Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаването  и слушането на музика -  логоритмични средства за корекция на речевата патология

Една от основните задачи на комплексните педагогически, психологически, логопедични и лечебнооздравителни въздействия на лица с речеви и интелектуални нарушения се явява  формирането, развитието и корекцията на речевата система. Музиката е важна предпоставка за провеждането на терапевтичен процес, тъй като речта има много общи елементи с нея- мелодия, ритъм, темпо, акцент, паузи. Наред с това обаче логопедите работят и върху неречевите процеси- като слухово внимание, слухова памет, зрително внимание и памет, пространствени представи, координация на общите движения, финната моторика, чувството за темп и ритъм в движенията и по този начин се  въздейства върху нервната система като цяло, развиват се и се балансират нервните процеси  и се създава бодро настроение, което увеличава терапевтичния ефект.

Една от формите на  своеобразна активна  терапия на речевата патология е логоритмиката. Тя съдържа в себе си  система от движения в съчетание с музика и говор и има за цел  преодоляване на речевите дефицити  чрез корекция и развитие на двигателната сфера ( в съчетание с думи и музика) , подобряване на цялостното психомоторно развитие на децата и тяхната адаптация към нормална среда на живот.

Музикалните дейности – ритмика, пеене, свирене на  детски музикални инструменти и играчки и слушането на музика са съществен елемент от логоритмиката, тъй като оказват решаващо влияние за повишаването на качествата на изпълняваните движения, за изразителността, плавността,точността, координацията. Движенията с музкален съпровод влияят  положително на слуха, вниманието, ориентацията във времето в съответствие с  метроритмиката на музикалното произведение. Всичко това води до една съгласуваност на целия организъм / дихателна, мускулна дейност /, а  също и до положително емоционално състояние на психиката, което съдейства за общото оздравяване на организма.

Използването  на детски музикални инструменти и играчки  дава  възможност на децата за проява на творческа активност. От психологическа гледна точка чрез творческия процес се прави опит  да се премахне болезненото съсредоточаване върху болестта , да се открият поттискани потребности, да се постигне разширяване на многообразието в поведението и  да се повиши независимостта на детето с аномално развитие.

Включването на детските музикални инструменти и играчки  в логопедичното занятие , довежда до развитие не само на  музикалните способност , но и на  моториката  на пръстите на ръцете / металофон, детско пияно /, на движението на китките на ръцете / малък барабан /, развива се дишането / свирене на триола, дудуче /.

Много подходящо за  възрастовата група / ПУВ, НУВ / е използването на детски музикални инструменти в различни  музикално- дидактични игри, което дава възможност на децата  да диференцират  различни по височина, тембър, сила и трайност  тонове и звукове / само по сила, тембър, трайност / .

Нормализирането на прозодичната страна на речта се подпомага от участието на децата с с ритмични и мелодични импровизации. От значение е също навременното  започване и завършване, спазването на динамиката и темпото при свиренето.

Развитието на музикални способности на децата при свирене на  детски музикални инструменти  се осъществява  по следния начин:

1. Развитие на метроритмичен усет- детето изпълнява / с две палки / върху една пластинка метрума на слушаната песен или свири с клавеси метрума на учена песен, като може едновременно и да пее.
2. Развитие на тоново височинния  слух- детето изпълнява мелодията или част от нея върху металофона, правят се упражнения за отразяване на посоката на движение н мелодията и такива за  отразяване на ритъм / ритмизиране на имена, гатанки, броилки и други.

Слухово подражателно свирене

Съпроводът на  детските музикални играчки / към песни и инструментални произведения/  се заучава по слухово- подражателен начин. Броят на инструментите постепенно се увеличава.

Свирене по партитури

Свиренето по партитури се осъществява първоначално като свирене по условни партитури.

Свирене на импровизиран съпровод

Много подходящо е участието на детето с патологична реч в импровизиран съпровод, тъй като това спомага не само за развитието на творческата му активност, но и на самочувствието от добре осъществената дейност.

Слушане на музика

За да може правилно да се включи дейността слушане на музика като логоритмично средство, логопедът трябва да има предвид  вида на езиково- говорната аномалия и етапа на  логопедична ревалидация от една страна, и от друга- методическата последователност при запознаване на децата  с музикалните произведения, занимания и умения, които трябва да се изграждат във възрастов аспект.

Музиката се слуша за фон, за релаксация, за осъществяване на различни наблюдения, за двигателно отразяване на музикално- изразен елемент.

Слушането може да се осъществи като се използват технически средства за репродукция /касети, дискове, плочи/ или като се използват музикални инструменти. Музикалното възприятие зависи от музикалната чувствителност на слушателя, от неговото настроение, самочувствие, психично и физическо състояние. Влияе се от  ситуацията , предхождаща непосредствено слушането на музиката, от  музикалните  знания на рецепиента , а също и от неговата конфликтна проблематика.  Спецификата на музиката прави възможно възникването на ситуации, които са извънмузикални и в които може да се види личната проблематика на слушателя, което е важно за познаването на патогенезата на болестта. Музикалното въздейства се осъществява в две направления - психични и емоционални процеси и физиологични  процеси( вегетативни, двигателни функции), въпреки че те са взаимно свързани. Редица автори считат, в резултат  на собствени изследвания, че „успокояващата” музика, предизвиква състояние,което води към почивка и възстановяване резервите на организма и наподобява съня. Обратният ефект предизвиква „активиращата” музика- тя засилва метаболизма, повишава сърдечния ритъм, желанието за работа и себеувереността. Най-общо влиянието на музиката върху човешката психика може да се определи ката „ психотропно”. В  зависимст от музикалния подбор, може да се предизвика успокояване,отпускане, заспиване или възбуждане,активизиране, мобилизиране и т.н..

Механизмът на влияние на мелодиите върху човешкия организъм все още не е напълно изяснен. Според една от теориите те по някакъв начин активизират вътрешната ни енергия. Когато музиката ни харесва и съзнанието я приема, то в клетките стават хормонални промени, които атакуват главния мозък. Като резултат от този процес в кръвта се синтезира т.нар. хормон на щастието - ендорфин, а той от своя страна повлиява благоприятно различните заболявания.

Според друга теория музиката влиза в резонанс с естествените биоритми на човешкия организъм и по този начин влияе върху психическото и физическото ни състояние.

Установено е, че тоналните и ритмичните произведения най-лесно въздействат върху координацията, равновесието и творческите реакции на човек. Смята се още, че музиката повишава вниманието и намалява стреса, стимулира асоциациите и въображението и помага на процеса на запомняне.

Според изследванията от областта на музикалната психология музиката, действайки върху слуховите рецептори, предизвиква също и двигателни импулси, а у някои хора музикалните преживявания са съпътствани от зрителни представи, по-рядко от обонятелни, осезателни и вкусови.( Galinska,1974,Кокошкрова,1982).В тези случаи се подчертава полисензорното влияние на музиката върху човека.

Тя  въздейства благотворно, създава спокойна терапевтична атмосфера и подготвя терен за логопедически тренировки и психотерапевтично повлияване. Всевки логопедичен сеанс трябва да започва с подходяща релаксираща и  в същото време мобизираща мелодия.

Като  логоритмични средства широко приложение в логопедичната практика намират  упражненията за активизиране на слуховото внимание и тези за отразяване на музикално- изразни средства.

1. Упражнения за активизиране на слуховото внимание-  следейки например смяната на  музикално- изразните елементи , детето трябва да промени движенията, които извърщва.

При едно тричасово произведение /АВА/  е напълно естествено движенията в средната част да се различават от тези в  първата и третата.

Същото произведение може да се използва и за устойчивост на вниманието, като се следи движението от 3-та част да  повтаря това от 1-ва част.

Много подходящ за развитие на слуховото внимание е „ танц с кукли”:

-          звучи приспивна песен, децата  люлеят и приспиват куклите

-          след  приспивната песен, звучи весела и жизнерадостна мелодия- децата / с куклите / бягат и вдигат куклите високо над главите.

-

Други примерни  упражнения със същата цел са:

-          логопедът изпълнява мелодията на песента „ Боряно, Борянке” с неутрална сричка, а децата  разпознават песента.

-          представят се две графики, отразяващи движенията на мелодията на песента ‘Хоро”  / Д. Христов /  и  „ Помниш ли Янке”. Логопедът изпълнява с неутрална сричка например песента „ Хоро” . Детето вдига картонче 1 , ако песента отговаря на 1-та графика.

-          Прослушва сеизпълнението на   една и съща песен два пъти  и се открива интонационна грешка, ако умишлено е допусната такава.

-          Децата сушат изпълнение на цигулка , пиано и т.н. и бързо показват след изпълнението подходяща картинка  с музикалния инструмент

Всички тези упражнения освен че създават положителен емоционален заряд способстват за развитието и на музикален слух и слухово внимание.

Слушането на музика и свиренето на детски музикални инструменти са само част от музикалните дейности, които се използват като логоритмични средства за корекция на речевата патология, те се съчетават с ритмика и пеене и  всички тези дейности довеждат до преодоляването на редица затруднения в говора  и усвояване на ритъм не само в  движенията, но и  при устната реч. Развиват се също чувство за метроритъм, размер, темп, което непосредствено се отразява  положително в процеса на говорна продукция, освен това се въздейства благоприятно и върху самочувствието и  социалния статус на детето.