Joomla Software solutions Template

Payday loan

При изясняване смисъла на понятието  девиантно поведение следва да се отразят най-малко две важни черти на тази същност - системност и специфичност. Само по този начин става възможно  очертаването на иначе неясните граници между няколко типа поведение, между които нормалното (нормативното), аномното, аномалното, патоподобното, патологичното, между девиации и девиантно поведение и  др.

В средата на нормалните субекти поведението се определя от свободата на тяхната воля, но практикувано чрез осъзнатите и приети, по необходимост, от тях социални норми и изисквания (ценности). Така за поведението системообразуващо значение придобиват именно усвоените и практикуваните в хода на адекватната социализация нормативно ориентирани форми на поведение .Последните са по същество не толкова и само външно, случайно или ситуативно обусловени актове, а са иманенти на личността, нейна актуализирана в социалната практика същност.

При аномалното поведение, напротив, системообразуващо значение придобива патологичния синдром и неговите съществени симптоми и преди всичко произтичащите от тях затруднения в точното отразяване, усвояване и практикуване на социалните изисквания, откривани в поведението под формата на изградени личностни свойства, диспозиции, интенции и опит .

Особено ясно личи системообразуващата роля на синдрома и характерната за него симптоматика при патологичния тип поведение. В клиничната психология са диференцирани болестни поведенски типове, формирани на базата на изразени психо- или соматопатологични синдроми с хронично течение (с наследствен, вроден или рано придобит характер). В случаите на патоподобни отклонения в поведението системообразуващо значение придобива нормативната ориентация на личносттта с характерни за нея поведенски акценти или симптоми на дефицитарност, подсилени от компенсаторни, и особено псевдокомпенсаторни натрупвания в дейностната сфера. При девиантното поведение за систематизиращи  фактори не могат да се приемат нито определен синдром, нито някаква съвкупност от девиации, нито само абстрактната ненормативност на функционирането. Доколкото не е патологично и аномално, девиантното поведение не се обяснява със синдром или съвкупност от дадени поведенски отклонения и техните проявления (девиации).  В случая за обясняване на неговата двояка същност като системен тип поведение и тип системно поведение

две важни теоретико-праксиологични направления:

-девиантното поведение като системен тип поведение, съответстващ на системата  личност;

-девиантното поведение като тип системно поведение с характерно и специфично съдържание, структура, типология, вътрешна динамика (трансформация), модели и т.н.

В тази, условна на пръв поглед, диференциация прозира обектът на анализа в качеството си веднаж на обект на психологията (на личността) и от друга страна – на етопедията, изучаваща типовете отклонено поведение.

Поведенските девиации, по правило, са явления на системното нормативно поведение, актуализирани случайно или спорадично като грешки, но са характерни и за други типове поведение, и при всеки от тях  играят различна роля. При аномалното и патологичното поведение те обикновено разкриват същността и съдържанието на характерна симптоматика или произтичат с необходимост от синдрома и симптомите на заболяването. В нормативното  поведение девиациите са или случайни  или дори преднамерени ,но не притежават същностното за девиантното поведение качество системност.

Девиациите са не само характерни за нормативното поведение, но дори са необходим и важен елемент на субектното функциониранеВ преобладаващата част от случаите девиациите са грешки в хода на ученето и тяхното отбелязване, осъзнаване и преодоляване съпътства натрупването на адекватен на социалните изисквания опит. Липсата на такъв поведенски репертоар, неговият дефицит, води до грешки в осъществяваните от субекта акции.

Девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта. Тук определено значение придобиват както неговите етносни особености, така и нивото на вграденост в дадена култура, устойчивостта на културалните, архетипните и индивидните свойства на личността, целият опит на индивида.

Друг значим пласт в оценката на девиациите се разкрива във възможността те да са актуализирани съзнателно или като защитна реакция. В първия случай субектът може да демонстрира чрез девиациите контрарност, отхвърляне, отчуждение и т.н., но значително по-чести са неадекватните на средовите изисквания поведенски акции, които имат защитно значение. Наблюденията и изследванията показват, че именно последните, защитните форми на девиации са сред най-често срещаните или представляват основната маса от всички  спорадични поведенски отклонения, наблюдавани като специфични елементи, и при типовете системно поведение.

Определено значение за диференцирането на поведенските грешки, девиациите и девиантното поведение има анализът на отношението между реакцията  и акцията.                                                                Реакцията е непосредствена, емоционално наситена и често неконтролирана  форма на актуалното поведение, в която прозират конституционални индивидни особености - сила, динамика и уравновесеност на нервните процеси, невротичност и др. В зависимост от степента на нейното съответствие по отношение на дразнителя, реакцията може да бъде адекватна или погрешна, но тя се приема като девиация в случаите, когато не съответства на онтогенетично обусловеното, нормативното за конкретното ниво на личностно съзряване или на ситуационния контекст поведение. В подобен случай непреднамереното  действие  придобива  характера  на  девиация, но последната си остава несистемна, случайна или преходна реакция. Може да се наблюдава и известна типологична систематизация на реакциите, които придобиват формата на акцентуации или дисхармонии в поведението, но дори вече да не са случайни грешки, те все още не са девиантно поведение, доколкото все още не са системен тип поведение

Второто съществено направление в разбирането на девиациите като едномоментни реакции разкрива тяхното значение за актуализацията на различни защитни стратегии. Докато ситуацията диктува поведението в зависимост от своята неочакваност, новост, динамика, насоченост, съдържателност и т.н., но в рамките на параметрите време (сега), място (тук) и степен на осъзнатост (неосъзнатост), защитните реакции зависят от две особености на субекта: неговите биофункционални качества и съдържанието на защитния поведенски репертоар.

Високата реактивност или забавеност, устойчивостта или лабилността на нервната система, както и редица други биофункционално релевантни за индивида свойства придават стабилна специфика на поведението и типичното неадекватно поведение. Подобно е значението и на защитния репертоар – наличието на лъжа и лъжливост, агресия или склонност към бягство се оказва една от насоките за систематизация на поведението в опита на индивида, но по-късно тази насока става основа и за личностната систематизация на поведението. Въпреки изброените хипотези за възможна ситематизация на поведението, която се реализира едва на социалнопсихично ниво на функциониране на личността, нито един от посочените аспекти на социалните интеракции на индивида  сами по себе си не водят до възникване на системност на поведението. Нерядко несъответствието на действието  също наподобява девиация, но дори да е по-близко до нея, отколкото до елементарната грешка, действието не съвпада по характер с девиацията. Тя се актуализира от дееца или като съзнателно действие или в рамките на стереотипно поведение, но при стесненост на съзнанието. Спорадичната им  поява в поведението и дори честата им повторяемост все още не сочат наличието на девиантно поведение, а са свидетелство за негови предпоставки.

Относително самостоятелна, от гледна точка на нейното дефиниране, е групата на девиациите, детерминирани от биологични, биопсихични и психични отклонения. Като изключим системните форми на аномалното поведение, всички парциални девиациив тази група са клинично ориентирани и изяснени. Техните основни свойства са продиктувани от биологичната им детерминираност и задължителност, както и готовността за внедряване, фиксиране и разширяване в поведенския репертоар. Намирайки се в сложни отношения със социума, лицата с  патологични или патоподобни деструкции от посочения тип постепенно конструират системно отклонено поведение. В случая диференцирането на този вид поведенска специфика подсказва две важни негови свойства - априорна болестна обусловеност  и вероятност за саморазвитие по посока към отклонено, но болестно по своята същност поведение. Така възникват сложни типове девиантно поведение с биофункционална основа и смесена симптоматика. Този тип поведение не е основният обект на изследването, но самото понятие “девиантно” или “отклонено” следва да се използва уместно със съответните уговорки

Аномалното поведение, което е биологично детерминирано  се  разгръща върху основата на биологична и/или когнитивна дефицитарност. Този тип дефицитарност и поведенска отклоненост е добре проучен, но и тук девиациите и системното девииране са биофункционално обусловени, а социално обусловените отклонения се разгръщат под формата на псевдокомпенсации. Това ми дава основание да смятам, че в случая не става дума за тип девиантно поведение, който би се отнасял към обекта на изследването, а за тип отклонено, болестно по характера си, поведение.

Сравнително добре са диференцирани и изучени парциалните девиации, срещани при характеропатиите и акцентуациите в характера. Отличителната им черта е, че те представляват микросистемни или вътрешносистемни поведенски деформации, които засягат само определени личностни структури, без да разстройват личността като цяло.

Биологичните детерминанти на този тип девиации са по-скоро дълбоко латентни, загатнати, което предполага тяхната предимно психогенна или социална детерминация. И в този случай поведенските отклонения генерират девиации, но имат добре изразена екстернална детерминация и могат да бъдат отнесени към определен тип девиантно поведение.

Един от основните белези на девиациите е несъответствието между поведенските актове и конкретните екстероинтернални условия .Възниквайки случайно, отклонените от социалните норми  форми на поведение или се потискат или се фиксират и разгръщат, когато носят удовлетворение  на потребност или цел. Анализът на посочените условия сочи значителна специфика на различните типове девиации, но и сходство, виждано в тяхната честота, повторяемост и успешност. Средовите условия  – често формират устойчиви неосъзнавани форми на поведенски отклонения, които с висока степен на вероятност се трансформират в девиантно поведение. Значително по-ниска е тази вероятност при ситуативните и случайните девиации, възникващи като несъответстващи на ситуацията действия или поведенски   актове. Те имат значително по-малки шансове за фиксация и обикновено са предмет на индивидуален анализ и осъзнаване.

Особено значима е ролята на социалните взаимодействия за възникването на девиации .Тук могат да се диференцират два основни варианта - поведение по подражание или в група и индивидуално поведение при разни форми на междуличностни взаимоотношения и взаимодействия  и особено при конфликти. Голяма част от тези форми на отклонено поведение са неосъзнавани и имат изключително голям заразяващ  потенциал. Обикновено са детерминирани от дефицит на умения в сферата на общуването или под влияние на стихийно възникващи психични състояния в процеса на групово функциониране.

Множество девиации се характеризират с отклонения от типичните форми на поведение, специфични за възрастово и полово диференцирани социални субекти. Освен системните девиации, детерминирани от изоставане в психофизическото развитие или промени в половата идентификация, тук се срещат множество девиации, които съставляват внушителна част от девиациите изобщо. Отнесени към или снети в сферата на социалните взаимодействия, възрастовите и половите параметри на функциите на всеки субект са адекватни в рамките на обществено приетите норми и нормативи, но са девиации, когато са извън тези граници.

Нормативно  непротиворечивите девиации обикновено се представят като незначителни отклонения от предписанията, във формата на  характерови особености или  аспекти на дефицитарност, но това е доста условен подход. Като цяло всички девиации са отклонения от нормата и нормативите, приети в социума и всички те съдържат потенциална опасност от нанасяне на определена вреда както на социума, така и на по-нататъшното социализиране на индивида, поради което и последните не могат да се смятат за безобидни.

На второ място е важен факторът  детерминация: биологично обусловените поведенски деструкции възникват обективно и в ранните етапи на индивидуалното развитие, докато социалните детерминанти се обективират тогава, когато възникне несъответствие между индивидуалните възможности и средовите изисквания.

Третата важна характеристика на поведенските девиации се съдържа в свойството им да се закрепват, разширяват, систематизират и структурират в  социалнопсихичната сфера, когато са налице съответните интероекстернални условия. Мога да твърдя, че девиациите възникват и се развиват в резултат от нарушени отношения на субекта с естествения социум при липса на трасформиращ в позитивна посока собствен или социален потенциал. В този смисъл личностната и средовата дефицитарност детерминират възникването на поведенски  отклонения.

Съществен белег на отклоненията в поведението е тяхната неосъзнатост като девиация. Биологично детерминираните девиации се актуализират като естествено битие на определена функционална дефицитарност, а социогенно възникналите  се осъществяват в тази среда естествено, по необходимост. Срещайки съпротивата на широкия социум, девиациите стават обект на самооценка или се фиксират в съзнанието, а по-късно придобиват подсъзнателен адрес. Изградени като опит и психично, девиациите  на определен етап от личностното развитие са слабо структурирани парциални конструкти, след това систематизиращи се образувания на различни личностни нива, а после - системно девиантно поведение.

Важен аспект на девиациите в поведението се открива в тяхната асоциалност. В този смисъл те са асоциални като индивидуална форма на взаимодействие със социума и негативна перспектива на личностното развитие на субекта и като социално явление, деструктуриращо обществените оношения, и хомеостазис.Фактът, че те имат свойството да се структурират на личностно ниво и да преминават в девиантно поведение сочи само единия от акспектите на негативната същност на поведенските отклонения, докато основният аспект на тяхната актуализация е вредоносния за социума и неговите субекти резултат, който често води до трайни асоциални форми на поведение.

Девиантното поведение е системен тип отклонено поведение, а девиациите са негови явления или възможни предпоставки, т.е. става дума за относително диференцирани обекти на настоящото изследване от различно ниво на същностна и семантична обобщеност.