Joomla Software solutions Template

Payday loan

Промяната

1.Черната смърт --- Времето на промените се предшества от единия, сполетявали някога човечеството. През 20-те години на XIV век от Монголия на запад плъзва разновидност на чумата, наречена по-късно Черната смърт. Тя следва пътя на керваните и веднъж достигнала Европа, за кратко време обхваща целия контитент. 1348 е най-тежката от чумовите години. По различни данни измежду ¼ и ½ от населението на Европа. Много градове са напълно обезлюдени, замират административния и общественият живот, финансите, търговия. Земята не се обработва. Спира строителството. Университетите се опразват, прекратяват се религиозните служби.

Няма аспект от тогавашния живот, който да не е разтърсен от чумата. След нея светът вече не е същият.

Променя се религиозното съзнание и религиозната практика. Появяват се нови религиозни братства, храмове и светци. Променя се възгледът за обществено здраве и здравеопазване. Дискредитирани са античните медицински теории. Измира голяма част от интелигенцията – духовници, лекари, преподаватели, дейци на изкуството занаятчии. Появяват се нови градове, стари култури центрове западат. Заради чумата, отнела само за 8 месеца живота на 80 000 души в Сиена, се слага край на Първата сиенска школа в живописта. Много е популярен заради новопоявилия се страх от смъртта става мотивът за т.нар. Танц на смъртта – хоровод на живи и мъртви, стари и млади, благородници и селяни.

Ужасът от чумата, покосила само за две години 2/3 от населението на по-големите градове, се изразява в ответна агресия. Тя е насочен срещу най-уязвимите – жените и евреите. Практикува се повсеместен систематичен антисемитизъм. В Страсбург само за една година са избитш 16 000 евреи. Започват гонения срещу вещиците.

Черната смърт прекъсва връзката с миналото, преосмислят се много догми и традиционни представи. Така кризата от средата на XIV век е един от важните стимули за промяната на европейското съзнание.

2.Духът на градовете --- Градовете бързо се възстановяват от бедствието. В Италия се подема кампания за хигиенизирането и преустройството им. Затова в зората на новото време италианските градове са по-благоустроени и чисти от останалите в Европа. С появата на каретата през XVI век улиците се разширяват и изправят. За да се по-красиви и симетрични фасадите, улиците се изравняват и павират с чакъл, каменни плочи или тухли. Изграждат се просторни и съразмерни площади, на които се организират пищни и шумни общоградски празненства, карнавали и процесии.

Облеклото е съобразено с тази красива среда. Мъжкия ренесансов костюм плътно прилепва по тялото, за да подчертае фигурата. Женския костюм акцентира върху бюста, ханша. Те са изкуствено уголемени, за да изглежда дамата съблазнителна и женствената.

В края на XVI в. Понятието модасе разпространява в новото си значение – да не изоставаш от съвременността – и започвада се уеднаквява. От това се възползват търговците и постепенно се установява общоевропейска мода. От 1540г. Нататък аристокрацията копира костюмите на испанския двор, а 20 години по-късно ги възриемат всички слоеве на обществото.

Средиземноморските градове са важни икономически центрове на епохата. Със страните на Изтока, арабския свят и византия те обменят идеи, технически нововъведения и дори хора. Благодарение на подобрите пътища се оформят постоянните пазари. Натрупва се значителен паричен капитал.

След превземането на Константинопол от османските турци (1453г.) италианските градове получават самочувствие на най-важен християнски културен център. В  Италия  имигрират много образовани византийци и донасят със себе си ръкописи на антични и византийски автори – за да ги спасят от унищожението, но и с практичната цел да се препитават от преводите им. Имигрантите допринясат  много за културния и икономически възход на Италия.

Преуспяващите търговци влагат парите си в разширяване на производството, в изкуството, в кредитирането на предприемачи и дори на някои европейски монарси. Новият мащаб и количество на икономиката я правят все по-зависима от паричното обръщение. Натуралните повинности се заменят с парични.

Постоянните военни конфликт, опустошителните епидемии и несигурните пътища излагат предприемчивите на голям риск и изискват от тях търпение, постоянство и авантюризъм. Създава се нова категория хора  -  предвидливи, дръзки и готви на всичко заради успеха. Независимо от недоверието към морала и ценностите им те се налагат в обществото, защото от войни и бедствия се печели най-добри. Едва след реформацията да правиш пари означава да следваш строга етика  -  за да работиш с някого, трябва да му имаш доверие.

Новия тип хора  -  главно банкери и предприемачи, реализират и по-големи амбиции  -  издържат наеми войски и дори завземат властта. Те са господари в политиката , стават „тирани”, „князе” , основават династии и управляват цели републики (например династията Медичи във Флоренция).

Обновената икономика изисква ефективни управление, строга и редовна отчетност. Предприемачите, търговците, банкерите, а и множеството авантюристи са добре образовани или поне грамотни. Новият живот изисква точна сметка, но и познаване на чужди страни и обичаи, по-широка култура. Това дава тласък на светското образование и на формирането на светска интелигенция. Така се създават ценностите, типични за съвременния западен дух на личен интерес, индивидуализъм и съревнование във всички сфери на икономиката и живота.

3.Ренесансът  ---  Такава е средата  ---  икономическа, политическа и психолоческа, която стимулира изявата на най-талантливите. Това важи за икономиката и политиката, но и за философията и изкуството, в което духът на Ренесанса достига най-чистите си форми.

Периодът между XIII и XIVв. се нарича Предренесанс. Това е времето на големите фигури в италияанската литература  --  Данте, Бокачо и Петрадка е кръстник на Ренесанса, или буквално преведено Възраждане. Тогава се ражда и митът за мрачните, трудни и изпълнени с невежество средни векове (по средата между античността и новото и възраждане).

Интересът към Древна Гърция и Рим още от XIVв. води до появата на музеи със статуи и отломки от антична архитектура, монети, керамика. Естетическите принципи на античността  --  яснота, простота и съразмерност, ръководят новото изкуство. Творците използват принципите на баланс и хармония, както и перспективата, разработена по това време. Изкуството се превръща в средство за изучаване на природата, в наука и начин за документиране на откритията и.

Духът на Ренесанса възприема разнообразни форми. Една от тях е интелектуално движение, наречено хуманизъм. То е създадено от светски образовани хора, най-изявени от които са Пико дела Мирандола и Марсилио Фичино. В центъра на изкуството и заниманията на хуманистите е човешката природа във всичките и прояви и постижения. Според тях достойнството на човека е в способността да му твори по Божие подобие, да преобразява природата за своите нужни и според собствените си разбирания. Стремежът им е да възстановят потиснатата векове наред човешка мъдрост и да създадат ново познание. То трябва да е основано на универсалната истина, скрита във всички философски и теологични школи, създадени дотогава. Целта на това познание е да обясни човека и света, в който той живее.

Истината според хуманистите се таи в невероятно разнообразния свят, създаден от Бога  --  разнообразие, което стъписва ренесансовия човек и го кара да се вглежда във всяка подробност, да открива прекрасното в многобройните му форми и прояви. Многоликостта, множествеността на единното спира дъха на запленения от света ум и го кара да изброява в захлас богатството на природата. Разнообразието е не само ключова дума за епохата. Това е ключ и към наслаждаващия се на различието човек от това време.

Хората откриват, че и те са различни, всеки със свое глас и възможности; индивидуалности, които създават с любов и по своеобразен начин свой собствени светове. Самочувствието, достойнството на човека от епохата, основано на неговата неповторимост и способност за творчество, раждат инидивидуализма, преобразил постепенно цялата европейска култура.

И ако въпреки невероятната си многоликос светът не се разпада, това се дължи на хармония, която уравновесява Вселената и снема противоречията и парадоксите. Хармония, към която ренесансовия човек се стреми с цялата се душа и с новооткритото си съзнание за могъщество се опитва да сътвори сам съвършенството.

От този стремеж се ражда силното увлечение към утопиите. Понятието утопия е привично за нас и се свързва с невъзможното, с фантасмагорията и несъществуващото. Но ренесансовата утопия е по-скоро желание да се постигне идеалното  -  съвършените държава, идеалния град. Популярността и се дължи и на това, че е проекция на религиозната идея за Царството Божие на земята.

И архитектите проектират утопии. Създават цялостна теория за устройство на „идеални” селища, съобразени с местоположението, ориентацията, климата и особеностите на терена.

Утопичните проекти са вдъхновени от първите възторжени описания на Новия свят. Унищожаването на всичко заварено, за да се започне без задръжки отначало, едновременно по европейски и далеч от Европа, е утопия. Това е несъзнателен стремеж не толкова към откриването, колкото към създаването на нов свят  --  света на неограничените възможности.

Така се ражда европейската нагласа светът да бъде разбиран като лаборатория, в която се експериментира и с природата, и с обществото. Обществото се изследва, за да се управлява не инстинктивно, а научно, с определена цел.

В хармония със собствените се представи за съвършенство ренесансовият човек нарича себе си уникален – идеал, основан на идеята, че „Човек може да направи всичко, ако пожелае”.

Това предполага умения във всички области на науката и изкуството. Големият архитект Алберти е добър пример за това  --  едновременно художник, поет, математик, а тялото си усъвършенства с езда и физически упражнения. Прочутия ренесансов гений Леонардо да Винчи се занимава с рисуване,музика, изобретения и писане.

Новият дух прониква в цяла Западна Европа. Повлияни от ренесансовите идеи и естетика, в съседните страни работят големи дейци на културата и изкуството: Албехт Дюрер (Германия), братя Ван Ейк (Холандия), Томас Мор (Англия). Една от популярните фигури в Европа става Еразъм Ротердамски, смятан за непосредствен предшественик на Реформацията. Той се превръща в говорителна образованите мъже в Европа, които роптаят срещу корупцията, предразсъдъците, богатството и неморалното поведение на църковните служители.

Идеите на хуманистите се възприемат от дейците на Реформацията (протестантска и католическа). А по-късно, вече през XVIIІв. В непосредствено духовно продължение на Ренесанса се превръща Просвещението.

4. Магията на откритията  ---  Античните автори не са откритие на Ренесанса, но дотогава не са непоклатими авторитети  ---  Аристотел в динамиката и философията, Птолемей в астрономията, Гален и Хипократ в медицината. От XVIв. Нататък те са подложени на критака. Чрез наблюдения и опити се създават нови модели на света. Характерно за тях е, че са експериметални и за разлика от античните впоследствие многократно са подлагани на преоценка и дори изоставяне.

Тази фундаментална промяна в нагласата на човека към моделиране на Природата превръща науката в практическо занимание. Видимите новости са дело на технологията , която създава множество уреди, предназначени за навигацията, картографията, лабораторните експерименти, По пътищата препускат карети, часовникът и огнестреалното оръжие са постоянен спъпник на пътишественика, а моряците получават усъвършенствани навигационни прибори

Но едно от най-важните нововъведения, променили света от XVв. Нататък, е книгопечатането. 30 години след изобретяването на подвижната печатно преса (1440 г.) печатлини има навсякъде е Европа, а след 50 излизат толкова книги, колкото за всичките 1000г. преди това

Печатът не предизвиква интелектуалните промени от това време, но ги стимулира.

Благодарение на него управниците получават много по-големи възможности, защото законите стигат навсякъде в най-точния си вид. Увеличава се броят на грамотните и открития се сдобиват е невиждано дотогава число последователи.

По това време се ражда и общественото мнение. Вече не е достатъчно владетелите да спечелят разположението на аристокрацията и висшето духовенство. Заработва нова власт  ---  пресата, и силата и личи от нескончаемите опити да бъде поставена под контрол- Разширяват се възможностите за организиране на обществения живот. Местния диалект и сакралният език се заменят с национален език.

Барутът е другото революционно нововъведение на епохата. Дотогава предимството при обсадите е на страната на защитниците  ---  ако имат вода и храна, могат да задържат една крепост много дълго. Затова централната власт не е в състояние да контролира разбунтувалите се благородници. Но барутът променя ефективността на армията, засилва се централната власт. Извън континента европеецът побеждава многократно надвишаваща го войска и така Западът завладява света.

Променя се тактиката и целта на войната  ---  вече е най-важно да победиш, а честта и красотата на рицарските двубои изчезват. Рицарските дружини са заменени с редовна армия.

Усъвършенстването на мореплаването, строителството на по-добри пътища и дори артилерията коренно изменят традиционните представи за пространството. Перспектива в живописта създава илюзия за далечина и дълбочина и така близкото изглежда далечно. Барутът и оръдията, обратно, правят далечното близко, а редовните пътешествия превръщат странното в обичайно и измислицата в реалност.

5.Страховете  ---  Много популярен става митът за човека, който владее тайните на природата и може да прави злато. Образът на алхимика, на магьосника чернокнижник, сключил съюз с дявола, се тиражира в изключително многобройните книги за д^-р Фауст и Дракула.

За хората от това време техническите новости са неразличими от магията. Още повече, че както за бедните и необразованите, така и за най-видните представители на Ренесанса магията е не приказна измислица, а реалност. С астрология се занимават възрожденските хуманисти, благородниците, манастирите. Църквата прави разлика между научната магия и простонародното магьосничеството. Но за обикновения човек и двете са дело на Сатаната, който е истинският владетел на действителността.

А действителността е подвижна и нестабилна. Промяната на привичните норми на живот е дезориентираща. Резултатът е масова психоза, която обхваща цяла Западна Европа от края на XV до средата на XVIIІв. Всеки, който е по-различен от другите, предизвиква подозрение. Страхът от Сатаната, от новостите, от неразбираемото, от чумата, избухва в расови и религиозни преследвания.

Най-силен е страхът от магьосничество. Плъзва слухове за края на света и идването на Антихриста. Вълна от трактати за Сатаната, въщиците и злокознените деяния заливат Европа. Започва масово търсене и унищожаване на вещици. Демономанията получава нов стимул след булата на папа Инокентий VIII от 5 декември 1484г., с която се дава неограничени пълномоция на инквизиторите Инститорис и Шпретгер да организират лов на вещици. Тяхното ръководство „Чук на вещиците” е многократно издавано в XVIв. И достига изумителния за това време тираж от 50 хиляди екземпляра.

Вълна от доноси залива Църквата. Жертвите са от всички социални категории, възраст и пол, но страдат най-вече жените. Размерът на новото бедствие, този път причинено от хората, личи от числеността на екзекутираните вещици  ---  между 100 и 300 000, като най-голям дял се пада на германските земи в Свещената Римска империя.

Едва ли втората половина на XVIIв. Настъпва относителна стабилизация и успокояване. Тогава се заражда Просвещението.