Home История Баба Тонка Обретенова

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Баба Тонка Обретенова ПДФ Печат Е-мейл

Баба Тонка Обретенова

1812-1893 г.

“Четирима сина загубих!

Двамата са в гроба, а другите полуживи.

Но още четирима да имах,

пак ще ги накарам

Да носят българското знаме

със златния лъв.”

Баба Тонка

В Русе идват много гости от цялата страна, които с голям интерес се любуват на дунавския бряг и с трепет очакват да узнаят къде е била къщата и скривалището на видната революционерка Баба Тонка Обретенова.

Те бързат да влязат в музея , носещ нейното име, за да намерят отговор на всичко, което ги вълнува. Баба Тонка е едва ли не единствената жена от националноосвободителната епоха, която изпъква с най-богата, разнообразна и всеотдайна революционна дейност. Името ú се откроява ярко и е символ на беззаветна преданост към отечеството.

Деветчленно е семейството на Баба Тонка и всеки един е безстрашен борец за свобода и пламенен патриот. Тихо Обретенов, мъжът на Баба Тонка, бил буден, грамотен занаятчия, който взимал дейно учстие в обществените работи на града. Той бил борчески настроен и поддържал връзки с Г. С. Раковски, който гостувал в неговия дом. Тогава Баба Тонка, Все още плаха и неопитна, разбрала че имат скъп гост. Тя го гостила от сърце и любознателността ú я карала по-често да следи разговора между двамата мъже и жадно да поглъща думите на Раковски- „свобода”, „борба”, „жертви” и др. Котленецът, както Баба Тонка наричала Раковски, разпалил у нея искрата на революционната борба.

Среща на Баба Тонка с Раковски - худ. М.Христов

Тихо умира рано и делото, завещано то Раковски, продължила Баба Тонка с многолюдната си челяд- петте сина Атанас, Ангел, Петър, Никола, Георги и двете дъщери Петрана и Анастасия. От малки тя ги възпитавала в дух на безстрашие, смелост и любов към свободата.

Целият живот на Баба Тонка е низ от героични и чутовни подвизи. Тя участвала най-дейно не само в революционния, но и в обществено-културния живот на града и с всяка измината година се проявявала все повече като остроумна, смела и твърда българка. С двамата си сина тя била в редиците на борещите се русенци за изгонването на гръцкия владика Синесий. Баба Тонка подканила жените да не чакат само на мъжете, които, над 2000 на брой, отишли пред конака, за да протестират, че техни съграждани са изпращани на заточение по клевети на Синесий, но и те да се впуснат към дома му и да отмъстят. И ето тълпа от разярени жени и деца нападнали жилището му, което било в съседство с къщата на Баба Тонка, и изпотрошили врати и прозорци. На следващия ден за Баба Тонка настъпила нова тревога. Някои от учениците, участници в бунта, били арестувани и тя станала инициатор за изпращането при пашата на една женска делегация. Между делегатките била и Баба Тонка, която на чист турски език обяснила на пашата, че недоволството на народа било не срещу турската власт, а срещу омразния гръцки духовник. С успех завършила мисията на жените- майки.

Семейството на Баба Тонка било в най- тесни връзки с дейците на основаното през 1866 г. читалище „Зора”. Никола Обретенов е и негов библиотекар в продължение на 8 години и заедно с майка си и Петрана участвали в пиеси. В списъците на читалищните членове през 1873 г. фигурира и името на Баба Тонка. Нейните синове дружат с любознателни и свободолюбиви младежи и както читалище „Зора”, така и домът им, разположен на високия дунавски бряг, стават сгодно мяста за срещи на револщционни дейц, укриване на оръжие, нелегална литература, кореспонденция и пр.

В Русе, седалището на Дунавския вилает, протекли събития, които каляват Обретенови, и за тях започват години на величава борба. Тук загинали мъченически известните револщционери Никола Воеводов и Цвятко Павлович и четниците от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В последната чета участвали Петър и Ангел Обретенови. Баба Тонка ги навестила в Гюргево по врема на подготовката на четата. Като истинска майка юнашка тя се радва и поощрява четниците в опасното дело. Захари Стоянов правилно оценява нейното идване, като пише: „Разбира се, че присъствието на една стара жена, дошла от Турско в тая важна минута, и нейните приветствия вдъхнали кураж и надежда между борците за свобода.” Тя, доволна и щастлива, че е отгледала безстрашни синове, пожелава на всички успех и се жръща в Русе. Баба Тонка дни наред била в голямо напрежение. През деня наобикаляла конака, за да забележи дали има някакво раздвижване, суматоха, а вечер излизала на двора да се вслуша дали някой ще наруши обичайната тишина. Тя очаквала вести за четата и те на закъснели. По време на сраженията първият син бил убит, а вторият пленен и заедно с войводата Стефан Караджа докаран ж Русе. Баба Тонка, която изпратила четниците в Гюргево с пожелание за успех и отмъщение над поробителя, сега, като научила за участта на революционерите, се държала твърдо. Тя успяла чрез подкуп и привидна вярност към султана да спечели доверието на служителите в затвора. Вместо сълзи и окаяния тя проявявала твърдост и привидно подигравка се четяла по нейното лице. Тя на висок глас ги ругаела и възхвалявала султана, но щом ги наближела, тихичко ги окуражавала и майчински им съчувствала. Баба Тонка и Петрана започнали всеки ден да ги посещават и им носят дрехи, храна и други помощи. Тя изпратила с хладнокръвие осъдените на заточение, между които и сина си, а за 11-те обесени четници начело със Стефан Караджа положила грижи да се означат гробовете им. По- късно успяла да извади черепа на Караджата, за да овековечи безсмъртното дело, и грижливо го съхранявала за поколенията.

Баба Тонка с черепа на Караджата посреща заточениците - худ. А.Янков

Майката-героиня Баба Тонка, която изпратила двама сина в четата на Стефан Караджа, с още по- голяма жар заработила в полза на освободителното дело с останалите си деца. Тя се впуска още по-смело в революционната борба. През 1871 г. в нейния дом се учредил Русенският революционен комитет. Радостта на старата жена била голяма. Вместо страх и малодушие гордост и задоволство се четяло по нейното лице. Тя одобрявала замисленото от младежите, поощрявала ги и излизала да наобиколи къщата, за да не ги изненада някой. За Баба Тонка се отваряло широко поле за работа. След това вечери наред в нейния дом се провеждали събранията на комитета и той се превърнал в щаб за революционерите. Русе благодарение на всеотдайната любов на Обретенови се утвърждава  все повече като важен канал, мост между Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и комитетите във вътрещността на страната.

Още по-големи са заслугите на Баба Тонка, когато започва трескава подготовка за въстание в страната. През 1874-1875 г. започват да се редят дни и събития, които са тясно свързани с нея. Русенският революционен комитет бил централен за вътрешността на старната и на него се възлагат отговорни задачи – да съживи угасналите комитети, да създаде нови и тук да се организира населението за борба. Активни членове на комитета били Никола и Петрана. В центъра на дейността е и Баба Тонка. Атанас се грижел за набавянето на оръжието от Румъния, което се оставяло под къщата им.Той го изваждал, почиствал, укривал в скривалището и изпращал за местоназначението му. Техният дом станал център за революционерите. Всеки деец, идвайки от едната или другата страна на Дунав, се отбивал тук, за да получи или предаде пари, оръжие, да се укрие и пр. В село Червена вода се изградило бойното ядро на революционните сили от този край. Тук се подготвя трескаво въоръжена чета за въстанието, в която ще участват революционеро от Русе и другите села. Вниманието на комитета било насочено там. Комитетът преценил, че част от необходимото оръжие най-неподозирано ще изнесе Баба Тонка. Със своето безстрашие и хитрост тя успяла да заблуди турските постове, като го изнася извън крепостните стени и заравя на определено място, откъдето червеноводчаниго прибирали. Баба Тонка посетила и някои семейства в града, за да убеди родителите да пуснат синовете си в подготвяната чета.

За Червеноводската чета трябвало да се ушие знаме. В дома на Баба Тонка под наблюдателното ú око Петрана извезала красиво знаме за четата.

Извезаното от Петрана Обретенова знаме на Червеноводската и Ботевата чета

Захари Стоянов охарактеризира нейния дом като арсенал, където се работело дейно и където ежедневно идвали куриери на комитетите, защото тук било „писалището на Централния комитет”. Умиление, вълнение и гордост изпълвали сърцето на майката-героиня и революционерка, като гледала как се чертаели планове на действие и извършвали последни приготовления.

След неуспеха на въстанието през есента на 1875 г. Баба Тонка се прощава с другите си двама сина Никола и Георги, които като главни организатори на въстанието трябвало да се спасяват в Румъния. Изхвръкнали от гнездото на орлицата смелите орли. За известно врема се укрила и Петрана. Баба Тонка останала вкъщи само с най-големия сина Атанас и 15-годишната Анастасия. За кратко време заглъхнал бунтовният дом. Но той бил под наблюдение и често претърсван от турските власти. Майката треперела да не би да се завърнат децата ú или някои други революционери и да попаднат в клопка. Тя се стремяла да се показва по-незаинтересована, по-весела и правела какви ли не шеги на заптиетата сами и само да ги предразположи. Говорела им неща, които им се нражят, само да не заподозрат и нея, понеже така дейността на комитета съвсем щяла да замре. В шегите си 63-годишната жена стигала дотам, че укорявала децата си, че не са добри и ако роди други, няма да са такива и т. н.

Ето отново започнали да идват вести. В Гюргево били Никола, Георги и съмишлениците им от Русе, Търново, Шумен и другаде. Смелите борци я предупреждавали да събира сили и се готви за още по-голяма борба. Зимата и пролетта на 1876 г. била още по-бурна – подготвя се всенародно въстание. Отново Баба Тонка, Петрана и останалите членове на семейството и комитетът се заели за работа. Били необходими много време, сили и умение в голямата и отговорна работа – да получаваш ежедневно писма, да отговаряш, да ги препращаш, да уреждаш сметки за закупено оръжие за Североизточна България и дори за Южна България. Да се стремиш да бъдеш безупречна връзка между БРЦК и комитетската мрежа в страната, да полагаш всички усилия да се разбунтува краят. А най-опитните, най-решителните били отсреща, през Дунав, и ги очаквали сериозни изпитания. Баба Тонка се радвала, че синовете ú са в първите редици на борбата – Никола е помощник-ръководител на Врачанския революционен окръг, а Георги, който е учил във военно училище в Одеса, е определен за военен специалист в Сливенския революционен окръг.

Безстрашната майка на Обретенови получава от тях прощални писма и снимките им, за да ги раздаде на близки, защото едва ли ще се върнат, и сбогувайки се, трогателно пишели: „Недей тъжи, недей плачи, а особено ти, стара майко, че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си и за народността си.”

В навечерието на Априлското въстание в къщата на Баба Тонка се работело неуморно през деня и нощта. Сега Петрана ушила още едно знаме за малкия си брат, а първото изпратили на по-големия, който го предал на войводата Христо Ботев и то се развяло от четата във Врачанския балкан.

Борбата е жестока.Започнали да пристигат трагични вести.Георги бил убит в Сливенския балкан,а Никола-един от организаторите на Ботевата чета и неин касиер,е пленен и докаран в Русе.Затворът се пълни с нови и нови въстаници.В седалището на вилаета ще се съдят провинилите се.За Баба Тонка започнала друга дейност-да събира помощи от по-патриотичните и смели русенци,от близки на затворниците и им ги предава,да им приготвя храна,изпита и изкърпва дрехите им.Тя се стремяла майчински да облекчи тежкото състояние на подсъдимите.За втори път майчиното сърце било в неизвестност и се късало от мъка дали ще последва бесилка или заточение за сина й. Баба Тонка отдъхнала с облекчение,когато научила,че ще изпраща заточеник,но като в 1863г. и сега други свидни синове на неизвестни за нея страдащи майки щом пред поток от народ изпратила осъдените революционери на заточение с пламенните думи: ”Четирима сина загубих!Двама са в гроба,а другите полуживи.Но още четирима да имах,пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.”

Баба Тонка понасяла стоически всички сполетели я нещастия и отново очаквала дългожадуваната свобода.Активният участник в Априлското въстание Захари Стоянов (неин зет) наричала семейството на Баба Тонка „Нещастна фамилия”.Освободителната война избухнала.В това време малката дъщеря на Баба Тонка учела в Русия,а Петрана постъпила милосърдна сестра в Свищовската болница и останала там до края на войната.

Баба Тонка очаквала с нетърпение освободителите,които ще донесат свобода на родината и на заточените й деца.През един зимен февруарски ден на 1878г. русенци посрещнали освободителите с неописуем възторг и въодушевление.

Няколко месеца по-късно освободеният Русе посрещнал и завръщащите се заточеници. Вълнувала се старата жена, защото между тях били и двамата ú сина – Ангел и Никола. Известена за завръщането им, тя в къщи ту се смеела, ту плачела, но когато излязла да ги посрещне, била пак твърда и засмяна. Нейният дом и сега приютил мъчениците-борци, които се радвали на свободата. Баба Тонка в този тържествен момент за първи път показала черепа на Караджата и всички с благоговение се поклонили на своя войвода. В двора на Баба Тонка бил истински празник – тя водела хорото в ръце с черепа на Караджата.

Като преценяваме живота и дейността на Баба Тонка, ние виждаме да изпъква личността и делото на една скромна и предана революционерка, отдала всички сили на великата освободителна война на своя народ.

Целият житейски път на Баба Тонка говори за беззаветна преданост към революционното дело. Тя умеела майчински да закриля будните ентусиазирани младежи и ги поощрявала и напътствала в трудния, но славен път на борците.

Обретенови – вълнуващи имена, по-твърди и от самия гранит.

Баба Тонка – образ светъл, скромен, чист, обаятелен и вдъхващ уважение и преклонение!

 

 


 

WWW.POCHIVKA.ORG