Home История Културата на Древните Траки

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Културата на Древните Траки ПДФ Печат Е-мейл

Културата на Древните Траки

Траките са най-старото историческо засведетелствано население по българските земи.Те обитавали по-голямата част от Балканския полуостров, Трансилвания, Панония и Северочерноморското крайбрежие.

Древногръцкият историк Херодот пише следното:

“Тракийският народ след индуския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил по мое мнение непобедим и много по силен от всички народи.

Но това е невъзможно и  надали може да стане някога и за това са слаби. Траките носят много имена всяко според страната си, но всичките те имат приблизително еднакви обичаи....”

Възникване на Тракийската народност

През бронзовата епоха ( от края на IV до края на II-рото хил.пр.Хр.) в резултат на сложни нееднократни миграционни движения в земите между Карпатските планини и Егейско море започнала постепенна косолидация на древнотракийската народност в Южна България и през ранната бронзова епоха продължавал живота в селищните могили, обитавани още през   неолита и енеолита.

В същото време под въздействието на нахлуващите от източноевропейските степи номадски племена в Северна България настъпили значителни културни промени. Селищните могили били напуснати и живота продължил във временни селища с предимно скотовъдна ориентация на стопанството.

Най-характерни паметници от ранната бронзова епоха тук са надгробните могили, пряко свързани с културата на степните области. През късната бронзова епоха развитието на производителна сила, стимулирана от масовото производство на изделия от бронз, довело отново до социално разслоение, разлагане на родовите отношения и началото на прехода към цивилизацията. Най-характерния паметник на това е Вълчетрънското съкровище.

Тракийските племена през XII-VI в.пр.Хр.

След етническите промени, които настъпват в Югоисточна Европа след нахлуването на Малоазийското население, по-големите тракийски племена заемат следните области: Гетите – Добруджа и Източната част на Влашката низина на север от река Дунав; Даките – западната част на тази равнина,Трансилвания и Папония.

Между река Дунав и Балкана живели Мизите, чието или по-късно дало названието на дн.Северна България – Мизия, на запад от тях били Трибалите.

Областта около планината Витоша обитавали – Сердите на чието има по-късно главния град на областа бил наречен Сердика (дн.София).

Северна Тракия и Родопската област била били населени от Бесите – едно от най-консервативните и войнствени тракийски племена. Многобройните Одриси заемали обширна територия от Източните Родопи чак до черноморския бряг. Други тракийски племена населявали Беломорието и Галиполския полуостров и Витините в Мала Азия.

Тракийското Общество

Тракия била селска страна. В плодородните равнини и полета било развито интензивно орно земледелие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдството играело водеща роля. От земледелските култури най-важни били зърнените.

От голямо значение било лозарството – привързаността на тракийците към виното била пословична. От ечемика пък приготвяли питие наречено – брютон. Отглеждани били различни видове дребен и едър добитък. Важно стопанско значение имали ловът и риболовът. Развити били занаятите, домашни и някой специализирани – рударство, металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и д.р.

Поселищния живот на Траките се характеризира с гъстота на селищтните агломерати. Те наричали обикновенно селище “дава” (Пулпудава -дн.Пловнив), града “врия” (Месемврия – дн.Несебър), пазарището “пара” (Басапара – дн.с. Байкун, Пзарджишко).

Първото хилядолетие преди Христа се характеризира с силно разложение на родовообщините отношения и зараждането на робството у траките. Господстващо положение в тракийското общество имала военно-племенната аристокрация. Най-многоброен слой съставлявали свободните селяни общинници.

Социалното разделение у траките например намирало израз в облеклото – само благородниците можели да носят шапки, докато обикновените хора били задължени да ходят гологлави. Из средата на тракийската военно-племенна аристоктация били излъчени първите царе, чиято власт обикновено се предавала по наследство.

Активно участие в управлението вземали членовете на царското семейство и най-близките му родственици. Голяма роля играело тракийското жреческо съсловие.        Появата на робство при траките се отнася към VII -  началото на VI век пр.Хр. Основни източници на роби били войните. Херодот съобщава, че някой траки продавали “ децата си в робство в чужбина”

Тракийските Селища

Селищата от времето на траките са два вида: неукрепени и укрепени. Първите са най-разпостранени през желязната епоха, разположени са в равнините и предпланините близо до водни площи и плодородна земя, не са укрепени допълнително освен природната им защитеност.

Тюрзиси са наричани укрепените вили-дворци на тракийските племенни, а и държавни владетели – доколкото и одрисите и трибалите са народи, организирали свой териториални държави. Със стратегически цели траките са правели по планинските проходи и по кръстовищата различни по размер крепости. Има крепости-стражеви, крепости-обежища и крепости племенни центрове.

Един от изследваните градове-крепости е Филипопул. Явно в доримско време Филипопул е бил мощно укрепен тракийски град. Друг интересен обект е бил открит в местността Чаталка ( Стара Загора ), голяма добреукрепена тракийска вила. Пъвроначално в повечето случай подобни вили са били разположени сред природата с минимално обкръжение на други постройки, но около тюрзиса на сравнително късния одриски владетел Севт III, връстник на Лизимах – един от наследниците на Александър Велики, а и негов васал към края на IV в пр.н.е. , възниква голямо планомерно издигнато селище Севтополис*.

Тракийският град Севтополис е бил разположен по левия бряг на р.Тунджа. Реката го опасвала от запад и юг, а от изток бил защитен от един малък неин приток. Макар и естесвено защитен, градаът бил заграден от висока крепостна стена дебела 2 м  с бойни кули и бастиони. В североизточния край на града се издигал дворецът, който заемал цял квартал и бил защитен с отделни крепостни стени.

Най-голямото крепостно помещение, заемало половината от цялата площ е залата за тържества и пирове и това напълно съвпада със сведенията от гръцки извори за други по-ранни тракийски владетелски дворци. Koлонади са красели фасадите, а в интериорите включително и в жилищтните имало стенописи.

Севтополис е бил изграден по предварително изготвен план с широки около 3-4 метра улици, пресичащи се под прав ъгъл с каменна настилка и канализационна мрежа. Много от къщите в града били двуетажни с чардаци крепени от дървени колони. Жилищата били изградени от керпич, върху каменна основа и са били водоснабдени от собствени кладенци, а по средата на широките улици се оттичала изразходваната вода.

В центъра на града се намирала агората -  главният четвъртит площад на града, мястото където се е осъществявало градското управление при смесването на формите на властта под влияние на гръцките полиси  (градове държави) и при отслабването на владетелския институт. На площада имало храм и статуи на бог Дионисий и други божества.

Планът, начина на застрояване на Севтополис имат близък паралел с други изследвани от археолозите градове на Балканите от това време. Севтополис е загинал в края на III век пр.н.е. като неговия упадък съвпада с загиването на Одриското царство.

Друг открит град е Кабиле в местността Хисарлък, намираща се на около 8 км. от дн.гр.Ямбол. Кабиле е бил важен търговски, а вероятно и културен център, това становище се обосновава на намерената в Севтополис каменна плоча с издълбания по времето на тракийския цар Севт III договор между градовете Кабиле и Севтополис. През втората половина на I век пр.Хр. влиза в пределите на римската империя.

В римско време градът е оголемен и отново укрепен, вероятно унищтожен не по-рано от средата на I.в.пр.Хр. Доказателство за това е, че името на представителя на град Кабиле фигурира в списъка на участниците в големия раннохристиянски църковен събор, състоял се в Сердика през 346 год.

Тракийски религиозни вярвания

Представата за тракийската митология получаваме от худхудожествените паметници. Тракийската религия е тясно свързана с природата и природните явления. Обожествявани и почитани са и природните сили. Главното тракийко божество е бог Херос – т.нар. Тракийски конник.

Той има предимно обобщен и символен характер. Херос е ловец конник и култът към него е свързан с вярата в задгробния живот, но същевременно и със силата, че дарява хората с плодородие и изобилие. Култът към Херос придобива вероятно широко разпостранение в тракийските земи през периода на напредналата елинистическа епоха. Оброчни плочки с изображение на “тракийски конник” са открити в почти всички тракийски селища. Освен Херос траките почитат и небесния бог Збелсуро, комуто също посвещават оброчни плочки.

Най-популярен и най-широко почитан от траките след херос е бог Дионис -  богът на лозята, виното и веселието. Тракиецът свързвал пролетното пробуждане на природата с идването на бог Дионис -  весел и жизнерадостен бог. През пролетните нощи по планинските хребети край светилищата на бог Дионис лумвали огньове и факли, еквала музика. Глухият тътнеж на тъпаните се смесвал с острия писък на флейтата и с гръмливите звъци на медните чинели. Тракийските жени, които особено почитали този бог, посрещали окичени с брашлянови венци, с музика и танци, раждането на новата пролет – раждането на бог Дионис. От тракийската земя култът към Дионис преминал у гърците.

От песните и мимическите игри, с които представяли идването на бог Дионис, гърците създали театралното представление, така се родила драмата и комедията, които днес са такъв голям дял в нашия живот. На редица места в Родопите са открити Дионисови светилища.

Тракийски произход имат и други богове, според някои учени траките за пръв път в нашите земи издигнали в култ бога Асклепий ( от Ас-змия и клепий – увивам ).

Оттук и увитата около пръчка змия е символ на медицината. В чест на бог Асклепий траките издигат и специални светилища – лечебници наречени асклепиони. Такива са открити в Кюстендил на хълма Хисарлък около извора на р.Панега.

Траките почитали и майката Земя наречена Бендида, изобразявали я като жена-ловец. В нейна чест също са изграждани светилища. В множество оброчни плочки Бендида е изобразена като Артемида. На основата на културните взаимоотношения на природата култът към Бендида е преминал в последствие в Атина, където е бил издигнат храм и са се уреждали презненства в нейна чест.

Както много древни народи, така и таките смятали че живота на човека не завършвал със смъртта, а душата му продължавала да живее, очистена от всякакви земни болки и тревоги. Когато у племето се раждало дете, сродниците му сядали около него и го оплаквали, изброявайки всички тежила и мъки, които му предстоят да изживее, а мъртвия погребвали с веселие, вярвайки че той сега прекрачва прага на блажения живот.

У някой племена вярата в безсмъртието се изразява по много странен начин. Когато мъжът умирал, между жените му, а той обикновенно имал няколко жени, възниквал спор коя била най-много обичаната. Онази от жените, която според преценката на близките на мъртвия е обичал най-много, в деня на погребението била отвеждана празнично облечена до гроба на починалия и съпруг и там най-близкия и сродник я убивал.

Погребвали я заедно с покойния и мъж. Смятало се за голяма чест жената да бъде убита по този начин. Всички останали жени скърбели много, че е предпочетена друга. Мъртвия според траките отивал при бога Залмоксис. Когато при война или друго бедствие искали да измолят помощ от бога, те избирали най-храбрия и най-достойния измежду младежите, давали му своите заръки и го хвърляли върху изправени копия.

Когато прободен младежът умирал, те вярвали, че Залмоксис ще изпълни молбата им. Ако оставал жив, избирали друг, когото пак по този начил изпращали при бога.

Богатия и знатен тракиец погребвали с големи почести и тържества, три дни излагали тялото му на поклонение, колели жертвени животни и се угощавали. След това го полагали в специално подготвена гробница, а край него поставяли предмети които употребявал преживе за да му служат и в отвъдния свят. Пред входа на гробницата му поставяли колесницата му и убивали лубимите му коне.

Погребалното тържество завършвало със състезания, най-често надбягване с коне и колесници. Над гробницата издигали могила.

Тракийски погребален обряд

Като всеки древен народ и траките полагали грижи за мъртвия. Системата от действия около погребение представлява тракийския погребален обряд. В неговата основа стои вярата в задгробния начин на живот.

Интересен момент в тракийския погребален ритуал представлява избора и умъртвяването на любимата му жена и кон. Ставало е тържествено от жреци. Траките практикували два начина на погребение: трупополагането и трупоизгарянето.

Трупополагането извършвали в хокерно или изпънато положение, а трупоизгарянето става или в самия гроб или на определено за това място.

Тялото е подготвяно преди кремирането, костните остатъци с определен инвентар, са полагани в глинена урна и после поставяни в гробната яма. Важен момент в тракийския погребален ритуал е полагането на погребален дар. Това са различни лични вещи на мъртвеца: накити, битови предмети, оръжие.

Видът на гробното съоръжение е в пряка зависимост от племенния и социален произход на мъртвеца. Най-разпостранено тракийско гробно съоръжение е обикновеният гроб-яма. Има и селищни и надгробни могили. Надгробните могили имат истински хълмовиден характер и завършват островърхно.

Появата на съркофагни гробници, които понякога се превръщат и в големи камероподобни съоръжения са придружени от богат инвентар от най-скъпи предмети. Това е характерно за времето, когато ясно се е очертавало класовото неравенството в тракийското общество и тракийската аристокрация е натрупала големи богатства.

В Южна България, същинска Тракия, освен надгробни и селащни могили, са открити и други своеобразни архитектурни паметници т.нар. долмени. У нас те се срещат главно в Странджа, Родопи, Сакар. В своя най-опростен вид долмените представляват такъв гробищен паметник, който е образуван от 4-6 плочи-блокове, забити в земята, затварящи четвъртито пространство закрито отгоре с един или няколко също огромни блокове-плочи. Вътрешното пространство се състои от две помещения: камера с предверие или от два долепени един до друг долмена, а в предната част е пробит входен отвор. Срещат се и двукамерни долмени. Предполага се, че най-старите долмени са от преди 8 век преди н.е., а най-късните от 6 век.пр.н.е.

Други гробни съоръжения са куполните горбници засипани под могилен насип, изградени са главно от камъни, но някои са и тухлени. Главната част в тях е същинската гробница. Навсякаде тя е кръгла с изключение на гробницата до гара Филипово (Пловдивско), чиято куполна част има почти квадратна основа. Повечето от гробниците имат дълги коридори т.нар. драмоси. Само в няколко гробници е открита стенна декорация. Най-внушителна по своите размери е гробницата при село Мезел – Хасковско – от IV век преди Христа. Друга гробница е така наречената Куха могила край Поморие. Центъра на гробницата е издигнат на около 5 метрова висока куха колона, която в горната си част постепенно се разширява като свод и се свързва с околната стена, вероятно е от римско време, строена от тухла и камък и е от 4 век преди Христа.

Скулптура и живопис

Из тракийските земи са намерени множество творби на малка пластика от различен материал – бронзови и  други сплави и метали, камък, мрамор, глина т.нар. керамика.

В много от случаите тези творби можем да отнесем по скоро към приложните изкуства поради техния явно уникален характер. Това са различни части на облеклото или конните снаряжения и други. Към малката пластика можем да отнесем многобройните апликации, както и голямото количество намерени тракийски монети.

Най -често срещано е изображението на животни. От най-ранната епоха до нас са достигнали един борнзов елен от Севлиево и пак от бронз амулет изобразяващ две птици със съединени шии, попаднал по някакъв начин в римски манастир. Несъмнено с митологически представи е свързана и статуетката на глиган, намерена край с.Лезен – гр. Севлиево, сега в архиологическия музей в Истамбул. Тя е висока 80 см. и е сравнително добре запазена, така че можем да се уверим в майсторството с което тракийския занаядчия стилизира козината и гривата на животното и как композира фигурата му, застинала в напрегнато очакване.

През 1982 г. с откриването на гробницата близо до с.Свещари, Разградско имаме вече представа и за монументално-декоративната скулптура на траките. Тя се представя от десете т.нар. кариатиди, които се намират в интериора на гробницата и имат единсвено декоративно предназначение. Те явно са дело на местни или  пътуващи, но при всяко положение провинциални майстори. Изработени са от мек варовик. В лицата нямат нищо общо с античния идеал за красота, по-скоро се чете печал, ръцете са вдигнати нагоре в жест за молитва (  само ъгловите кариатиди са с вдигната една ръка ) и е явно, че тяхното включване има култово значение, отразява някакъв неизвестен нам ритуал.

В гробницата край с. Свещари е открита много по- майсторски нарисувана, макар и недовършена, култова сцена, представляваща героизирането на погребания знатен тракиец изобразен на кон, движещ се към отвъдния свят, отляво надясно посрещнат от богиня, която издига венец над главата му.

През 1944 г. в покрайнините на гр. Казанлък е открита прочутата днес в цял свят гробница, уникален паметник не само на тракийската, но и на цялата антична живопис, от която до нас са стигнали няколко цялостни ансамбъла. В центъра на вниманието е сцената с три фигури в средата. Това са владетел и неговата съпруга , свързани с жеста на хванати ръце и застаналата до тях даряваща ги богиня майка.

В композицията са включени редица слугини и слуги, носещи дарове и водещи коне, както и на група музиканти. Владетеля седнал кряй затрупана с ястия маса е изобразен значително по-мургав от съпругата си. Той държи в едната си ръка фиала – знак на неговата монаршеска власт, а челото му е увенчато с диадема. Ако съдим по колорита, художника е искал да ни внуши, че тя е от злато като например диадемата, намерена в Магиланската могила близо до гр. Враца.

Над този многофигурен фриз, на самия купол на гробничното помещение е нарисуван друг фриз с три колесници, теглени от коне в бърз бяг. Художникът е умел монументалист, който дълбоко разбира връзката на живопистта с архитектурата и я композира съвършено в нейните рамки. Мнозина от изследователите предполагат, че изобразения вожд е добре известният от историята Севт III.

Въпреки, че Казанлъшката гробница е единствената по рода си напълно запазена и добре оформена гробница, стенната живопис е била обичайна за траките по наши земи. За това съдим и по сцената от гробницата кряй с. Свещари, от фрагментите от живописните декорации в развалините на Севтополис и от подробни мозайки в Кабиле край Ямбол.

Торевтика – Тракийски съкровища

Терминът “торевтика” представлява комплекс от техники, употребявани в златарството някога, а в широк смисъл обхваща цалата малка пластика и подобни творби на приложните изкуства, създадени със съответните техники – изчукване, пунциране, цизелиране и д.р.

Благодарение на системни археологически разкопки, но често и на чиста случайност в българската плодородна земя са открити през последните деситилетия стотици предмети  и творби на някогашните златари  от тракийските земи. Географията на откритията първоначално дава предимство на южна България, но с течение на времето предимството отива в посока на северна България и с това отпадат различните хипотези за съществъването на влияния отвън, проникнали най-напред в определени части на тракийските земи.

Наред с отделните изолирани находки са открити и цели съкровища. Първото по време, най-старо по произход, при това от злато е Вълчитрънското съкровище (1928), състоящо се от 13 съда и вероятно от музикално инструментни символи, подобни на днешните чинели, с общо тегло 12,5 кг. Изследователите, съобразявайки се с пестеливите геометрични орнаменти, са склонни да датират това съкровище доста рано, някои споменават  дори XIV век.рп.н.е., а други по-близка дата, например  IX век.пр.н.е. По-ранната датировка изглежда по убедителна, но така или иначе нама съмнение, че съкровището е създадено, когато траките вече са обитавали нашите земи. Няма достатъчно убедителна хипотеза за странния съд, състоящ се от три свързани с тръбички листовидни, вдлъбнати съдинки. Не може да се разбере дори дали в тях са били изливани различни течностти, за да се смесят или една и съща течност за да се раздели на три части.

Най-късно е Панагюрското златното съкровище, открито през 1949 г. То бележи прехода от класиката към елинизма и е изработено в гръцка работилница по поръчка и според вкуса на тракийски владетел. С изящтната си изработка Панагюрското съкровище свидетелства за повсеместното възприемане на гръцкия художествен вкус по тракийските земи през IV век.пр.н.е, в навечерието на епохата на елинизма.

То всъщност предвещава елинизма с характерното за него разпространение на гръцките художествени образи из целия тогавашен свят, включен в политическа, икономическа и културна общност-Ойкумен, чрез завоеванията на Александър Велики.

То се състои от четири зооморфни ритона, три кани, украсени със сцени, амфора с дръжки във формата на кентаври и прочутата фиала с главички на негър, разположени в четери концентрични кръга.

От десетина най-големи тракийски съкровища, намерени по наши земи, особено ценни за науката са Летнишкото и Врачанското, открити през 60-те години на мин.век. Те разкриват редица моменти от митологията и идеологията на траките.

В апликациите от Летница ясно личат връзките на тракийското изкуство със зверинния стил и съвременното сложение, например свещенния брак (йерогамията), разкриват функцията на изкуството в подкрепа на владетелския институт. Въпроса за обосноваването на правото на владетеля да зачита божеството на земята, т.нар. инвестура, е в центъра на общественополитическата мисъл на траките и това се отразява по най-пряк начин в изкуството.

Врачанското съкровище освен с прочутия наколенник, който изразява установени трайно, митологически представи, се гордее и с прочутата диадема от златни листенца, истински шедьовър на златарството и от технологична гледна точка.

Най-новото открито през 1985-1986 г. е съкровището от с.Рогозен – Врачанско, състоящо се от общо 165 сребърни и позлатени съда украсени с различни орнаменти и сцени.

За науката тези произведения на тракийската торевтика може би са форма на заплащане на данък – представляват материал, надвишаващ по количество и по  обем всичко намерено по-рано. Това е огромен импулс за развитието на тракологията.

Тракийците не са създали своя писменност. Запазени са единични надписи на тракийски език с гръцки букви. След IV в.пр.н.е. за официални нужди понякога бил използван старогръцкия език, но подобни надписи също се срещат рядко.

Липсата на домашни писмени извори затруднява изучаването на древнотракийската култура. Запазени сведения от древногръцки и древноримски автори за Древна Тракия са пречупени през техния светоглед, който се различавал от тракийския.

За нас остават непознати тракийската литература и музика, отглас от чието великолепие се съдържа в митологически образи на тракийските поети и певци като Орфей, Музей, Лин и Тамирис.

Одриското царство

Още в края на втори и началото на първи век пр.н.е. в тракийските земи се появили първите държавни обединения. Най-често те възникват на базата на съществуващи племенни структури, като племенните предводители постепенно се превръщат в истински царе, предаващи своята власт по наследство.

В митологическите сведения на античните автори за ранните периоди на тракийската древност се споменават имена на редица легендарни тракийски царе. Такива били Орфей, който наследил царската власт от своя баща и дядо, загинали в троянската война, Резос - царят на Бистонуите Диолид, който бил победен от Херакъл и др.

В началото на пети в.пр.н.е. вождът на тракийското племе Одриси - Терес успял да подчини на властта си околните племена и положил основите на Одриското царство, което вероятно имало за столица Ускудома  (дн.Одрин).

Неговия приемник на царския престол съумял успешно да продължи обединението на разпокъсаните тракийски племена. Царството се разпостряло от р.Дунав до Егейско море и от р.Струма до Черно море.

Ситалк взел участие Пелопонеската война (431-404г.) на страната на Атина, а през 429г. нахлул в древна Македония с огромна по численост армия, в която се откроявала 50 хилядната му конница, и наложил властта си над нея.

Одриското царство достигна връх на своето политическо могъщество на Балканския полуостров в края на пети в. пр. Хр.

След убийството на могъщия тракийски цар Котис I през 359 г.пр.хр., Одриското царство тръгва към упадък, причината за това се корени в сепаратизма на определени тракийски царе и във външнополитическите неуспехи.

Около 359-336г.пр.н.е, Филип II Македонски използвал настъпилата дестабилизация на Одриското царство и след няколко неуспешни похода успял да покори значителна част от Тракия. Основно селище на завоевателите станал тракийския град Пулпудава преименуван тогава на Филипопулис по името на македонския цар. След неговата смърт, траките се разбунтували и разгромили, намиращите се на таяхна земя чужди военни гарнизони. Това накарало неговия приемник Александър Велики (336-323г.) през 335г.пр.н.е. да извърши наказателен поход през Тракия към р.Дунав. Когато той потеглил към Азия, тракийските племена начело с царя на одрисите Севт III отново повели война за независимост през 329г.

Столицата на възстановеното Одриско царство основният и наименуван на царя град Севтополис. Стопанския упадък на древна Тракия към средата на III в.пр.н.е. бил съпътстван от всеобща политическа слабост. Одриското царство се разпаднало на отделни враждуващи помежду си владения. Настъпвал залеза на тракийската държава.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG