Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаването на Жечпосполита с Люблинската уния през 1569 г. е едно от най-важните постижения на Зигмунд II Август, последния крал от Ягелонската династия. На 28 юни и 1 юли 1569 г. полският и  литовския Сейм поотделно утвърждават този договор, с който Кралство Полша и Велико княжество Литва се обединяват в Жечпосполита, Държава на двата народа. Сеймът заседава от януари с прекъсвания до август заради борбите на полската шляхта за доминация в новата държава и на литовските велможи – за самостоятелност. Зигмунд ІІ Август успява да сломи елита на Литва и присъединява към Полша Волина, Подолието, Подлесието и украинските земи, влизали дотогава в състава на Литва.

След признаването на унията настъпват големи промени в двете държави – монархът става едновременно крал полски и велик княз литовски, създават се общ Сейм и парична система, но съдебната система, войската и хазна остават разделени.

През 1572 г. крал Зигмунд ІІ Август умира бездетен, с което се слага край на Ягелонската династеия. Настъпва периодът на „безкралство”, продължил 5 години. Тежкото външнополитическо положение на Жечпосполита допълнително влошава положението. Шляхтата категорично отхвърля френския кандидат Анри Валоа и е предложен Иван Грозни или някой от синовете му. Той обаче отказва заради тежките условия, наложени му относно вероизповеданието. Народът и Сеймът изисква от него да приеме католицизма, но руският владетел не може да си позволи това, тъй като положението му на цар е твърде несигурно. Пропуснат е уникален шанс Русия, Полша и Литва да се обединят в единна държава. Освен това са предложени императорът на Свещената Римска империя Максимилиан ІІ и австрийският ерцхерцог Ернст. Един татарски набег в източните земи принуждава  шляхтата да избере турския кандидат, трансилванския воевода на Семиград Стефан Батори.

Веднага след коронацията той се жени за Анна Ягелонска и така обединява двете династии. В началото на своето управление Стефан Батори се заема да подобри външнополитическото положение на Жечпосполита – назрявали конфликти с отхвърлените кандидати, а от изток руските войски нападнали Ливония. Особено тежко било положението със СРИ – Максимилиан ІІ бил провъзгласен за крал между избирането на Стефан Батори и коронацията му. Това почти довело до гражданска война. Скоро след това Максимилиан починал и конфликтът се разрешил от само себе си.

Стефан Батори направил реформи в армията, които включвали твърд ред и ясното разграничаване между отделните видове войска.

Система на армията по времето на Стефан Батори

• Редовни части със заплати, плащани от данъците
• Полуредовни части, свиквани по време на война (през 1652 са сляти с wojsko kwarciane в нова постоянна армия)
• Опълчение на шляхтата
• Части, съставени от мобилизирани селяни
• Регистрирани казаци: Войски, съставени от казаци, използвани главно като пехота, по-рядко като кавалерия, до 1699
• Кралска гвардия: Малка част, с основно предназначение ескортирането на монарха и неговото семейство
• Наемници: Както в повечето армии, наемани за подпомагане на редовните части
• Частни армии: В мирно време малки части (по няколкостотин души) са издържани и екипирани от магнатите или градовете. По време на война те са силно увеличавани (до няколко хиляди души), но издържани от държавата.

Някои военни части на Жечпосполита използват уникална тактика. Такива са:

• Хусари: тежка кавалерия, въоръжена с копия. Техните атаки са особено ефективни до края на 17 век, когато усъвършенстването на огнестрелните оръжия значително увеличава честотата на стрелба на пехотата.
• Казаци: общо наименование на леката кавалерия на Жечпосполита, дори ако не включва и един етнически казак. Те са бързи и маневрени като кавалерийските части на васалите на Османската империя, но им липсва огневата мощ на европейската кавалерия, като шведските, въоръжени с пистолети, рейтери.
• Табор: теглени от коне коли, обикновено превозващи доставките за армията. Използването им в отбранителни формации е усъвършенствано от казаците и до известна степен от останалите части на Жечпосполита.

Освен това по времето на Стефан Батори окончателно се въвеждат „Златните свободи”, които включват:

• свободен избор на краля от желаещите да участват благородници
• Сейм, парламент на Жечпосполита, който трябва да бъде свикван от краля на всеки две години
• pacta conventa, "приети споразумения", договорени с избрания крал, включително описание на правата, обвързване на краля, произлязло от Точките на крал Хенрик
• rokosz ("въстание") - право на шляхтата на законен бунт срещу крал, нарушаващ гарантираните свободи
• liberum veto - правото на отделен представител в Сейма да се противопостави на решение на мнозинството; обявяването на такова "свободно вето" анулира всички закони, приети на съответната сесия
• konfederacja - правото на образуване на организация за налагане на обща политическа цел

Златните свободи създават държава, необичайна за времето си. Причина за това са победите на шляхтата над останалите обществени съсловия и над самата политическа система на монархията. За известно време шляхтата натрупва толкова привилегии (като тези установени със закона Nihil novi от 1505), че никой монарх няма възможност да я откъсне от властта. Системата на Жечпосполите е трудно да се вмести в една категория, а с известни уговорки може да се опише като смесица от:

• федерация, отчитайки широката автономия на регионите
• олигархия, тъй като само шляхтата, около 10% от населението, има политически права
• демокрация, тъй като цялата шляхта има равни права, а Сеймът може да наложи вето на важни решения на краля
• изборна монархия, тъй като държавният глава е монарх, избиран от шляхтата
• конституционна монархия, тъй като монархът е обвързан от pacta conventa и други закони

Стефан Батори останал в историята най-вече като военнолюбив монарх. Повечето конфликти били на изток, където още през 1563 г. Иван Грозни завзел Полоцк и нахлул в Ливония, стигайки до Двина. Несигурното положение на Полша накарало Русия отново да обърне поглед на запад за излаз на море, но Полша оказала яростен отпор. През 1580 г. Стефан Батори завзел крепостта Велики Луки, а след неуспешната обсада на Псков през 1581 г. започнали мирни преговори, завършили с подписването на договор в Ям Заполски. По договора Ливония е върната на Полша, а завзетите руски земи са върнати на Русия. Освен това вътре в страната започнали въстания. През 1577 г. поддръжниците на Хабсбургите в Гданск се разбунтували. Извиканата от търговците датска флота блокирала морската търговия на Жечпосполита, а на сушата се укрепила шотландска пехота. В тази ситуация Стефан Батори отстъпил пред исканията на въстаниците и им изплатил 200 000 злоти, предназначени за борба с Русия.

На 12 декември 1586 г. Стефан Батори умира. Смъртта му е така внезапна и покъртителна, че личните му лекари подозирали, че е отровен.

Въпреки бурния си нрав Стефан Батори е известен с веротърпимостта си. През 1577 г. той осъжда група студенти в Краков защото са осквернили протестантска църква, а през 1581 г. осъжда епископ Ежи Радзивила за изгаряне на протестантски книги. През 1579 г. въвежда смъртно наказание за поругаване на дом или църква заради религия. Сам често казвал, че католицизма не трябва да се насажда със сила, а чрез доброжелателност и добър пример.

След смъртта на Стефан Батори отново настъпили безредици, завършили с избирането на Зигмунд ІІІ Ваза за крал на Жечпосполита.

Като потомък на Ягелоните по женска линия, той получил подкрепа от лелите си Анна Ягелонка и Яна Замойска. Скоро след своята коронация възникнал конфликт с австрийския ерцхерцог Максимилиан, който през 1588 г. бил разбит при Бичина и пленен, но освободен по силата на мирния договор от 1589 г.

Зигмунд не се харесвал на простолюдието. Неприязънта към него се засилила, когато в Ревел започнал преговори с австрийския херцог Ернст и заявил, че при известни облаги е готов да се откаже от короната. Младият крал неразумно влязъл в конфликт и с фамилията Замойски, помогнала му да се възкачи на трона. Ябълката на раздора била Естония, която Зигмунд обещал на присъедини към Полша, но не изпълнил това обещание. През 1592 г. бил  проведен инквизиционен сейм срещу краля. Замойски изпаднал в немилост и мястото му заели йезуитите. Главната задача на Зигмунд в неговото управление било издигането на католицизма, унищожаването на протенстантсвото и потъпкването на православието. Основна стъпка в това начинание била Брестката уния. С нея било обявено сливането на православието и католицизма на територията на Жечпосполита. Съгласно тази уния православното население признавало за свой глава папата, но запазвало православните си обреди. Унията предизвикала протестите на казаците, селяните, православната част от шляхтата. Образувала се Украинска Гръко-католическа църква, ненавиждана от повечето православни като символ на отстъпничеството, а думата „униат” започнала да носи отрицателно значение в Украинската и Руската православни църкви.

В желанието си да удържи Швеция, Зигмунд предизвикал небивало разорение в Полша. През 1594 г. той е коронован за крал шведски, но, принуден да се върне в Полша, назначава за регент дядо си Карл ІХ, херцог Зудерманландски, поддръжник на протестанството. През 1604 г. той е обявен за крал на Швеция. В яростта си Зигмунд въвлякъл страната в 60 годишна война.

Освен това въвлякъл страната във руската Велика смута, поддържайки Лъжедимитрий І и претендирайки за руския трон. Умрял, мразен от мнозина, през 1632 г.

Тронът бил зает от сина му Владислав ІV Зигмундович. На 10 февруари 1610 бил принуден да заеме московския престол. Московските боляри го признали изсекли на монетите „Владислав Жигимонтович”. Владислав не приел православието, а в Москва дори не стъпил. През 1612 г. въстанието на Минин и Пожарски освободило града от поляците и на трона бил издигнат основоположника на династията Романови Михаил Фьодорович. През 1617 г. отново се опитал да заеме трона, но се задоволил само с териториални отстъпки по Деулинския мир. През 1634 г., вече крал на Полша, окончателно се отказва от претенции  към Русия.

Изтощен и огорчен от тези неуспехи, през 1648 г. Владислав ІV умира.

Тронът е наследен от Ян Казимир, който се оказва истинска гибел за Полша.

При управлението на Ян Казимир Полша била разтърсена от казашките въстания на Лобода, Наливайко, Павлюк, Богдан Хмелницки. Хмелницки целял целял присъдиняването на Украйна към Русия, като мярка срещу поглъщането й от Полша или Турция. През февруари 1651 г. Земският събор в Москва се съгласява с този план. На 8 януари 1654 г. в Переяслав Великата Рада официално обявява присъединяването на страната към Русия.

В тази ситуация Русия обявява на Полша война, която скоро придобила общоевропейско значение. В нея се включили Швеция, Османската империя и зависимите от нея Молдавия и Кримското ханство. В началото Русия бележи редица успехи – завладява Смоленски, Минск, Витебск, Ковно, а в Украйна завзема земите до Лвов. През юни 1654 г. Полша привлича кримските татари. Това обаче не й помага и през август 1655 г. руснаци и казаци обсаждат обсаждат Лвов.

След смърта на Ян Казимир настъпва анархия, която изчерпва силите на държавата. През 1669 г. на трона се възкачва Михаил Корибут, потомък на фамилията Вишньовецки, син на прочутия пълководец княз Йереми Вишньовецки (княз Ярема). По негово време Османската империя окупира Подолието и в Каменец Подолски Полша капитулира. През 1674 г. кралят умира в Лвов. Наследява го един от най-силните владетели на Жечпосполита – Ян ІІІ Собиески.

Потомък на коронния хетман Станислав Жулкевски, Ян ІІІ бил много образован за времето си човек. Завършил Новодворската колегия и Ягелонската академия. С брат си Марек обикалят из Западна Европа. Усвоява латински, немски, френски и италиански.

През 1648 г. се връща в Жечпосполита и постъпва във войската. Брат му попада в татарски плен. Ян участва в посланичество в Турция. Изучава нейното устройство и научава татарски език. Воювал срещу руси и шведи на страната на Ян Казимир.

Прави шеметна кариера в армията – през 1666 е коронни хетман, през 1668 – велик коронни хетман. През 1673 г. разбива турците при Хотин и на 19. V. 1674 г. е избран за крал на Жечпосполита. Връх на борбите му с Османската империя е битката при Виена.

През втората половина на XVII век Турция води многобройни и продължителни войни с Австрия, Полша, Венеция и Русия, в които понася сериозни поражения. Особено катастрофална за Османската империя е войната с Австрия, продължила от 1683 до 1699 г. и завършила с Карловацкия мирен договор, когато става и първото значително разделяне на османските владения в Европа.
На 8 юли 1683 г. великият везир Кара Мустафа от Осиек потегля за Виена с около 300 000 бойци и много оръдия, а на 14 юли вече е под стените на града и го обсажда. Цели 54 дни трае обсадата. В турски ръце попада голяма част от града. На турците се удава дори да подкопаят и да хвърлят във въздуха част от крепостната стена. Въпреки това защитниците на града храбро се бранят, което довежда до първите смущения сред турските войски и особено сред еничарите.
На помощ на обсадената Виена се притекъл полският крал Ян Собиески. Към неговата 30 000 армия се присъединяват много поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а така също и изпратените от Венеция 15 000 сръбски хайдути. Битката започва в утрото на 12 септември 1683 г. и завършва с поражение за турските войски. На бойното поле турците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. На 13 септември Ян Собиески влиза във Виена като победител. След това турските войски са преследвани, и им са нанесени нови поражения.
Кара Мустафа избягал в Белград с надежда да събере нова войска и да премине в настъпление. Тук обаче, през нощта на 25 декември 1683 г. го заварва султанската заповед, която предписвала да бъде удушен с копринен гайтан. Така този изтъкнат велик везир и  зет на султана заплатил за поражението на турската войска с цената на живота си.

Във вътрешната политика обаче Ян ІІІ не постигнал такива успехи – опитите му за централизиране на монархията срещнали жестока съпротива от страна на магнатите. Тези неуспехи и крамолите между шляхтичите станали причина за смъртта му през 1696 г.

За пореден път на трона идва неполяк – Август ІІ. Преди избирането си за крал Август ІІ бил курфюрст на Саксония. В Саксония той е запознат предимно с културните си нововъведения – основава порцелановата промишленост в Майсен, но оставя страната в икномическа разруха. Освен това той не е пример за морал – има многобройни извънбрачни деца, като някои данни стигат до 365!

Най-важната му роля е като съюзник на Русия в Голямата Северна война. Война, която е още един провал за Полша.

През 1701 г. Карл ХІІ принуждава поляците да се изтеглят от Ливония и ги последва в самата Полша. Отхвърля всякакви предложения за преговори. Действията му през 1702 са светкавични - обявява Август ІІ за узурпатор, превзема Варшава (14 май) и Краков (декември) с нищожни сили, а освен това успява и да победи полската армия при Клишов. През 1703 г. печели нова победа при Пултуск и превзема Торун - укрепен замък, където пленява елитните саксонски пехотни части. Така той става господар на Полша.

Карл ХІІ мрази Август ІІ до смърт и е готов да го преследва до край. През 1704 г. той издига нов полски крал, неговото протеже Станислав Лешчински. Отчаяните опити на Август да си върне контрола над Полша са разбити през 1705 г. В същото време новата руска армия настъпва в гръб на шведите, но когато се обръща срещу нея, Карл показва, че тя има още много да учи. Той й дава бърз и болезнен урок в битката при Фраущадт, но не я преследва, за да приключи преди това с Август ІІ. Той напредва към Саксония, преминава безцеремонно през австрийските владения и го залавя в замъка Алтранщедт. Там на 25 септември 1706 той принуждава изтощения си враг да подпише унизителен мирен договор, според който признава властта на Станислав Лешчински, напуска Северния съюз и предава в ръцете на шведите всички руснаци, които се намират на служба при него.

Шведската марионетка Станислав Лещински, лотарингски херцог, не бил признат от шляхтата. Поражението на Карл ХІІ в битката при Полтава лишила Станислав Лещински от подкрепа. През 1725 г. дава дъщеря си Мария за жена на Луи ХV. През 1733 г. Август ІІ умира и за Станислав се открива възможност отново да се възкачи на престола. За кратко. Русия, Австрия и Саксония обявяват война на Франция, за да наложат своя претендент саксонския курфюрст Фридрих Август ІІ. През 1738 г. Франция капитулира. Фридрих Август е признат за полски крал като Август ІІІ, а Станислав Лещински става херцог на Лотарингия, а дотогавашния херцог Франц І Стефан става император на Свещената Римска империя. През 1766 г. Станислав Лещински умира и зет му Луи ХV анексира Лотарингия.

Наследява го Фридрих Август, коронован като Август ІІІ. Възпитан от майка си в протестанството, през 1712 г. приема католицизма в Болоня, но провъзгласява това едва през 1717 г. в Саксония заради избирането си за полски крал и брака му с австрийската принцеса.

През 1733 г. Август ІІІ е избран за крал, но едва през 1736 г. е одобрен от Варшавския сейм. Въпреки че не притежавал способностите на своя баща, той поддържал великолепен двор и изразходвал колосални суми за картини и статуи. Управлението на държавата възложил на своя пръв министър граф Брюл.

През 1741 г. започва война срещу Мария Тереза в съюз с Испания, Франция и Бавария, но, обезкопоен от успехите на Прусия, през 1742 г. сключил съюз с Австрия. Въпреки това през 1745 г. претърпял поражение и си върнал трона само заради Дрезденския мир от 25. ХІІ. 1745 г. През 1746 г. отново започнал война срещу Прусия, но Фридрих ІІ го обсадил при Пирн със 17 хилядна армия. Самият Август избягал в Кьонигщайн.

През 1746 г. умира и владенията са разделени – синът му Фридрих Кристиан наследява Саксония, а крал на Полша става Станислав Понятовски.

Станислав Понятовски е последният полски крал и велик княз литовски. Получил добро образование, той обиколил Западна Европа, като особено много време прекарал във Англия, където обстойно изучавал парламентарното управление. През 1752 г. се връща в Полша и като сенатор набляга особено на ораторските си способности.

В периода 1757 – 1762 г. живеел в Русия като посланик на Саксония. През 1764 г. с помощта на Екатерина ІІ е избран за крал. В първите години Станислав Понятовски започва реформа във войската и монетосеченето. Започнал въвеждането на нови видове оръжие и замяната на прочутите някога, но вече много изостанали полски хусари с пехота. Освен това отменил liberum veto.

Liberum veto представлява принцип в управлението на Жечпосполита, при който всеки сенатор в Сейма може да се противопостави на общото решение или да прекрати работата в Сейма. Затова решения се взимали само след единодушие – нещо многотрудно, тъй като всеки шляхтич представлявал отделна област. Взимане на решение от болшинството, дори при минимална съпротива, се считало за нарушение на равенството.

Първият сенатор, прекратил работата на Сейма е представителя на Тракай, Владислав Сицински, през 1652 г. Подобно нещо станало и през 1669 г. в Краков, когато представителя на Киев Адам Олизар, позововавайки се на liberum veto, прекратил заседанията. През ХVІІІ в. Тази практика зачестила и съседите на Жечпосполита, Прусия и Русиа, решили, че това е удобен интсрумент за нейното отслабване.

За да се прекрати това, през 1764 г. се създали конфедеративни сеймове, които не се влияели от liberum veto.

Окончателно този принцип се прекратил чак с третомайската конституцията от 1791 г.

В крайна сметка Жечпосполита прави сериозно усилие да реформира политическата си система, приемайки през 1791 Конституцията от 3 май. Конституцията трансформира Жечпосполита в унитарна държава с наследствена монархия и отменя много от вредните страни на старата система. Новата конституция:

• отменя liberum veto
• предвижда разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна
• установява народен суверенитет и разширява политическите права, вече обхващащи не само аристокрацията, но и гражданите
• увеличава правата на селяните
• запазва религиозната търпимост, но порицавайки отстъпничеството от католицизма

Тези реформи идват твърде късно, тъй като веднага след това Жечпосполита е нападната от всички свои съседи. Те се страхуват от разпространение на реформистките идеи в техните страни, както и от възстановяването на Жечпосполита като европейска сила. Майската конституция никога не е приложена напълно, а само четири години след приемането й, Жечпосполита престава да съществува.