Joomla Software solutions Template

Payday loan

характеристика на "златния век"

Неизменно с термина „златен век” се свързва името на цар Симеон велики. Верен последовател на амбициозния си баща той продължава каузата за утвърждаване на българската държава на  европеската политическа сцена. Подготвен в най-елитното учебно заведение- „Магнаурската школа”, навярно подготвен за глава на българската църква, той е най-образования до тогава български владетел. Основна задача за управлението на Симеон е да се възползва от условията създадени от неговия баща, Княз Борис I, за развитие на държавата. Цар Симеон трябва да укрепи организацията на българската църква и да затвърди доверието в нея от страна на подъниците си.

Отслабнолото влияние на Византия по това време води империята до избор война, без право на грешка, срещу България или траен мир. Първончално новината за български цар възпитаник на магнаурската школа и дълго живял в Константинопол се приема като възможност за постигане мир. Разобеден от империалистически намерения на цар Симеон, Лъв VI Философ се отказва от мир и минава в настъпление. И само година след началото на Симеоновото царуване той предприема мерки срещу българите. Премества българското тържище от Константинопол в Солун Лъв VI Философ и дава повод за началото на първата икономическа война в историята.  Симеон се опитва по мирен път да уреди възникналия проблем, но претърпява неуспех. Това служи като повод за настъпление на българската войска в Източна Тракия през есента на 893. Българите удържат няколко победи, за да неутрализира своя противник Византия наема като съюзник живеещите в земите между  реките Днепър и Буг- маджари. Това е последвано от първия брилянтен стратегически ход от страна на цар Симеон, който се затваря в Дръстър  принуден да поведе преговори за мир. Той умишлено проточва преговорите, като междувременно наема като съюзник печенегите. Докато трае кореспонденцията му с византийския дипломат Лъв Херосфакт, печенегите нападат маджарите в местожилищата им и ги принуждават да се изтеглят в Панония. След като отстранява маджарската опасност, Симеон прекъсва преговорите, настъпва с войска в Тракия и удържа победа в битката при Булгарофигон през 896.  В последвалия мир българското тържище е върнато в Константинопол, а Византия се задължава да плаща ежегодно репарации на България, а под българско владение преминават Драчка област и Южна Македония. Границата между двете страни преминава едва на 20 км. от Солун, но цар Симеон не започва военни действия за превземането му и за по нататъшно предимство във война срещу Византия, а започва работа по изграждането на духовния  и книжовния авторитетна страната си.

Пътят за развитие е показан от княз Борис I, но този на който се пада честта да го извърви е неговият син- Симеон. Българският владетел съзнава, че за укрепване на държавата е достатъчно обединението на поданиците му под обща вяра и език. Първата крачка е да бъде изгонено византийското духовенство от страната и на тяхно място да бъдат поставени българи. През 893 България получава своя пръв епископ на български език – Климент Охридски, а по-късно в епископски сан е въздигнат Константин Преславски. Създадените благоприятни условия за работа на Кирило- Методиевите ученици, Климент, Наум, Константин Преславски и Йоан Екзарх, е водещ фактор за възхода на българската държава и култура. Двата големи центъра на славянската писменост - Охрид и Преслав, са организирани с неговата помощ и участие. Славянизацията на просветата поставя пред Симеон и книжовниците от неговия кръг, проблема на преводите. Несъмнено част от преводите попадат в рамките на предварително зададените от църквата правила и се усвояват на първо място. Приоритет разбира се са основополагащите за християнската религия библейски текстове и тълкованията на раннохристиянските богослови. Като появяването именно на тези текстове на славянски език служи за утвърждаване на писмеността.  Резултатът от усилията положени от най-видните ни книжовници, в това число получилият образованието си в Магнаурската школа, Йоан Екзарх, с право наричан “философа” , Черноризец Храбър, за който се смята, че е самият Симеон, епископ Константин Преславски, е безапелационен успех. С тези си действия Симеон затвърждава доверието на българите в християнската вяра, тъй като им предоставя възможност да слушат и четът божието слово на родния си език. Превръща културата в държавна политика, в резултат българската книжовна дейност достига своя връх именно по времето на цар Симеон. В „златния век” българската литература се утвърждава като общославянска по широта и общоевропейска по традиции

Същевременно с изграждането на духовното богатство на българите Симеон не излага бъдещето на страната на опастност. Използва времето на мир с Византия за възстановяване и укрепване на столицата  Велики Преслав. Симеон Велики не само превръща столицата си в непревземаема крепост, а и в един град шедювър достаен да съперничи на Константинопол. От описанието на Йоан Екзарх за неописаемото величие на великия Велики Преслав,е следното: “Ако някой странник, дошъл отдалеч, види стените на княжеския двор, той се удивлява и се чуди… бедният, като че ще си изгуби ума… И когато после го питат какво видял е там, той ще отговори: Не знам как да разкажа, само собствените ви очи могат да познаят, що е хубост!...”. Градът е бил наистина удивителен  сред неговите граждански сгради се  е откроявал великият Симеонов дворец. Непосредствено до двореца е бил изграден патриаршеския комплекс, включващ голяма дворцова базилика и патриаршеският палат. В манастирският комплекс се е намирал и най-блестящият образец на архитектурата в Преслав – уникалната за Балканския полуостров кръгла златна църква, отличаваща се от всичко строено до тогава. Гъсто застроен е бил и външният град на Преслав. Оформили са се квартали с различни функции – политически, стопански, военни. Градът е бил укрепен с две концентрични системи ограждащи и външния, и вътрешния град със стени от дялани каменни блокове, като външната е била 3,25 метра дебела, а вътрешната - 2,80. Това е и първата си по рода защитна система изградена не от една, а от две защитни стени. Това е бил също ход за доказване на българската държавност и на нейното величие. Тази феерия на архитектурното изкуство е била разположена на територия от 3,5 квадратни километра.

На Симеон се пада честта да осъвремене църковното строителство по всички български земи ,изградени са множество църкви и манастири. Наред с традиционният и архаичен базиликален тип църкви, започва да си пробива път и кръстокуполната църква. Широко разпространение получават рисуваните керамични икони, от които с голяма стойност е тази на св. Теодор Стратилат. Част от църковните сгради са изградени в други райони на страната: в Девол, Охрид, Средец, но най-голямо внимание е обърнато на столицата и на околните й земи.

След смъртта на византийския император Лъв VI Философ отношенията между Византия и България се влошават и мирът от 896 престава да се спазва. Тогава цар Симеон Велики преминава към втората крачка от плана си за развитие на страната, а именно унищожаването на Византийската империя. Това е ход, който не е бил обмислен от Симеон още от възкачването му на трона, за което говори прекратяването на настъплението и непревземането на Солун през 904 година. Въпреки развитието на битката да не говори за бъдещите последици това е може би моментът, в който можем да сложим началото на края на възхода, както на България, така и на Византия. Дългата война между двете страни води само до едно загуба на ресурси. По това време в съзнанието на българският владетел трайно се заражда една идея да седне на Цариградския престол. От позицията на силата Симеон иска правото да носи титлата император, а под българско влияние да преминат европейските земи на Византия. От своя страна пък империята не се примирява с промяната на съотношението на силите и също не отстъпва. Стига се до ситуация, от която не можеш да излезеш победител. Последващата война е по-скоро демонстрация на величие от колкото проява на военни действия. Едниствено кърваво сражение е битката при река Ахелой през 917 година, където победата е за българите. През 924 година идва кулминацията на напрежението, но отново не на бойното поле. Тази година има една цел и тя е превземането на Цариград, дипломатически ходове редувани от походи срещу византийски провинции са средствата, използвани от Симеон. Тази е и годината, вкоято Симеон се самообявява за император на българи и гърци, а на срещата с Роман Лакапин симеоновите войски са със златни и сребърни доспехи. В крайна сметка е постигнат мир, през същата 924 година. Симео умира от сърдечен удър три години по-късно при похода си в Хърватско.

Ако трябва да обощим „златния век” в българската история трябва да кажем, че определено е век на успехи. Утвърдена е християнската вяра по българските земи, където се изповядва и днес 1000 години по-късно. Мястото на славянската писменост е категорично защитено и дава тласък на много славянски народи за бъдещото им развитие. Българската литература се превръща в своеобразен мост, чрез който другите славянски народи могат да се запознаят с достиженията на високо развитата византийска култура. Всичкото това развитие е съпроводено от грандиозно и уникално, за времето си, строителство- от Велики Преслав до новите църковни сгради всичко е грандиозно и подобаващо за първенеца в Югоизточна Европа. „Златния век” , който постига България във военнополитическо отношение, първенствуващото й положение в Югоизточна Европа и съответстващото на престижа на страната културно издигане, я превръща в достоен съперник на Византийскатаия.