Home История Антантата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Антантата ПДФ Печат Е-мейл

Антантата

Редица са историческите факти от ХХ век, които подпомагат създаването на Съглашението. В навечерието на тоталния геополитически сблъсък от 1914 – 1945 г. континенталните и океанските пространства вече са поделени на три основни сфери на хегемония. Великобритания  контролира морските пътища на запад, юг и югоизток от Евразия и Африка между Дувър и Хонконг и повечето от прилежащите в близост територии. САЩ са поставили под доминация преобладаващата част от крайбрежието на Новия свят (особено след прокарването на Панамския канал, завършен в1914 г.) и притежават до голяма степен континенталната средина на Северна Америка, а Русия е овладяла континенталната сърцевина на Европа.  Срещу триадата повелители на световното пространство се възправя германската нация, чиито бързо нарастващи индустриален и военен потенциал й дават упование за атака за промяна на световния ред. Голямата война, която тя подема през лятото на 1914 г. е прогнозирана с цялата си небивала разрушителност още в края на предходното столетие. С формирането на Антантата Лондон открива формулата за елиминирането на руско-германската заплаха чрез прокарването на тенденцията на руско-германския телурократичен конфликт. На практика, Антантата е военен блок на Великобритания, Франция и Русия. Оформя се през 1904-07 в противовес на другия съюз – Германия, Италия и Австро - Унгария. Началото поставя Френско-руският съюз (1891-93). Важни етапи в създаването на Антантата: Англо-френско споразумение 1904 и Англо-руско споразумение 1907. През I световна война Антантата обединява групиралите се против германската коалиция 25 държави, включително САЩ; престава да съществува след края на войната.

Първата световна война избухва в резултат на дълбоките политически, икономически и териториални противоречия, съществуващи между големите европейски държави. Европа е разделена на два враждуващи лагера. Германия, Австро-Унгария и Италия образуват Тройния съюз, а Франция, Русия и Англия – Тройното съглашение. Тези две коалиции, наречени още Централни сили и Антанта, усилено се подготвят за война.      На 28 юли 1914 г. дълго натрупваното напрежение във взаимоотношенията между Антантата и Централните сили експлодира във военен конфликт. Като повод послужва убийството месец по-рано в гр. Сараево на австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга херцогиня София фон Хохенберг от сръбски националисти. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, а подтикнати от съюзните си задължения, веднага след това още шест европейски държави изпращат армиите си на бойните полета. Още в първите месеци на войната става ясно, че тя няма да е краткотрайна, както предвиждат оперативните планове. Конфликтът взема неочаквани и непознати дотогава в историята размери и причинява големи човешки и материални загуби. И двете воюващи коалиции започват усилена дипломатическа битка за спечелването на нови съюзници. Така Антантата нараства на 25 държави.

В началото на 1914 г. Русия започва мащабно нападение срещу Източна Прусия, което завършва с две тежки поражения за руските сили при Таненберг и при Мазурските езера през септември. Руснаците започват отстъпление на изток, което приключва едва с избухването на Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. и подписването на Брест-Литовското мирно споразумение на 3 март 1918 г.
След битката при река Марна /северна Франция/през септември 1914 г., където французите отблъскват настъплението на германските войски, Западният фронт се стабилизира през 1915 г. от Северно море до швейцарската граница. Започва окопната война, при която масови атаки завършват с огромни човешки загуби. Войната върви на три, а впоследствие на четири фронта: френският, руският, балканският и италианският, след като Италия се включва във войната срещу бившия си съюзник Австро-Унгария. През 1916 г. в битката при Вердюн /град в североизточна Франция/загиват 300 000 и са ранени 400 000 души в двата лагера. Френско-британското настъпление при река Сома /северна Франция/ коства живота на 1 200 000 души за 20 седмици боеве. Експедицията на Дарданелите по море и по суша на сили на Антантата през 1915 г. с цел завладяване на протока, който е главния път за достъп до Русия, претърпява тежко поражение срещу войските на Османската империя - близо 110 000 мъртви и 150 000 безследно изчезнали. За сметка на това руснаците отблъскват османските сили в Кавказ и Армения, а англичаните се възползват от арабските стремежи към независимост и успяват да вземат от османците Багдад и Ерусалим. През 1918 г. Антантата, подкрепена от САЩ, си връща Северна Франция след втората битка при Марна, с което се разпада германската армия. Австро-Унгария, Турция и България претърпяват тежки поражения и сключват примирия през септември и октомври. На 11 ноември 1918 г. победата на Антантата е скрепена с подписаното с Германия Ретондско примирие. Картата на Европа е напълно преобразена. Мирните споразумения съдържат тежки териториални, военни и икономически условия. Например Версайският мирен договор от 28 юни 1919 г. лишава Германия от една седма от територията й и една десета от населението й. Във войната рухват четири империи - Руската, Австро-Унгарската, Германската и Османската. Раждат се нови държави катко Чехословакия и Югославия.

Сложен е край на многополюсната европейска хегемония и в геополитическо отношение нараства ролята на Япония и САЩ. Създадено е Обществото на Народите, основано на договор между суверенни държави, обединени в осигуряването на световния мир.Краят на Съюза започва, когато на 11 ноември 1918 г. в гората край Компиен е подписано примирие между Антантата и Германия, което се смята за край на Първата световна война. За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинан Фош, шеф на съюзното командване, а от германска страна на Матиас Ерцбергер, представител на остатъците от правителство в Германия. Преговорите за примирие се водят трескаво от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили са загубили войната, а германските съюзници един по един са се предали.

Какво е  характерно за самото Съглашение?  В коалиционните войни не се влагат еднакви усилия. Водена от геополитиката и стратегията, руската армия изнася основната тежест на войната и я довежда до победоносен край, като хвърля най-много сили и дава най-големи жертви.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG