Home История Мартин Лутер,Ян Амос Коменски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Мартин Лутер,Ян Амос Коменски ПДФ Печат Е-мейл

Реформация и образование

1. Лутер

Реформацията през 16 век корено променя религиозната, политическата, икономическата и социалната картина в Централна и Западна Европа. Тя води до освобождаване и разгръщане на заспалите през Средновековието сили на мирянството. Обикновения човек вече може да се издигне в по-висшите слоеве на обществото. Разбирането на Лутер за религията предизвиква силен интерес към учебното дело. Лутеранската вяра е достъпна за обикновения човек и е немислима без дълбокото разбиране на Свещеното писание и очаква изучаването на определен набор от догматични познания. В тази връзка Лутер, отдавайки голямо значение на проповедта,  създава в богослужението място, където словото може да бъде чуто и разбрано. Така той го превръща в учебно пространство. Същевременно Лутер е твърдо убеден от полезността на човешката наука.

В своите писания („До благородниците” – 1524, „До господарите на градовете в цялата страна, да изградят и подържат християнски училища” – 1530, „Слово да бъдат изпращани децата на училище” - 1530) Лутер изисква щателно образование за младежите и то за двата пола. Той задължава властта да се грижи за училищата и библиотеките и за известно време пледира образованието да има задължителен характер.  Реформаторът  възлага това задължение на управителния съвет на немските градове. В основата на стремежa му към образование стои желанието хората да могат да четат Библията на родния немски език. Образованието на народа се е състояло предимно от религиозно наставление за масите и по-специално за младежите, извършвано от клисарите, но през 1929 г. е издаден  „Малкият катехизис”, който за разлика от „Големия катехизис” (предназначен за пасторите) е писан специално за обучението на младежта. Той се превръща в книга от огромно значение за народа и допринася в голяма степен за религиозното и морално възпитание на различните възрастови групи. Неговото влияние върху образованието в Германия е неоспоримо. Лютеранската църква винаги е приемала Катехизиса като един необходим минимум за всеки християнин. Над 400 години Катехизисът служи като основно пособие в обучението на млади и стари.  Прекрасно е, че през последните години Катехизисът бе преведен и издаден и на български език.

Тук трябва да отбележим и ролята на Меланхтон, който още с първата си лекция във Витенберг на 25 август 1518 г. заявява своя педагогически интерес. В нея той призовава към реформиране на преподавателския план на университета и подлага на остра критика схоластиката и нейната преподавателска методика. Чрез многото разпространени учебници, организаторска дейност в университетите и латинските училища и чрез влиянието си при разпределението на преподавателските постове той е не напразно наречен „германския учител”. На него лутеранството дължи своята хуманистична насоченост. Меланхтон е този, който допринася за организирането на множеството университети в Германия по време на Реформацията. (Марбург – 1527, Кьонигсберг – 1544, Йена – 1558), както и за реорганизирането на вече съществуващите във Витенберг – 1520, Грайсвалд – 1534, Рощок – 1534, Тюбинген – 1535 и Лайпциг – 1539.

Въпреки казано до тук за приноса на Лутер за образованието трябва да признаем, че проведените реформи се концентрират предимно в латинските училища и университетите. Реформацията дава голям тласък за профанизацията на религиозното образование, но не успява да постигне истинска и трайна промяна в областта на светското образование.

2. Ян Амос Коменски

Разглеждайки християнския принос в развитието на образованието, не можем да подминем и добилия световна известност чешки педагог Ян Амос Коменски. Той e познат в днешните научни среди главно чрез своята дидактика, но малцина го познават като християнин, теолог и епископ на Моравската църква. До скоро в България бе пренебрегван фактът, че Коменски е дълбоко вярващ християнин. Но формирането му като личност не би трябвало да се изолира от религиозния контекст, в който живее и който той самият формира. Точно този контекст предопределя главните особености на предлаганата от него идейна система. Ян Амос Коменски е роден на 28 март 1592 г. в Моравия. Той принадлежи към църквата на Моравските братя, чийто корени откриваме в движението, породено от дейността на реформатора Ян Хус (1372/73-1415), който от своя страна е силно повлиян от английския богослов Джон Уиклиф (1330-1384). След изгарянето на Хус на клада възниква движението на хуситите, от които по-късно произлиза групата на тъй наречените Обединени братя или Чешки братя. От тази общност възникват Моравските братя. Групата има контакт през 16 век с реформаторите Лутер, Калвин и Бусер, въпреки че не постигат крайно съгласие с тях. Коменски е последният епископ на Моравските братя. По време на 30 годишната война войските на Свещената римска империя ги прогонват от родината им (1620). Голяма част от тях под водителството на Ян Коменски намират убежище в Лесно, Полша. Коменски е космополит в своя начин на живот и възгледи. Той стои много близко до разбиранията на Библията и ранната църква и не признава полови, расови, етнически и държавни различия между хората. В това отношение Коменски е достоен ученик на доминиканеца Томазо Kампанела (1568-1639). За разлика от редица мислители през 17 век Коменски е твърд защитник на тринитаризма. Той възприема Бог като Творец, като Вечното Слово и като Дух. Задачата пред вярващите произтича от самата божествена същност. Целта е възстановяване на общуването между Бог и човек. За постигането на тази цел Коменски отрежда основна роля на децата и тяхното образование. Той е воден от думите на Христос, че никой не може да влезе в Божието царство, ако не го приеме с чистотата на дете (Лук. 18:17).

За разлика от Томас Мюнцер, Моравските братя (в това число и техния последен епископ) се опитват да постигнат промяната в човека не по пътя на насилието, а чрез пацифизъм извиращ от духа на Евангелието. „Педагогическата философия на Коменски се опира на рационалистически и метафизически предпоставки. Въпреки някои прилики, тя е различна от окултния синтез на розенкройцерите, които възникват в началото на 17 в. в кръгове, близки до пражкия двор на император Рудолф II ... Както своя учител Френсис Бейкън, Коменски е еднакво чужд както на средновековната схоластика, която поставя богословието на пиедестал и превръща останалите дисциплини в негови ‘слугини’, така и на материалистическо-атеистическата тенденция от Просвещението насам, която схваща богословието като суха казуистика или дори го отхвърля като излишно.”

Основният методичен труд на Коменски е „Великата дидактика” (публикувана 1649). Книгата е издадена и на български език. Това е първото голямо, обхватно и систематично решение в сферата на преподавателската методика от времето на хуманизма и днес се нарежда всред най-важните трудове в историята на дидактиката. Там той предлага напасване на учебните методи към детската възприемчивост и еднакви възможности за образование на всички хора. Тази позиция е революционна за времето си. Във време, в което се е вярвало, че човешките същества са зли по рождение и че добротата и знанието трябва да им бъдат принудително насаждани, Коменски учи, че човек се ражда с естествена жажда за знание и доброта и училищата имат за цел да я изковат. Според Коменски педагогиката е изкуството да умееш да преподаваш всичко на всички. Задачата и´ се състои в „предаване на подрастващите поколения на вяра, страхопочитание, морал и добродетели, както и на науката на езиците и всякакви изкуства.” Образованието на човека трябва да обхваща първите 24 години от живота му. От 1-6 години детето принадлежи на майчиното училище. От 7-12 години всички деца трябва да посещават училище. Една скоба тук: Коменски изисква и се бори за въвеждането на задължително основно образование както за момчета, така и за момичета. От 13-18 години Латинското училище предлага научната предпоставката за едно по-късно следване. От 19-24 години в академията се завършва професионалното образование на личността. Извън тази учебна система Коменски лансира идеята за учене през целия живот. Непрекъснатото обучение на индивида включва както общото, така и професионалното развитие на личността, обуславящи обществената зрялост, икономическия напредък и т.н. Коменски разработва класната учебна система и подготвя необходимите учебници. Той разработва и план-стратегия за хармонизиране на обществото чрез образование и възпитание. Като учебни насоки Коменски въвежда игровия принцип в учението, съветва онагледяването да върви пред вербалното предаване на съдържанието, преподаване на майчиния език пред чуждия и примерът преди думите.

Коменски е известен още и със своето разбиране за пансофията (всемъдростта). Toй го схваща като водещ принцип, който трябва да хармонизира всички знания и да доведе до световно разбирателство и мир. Пансофията изцяло интегрира религиозните, философските и природните науки. Тя разглежда развитието на обществото като динамика и в неоплатонически дух се стреми към усвояване на вечните идеи. Според Коменски пансофията трябва да учи всички на всичко и от всяка гледна точка. В тази връзка е редно да отбележим усилията му като богослов за обединението на църквата по негово време и преодоляване на различията в протестантизма. В Лютеранството, Калвинизма и другите протестантски групи, както Коменски счита, има много повече общи неща, отколкото различия.

Чрез своите педагогически трудове и реформаторски предложения Коменски си извоюва преживее голяма известност. Поради това през 1641 г. той е поканен в Лондон. От 1642 до 1648 г. чешкият педагог работи по поръчка на шведския канцлер Аксел Оксенстирна като педагогически съветник и реформатор в Елблинг. В периода 1650-1654 г. следва поканата на Георг II от Сиебенбирген за преустройване на училищната система. За съжаление след неговата смърт през 1671 г. делото му изпада в забвение. Педагогическите му идеи са открити отново през 18 век благодарение на Йохан Хердер (поч. 1803).

Обобщавайки делото на Ян Амос Коменски, ще цитирам Архимандрит Павел Стефанов: „Теорията на Ян Амос Коменски, смятана за утопична в продължение на три века, все повече се очертава като перспектива в условията на обединена Европа с нейното материално благоденствие, пълна достъпност на знанията и синхрон между религиите. Проверката й от времето тепърва предстои.”

 

WWW.POCHIVKA.ORG