Joomla Software solutions Template

Payday loan

С К А Ф И Д А

В началото на 14век върху първите запазени до днес италиански карти се появява името на едно неизвестно дотогава в познатите извори крайморско селище – СКАФИДА./ в картите на Пиетро Весконте от 1307 и от 1321г. И в картата на Марино Санудо от 1321г./името СКАФИДА е отбелязано във всички познати морски карти от 14 до 16в.Понякога,но твърде рядко,името е написано с червен цвят-цвета на големите,значими пристанища.Веднага трябва да се отбележи обаче,че СКАФИДА,както и други пристанищни селища в Бургаския залив/Поро,нанасян винаги в картите/ не са включени в познатите досега четири портулана от 13-14в.Това обстоятелство би могло да бъде сметнато за доказателство за незначителността на селищата или за липса на пристанище при тези крепости.Но в портуланите се споменават редица селища по българското черноморие,чието значение на малки и скромни поселения е извън всяко съмнение: /Вича,Мавромоло,Росито и др./,а сведения от други извори подчерта –

ват,че крепостите в Бургаския залив и особено СКАФИДА имат пристанища.Изглежда,че в портуланите е описан само традиционният морски път по западно-черноморския бряг,който от Созопол направо се насочва  по най-краткия път през Бургаския залив към Анхиало/дн.Поморие/

Локализирането на СКАФИДА ,което направиха още в края на миналия век братя Шкорпил,не би трябвало да буди никакво съмнение.На южния бряг на  Мандренското езеро до с.СКЕФ /наследник на селището към крепостта СКАФИДА /дн.ДИМЧЕВО/,на 4км от сливането му чрез широк 20м канал в морето,върху невисок полуостров,наричан КАЛЕБОРУН се намирали останките на крепост,изградена от ломен камък с бял хоросан.Стената е била широка около 2.40м и е заграждала площ с форма на четириъгълник със страни 80 и 60 м.Братя Шкорпил са забелязали по ъглите следи от четириъгълни кули и землен ров на шийката на полуострова пред крепостната стена.За съжаление след изграждането на язовирната стена недалеч от канала/оттока/на езерото,неговото ниво се повдига с няколко метра и

КАЛЕБОРУН е потопен под езерните води- както разкопки,така и сигурни наблюдения днес вече е не-възможно да се направят.

Тази позиция на останките на КАЛЕБОРУН съвпада с нанасянето на СКАФИДА между Аполония и Поро в средновековните морски карти-действително между двете черноморски селища по брега няма следи  от други средновековни  крепости.Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страната 6м.,изградена от ломен камък,споен с бял  хоросан,на брега на оттока на Мандренското езеро трябва да се отнесат към пристанищно – укрепителните съоръжения на СКАФИДА ,а не на Порос.Основната причина е ,че  кулата е на юг от СКАФИДА ,а Порос е нанасян в картите винаги на север от СКАФИДА в дъното на Бургаския залив.Кулата,построена вероятно да пази подстъпа към пристанищния залив на СКАФИДА в най-невралгичния пункт - канала между езерото и морето,може би е служила за светещ ориентир на корабите през нощта.Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост,изграден отново от ломен камък на бял хоросан с размери 6,10м на 3,80м.Мостът вероятно е бил сводест,за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби.Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20в.,чието трасе минава само на няколко десетки метра  от кулата.

Трудно е при почти пълната липса на сведения в писмената традиция от средните векове и на археологически проучвания да се датират прецизно крепостните стени на СКАФИДА ,кулата-фар и мостът при входа на Мандренското езеро,етапите на тяхната строителна история,съдбата им.Освен в морските карти топонимът СКАФИДА е споменат само два пъти в събитията през 14в.Описвайки перипетиите на българо-византийската война през пролетта на 1304г. Георги Пахимер съобщава,че след светкавичния поход на Светослав,при който българите завладяват южно-черноморските крепости до Созопол включително,една византийска армия,командвана от Михаил Глава Тарханист и Войсил,брат на българския цар Смилец,предприела от Виза контранастъпление.Изтегляйки се от Странджа,очевидно с цел да прегрупира силите си,Светослав дал решително сражение  при река СКАФИДА.Както съолщава по –нататък Пахимер,”…когато византийските войски минаваха безредно през река СКАФИДА сполетя ги нещастие- мостът се срути  и така реката и мечът/българският/ си разделиха нещастниците,както обикновено настъпи избиване.”Два извода  в областта на историческата география могат да се направят въз основа на това сведение за една от най- големите български военни победи.Първо,през епохата на Второто българско царство тясното и дълго Мандренско езеро/което,както и Варненското,през Средновековието често е било смятано от византий-ските автори за река/ е носило името СКАФИДА.Остава да се види  да-

ли                                                          и езерото е  получило името на крепостта/както долното течение на Дунав например през13-14в. Често е било наричано река Вичина,по името на големия български пристанищен град/,или крепостта е получила името си от названието на езерото.При състоянието на сегашните ни познания този въпрос остава открит.Второ,мостът,чиито останки братя Шкорпилови са наблюдавали,вече е съществувал през 1304г.Бихме искали да отбележим,че евентуални съмнения относно мястото на описаните от Пахимер събития и руини са неоснователни.Те не могат да бъдат локализирани другаде,тъй като тук е единственото място,където е възможно преминаването на езерото,широко по цялата си останала дължина от 1 до 2 км.Последното сведение за СКАФИДА се намира в т.нар.”Савойска хроника”,съставена в 1464 -1465г. според една стара редакция от 1417-1420г.,която описва походи на граф Амедей VІ Савойски.Съставителят пише:”Тръгвайки от Созопол,те влязоха в пристанището СКАФИДА,където се намираха доста турски кораби,които след като се сражаваха,те превзеха и потопиха.И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно,графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на СКАФИДА: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало.”Още веднъж по-нататък съчинителят пише:”…пленниците,заловени в Агатопол,Со-зопол,СКАФИДА и Анхиало,накараха да му кажат,че са учудени от това ,че той завземаше……земите на българския император,техния господар,който никога нищо лошо не му беше направил”.Това сведение показва,че СКАФИДА е вече бил значителен град със силен гарнизон,който  оказал яростна съпротива  на кръстоносната войска,

Щом като градът е паднал няколко дни след като флотът на Амедей Савойски е установил контрол над пристанището.Не е без значение и споменаването на пристанищния басейн като сигурен.СКАФИДА е било единственото българско пристанище,устроено в напълно затворен за черноморските ветрове воден бассейн.И така наличните оскъдни данни засега позволяват да се заключи,че в края на 13в. Върху южния бряг на плавателното и свързаното с морето Мандренско езеро се появява за първи път в писмената средновековна традиция едно укрепено селище.Неговото пристанище е било разположено в най-сигурния воден басейн по целия български черноморски бряг.Разрастващата се морска търговия през 13-14в. И близко разположените плодородни земи на Бургаската низина несъмнено са изтъквали значението на селището,което обаче все пак не е стигнало до ранга на Созопол,Месемврия,Варна или Анхиало и Агатопол.Това вероятно се дължи както на отдалечеността му от традиционния морски път,така и на краткия исторически живот ,който му било съдено да изживее.Принадлежаща между 1307 – 1366г. на българската държава,СКАФИДА вероятно е била унищожена принякое от турските нападения след 1371г.Името на крепостта се е запазило за селцето,разположено непосредственно до развалините и.