Joomla Software solutions Template

Payday loan

Научни постижения между двете световни войни

Научните открития подготвят втората индустиална революция още през последните две десетилетия на XIX век в новите сили на напредъка – Германия и САЩ. В края на наситения със събития век се правят прогнози за бъдещето на човечеството, изградено върху най-новите научно-технически достижения.

Откритията в живота:

Най-благородният дар на науката е свързан с опазването здравето на хората. Удължаването на човешкия жвот не е само цел. Ако в началото на XX век 40-годишните „чичковци” са пред житейски залез, то след няколко десетилетия те вече са в своята силна зряла възраст. Апаратът на Рьонтген прониква през човешкото тяло. През 1919г. е открит грипния вирус. Инсулинът(първото биологично вещество, чиято структура е разгадана, открит през 1920г. от Бантинг и Маклауд) и пинецилинът(открит през 1929г. от Флеминг) се преборват с коварни болести. „Жълтата гостенка”-туберколозата, и едрата шарка отстъпват бавно пред откритията на учените и лекарите. През 1922г. Александър Флеминф открива в сълзите лизоцим – ензим, подсилващ устойчивостта на организма срещу микроби. През 1928г. Алберт Сент Дьорд изолира витамин С от кората на надбъбречната жлеза. 1930г. Карл  Ландщайнер е награден с Нобелова награда за откриване на кръвните групи у хората.

Научните открития не остават затворени в лабораториите. Тяхното внедряване на се ограничава в индустрията. Те навлизат и в бита на човека – променят трудовите му навици, удължават живота му чрез пестене на време.

От индустриална към научно-техническа революция:

Средствата за производство се усъвършенстват непрекъснато, тласкани от научните открития. Пътят от лабораторните опити до готовите изделия става все по-кратък. Конкуренцията не предоставя време за отдих на учни и индустриалци. Разпределението на успехите е точно установено – за учените интелектуалната слава и морално удовлетворение, а за индустриалците и търговците – печлбата.

През XXвек науката е с широк и разнообразен обхват. Клоновете на хуманитарните и обществените науки не са в непосредствена връзка с техниката, но чертаят перспективите за бъдещето. Налага се разбирането, че докато техническите науки заплашват света с унищожение, то хуманитарните ще го спасят. Същевременно има и противоположни схващания – че обществените науки подхранват идеологиите, служещи си с техническите постижения за военни цели.

Новите научни области, като физикохимията и биохимията, генетиката и квантовата механика, ядрената физика и кибернетиката, дават простор за изучаването на човека, на обществото и природата. Науката помага на човека да осъзнае необходимостта от постоянно самоусъвършенстване, като бъде впрегната да му служи така, че да не се обръща против своя творец.

По правило голямата наука се прави в големи държави. Изключнията (Белгия, Дания, Швеция, Швейцария) потвърждават взаимната обусловеност между количеството и качеството. Мощната индустрия изисква превратни откития. Отминава времето на самотните учени откриватели. Научните изнститути стават средища за създаване и осъществяване на новаторски идеи.

Основите на ядрената епоха:

„Атомния век” съчетава в свбв си предимства и недостатъци. От откриването на изотопите (1903г.), оповестяването теорията на относителността на Алберт Айнщайн (1905г.) и прониването в ядрения модел на атома от Ръдърфорд (1911г.) до открването на неутрона (1932г.) и разпадането на атома (1935г.) науката е водеща в търсеното на бъдещето.

През 1912г. Нилс Бор разботи заедно с големия английски физик Ръдърфорд. Въвежда квантовата теория, определяща строежа на атома и условията за изпускането и поглъщането от него на електромагнитно излъчване, която заляга в основите на съвременната теоритична физика. Теорията му е революциа в представите на човека за обкръжаващия го свят. Основаният от него в Копенхаген Институт по теоритична физика през 20-те и 30-те години се превръща в международен център на тази бързо развиваща се наука. По време на германската окупация на Дания дейците от съпротивата му помагат да замине за Швейцария, а по-късно за САЩ. След войната се вкючва в борбата за мир и за забрана на ядреното оръжие. През 1918г. Ърнст Ръдърфорфорт осъществява първото изкуствено делене на атома. През 20-те години се потвърждава експериментално съществуването на йонизирах слой в атмосферата на голяма височина. По-късно са открити още слоеве, наречени йоносфера. През 1920г. е присъдена Новелова награда на Шарл Едуард Гийом за дейността му, свързана с точността на физичните измервания. През 1922г. е отхвърлена дисертацията на Херман Юлиус Оберт, защитаваща преодоляването на земното притегляне и извеждането на ракети в междузвездноо пространство. През пролетта на 1934г. в „Доклади на Парижката академия на науките” се появява статията „Нов тип раздиоактивност”. Нейните автори Ирен и Фредерик Жулио-Кюри съобщават за откриването на изкуствената радиоактивност. За това откритие през 1935г. са удостоени с Нобелова награда. След войната двамата работят в Комисията по атомна енергия и учстват в пускането на първия френски ядрен реактор. Включват се активно в работата на световните конгреси за мир. 1934г. е открита изкуствената радиоактивност от Ирен и Фредерик Жулио-Крюри. 1937г. Аврам Йофе завършва трудовете си из областта на полупроводниците. Айнщайн открива закона за взаимовръзката межсу масата и енергията, която лежи в основата на ядрената енергетика и през 1939г. съобщава на американския президен възможността да създаде атомна бомба.

Развитието на тероята на атомното ядро продължава ускорено от началото на века до края на Втората саветовна война, създавайки предпоставки за епохалното откритие – верижната реакция в разпадането на атомните ядра и освобождаването на неизмерима енергия. Половин век е потребен за доизработването на изнамериения от Бекерел и Кюри ключ радиоактивното излъчване, за да се превърне в основа на научно-техническата революция в енергетиката. През 1942г. Ферми и неговите сътрудници пускат в експлоатация първия атомен реактор, в който се осъществява верижната реакция на деленето на атомните ядра. Човечествето получава почти неизчерпаем източник на енергия. Или както е прието да се казва – използване на атома за мирни цели. Така се утвърждава едно от главните направления на научно-техническата революция през втората половина на XX век.

Втората световна война впряга откритията в „бойната колесница” на победата. Откриването на плутония (1940) заляга в изобретяването на ядрения реактор. От който до осъществяването на проекта „Манхатан” и атомните гъби над Япония има само една воля – военно политическата.

Предизвикателствата на науката невинаги заварват човечествето готово да ги понесе. Цената на риска е висока колкото вдрения праг. Ако Хитлер бе обсебил умовете на учените евреи редом с тези на „арийците”, съдбата на света щеше да бъде друга. Газовата война от Първата световна война би изглеждала детска игра в сравнение с ядрения ужас на самоунищожението. Попадането на атомното оружие в ръцете на западните демокрации ускорява края на световната война, макар спасяването на 1 милион живота на сеоите да не оправдава жертването на половин милион невинни „чужди” жовота.