Joomla Software solutions Template

Payday loan

Ганди, Мохандас Карамчанд (Махатма Ганди

1869 - 1948

Интерпретация на свободата в  живота и творбите на Махатма Ганди

Автор Владимир Маринковски  Х а клас

Понятието свобода се използва от всички, но то има толкова различни значения, че някой от тях взаимно се изключват.  Терминът "свобода" се използва преди всичко за описание на това състояние на нещата, при което в обществото насилието на едни над други е максимално ограничено. Строят, в който един човек не е обект на принуда от произволната воля на друг или други, често е наричан също и "индивидуална" или лична "свобода". Свободата е възможност на личността да действа според своите собствени решения и планове в конкретни социални условия, които тя най-добре познава. Свободата е една, а приложенията й са много. Свободата е нужна както на личността, така и на обстановката в ,която се развива тази личност,страната в която живее,религията която изповядва.

Свободата на личността е в основата на свободата на нацията ,което доказва със своя начин на поведение и живот великият индиец Махатма Ганди.

Великият човек на Индия след своята смърт е оставил само чифт сандали,очила,постеля на пода и купчина книги.В максималната външна простота на неговия живот се крие огромна любов към Индия-неговата родина ,неговата съпричастност към съдбата на много бедното индийско население.  Неговото име –МАХАТМА е дадено от Индия и то означава – “велика душа”.

Махатма който е роден през 1869 година , доживява до деня, когато неговата родина Индия , дълги години експлуатирана от британски колонизатори,получава своята незвисимост.Свободата е постигната на висока цена- разделяне на народа по признака вероизповедание ,ииндуси и мусюлмани.Така през 1947 г на картатана света се появява още една нова държава – Пакистан.Макар неговата мечта да е била за единна обединена държава и тази частична победа не го е радвала ,то личната му победа е в това ,че Англия все пак е подарила свободата на своята дългогодишна колония.И това е един голям успех ,който за мнжеството  индийци е началото на свободния живот .С тази своя победа Ганди става “баща” на нацията.

Мохандас Карамчанд се ражда на 2 октомври, 1869г. в  Порбандар, в индийската държавата Gujarat. Той е син на заможно семейство, което принадлежи към кастата на търговците и по този начин към групата Vaishyas. Баща му заема поста на премиер-министър в областта Rajkat. И двамата родители са силно набожни индуси. На тринайсет години Ганди е оженен за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Кастурбай, като всички индийски жени по това време, е зависима от мъжа си. По всяко време е било възможно тя да бъде изоставена, и по този начин изключена от обществото. По този начин Ганди се отнася към жена си през първите години на брака им. Поглеждайки по-късно назад, той осъзнава, че жена му много е страдала от него през този период на съвместния им живот. Решаващи събития за Ганди са смъртта на баща му и на първото им дете.

Желанието на Ганди е било да следва право във Великобритания. След дълги колебания, семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее "чисто". Въпреки, че той полага клетва, с която се задължава, да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888г. той започва следването си в Лондон. Освен със следването, той се занимава изключително с индуизма, исляма и християнството. Индуистката религия става все по-важна за него. Освен нея той опознава и други религии. Особено много той е въодушевен от планинската проповед. Тя отговаря на неговото мото, на лошото да сеотвръща с добро. Ганди се завръща в Индия със завършеното си образование, но само една част от кастата го приема в редиците си. Официално той продължава да бъде изключен. Всеки, който го  приемал, също е бил застрашен от изключване. Ганди за кратко време осъзнава, че следването му в чужбина е причината да загуби истинската връзка с родината си. Без помоща на кастата е било твърде трудно да се реализира като  адвокат в Индия . Макар че е получил образованието си в Британия и се е приемал като гражданин на британската империя той не е приеман от   британските чиновници като  равен, което скоро води до противоречия между тях и Ганди.

В тази обстановка Ганди осъзнава ,че  не е  в състояние да просъществува в Индия.

След като приятел на брат му/той се грижел за прехраната на семейството на Махатма/, богат търговец,  му предлага място като адвокатски консултант в неговата компания в Южна Африка, Ганди веднага приема. През 1893г. той заминава за Южна Африка без семейството си

В Южна Африка Ганди за пръв път познава дискриминацията от страна на белите спрямо етническото малцинство на индийците. За белите всички индийци са   неравнопоставени. Достатъчни са примерите за дискриминация, която Ганди е трябвало да понесе. Не е обслужен при фризьора, нямал е право да носи тюрбан в съдебната зала, не е можел да напуска дома си след 21:00ч. без разрешението на работодателя си. И всичко това, защото е индиец. Поради цвета на кожата и поради религията си, той не притежава същите права като белите.

След като Ганди постига успехи в работата си, той спечелва позиции в сред индийската общност, става по-самостоятелен и се опитва да организира общността. Редовно се организират срещи. Ганди държи първите си речи пред публика. Главната му цел е да се сложи край на дискриминацията на индийците. Затова той първо се опитва да внуши на индийците, да се обличат добре и да се грижат за хигиената си. Той е твърдо убеден, че представата за тях тогава ще се промени и англичаните ще променят отношението си като ги възприемат като равностойни граждани на света.

През 1896г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук. Отправя и критика към "Данък “Три фунта”, / Много индийци работят в Южна АФрика като ниско платени работници. Заедно с трудовия си договор те получават и разрешение за престой. Договорите са ограничени за няколко години, през които работниците нямат почти никакви права. Ако някой иска да напусне, той трябва да плати данък в размер на три фунта, сума, която никой работник не може да събере, защото заплатите са многократно по-ниски. По този начин работниците са просто по-добри роби/През този си престой в Индия Ганди обикаля своята родина и опознава живота на бедните си братя.В края на годината отново заминава з а Южна Африка заедно със семейството си.

Именно в Южна Африка Ганди се ражда като обществен деятел и политик. Там в провинцията Натал той създава Индийски конгрес чиято задача е била да защити правата на индийското население ,подложено но расова дискриминация.Освен това той започва да чуства влечение към конкретна служба на бедните и унизени свои сънародници”Аз все повече напредвам в своята моята професионална дейност ,но това не ме удовлетворява.Аз се стремя към някаква хуманитарна дейност  и то постоянна”-пише по–късно Ганди в своята Автобиография. Всяка сутрин ,преди да отиде на работа ,Ганди отивал в болницата , където лежали индийци и безплатно работел там, като извършвал и най-трудната работа.

Постепенно , като млад адвокат Ганди се разочарова от правосъдната система в Южна Африка,разбирайки, че правосъдието не може да се противопостави на расизма,не може да даде свобода на бедните и унизени местни жители и работници.Все –повече той се отдава на обществени  и политически прояви все по-силно застава “срещу течението” , срещу несправедливостите в живота Той се изгражда като личност способна да управлявя обстоятелствата от живота , непозволяваща обстоятелствата да й влияят.  Тази свобода , която постига за себе си Ганди  се стреми да постигне и  за своите сънародници – те трябва да живеят без страх ,с убеждението че всички хора на земята са равни ,че разлика между черни и бели  не съществува,че всеки може да проповядва своята религия и вяра.

Статиите, които Ганди пише за индийците в Южна Африка, там се разбират като подстрекаване, настройване на народните маси. Изпитва се страх от революция и безпокойства в обществото, които могат да бъдат причинени от индийците. След като Ганди пристига в Натал заедно с много индийски спътници на борда на един параход, той е задържан. Съобщава се, че на борда върлува чума и парахода е 23 дни под карантина. След като накрая Ганди може да напусне парахода, той е нападнат от шайка бели и е бит до неузнаваемост. Благодарение на намесата на шефа на полицията и съпругата му, Ганди е спасен. Ганди се отказва от иск за преследване на извършителите на това деяние. За първи път той прилага принципа си, да не мрази никого и да понася болка.

По време на “войната на бурите” през 1899г. и възстаниено през 1906г. той довежда индийците дотам, да заемат страната на британците във войната. Индийци са допуснати само в санитарната част. Ганди разбира това като граждански дълг. Самият той също участва в санитарната дейност. Тези, които изискват правата си, трябва да осъществят и задълженията си. По този начин Ганди се надява на благоразположението на британците и подобряването на правата на индийците в Южна Африка.

В борбата си с расисткия “Черен закон”които подчинява южноафриканските индийци на унизителен полицейски надзор ,Ганди изработва своя знаменит метод на политически действия – “Сатяграха – НЕНАСИЛИЕ”. Това е дума , от езика гуджарти ,която се състои от две части –сат – истина  и аграха – твърдост ,упорство.Упорство в истината става девиз в живота на Ганди .Самата Сатаграха се проявява в две форми – гражданско неподчинение и ненасилствено сътрудничество .

Организирайки шествието ,Ганди заявява пред съда ,в който се явява като адвокат ,че “Черният закон” е несправедлив и че борбата против него е напълно зоконна .Следствието от организирането на това шествие за Ганди е двумесечен затвор –това е първият от осемте затвора за Ганди. За целият си живот той прекарва 2338 дни в затвора в името на независимостта и свободата на личността.

Макар че “Черният закон” не е премахнат ,Ганди продължава своята борба чрез вестника ,който издава.Той призовава всички индийци да се присъединят към “Сатяграха”,призовава жените съшо да се присъединят към мирните протести, а през 1913 организира протестен поход от провинция Натал към провинция Трансваал. Ганди вече е много поулярен в Южна Африка , а това води до неговият неизбежен арест.

Но тази надежда е измамна. Още през 1907г. се приема регистрационен закон според който всички индийци трябва да се регистрират чрез отпечатъци на пръстите си и  на това основание да получат адресна карта и номер. Тези адресни карти е трябвало постоянно да бъдат носени. Без адресна карта не е било разрешено пътуване към Трансваал, където има отделно, управлявано от бурите правителство.Макар първоначално да е против този закон ,по късно Ганди се регистрира , а след него и неговите привърженици и последоватили.

След като през 1913г. всички нехристиянски брачни съюзи, сключени без служител от гражданското отделение в Южна Африка са обявени за невалидни, ситуацията за индийците се изостря. Всички индийски бракове са непризнати. За индийците това означава голямо накърняване на честта, тъй като съпругите са със статут само на любовници. Освен това децата нямат право на наследство. По тези причини жените и работниците на договор се присъединяват към Ганди. Миньорите стачкуват. Ганди подновява друга Satyagraha-кампания. Съмишлениците му от Tolstoifarm, между които и Кастурбай, е трябвало без документи да преминат границата между Натал и Трансилвания и да се оставят да бъдат арестувани. Както е било предвидено, нарушителите на закона са били арестувани и осъдени на принудителен труд. Поради лошите условия за някои от тях това арестуване е означавало смърт. Скоро затворите се пренаселват. От стачкуващите миньори и техните семейства, Ганди образува "армия на мира" в Newcastle в Натал. Той оведомява правителството, че възнамерява да премине границата заедно с тази "армия на мира". Цел на похода е била Tolstoifarm в Трансилвания. По време на тяхното придвижване, Ганди и най-приближените му съучастници, са задържани. Походът обаче не е спрян напълно. Стига се до масови арести. Затворите са претъпкани, разходите по задържането са изключително високи, а преустановената дейност на миньорите предизвиква загуби на печалба.

Постепенно към стачката се присъединяват и работници от други райони. От Индия се получава духовна и финансова подкрепа. Британците и бурите отвръщат с насилие. Първоначално се свиква следствена комисия, която трябва да решава отделните случаи. Положението на индийците не се променя. Ганди цели стачката да се разпространи и сред други части на индийското население, но се отказва от това, когато правителството изпада в затруднение и железниците стачкуват. Чрез разпространилата се стачка Ганди вижда възможност за причиняването на много повече проблеми и трудности за правителството. Но това съвсем не е неговата цел. На противника си той не иска да причини вреда, това, което цели той, е борбата за собствените права.

Пример за неговата независимост е следният случай.Излизайки пред английският парламент ,той изведнъж моли за кратко прекъсване. Тръгвайки по коридора на парламента той намира подходящо място , събува сандалите сяда на постелята си и не обръщайки внимание на никого извършва своята молитва.Свършвайки да се моли ,Ганди се връща в залата ,където продължава да отговаря на въпроси.

По време на визитата си в Англия  той бил поканен от краля на ауденция. Доброжелатели предожили на “полуголия факир” да смени своето традиционно облекло с нещо по подходящо за случая , на което Ганди с усмивка отговорил Кралят е с толкова дрехи ,че те стигнат за двана ни.

.

След престой във Великобритания, по време на който Ганди призовава индийците там да участват на страната на бурите по време на Втората Световна война, през 1914г. той се завръща в родината си. Междувременно Ганди се е превърнал в знаменитост в Индия. Сред хората той е наричан Махатма - "голяма душа". Страната, в която той се завръща, е превзета от британците. Сред народа не съществува единство между индуси и мюсулмани. Различните социални слоеве също имат малко допирни точки. Страната и хората са експлоатирани от британците.

Първите му акции в Индия отвеждат Ганди през 1917г. към земите в подножието на Хималаите. Селяните там се обръщат за помощ към него. Наемателите на земята са задължени от системата  да засаждат три от двайсетте части от земята си с индиго за собствениците на земята. Не са притежавали правото, сами да решават, как ще обработват наетата от тях земя. Ганди е трябвало да види при какви мъчителни условия селяните са засаждали и обработвали индиго. Еднодневното посещение прераства в месеци. Ганди провежда разследване, в резултат на което наемателите на земята получават част от платената рента обратно и системата е отменена. Успехите му придобиват дълбочина. Той се застъпва за образователните мерки и подобрява медицинското обслужване на селяниите, най-важните фактори за подобряване на тяхното положение. Както и в Южна Африка възникват пречки в работата на Ганди. Но дори затвор не е в състояние да го изплаши. Когато той съзнателно нарушава даден закон, той се признава за виновен, по смисъла на закона, и приема наказанието си. С това британците имат големи проблеми. Ако Ганди би прибягвал до насилствени методи, или би избягал, те биха били имали основание да станат по-твърди спрямо него. По този начин международната общественост е на страната на Ганди и британците са принудени да се отнасят по-меко към него.

Отошението към индийците, които се приемат като политически ангажирани, скоро се променя. В рамките на  реформите от 1918г. на индийците в провинциите е предоставена възможност за участие в правителството. Пълното налагане на това право се проточва. Появяват се безпокойства сред населението. Британците изпитват страх, че вече не са в състояние да властват над три милиона индийци.

По време на едно мирно събрание на 2000 индийци на площад в Амритсар на 13 април 1919г. британската армия завзема единствения изход и безразборно започва да стреля срещу тълпата. Убити са 400 души, много от участниците са тежко ранени. Генералът, който води военните, заявява по време на последвалото разследване на масовото убийство, че е искал да убие всички хора на площада. На него му е внушено, че трябва да изпълни дълга си, което и прави. Не последва по-голямо наказание. Цяла Индия е разтърсена от кървавите убийства Насилието не идва само от страна на британците. От страна на индийците също се стига до актове на насилие. Ганди веднага стопира всички акции. Той осъзнава, че индийският народ все още не е достатъчно зрял за ненасилствената съпротива, за “Сатяграха”.

Народът застава срещу всичко британско и не се застъпва за постигането на определени справедливи цели. Не се прави разлика между добри и лоши закони. Безпокойствата Ганди вижда като голяма колкото Хималаите грешка от негова страна. Постът е израз на неговото разкаяние. След освобождаването му от затвора през 1924г. той вижда като най-важна задача възпитанието на народа. В продължение на шест години той пътува през страната, с прекъсване от една година, по време на която написва автобиографията си "Моите експерименти с истината".

През 20-те години той основава асоциация на ръчния труд Кампанията е наречена  "Чекрък"  и е насочена срещу вноса на английски платове, но създава за по-бедните индийци възможност за изкарване на прехраната. При посещенията си във Великобритания, Ганди се среща с работници от английските текстилни фабрики. Въпреки, че те носят част от последствията от кампанията, те показват разбиране относно положението на индийците и тяхната акция. Неговият замисъл е самостоятелно да се произвеждат тъкани, с които индийците да се противопоставят на колониалният  внос на скъпите английски тъкани и така да се реши проблема с безработицата Ганди превръща чекръка в символ на индийската независимост. По време на кампанията той успява да поведе индийския народ по мирния път на съпротивата. И днес на индийският национален флаг е извезан чекрък.           Успехът на тази и други подобни Сатяграхи води до това, че през 1928 година  гандизма като идеология  на ненасилственото съпротивление става  идеология на Конгреса.

Махатма Ганди бил мъдър и добър политик , но и удивително искрен и честен човек.Секрет на неговата сила бил прост - от нищо не се боял.Човек с чиста съвест не може да изгуби нищо освен живота си.А този живот той посвещава единствено и само на хората.

През 20-те години той основава индийска асоциация на ръчния труд. Неговият замисъл е самостоятелно да се произвеждат тъкани, с които индийците да се противопоставят на колониалният  внос на скъпите английски тъкани и така да се реши проблема с безработицата.  Успеха на тази и други подобни Сатяграхи води до това, че през 1928 година  гандизма като идеология  на ненасилственото съпротивление става  идеология на Конгреса.

През 1930 година Ганди организира знаменитият “солен” поход в знак на протест срещу английския монопол в производството на сол. Участниците в похода изминали 385 км за 24 дни, завършвайки шествието си на брега на морето, където   от морската вода   била  добита символично  шепа сол.За учудване на британското правителствоо, което очаква кампания с цел постигане на независимостта, Ганди обявява кампания срещу една дреболия: данъка върху солта. На индийската сол се поставя данък. Първоначално този данък е въведен, защото корабите, които транспортират подправки, чай и други стоки от Индия към Великобритания, не се връщали празни в Индия, а са били товарени с английска сол. За да се продава тази сол, индийската сол е обложена с данъци. Въпреки, че по времето на обявяването на соления поход почти не се е внасяла английска сол, данъкът не е бил отменен. Той е рентабилен и доходоносен. За индийците този данък е фатален. Ганди се опитва да обясни на правителството, колко много страдания предизвиква данъка на индийския народ. Един работник е трябвало да работи в продължение на три дни, само за да е в състояние да изработи този данък. Отстъпка под формата на отмяна на този данък е била възможна за британците, без това да означава загуба на позициите. И финансовите загуби биха били покрити. Ганди пише на правителството и обявява акция, в случай, че данъка върху солта не бъде отменен. Реакцията на правителството е отрицателна.

Придружаван от своите приятели  и ученици по време на похода Ганди е приветстван от масите . На 15 април, 1930г. той постига целта си - град Данди на брега на Арабско море. На следващия ден той се изкъпва в морето, преди да обясни на масата съществената цел на тази акция. Той взема в ръцете си от солта, която се е отделила на плажа, и обяснява, че по този начин безплатно може да се добива сол. В следващите дни бързо се развива нелегална търговия със сол на плажа. Английската сол е бойкотирана. Бойкота бързо се разпространява и по отношение на други стоки. Ганди и много от привържениците му са арестувани. Но движението не е спряно. На 29 май, 1930г. е образувана жива верига от привърженици на “Сатияграха” до солницата , с цел завземането й по мирен начин. Акцията е охранявана от полицаи. Групата се подрежда в редици от по няколко мъже. Първата редица пристъпва бавно срещу охраняващите. Полицаите са объркани и не знаят, как да се държат с мирните протестиращи, удрят ги с пръчки, на което подръжниците на “Сатияграха” не отвръщат. Мъжете са тежко ранени. Някои дори са убити. Жените ги издърпват на страна и се грижат за раните им. След тях идва следващата редица мъже. Сцената се повтаря - редица след редица. Наблюдателите от международната преса са шокирани и възмутени от поведението на полицаите, които се бият с невъоръжени хора. В целия свят се говори за това, и то се осъжда навсякъде. Международният натиск е толкова силен, че Ганди е освободен от затвора през 1931г. От март същата година е разрешена продажбата на индийска сол.

Този поход  дал началото на  обширна  национална кампания  Сатияграха.  Ганди притежавал  поразителна способност да вдъхновява и пали народа. За него говорили, че е способен да създаде герой от глина.

През септември 1932 година, намирайки се в затвора, Ганди обявява гладна стачка, протестирайки против малкото избирателни права на индийците. В знак на солидарност няколко милиона индийци започват 24-часова гладна стачка. В цялата страна се провеждат митинги. Ганди решава да умре, или да постигне  победа и я постига.  Колониалното правителство прави отстъпка.

Махатма  Ганди  вярвал  в разумното и  нравствено начало на  мирогледа. В политиката той е бил реалист, но вярвал, че нравственото усъвършенствуване на хората  в крайна сметка е способно да  промени обществото -  живял живота си, изхождайки  от тази вяра.  Дори целият свят да  измени на високите нравствени идеали, Ганди би могъл да продължи  борбата сам и открито ще говори за това. Гласа на съвеста  за него била неотменим закон.

Когато избухва Втората Световна война, през 1939г. Ганди официално се обявява срещу войната. Докато в Южна Африка той се застъпва за подкрепата на британците през Първата Световна война, сега той призовава към бойкот. Индийците не трябва да подкрепят британците в тази война. "Quit India" - Оставете Индия - това гласи девиза през 1942г. В тази акция индийците отказват подкрепата си по време на войната, ако не се признае независимостта им.

Тъй като през 1942г. почти са стигнали до завладяването на Индия, британците се нуждаят от подкрепата на индийците и са готови на отстъпки. Независимостта на Индия все още не се обмисля сериозно от британският премиер-министър Чърчил. Ганди е освободен от затвора през 1944г. Едва след войната и под новото британско лейбъристко правителство, през 1947г. Индия постига независимостта си, въпреки, че това е под формата на две разделени държави: мусюлмански Пакистан и индуистка Индия. Въпреки, че с всички сили Ганди се застъпва за това, той не успява да убеди нито мюсулмани и индуси, нито британци, в признаването на причините за основаването на една обща държава. В новите държави започват религиозни пътешествия на отделни групи. Не могат да бъдат избегнати и насилствени противоречия. Ганди се опитва да възстанови мира..

През 1947 – 1948 година,  когато в разделената на две   държави Индия, междуобщностното напрежение достига своята висша точка,  Ганди,  живеещ тогава в Индия, всеки ден излизал пред стотици, хиляди хора и ги призовавал към религиозна търпимост. Когато това не помогнало, той обявил 16 за своя живот  гладна стачка, започвайки от 12 януари 1948 г., той обявил, че ще продължи дотогава,  докато не се   установи мир и спокойствие. И това във време, когато Ганди бил в крайна степен изтощен и неговият живот угасвал. На 7-мия ден при него дошли  представители на индуската и на мусюлманската общност, които се заклели да  поддържат мир и да го разпространяват по цяла Индия и Пакистан.

На 30 януари 1948 година    по време на  публично изявление Махатма Ганди  е убит от 3 изстрела в упор от терорист на  експремистка индуска организация. С 4 години той надживял  своята  съпруга Кастурбай, с която  живяли   заедно 62 години и оставили на света 4 сина , един от които продължил делото на баща си, една осиновена дъщеря и 14 внука.

Свободата на личността , свободата на народа е целта в живота на   Махатма Ганди .Тази свобода не трябва да бъде постигната с насилие и въоръжена борба , а с убеждение и мирни методи:

“Един привърженик на ненасилието се е сбогувал със страха. Той се осмелява да дари противника си с доверие. Дори и противникът му да го разочарова двайсет пъти, той е готов да му се довери за двайсет и първи път.”

Обичта между хората е тази ,която води до тяхната духовна свобода

“Законът на любовта действа като закона за гравитацията,независимо от това дали ние го приемаме или не....Колкото повече аз работя над този закон,толкова по-силно усещам радостта от живота,радостта от устройството на ВселенатаТова ми носи спокойствие и обяснение на тези тайни на пиродата,които не мога да опиша.”

“Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.”

В потвърждение на тези негови думи е фактът ,че Ганди умира с усмивка на лице и с думите “Хвала на Господа”

За Махатма Ганди Айнщайн е казал: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята." С течението на годините тези думи все повече доказват истинността си, защото Махатма Ганди изпъква през вековете като най-голямата политическа фигура на двадесетия век и може би най-голямата за всички времена. Той написа огромен обем трудове и води масови движения през дълъг период от време. Следователно неговата мисъл и дейност обхващат един сложен спектър. Той изпревари съвременната битка с консумативността и за съхраняване на околната среда, като постави ударение върху семплия и с въздържание живот.Той постигна издигането на по-нисшите и средните касти до политическата власт в Индия и социалната революция, извършена в съвремието.На неговата борба  много хора дължат своята социална свобода .

Той може би най-много ще се запомни с приложения от него метод на масова съпротива без насилие, наречен Сатяграха. Докато на индивидуално или теоретично ниво Христос, Сократ, Шели, Торо и Толстой са го практикували или писали за него, Ганди е първата личност в историята на света, която го прилага масово, включвайки стотици милиони хора.  Сатяграха е нещо много по-различно от пасивна съпротива, тя е активна и принуждаваща - съзнателното нарушаване на несправедливи закони по мирен начин и изстрадване на последиците от това.

Махатма Ганди е  велика личност, не само на индийската, но и на световната история.Несучайно той е обявен за човек на хилядолетието.Ганди показва на целия свят, че може да съществува Човек с чисто сърце и чиста душа, независимо от  никакви обстоятелства.

Източницина литература: