Home История Последната тракийска държава

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Последната тракийска държава ПДФ Печат Е-мейл

Сапеите- съюзници на Рим, които останали като последни независими тракийски владетели до голямото въстание през 44г. от н.е. по времето на император Клавдий; на него изворите приписват анексирането на царството им през 45г. и основаването на провинция Тракия.

-          Абдерски надпис

-          Тасоски надпис- свидетелства за активните действия на сапеите Абруполис и Реметалк, като съюзници на Рим и през II Македонска война в Тасоската перея.

Римските съюзници  на Балканите са били твърде объркани по време на войната между Помпей и Цезар през 48г., завършила с битката при Фарсала, както и по време на войната на  Октавиан и Марк Антоний срещу републиканските войски на Цезаровите убийци Брут и Касий, решена с битката при Филипи през 42г. пр.н.е. объркването идвало от противоречивата ситуация, в която те изпадали като римски съюзници, които трябвало да се бият срещу редовна римска войска. При Фарсала сапейският цар Раскупорис довел подкрепления в лагера на Помпей. Опитът е велик учител и през 42г. синът му цар Котис изпратил сина си Раскос в помощ на Октавиан и Антоний, съобразявайки се с факта, че те били легитимни представители на властта на убития диктатор- първият като осиновен, вторият като бивш началник на Цезаровата конница (т.е. второто по значение лице след диктатора в Рим). Другият си син, Раскупорис, изпратил в помощ на сенатските войски на Брут и Касий. Това било наложително, защото Елада и Македония били в техни ръце, край Филипи бил създаден главният укрепен лагер на войските им. В изворите се съдържат най-добри сведения за лоялността и помощта, която и двамата братя оказали на своите съюзници.

Одриската династическа линия през I в. пр.н.е. е засвидетелствана чрез цар Садала ( съюзник на Сула ). Вероятно негов син е цар Котис. Според Цезар, Котис подпомогнал Помпеевите войски през 48г. с войска, предвоцдана от сина му Садала. Според надпис от Одесос Садала си възвръща стари одриски земи, завладени от Буребиста. Садала починал през 42г.  и властта му наследил малолетният син на сестра му Полемократия. Тя предала наследството на сина си на Брут, а момчето било изпратено в Кизик.

-          морската битка при Акциум (31г.пр.н.е.), в която флотът на Антоний и Клеопатра бил подгонен от флота на Октавиан, осигурила продължителната власт на Цезаровия племенник и политически приемник. Тази власт е известна в историографията като „принципат”.

-          М. Лициний Крас, проконсул на Македония и Ахайа през 29-28г.пр.н.е. Той воювал срещу бастарни, даки, гети и други тракийски племена. Втори поход на Крас срещу траките- тук той срещнал сериозна съпротива от двете страни на Хемус.

Последната тракийска държава и анексията й през 45г. от н.е.

Големите събития в навечерието на гибелта на Римската република и установяването на Принципата. В бурният преходен период към установяването  на Римската империя, модерните историци разглеждат обстойно делата и съдбите на Римските съюзници и неприятели. Към неприятелите спадат и тракийските царе и династии, чието политическо участие в събитията се определя от факта, че Балканският п-в се превръща в бойно поле на решаващите битки в гражданските войни, определили загиването на Републиката. Тракийските царе, участвали в тези войни, принадлежат към двете последни независими тракийски династии, наричани одриско-астейска и сапейска.

Според стемата на  Десау като пръв представител на т.нар. одриско-астейска династия се възприема Котис (100-87г.пр.н.е), споменат като съюзник на Рим. Неговата власт била наследена последователно от Садала I и сина му Котис.

Според надпис в тракийската столица Бизия синът на Садала – цар Котис се оженил за принцеса от сапейската династия, дъщеря на Реметалк I. Синът му Раскупорис бил убит от жреца на бесите Вологез. Така според стемата завършва одриско-астейската династия, която се свързва със сапейската чрез споменатия брак на Котис.

Сапейската династия е с многовековна история. По време на македонския цар Персей и неговият одриски съюзник Котис се появява сапейският владетел  Абруполис, който римляните твърдят като свой съюзник. Териториалният спор между него и Персей бил превърнат от тях, законно или не, в повод за III Македонска война.

Като съюзници на Рим царете се ползвали от военната и политическата подръжка на триумвирите най-напред, после на Август и неговите наследници. Това допринася за политическият им престиж

За Август е било важно да има сред съюзниците си  в размирните балкански земи самоувереният сапейски цар Котис. Август му предоставил властта над победените серди и дентелети, дал му право да сече монети от свое име като цар (надпис в Бизия).

С цар Котис се свързва и откритияд надпис – Хоротезия от Пионисополис. Текстът му представлява ореждане на границите между града и Котис, при което участват Калатис и Одесос като съседи. Политическото превъзходство на Котис може да се обоснове със споменаването на делегацията му на първо място и с териториалните отстъпки, които му се правят при определянето на границите. Предполага се, че уреждането на границата  е било необходимо поради преминаването на властта на Садала II в тези земи. За смъртта на Котис в надписа от Бизия не е споменато нищо; тя може да се постави между 23г. и преди 19/18г.пр.н.е., когато във войната срещу бесите се сражава вече Реметалк I, неговият брат и настойник на синовете му през 16г.пр.н.е.

Бесите, които, ако се съди подва надписа, са заплашвали и град Филипи, не били покорени дори омиротворени. През 15г. (или 13г.) избухнало въстание, ръководено от беския жрец на Дионис, Вологез срещу Котисовия син- Раскупорис. Вологез победил и убил Раскупорис. Вологез нахлул в Херсонес Тракийски и опустошил страната. На Луций Пизон, който управлявал Памфилия, било възложено да се отправи срещу беския жрец Вологез. Бесите щом узнали, че той идва, се завърнали в пределите си. Пизон стигнал в земите им, бил победен най-напред от тях, но успял и сам да им нанесе поражение и опустошил както тяхната страна, така и земята  на съседите им, които били въстанали заедно с тях. Тогава подчинил всички, като едни привлякъл на своя страна доброволно, други със страх и против волята им, а трети- в открито сражение.

Явно е, че наред с бесите са въставали и други подвластни на римските съюзници (сапеите), между Хемус и Пропонтида. Опустошаването на Херсонес и възстановяването на  „римския ред” позволяват да се допуска, че тук врагове на Реметалк са били кените, които вероятно са били прехвърлени под властта му, както сердите и дантелетите под властта на брат му Котис. Докъде са стигали подвластните му земи северно от Херсонес, не е съвсем ясно, но западната им граница е била около Димум.

Реметалк е Августов съюзник. Той е натоварен да управлява зависимите или ненапълно подчинени народи, като е имало сериозна заплаха от освободителни въстания. Затова виждаме Реметалк заедно с брат си Раскупорис да участва в потушаването на Панонското и Далматинското въстание.

Държавата на Реметалк се простирала, както навремето Ситалковата, по тракийското крайбрежие от р. Нестос до устието на Истрос. Един надпис от Филипи показва чрез посвещението на Г. Юлий Реметалк, сина на цар раскупорис, че този владетел е получил римско гражданство.

Една о важните насоки на външнополитическата дейност на сапейските царе, засвидетелствани в надписите, е контактът с крайморските градове на тракийското крайбрежие.

След смъртта на Реметалк (12/13г.) Август разделил подвластните му земи между сина му Котис и брат му Раскупорис. Понеже Раскупорис получил бедните и обкръжени с антиримски настроено население земи, той започнал да нахлува в тях. Новият император Тиберий, обезспокоен от действията му, изпратил писмо, в което съветвал за споразумение. Раскупорис поканил Котис на среща, устроил пир и го хвърлил в окови, след което завладял цяла Тракия. Раскупорис заповядал да убият Котис, а пред Тиберий казал, че се бил самоубил. С хитрост Раскупорис бил отвлечен в Рим. Там, обвинен пред сената от Антоний Трифена, жената на убития Котис, той бил осъден на изгнание в Александрия, където бил убит „понеже се опитал да бяга или пък му приписали това престъпление”.  От оскъдните данни на Тацит (той е основен извор за този период) обаче може да се види, че Раскупорис бил опасен не само за племенника си, но и за римската власт в Тракия: дори още преди дазалови с измама Котис, той започнал да събира войска под предлог, че трябва да защитава границите си против нахлуването на скити и бастарни.

Тракия отново била разделена след двойното убийство между Реметалк, син на Раскупорис, който стоял твърдо против бащините си намерения, и децата на Котис, които били непълнолетни и имали за настойник Требелен Руф.

Кейлалети, одриси и дии се вдигнали на оръжие, прехвърлилиХемус, за да рабунтуват отдалечените племена. Обсадили град Филипополис. Това въстание през 21г. от н.е. било потушено с помощта на канница от помощни войски и пехотни части, които Публий Велей повел към Филипополис, за да го освободи от обсадата. Реметалк успял да пробие обсадата, преди към неговите сили да се присъедини  и пристигащият римски легион. Обсаждащите били разбити.

От Тацит научаваме, че през 26г. от н.е. сенатът дал право на триумф на Попей Сабин за потушаването на въстанието на „планинските траки”, които не искали да изпращат най-добрите си синове в римската войска. Тацит описва съпротивата на траките срещу римското оръжие. Настъпилата рано сурова зима попречила на Сабин да победи и да превземе непредалите се доброволно противници.

Реметалк е съобщен от Тацит като Реметалк II. С него са свързани три надписа:  1. надписът от Бизия; 2. надписът от Бургас; 3. надписът от Абритус

От надписите за Реметалк III и жена му Питодорида може да се съди , че около 21г. от н.е. Реметалк II е бил вече цар. Властта му се е разпростирала в източните предели на държавата на Реметалк I.

Настойникът на Котисовите деца, Требелен Руф, останал и до смъртта си с тези функции като представител на римската власт и интереси в Тракия. Според римската практика царските деца били обучавани в Рим в подходящо обкръжение.

Реметалк III получава архонтска длъжност в Атина през 36-37г. от н.е. Може да се твърди,че това е годината на възцаряването на Реметалк III. В чест на този последен представител на сапейската династия в Бизия са посветени много надписи, също и в Абдера и Амфиполис.

За краткотрайното управление на Реметалк III изворите не съобщават нищо съществено. Вкъсната хроника на Синкел има едно отбелязване за 46г. от н.е., че в тази година Тракия била превърната от царство в провинция, а Реметалк бил убит от жена си. В други извори (Касиодор, Проспер Тиро и Хиероним) сведението се отнася към 45г. и се свързва с избухналото около 44г. въстание- може би то е било нов опит на траките да отхвърлят зависимостта си пимляните и сапеите. В Тракия били изпратени допълнителни войскови части и император Клавдий анексирал обезглавената вече Реметалкова държава, превръщайки я  в сенатска провинция. Не е известно нищо и за съдбата на управляващото семейство, а само за Антония Трифена и синовете й- братя на Реметалк III, за които ред надписи от Кизик свидетелстват, че са имали царствено полижение и по времето на Клавдий.

Фактори за политическата гибел на Реметалковата държава:

-          Нейното стратегическо положение ( през нея минавали и се събирали два важни римски военни пътя- Егнатиевият и Диагоналният, които били непрекъснато заплашени от действията на антиримски настроените траки ).

В новата провинция Тракия римляните запазили старата административна организация по стратегии и по времето на Траян.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG