Home История Ото Фон Бисмарк

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ото Фон Бисмарк ПДФ Печат Е-мейл

Ото фон Бисмарк

(1815-1898)

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен е роден на 1 април 1815г. в Шьонхаусен,тогава Прусия.Известен с прозвищито си „Железният канцлер” завършва започнатото от Наполеон, а именно разрушавнето на виенската система.Той извоюва  политическа известност като крайно консервативен опонент на либералната революция от 1848г..Той е първият европейски лидер въвел общото право на глас за мъжете ,едновременно с най-развитата система за социално  осигуряване,която светът познава през следващите 60 години.През 1848г. Бисмарк ожесточено се бори срещу предложението на избрания парламент,германската императорска корона да се даде на пруския крал.След малко повече от две дестетилетия ,самият той предава германската корона на този крал.Увенчавайки процеса на обединение на германската нация върху основата на бораба с либералните принципи и на способността на Прусия да налага волята си със силa.

Животът на Бискамрк започва в разцвета на метерниховата система,в свят съставен от  три основни елемента:европейският баланс на силите,вътрешния германски баланс между Австрия и Прусия и системата от съюзи.Бисмарк поставя под въпрос всеки  един от тези елемента на еверопейските междунарoдни отношение тогава.Той е убеден че Прусия е станала най-силната германска държава и ,че не се нуждае от Свещеният съюз,в който Прусия е  прикачена за Русия брънка.В мисленето на Бисмарк ,Австрия е препядствие за изпълнението на мисията на Прусия в Германия,а не като нейн партньор.Той твърди ,че Прусия е в състояние да наложи своите предпочитания едностранно и че тя може да бъде консервативана у дома,без да се обвързва с Австрия или която и да е друга консервативна страна във вътрешната си политика,че тя не се нуждае от съюзи,за да се справи с вътрешните си вълнения.Но как би могла да води Прусия –Realpolitik,съвсем сама?На центъра на континента от 1815г. пруското решение винаги е било към Свещеният съюз на всяка цена,бисмакрксовото мнение е било точно обратното.Създаването на съюзи и остановяването на връзки към всички посоки би могло да помоге на Прусия винаги да бъде близо до всяка една от съперническите си страни,октколкото са те помежду си.С такъв подход една позиция и мнима излоация би дала възможност на Прусия да манипулира ангажиментите на другите сили и да предоставя ,подкрепата си на най-висока цена и в съответствие с интересите на Прусия в дадения моемент.Споменаването на споразумения с Франция подсказва готовност да се изхвръли идеологията си за да получи Прусия свободата си да се съюзява с вскя страна,стига да е в нейн интерес,или по точно казано,да води независима външна политка.Бисмарк смята ,че силата сама си доставя легитимност,макар че консерваторите  твърдят ,че легитимността е ценност отвъд сметките за сила.Коренспондецията между Бискмар и Грелах за измеренията на диполамацията на пруската държава,Грелах не може да се съгласи с тезата на Бисмарк че стратегическите приемущества оправдават евентуално пренебрегване на принципите на консерватизма,още повече щом е замесен Бонапарт .Той настоява за метерниховия лек.Прусия да съдейства за тясно сътрудничество между Австрия и Русия  за възстановяване на свещения съюз за да се засили френската изолация.Настояването на Герлах за единство на консерватините интереси  за Бисмарк е несъвместимо с интересите на Прусия.С други думу realpolik изисква тактическа гъвкавост.Пруските национални интерси повеляват да се държат отоворени вратите за договаряне с Франция.Бисмарк разчита не на коснервативните принципи а на уникалния характер на пруските инситуции.Той обосновава пруските институции за водачество в Гермния със сила, а не с универсални ценности.Според Бисмарк институциите са толкова недосегаеми за външни влияния ,че Прусия може да експлатира свъремените демократични движения,като инструмент  във вътрешната си политика,плашейки другите  ,че  насърчава по голяма вътрешна свобода  дори и на словото.,като до този момент такава политика в Прусия не е водена.Назначен за посланик през 1858г. в Санкт Петарбург Бисмарк придобива позиции които му позволяват да пледира за своята политика.В докладите си отличавайки се с брилянтен ситл и забележителна последователност,той настоява за външна политика,основан не на  съвестта  или легетимността ,а на вярната оценка на силите.В този свой стил той се завръща към традициите на владетелите от 18 век като Луи XIV  и Фридрих Велики.Засилването на влиянието на дръжавата се превръща  за него в главана ако не и единствена цел,ограничавана само от сили,съюзени срещу нея.Тъй като Австрия никога не би се съгласила с пруска хегемония в Гермяния,стратегията на Бисмарк е в отслабването на Австрия  при всеки сгоден случай.Бисмарковите възгледи си остават академични,доката ключовият елемент на виенското съглашение е единствто на консервативните дворове на Прусия,Аствия и Русия е все още напокатъното докато не се осмелява сама да разкъса това единство.Свещеният съюз се разпада неочаквано след Кримската война когато Австрия запазва неутралитет след което се пресъедниява към враговете на Русия.Бисмарк веднага разбира че Кримската война е предизвикала деполоматическа революция.Денят за уреждане на сметките неминуемо приближавал.Нова обединена Германия не олицетворява идеалите на две поколения германци,коит жадуват за конституционна демократична държава,фактически тя не отразява никакво значмо приложение на германската политическа мисъл,а по скоро като дипломатическо обединение на германаските суверенни държави,отколкото израз на народна воля.

Бисмарк пренебрегва картата на Европа в стила на международните отношения , но не успява да изработи модел който приемниците му да следват.Бисмарковите тактики се възприемат както от неговите приемници така и неговите съперници които започват да търсят сигурност в засилването на армиите,като средство за намаляване на зависимостта от непостоянните мъглявини на дипломацията.Бисмарк - консервативният революционер  отразява тенденцията за индитификация на политиката с анализа на силитите.На Бисмарк не му липсва увереността да действа единствено въз основа на собствените си преценки. Той проницателно анализира сапътващата го реланост и възмножностите на Прусия.Грешката на Бисмарк(ако може да се нарече негова) е че е обрекъл своето общество на такъв стил политика,каквато може да бъде следвана само ако в него се ражда по един гений на всяко поколене,трагедията на Бисмарк е че способностите му превъзхождат капацитета на обществото да възприеме наследството което Бисмарк оставя на Германия което  в следствие се првръща в неусвоимо величие.

 

WWW.POCHIVKA.ORG