Home История Неолитна епоха

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Неолитна епоха ПДФ Печат Е-мейл

Селището

Хълмът в м. Багачина представлява една естествено защитена височина. Освен че е обградена с гори, в непосредствена близост до него има няколко извора, а на север е реката Лом. Тези благоприятни за живот условия са довели до заселването на това място още през каменно-медната епоха.

Най-рано е била заселена югоизточната част на хълма. В този район пръстта има сивочерен цвят, а отделните хоризонти се разграничаваш един от друг с пласт от пепел, въглени и горели мазилки. При постепенното разраства-не на селището с течение на времето, неговите жители са били принудени да се съобразяват с естествената денивелация на терена, който е бил що-годе защитен от силните и студени северни ветрове.

Жилищата

Въпросното поселение през следващите епохи е било почти напълно унищожено от ритуалните ями, когато тук възниква и се развива в продължение на повече от две хилядолетия голям тракийски култов център. Този процес има постепенен характер, достигнал своята кулминация в средата и края на първото хилядолетие пр. Хр.

Поради това, че тези ями през един дълъг период от време са били изкопавани много нагъсто, като често пъти се застъпват и преси-чат от жилища, подови нива, пещи, огнища и т.н. е запазено много малко. Археолозите не успяват да установят нито един план на жилище. В няколко случая са намерени запазени останки от пещи, чиито форми и размери е невъзможно да се определят с положителност. Отделните строителни хоризонти са маркирани с части от подови замазки или пещи, пръснати по целия проучван терен.

За начина, по който са строени жилищата съдим от случайно запазената част от стена и вътрешността на едно от тях. Градежът е извършен по класи-ческия за епохата начин - дървени колове с диаметър около 0,15-0,20 м са били забивани в земята, около тях е бил изработван плет от тънки клони, след което цялото съоръжение било измазвано с дебел пласт много добре почистена гли-на. Въпросната стена има дебелина около 0,30 м, запазена е малка част от нея с дължина около 2 м останалото е разрушено от тракийските култови ями. Ви-сочината е около 0,50 м. Вътре в жилището са намерени поставени една до друга две глинени култови маси с правоъгълна форма и четири масивни крака с триъгълно напречно сечение. Горната част на масите е коритообразно вдлъб-ната. На правени са от непречистена глина с примеси от кварц и имат груба повърхност с тъмнокафяв цвят.

Особен интерес представляват намерените фрагменти от глинени ма-зилки, украсени с геометричен орнамент - прави линии, елипси и др., изработе-ни в техниката на фалшивия шнур. За късната каменно-медна епоха, това е почти непозната техника на украса. Разкрити са една напълно запазена и няколко също полуразрушени хро-мелни площадки, направени от глина и вторично изпечени от пожар. Едната от тях има правоъгълна форма, размери 1 на 0,80 м, оградена с висок около - 0,20 м перваз. В друга площадка са намерени цял хромел, здраво прилепен върху замазката; размерите му са 0,40 на 0,30 м. При една от тях, част от пода на ко-ято е наклонен от изкопаната по-късно в непосредствена близост тракийска яма, е открит хромел, под който има купчина овъглени зърна. Всички без изк-лючение са изработени от едрозърнест пясъчник и имат правоъгълна форма. Употребявани са продължително време.

Пещите в повечето случаи са почти напълно разрушени от късните тра-кийски култови ями. Намерени са само две сравнително добре запазени, по ко-ито се установи в общи линии формата им - правоъгълна със заоблена задна страна. Относно начина на градеж, технологията, е била следната: първо е била поставяна подложката, състояща се от керамични фрагменти или обли речни камъни, в повечето случаи в комбинация, а след това върху тях е правена глинената замазка.

Находките

А. Оръдия на труда от камък, кремък, кости и рог на елен.

От тях са открити сравнително малко на брой. Каменните брадви /само два броя/ са типични за късната каменно-медна епоха в днешна Северозападна и Северна България. Те имат правоъгълна, или по-точно леко трапецовидна форма, елип-совидно напречна сечение, а дължината им варира от 9 до 11 см. Намерени са седем броя точилки с дължина 6 - 7 см. Също така, малко на брой са и оръдия-та на труда от кост и рог: една счупена и една недовършена брадви - чукове, една мотика, игла, петнадесет шила и пет дръжки. Разгледаните оръдия на труда намират паралели във всички проучени досега обекти, които се отнасят към късната каменно-медна епоха на територи-ята на Югоизточна Европа.

Б. Оръдията на труда, изработени от кремък.

Различаваме четири основни типа: ножове, стъргалки, пластинки, имащи различно предназначение /главно втулки за сърпове/ и шила. Ножовете са с дъговидна форма и триъгъл-но или трапецовидно напречно сечение. Дължината им е от 6 до 14 см. Стър-галките са плоски, със заоблена задна и равна предна част и триъгълно или трапецовидно напречно сечение. Дължината им е от 3 до 11 см. Пластинките са с правоъгълна форма, също с правоъгълно или трапецо-видно напречно сечение. Ако съдим по характерното излъскване, те са били поставяни в жлебовете на сърповете. Една от пластинките е била приспособе-на за нещо като трион. Дължината им варира от 3 до 5 см. Кремъчните „свре-дели" са със силно разширена задна и изострена предна част; дължина от 6 до 9 см. Открит е един великолепно изработен кремъчен връх за стрела. Той има триъгълна форма и дължина 5 см. Интересно е много рядко срещано кремъчно шило, дълго 7,5 см. Нуклеусите са едни от често срещаните находки. Те имат типичната за тези изделия форма. Два от тях са с равно отрязана горна част. Дължината им е от 6 до 10 см. В самия край на разкопките, през 1991 г. са намерени останки от „рабо-тилница" за изработване на кремъчни оръдия на труда. Тя се отнася към най-долния, четвърти строителен хоризонт. За това, че в случая става дума за „ра-ботилница" съдим от изобилието на кремъчни отломъци и недовършени кре-мъчни оръдия на труда. Намерени са и седем каменни и кремъчни чукалки. Те имат неправилна форма, диаметри от 4 до 7 см. Две от тях са направени от червен пясъчник, а за останалите пет са използвани вторично кремъчни ядра. Подобни находки са известни от проучените досега къснохалколитни обекти от територията на Юго-източна Европа. Изглежда че е била широко разпространена практиката, след отцепването на оръдието на труда, кремъчното ядро да бъде използвано вто-рично като чукалка.

В. Тежести за тъкачен стан.

Имат елипсовидна форма и дупка в гор-ната част. Направени са от груба, непречистена глина, съдържаща много при-меси от кварц. Височината им е 10-12 см. Намерени са 14 напълно запазени тежести и много фрагменти от тях.

Г. Макари.

Имат цилиндрична форма, като са леко вдлъбнати в средата и надебелени в двата края. Повърхността им е светлокафява, изработени са от недобре пречистена глина. На една от макарите личат отпечатъците от пръсти-те на майстора. Размерите им са с дължина 10-13 см и дебелина 6,5-8 см. От тях са намерени значителни количества, в известна част фрагментирани.

Д. Тежести за рибарска мрежа.

Намерени са напълно запазени дваде-сет и една тежести. Те имат издължено-елипсовидна форма и са пробити по дължина. За разлика от тежестите за тъкачен стан и макарите, те са направени от добре почистена глина. Имат тъмносив или червеникавокафяв цвят. Три от тях са изпечени вторично. Дължината им е от 6 до 9 см, а диаметъра е 2-3 см. Като имаме предвид, че праисторическото селище се е намирало в непосредс-твена близост до р. Лом, сравнително големият брой глинени тежести за ри-барска мрежа ни дават основание да предположим, че риболова е играел оп-ределена, при това немаловажна роля при осигуряване препитанието на него-вите жители.

Е. Производство на елинени съдове.

Имаме всички основания да предполагаме, че глинените съдове, използвани от жителите на селището, са били произвеждани на място. Доказателство за това са намерените две глине-ни полуизпечени заготовки за направата на съдове. Те имат полусферична форма, от едната страна, на която са поставени на плоскостта, са равни. Диаметърът им е около 12 см. На едната от тях личат отпечатъци от пръстите на майстора, който е държал глинената заготовка. Наличието на въпросните предмети, както и богатото разнообразие на масовия материал показва, че в селището е било добре застъпено керамичното производство. С тази дейност се е занимавала определена група хора, специа-лизирана в това отношение и професионално обособена от останалите група производители - земеделци и т.н.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG