Joomla Software solutions Template

Payday loan

Заселване на днешните чешки територии със славянски племена

Първата чешка цивилизация, която е открита с археологически разкопки, е от бронзовия век в селище край Прага – Унетице. Най-интересните археолог. паметници от унетицката култура са малка фигура на жена – Унетицка Венера, както и множество остатъци от глинени съдове, в/у които има наченки на декорация – отпечатъци от пръсти, кости от бивни на мамути, обработени като различни примитивни сечива и наконечници на стрели. Първите исторически засвидетелсвани обитатели са келтите – това е т.н. Латенска цивилизация. Келтите развивали скотовъдство, земеделие, рударство, сечене на монети, познавали са и грънчарското колело. Най-тежките им сблъсъци били с даките. Периодът от 1-3в. сл. Хр. е борба за наместване на отделните племена в централна Европа. До 4в. по чешките земи живеят последователно весготи, бургунди, лангобарди. През 4в. славяните започват продължилото 2,5в. нашествие на юг, югоизток и запад и са трайно фиксирани като племе в аварското княжество. Заедно с хуните славяните трайно усядат в областта Панония. Може би това ражда т.н. панонска теория за произхода на славяните. Смята се, че теорията възниква от писмен паметник от летописеца Фредегар. Аварският хаганат се разпада и тогава славянските племена в централна Европа придобиват своя относителна самостоятелност. За първи път започват масово в отделните писмени паметници да ги наричат венети. Това име продължило да бъде съпътствано от склавини, венеди, славини. Най-често в теориите за славянската прародина чешките земи присъстват активно, като пръв Йозеф Добровски изказва теория за участие на чешките земи в територията на славянската прародина. Подкрепя го Павел Шаферик и дооформя тази теория известният чешки изследовател славист Лубор Нидерле. Така славянската прародина се очертава в/у Елба, по поречието на р. Днестър и р. Брезина. Днешните чехи, заедно с всички славянски племена, освояват първо културата на шнуровата керамика – 3-2хил. пр. Хр. По-късно са в основата на т.н. култура на погребалните полета – 1хил. пр. Хр. Според позата на положените тела в некрополетата разпознаваме 3 вида култури – вертикално погребение, хоризонтално погребение и погребение в т.н. ембрионална поза. Славяните се оказват трупополагащи в хоризонтално полагане на тялото. Ориентацията в посоките при славяните е глава-на север, крака-на юг. Днес християнската религия е наложила хоризонтално трупополагане, но в посока запад-изток. При старите славяни явно сакралните посоки са север-юг, като север е смъртта, злото, отвъдното, а юг е животът, доброто, сакралното. Днес приемаме, че в момента на окончателното си разделение славянските племена са се намирали на територията м/у Карпатите и Балтийско море. Тръгвайки към сегашните чешки земи, са регистрирани в писмени паметници следните славянски племена:

-пшовани-около Мелник, Чехия, чието старо име е било Пшов.

-доудлеби-почти цяла южна Чехия, като днешните учени ги делят на източни, средни и западни доудлеби. Най-многобройни и известни са западните.

-лемузи-около днешен гр. Билина. Известни са с добрата си ориентация сред блатата.

-зличани-едно от нах-многобройните племена на територията на Чехия. Имали са дори нещо като централно поселище, което се е намирало на територията на днешното село Оржин. Запазени са сведения, че именно те са се опитали да направят племенно обединение и са били ръководени от княз.

-личани-в областта на сегашния град Жатец. Известни ва с това, че много майсторски са обработвали корите на дърветата, от които правели дрехи, обувки, пергаменти за писане.

-седличани

-лучани

-литомержци-живели са в областта на дн. Литомержце.

-тичани/течани-живели са по средното течение на Морава

-чехи-живели са по средното течение на Вълтава. Смята се, че именно те дават името си по-късно на чешката нация. Основават много малки поселища около днешна Прага и полагат началото на чешката история.

Късното Славянско възраждане и славянофилските доктрини създават идеален образ на славянски праотци. Те създават този идеализиран образ на миролюбиви, кротки, дружелюбни и много гостоприемно племена. Тази идеализация е господстваща в славистиката и особено при чешките автори стига до моментите за утвърждаването на „гълъбов“ характер на славяните. В прочетената декларация за създаването на Чехословакия 1918г. три пъти се повтаря този прочут гълъбов характер на славяните. Налага се този мит за миволюбивостта да бъде настоятелно разбиван. Окончателно това прави Лубор Нидерле. С чешките племена се свързва и друг мит – за несамостоятелната държавност. Това е митът за липсата на държавническа способност у славянските племена. Дълго време славяните живеят в различни имерии и малко по малко се утвърждава мението, че те нямат силна воля за самостоятелна държава. За това становище са виновни няколко фактора едновременно – западното славянство не формира истинска родова аристокрация и владетелски домове. Общото събрание на племето или съвета на старейшините избирал князът. По-голямата част от славяните стъпват в обединение с други племена, които имат по-изявена военно-племенна организация. Не малка част от славяните при покръстването си са силно разколебани м/у двата големи по това време християнски центъра-Рим и Константинопол, което води до династични борби, разкъсвания на вече обособени територии и до династични бракове, които разрушават единството.