правило наложено върху дейността на временните руски власти, е отзивчивото отношение към българските демократични традиции и политическата нагласа на народа. Това означава свобода на българите при обсъждането и приемането на бъдещата конституция. Нейните норми не бива да противоречат и на поетите в Берлин договорености.

В основата на ТК стои проекта на Сергей Лукиянов. Княз Дондуков правилно преценява, че бъдещото свободно конституционно творчество на българите се нуждае от предварителен проект, чийто текст да стане предмет на дискусии и промени. С неговото изготвяне е натоварен началникът на Съдебния отдел Сергей Лукиянов. През септември и октомври 1878 г. той и сформирания от него екип се заемат енергично с работата. Съставен е въпросник по 16 проблема, който е изпратен на най-видните и образовани българи: проф. Марин Дринов, Марко Балабанов, Тодор Икономов и др. Без да дочака всички отговори, в края на октомври С. Лукиянов е готов с първия проект. Според него, бъдещият княз е облечен в голяма власт. Депутатите се предвижда да влизат в Народното събрание по три начина: депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа. Предоставеното избирателно право е ограничено от имуществен и образователен ценз — могат да гласуват само притежателите на недвижими имоти или тези, които плащат данъци. ПРедвидено е изграждането на особен орган — Държавен съвет, натоварен с контролно - административни и съвещателни функции.

Месец по-късно проектът на Лукиянов е изпратен за одобрение и нови препоръки от императора и руското правителство. През декември 1878 г. той е обсъден, първо в министерството на Външните работи и втори път, на специално съвещание в министерството на войната, където присъства и императора. Направените препоръки са в посока на демократизиране и предлагат въвеждането на всеобщо и тайно гласуване, разширяване правомощията на бъдещият Прламент, осигуряване правото на всички в България на големи граждански свободи — на сдруженията и събранията, на словото и печата, тайната на кореспонденцията и т. н. Този странен на пръв поглед жест на уважение към демократичните ценности, направен от една абсолютна монархия, се дължи на различни причини. Първо, Русия очевидно се стреми да затвърди ореола си на освободителка, като осигури българите с по-големи демократични свободи. Конституцията на Княжеството трябва да бъде по-демократична от Органическия устав в Източна Румелия. Второ, Русия възнамерява да неутрализира евентуалните прозападни настроения на бъдещия княз, чрез едно проруско настроено и ориентирано, с големи прерогативи Народно събрание. Трето, в Петербург си дават сметка за дълбоко вкоренените през Възраждането демократични традиции в българското общество.

Учредително събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879г.)

Учредителното събрание в състав от 229 души е свикано в старопрестолния Търновград на 10 февруари 1879 г. В зависимост от начина, по който влизат в събранието, депутатите са избрани от народа (най-голям брой), депутати по право и назначени от руския императорски комисар. Работата на събранието започва с реч на княз Дондуков. В речта си той ясно отбелязва, че руския проект за конституция е създаден единствено за да се улесни работата на българските народни избраници и, че те са свободни да внасят в него всякакви промени. След церемонията по откриването на Учредителното събрание, княз Дондуков напуска Търново и предприема прощална обиколка из страната, която трябва да премахне всякакъв повод за обвинения от страна на Османската империя и великите сили, че в дейността на първия Български парламент има руска намеса.

Учредителното събрание започва работа във време на още неизживяна болка по разпокъсаното отечество. В откъснатите от Княжеството български земи се развива масова съпротива, изявявана под най-различна форма. Въоръжените въстанически действия в Кресна и Разлог все още не са преустановени. Тази обществена атмосфера оказва силно влияние върху депутатите, още повече, че сред тях има и мнозина представители от Македония, Одринска и Беломорска Тракия. Ето защо, най-напред е поставен на разглеждане т. нар. „Общонароден въпрос” – въпроса за обединението и съдбата на българите вън от княжеството. Емоционалните дискусии оформят две основни становища. Умерените (или още консервативно настроените) сред които са Димитър Греков, Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и др., признават важността на проблема, но категорично настояват да се пристъпи незабавно към изработването на Българската конституция. Те смятат за най-уместно на първо време да се изпрати „Меморандум” до всички велики сили. „Крайните" (или либерално настроените) представени от личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Кравелов и Петко Славейков и др., предлагат да се отложи работата на Учредителното събрание, докато не се реши националният въпрос. Страстите се толкова нажежават, че в знак на солидарност с българите оставащи вън, е изказано мнение за отказ от свободата и връщането на Княжеството заедно с Източна Румелия, под властта на султана според клаузите на Цариградската посланническа конференция. Напрежението взема застрашителни размери и води до решителна намесата на императорския комисар. Неговият висок авторитет успокоява обстановката, за да се даде начало на конкретната работа по основния закон.

По предложение на Константин Стоилов е излъчена парламентарна комисия, която е натоварена със задачата да изготви проект за конституция. Тя е в състав от 15 души и законодателните й предложения са издържани в подчертано консервативен дух. Предвиждат силна княжеска власт, двукамарен парламент със Сенат (Горна камара), който да тълкува конституцията и да следи за нейното изпълнение, висок имуществен, образователен и възрастов ценз за избирателите. Позицията на либералното мнозинство депутати към тези предложения е крайно неодобрителна и води до безкомпромисни противоречия и сблъсъци.

Дискусиите в Учредителното събрание по повод основния закон на Българското княжество довеждат до началото на обособяването на двете основни идейни течения в следосвобожденския политически живот. Първото е консервативното. Представителите и симпатизантите му са сред най-заможната част от българското общество, с високо образование от водещи европейски университети. Те дълбоко се съмняват в управленските качества на народа поради липсата на традиции и опит. Според тях прекалено демократичната конституция е неприложима и носи реална опасност от криза на властта и анархия. Най-изтъкнатите водачи на консерваторите са личностите от крилото на „умерените" по общонародния въпрос. Техните опоненти получават названието либерали и безколебание отстояват, последователното и пълно прокарване на демократичните принципи в конституцията. Те се обявяват срещу всяка форма на ценз, освен възрастовата и в сферата на църковния живот и са за максимално широки прерогативи на парламента. Позицията им е формирана под действието на различни фактори. Симпатизантите и членовете на либералите произхождат от най-динамичните и демократични среди на българската възрожденска буржоазия и интелигенция. Те са привърженици на крайни либерални и дори революционни теории. Миналото им е свързано с националнореволюционните борби за освобождение. Убедени са в способностите на българския народ. Либералите имат абсолютно мнозинство в Учредителното събрание и налагат своите възгледи при окончателното оформяне на Търновската конституция. Относно бъдещото стопанско развитие на страната двете течения са единодушни. Те го обвързват с тържество на частната собственост, свобода на предприемаческата инициатива, защита на родното производство.

Така приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция е тържество на възгледите на либералите за устройството на държавата. Тя провъзгласява Третата Българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент, в която принципът за разделение на властите, макар и в умерена форма, има основополагащо значение.

Законодателната власт е поверена в ръцете на Народно събрание. То се учредява след всеобщи избори, в които могат да участват всички мъже навършили 21 години, а право да се кандидатират за депутати имат само навършилите 30 години. Предвиждат се два вида народни представителства — Обикновено Народно събрание (ОНС) и Велико Народно събрание (ВНС). Първото обсъжда и приема законопроектите, гласува държавния бюджет, определя данъците, таксите, глобите, митата и т. н. Второто е висша специализирана законодателна институция с учредителна власт, която се свиква в извънредни и особено важни случаи: изменение на конституцията, избор на нов монарх или регентство, промяна на столицата или на държавните граници.

Изпълнителна власт. Върховната изпълнителна власт принадлежи на княза. Неговата личност е обявена за „Свещена и неприкосновена", което го освобождава от гражданска и наказателна отговорност. Той получава възможности да упражнява силен контрол върху дейността на Министерския съвет и Народното събрание. Министрите се назначават и освобождават от него и са лично отговорни пред него за действията си. Той свиква и разпуска парламента, като законите получават сила едва след неговото одобрение и печат. Успоредно с това, князът е върховен главнокомандващ и представител на държавата пред външния свят, което му дава възможности за оказване на влияние върху външната политика на страната.

Съдебната власт също действа от името и в името на княза — съдилищата издават своите решения единствено от негово име.

Трите власти са независими и гарантират основните гражданските свободи. Търновската конституция поема категорична и недвусмислена правна гаранция за всички основни граждански права и демократични свободи: равенство пред закона, всеобщо избирателно право, свобода на движението, словото, печата и сдруженията, неприкосновеност на частната собственост, право на адвокат и съдебна справедливост, свобода на вероизповеданията и уважение правата на малцинствата, задължително и безплатно начално образование.

Историческо значение на Търновската конституция: тя е изключително постижение в политическата и държавническата еволюция на българите. Тя гарантира успешната интеграция към либералните и най-напредничави демократични постижения на модерната европейска цивилизация. Създава всички необходими правни предпоставки за ускорено политическо и стопанско развитие на страната. Тя заздравява демократичните постижения и връзката с натрупания самоуправленски опит на българското възрожденско общество и трайно приобщава българите към стандартите на демократическото политическо поведение. Едновременно с това, тя притежава и сериозен недостатък. Прокламирането на множество граждански свободи и демократични принципи в държавната уредба, не е гарантирано с достатъчно ефективни обществени и законови механизми за тяхното реално спазване и неотклонно прилагане в обществения живот от всички в Княжество България. Това е особено видно в широките правомощия на княза, които му осигуряват сериозно преимущество в триъгълника на властта „парламент-монарх-правителство". В този смисъл конституцията сама създава предпоставки за своето нарушаване и пренебрегване.