Joomla Software solutions Template

Payday loan

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

(1876)

I. Подготовка за въстанието

1. Причини и предпоставки за избухването му:

а) международната обстановка:

- през първата половина на 70-те години на XIX век обстановката в Европа станава тревожна, особено след икономическата криза от 1874 – 1875г., което естествено довежда до активизиране на съпротивителните движения на покорените балкански народи;

- избухването на голямото въстание в Херцеговина и Босна през лятото на 1875г. се поставя началото на една от най – мащабните и продължителни източни кризи от 1875 – 1878г., която е разрешена едва с Берлинския договор от лятото на 1878г;

- Турция изпада в още по – силна  зависимост от западните държави, което дава по големи надежди на покорените християнски народи за подобряване на съдбата им и за изграждане на собствени национални държави;

- целта на великите сили е да продължи засилването на собственото им влияние на Балканите чрез съхраняване на целостта на Османската империя (най – вече в политиката на Англия и Франция) или чрез нейното унищожаване – цел в политиката на Русия и Австро – Унгария.

- въпреки реформите и започналата модернизация в турското общество след началото XIX век, в нея огромна роля играе верският фанатизъм и мюсюлманите и стремежът им към съхраняване на техните привилегии.

б) състояние на българското общество в навечерието на въстанието:

- в резултат на просветното движение е изградена гъста мрежа от модерни училища, читалища и други културни и просветни институции, които разпространили идеите на Просвещението;

- с извоюването на духовната независимост чрез изграждането на структурите на Българската екзархия практически завършва процесът на формиране на българската нация;

- през 70-те години в рамките на разлагащата се Османска империя, липсвали благоприятни условия за развитие на буржоазните тенденции, обхващат българското общество през тази епоха. Стопанското развитие  на българските земи след Кримската война довежда до появата на по – мощен слой заможни българи с нарасва самочувствие и възможности за реализация в политическия живот;

- няма граници за свободна стопанска дейност поради пречките, породени от несигурността за частната собственост, административно – политическата анархия, беззаконието, корупцията и постоянно увеличаващите се данъци.

в) Развитие на българското националноосвободително движение до средата на 70-те години на XIX век:

- до Кримската война полагат основите на българското националноосвободително движение;

- след 1856г, когато благодарение на Г. Раковски, Добродетелната дружина и Одеското българско настоятелство са положени организационните основи на българския политически живот;

Извод: В рамките на ВРО и БРЦК са обучени и възпитани огромната част от революционерите, подготвят и осъществяват Априлското въстание. Ето защо постиженията в идеологията и практиката на революционното движение от първата половина на 70-те години на XIX в. трябва да се разглеждат като основна причина за въстанието от 1876г.

2. Създаване на Гюргевския комитет и неговите решения

а) създаване на Гюргевския комитет:

- заседанията му започват на 11 ноември и продължават до 25 декември 1875г. В състава му влизат Ст. Стамболов – председател, Ст. Заимов – секретар и още П.Волов, Ив. Хаджидимитров, Ил. Драгостинов, Г. Икономов, Г. Апостолов, Н. Обретенов, Хр. Караминков, Н. Мартинов – Червеноводеца и Тодор Петков – Чорбаджи;

б)решенията на Гюргевския комитет:

- решават да се подготви и вдигне всенародно въстание в българските земи най – късно до пролетта на 1876г.;

- решават да разделят българските земи на пет революционни окръга:

• Първият, от които е Търновският, който обхваща Централна Северна България, Габровския и Севлиевския край;
• Вторият – Сливенският, включва Сливенско, Ямболско и Котленския Балкан;
• Третия окръг – Врачанският, обхваща днешна Северозападна България;
• Четвъртият – Пловдивският – района на Северна Тракия, Северните Родопи и Средногорието;
• Петият – Софийският, трябвало да обхване Софийско и Кюстендилско, а евентуално и Македония.

Извод: В хода на подготовката остават само първите четири окръга, като Врачанският и отчасти Пловдивският трябвало да обхванат и територията на Софийския, а ако подготовката вървяла успешно – и югозападните български земи (Македония)

- определени били и ръководителите на отделните окръзи:

• за главен апостол на Първи революционен окръг е избран Ст. Стамболов с помощник Хр. Караминков – Бунито и Г. Измирлиев – Македончето като военен инструктор;
• вторият окръг трябва да се ръководи от Ил. Драгостинов като главен апостол. Г. Икономов и Стоил войвода са определени за помощник – апостоли, а Г. Обретенов – за военен иснтруктор;
• главен апостол на Врачнски окръг става Ст. Заимов с помощници Н. Обретенов и Н. Славков като военен инструктор;
• начело на Четвърти окръг е избран П/ Волов с помощник Г. Бенковски.

в) стратегия и тактика на въстанието:

- в стратегически план комитетът разчита, ако не се постигне самостоятелен успех, то поне да се накара Русия и другите велики сили да се заемат пряко с решаването на българския въпрос. От тази гледна точка според гюргевските революционери съпротивата на въстаниците срещу турските сили трябва да продължи колкото може по – дълго. Във въстаналите окръзи трябва да се изградят около 20 предварително подготвени лагери в труднодостъпните планински райони, които да се превърнат в опорни пунктове на въстаниците. В тях трябва да се изтегли мирното население и по този начин то пряко  да се ангажира във въстанието, за да се подчертае неговата масовост. Така могли да се неутрализират обвиненията, че въстанието е дело на малки групи дейци.
Предвидено е въоръжените действия да се водят най – вече в планинските и полупланинските райони, където редовната армия щяла да бъде по – затруднена.
Въстанието вътре в страната трябва да се подкрепи и от навлезли отвън чети.
Планът предвижда малка група революционери да останат в Румъния, за да поддържат връзка с емиграцията, да закупят и изпратят оръжие и да организират прехвърлянето на чети. Гарантирали се животът, честта и имуществото на мюсюлманското население, което не оказва съпротива. Предвидена е охрана на проходите Арабаконак, Траянови врати и др.

- планът предвиждал във всеки революционен окръг да се проведе общо събрание. Комитета определя и правата и задълженията на апостолите, които трябвали да възстановят местната комитетска мрежа и да ръководят осъществяването на цялостната политическа и военно – техническа подготовка на въстанито – да закупят оръжие, да създадат стройна въстаническа организация, да възстановят тайната полиция и поща, да изработят статистики за населението и да подготвят въстанически правилници и устави, някои от които са изготвени още от Гюргевския комитет.

Извод: Като цяло стратегията и тактиката на въстанието са отбранителни. Разрешаването на българския въпрос те свързват само с разразилата се Източна криза и с предвижданата намеса на великите сили. В края на декември 1875г. и началото на януари 1876г.определените главни апостоли и техните помощници преминават във вътрешността по замръзналия Дунав и се отправили към своите окръзи.

3. Подготовка на въстанието по окръзи

а) подготовката в Търновския окръг:

- след пристигането си в Търновски революционен окръг в края на февруари 1876г. ръководителите на въстанието определили за център на подготовката гр. Горна Оряховица;

- подготовката обхванала три основни направления – организационно, агитационно и военно – техническо;

- от началото на март до края на април 1876г. става причина за незадоволителната военно – техническа подготовка. Дейците не успяват да набавят достатъчно оръжие и боеприпаси, а опитите за закупуване на пушки, револвери, патрони и снаряжение от Румъния, както и за тяхното доставяне в Търновски революционен окръг пропадат. Така, въпреки положените усилия най – важната част от подготовката в Първи окръг остава нереализирана.

б) подготовката във Втори (Сливенски) - революционен окръг – в Сливенски окръг работите протекли подобно на тези в Търновски, но с по – малко интензивност:

- ограничената комитетска мрежа в района, както и противодействието на местните дейци срещу приетата в Гюргево тактика създава изключителни трудности в работата на апостолите. След изграждането на местния окръжен комитт в Сливен от Г. Икономов сливенските дейци налагат четническата тактика като основна предстоящите въстанически действия;

- Ил. Драгостинов и Г. Икономов не успяват да променят становището на сливенските дейци и се принуждават да се съобразяват с наложената от тях тактика.

- създадени са укрепени лагери, които трябва да се организират от Стоил войвода в местността Куш бунар в Сливенския Балкан. Там са складирани голямо количество храни, оръжия и боеприпаси.

в) подготовка в Трети революционен окръг:

- Ст. Заимов вече като главен апостол се завръща в българските земи в края на януари 1876г., но се установил във Враца едва през март, а Н. Обретенов трябва да поеме функциите на главен апостол в Софийски революционен окръг, където обаче комитетската мрежа след смъртта на Левски не са въстановени, а и помощник – апостол Н. Славков още в края на януари 1876г. е заловен и арестуван. Това принуждава Н. Обретенов да се установи при Ст. Заимов. Заплахата от арест накарва повечето от помощниците на Ст. Заимов начело с Н. Обретенов, да се завърнат в Румъния. По – късно голяма част от дейците, които се завръщат във Влашко, сред които освен Обретенов е и Г. Апостолов, се включват в подготовката и организирането на четата на Хр. Ботев.
Ст. Заимов полага много усилия за възстановяване и укрепване на комитетската мрежа, но остава без помощници.

Извод: Като цяло във Врачански революционен окръг подготовката остава на най – ниско равнище, което обяснява и най- слабото участие на този окръг във въстанието.

г) подготовка за въстание в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг:

- най – продължителна и успешна е подготовката на Пловдивскиреволюционен окръг. Още през януари 1876г. дейци като П. Волов, Г. Бенковски, Тодор Каблешков, З. Стоянов и Г. Икономов предприемат обиколка из окръга с цел запознаване със състоянието на комитетската мрежа, възстановяването на стари комитети от времето на Левски и изграждане на нови. В самото начало на дейността им ръководителите на окръга гр. Панагюрище. Особено много изпъква с големите си организаторски качества Бенковски, който с активната си дейност реално заема мястото на главен апостол на окръга. В помощ на двамата апостоли са привлечени и З. Стоянов, по – късно и Г. Икономов;

- закупени са големи количества барут, организирани са работилници за леене на куршум, за свиване на фишеци, поправяне на старо оръжие и черешови топчета;

- създадени са местни стражи, тайна полиция и добре действаща тайна поща. Учителката от Панагюрище Райна Попгеоргиева (бъдещата Райна Княгина) извезва (бродирала) главното знаме на въстаниците, са ушити голям брой въстанически униформи и емблеми;

- обхватът на революционната дейност в Пловдивско позволява на дейците от Четвърти окръг да включат в подготовката и югозападните български земи.

4. Събранието в Оборище и неговите решения.

- свикано е общо събрание на Четвърти революционен окръг, което трябва да се проведе в гористата местност Оборищ, до село Мечка (дн. с. Оборище) на запад от Панагюрище. Делегатите и охраната се събират още на 10 април. Самото събрание е открито след пристигането на Бенковски на 14 април. На него присъстват 64 редовни комитетски представители със специални пълномощия от 55 селища, без в това число да се включват апостолите и секретарят на събранието Тома Георгиев.

- първият въпрос, който поставя Бенковски засяга правомощията на ръководството и единоначалието. Той предлага върховното командване на въстанието да се предостави на двамата апостоли, сиреч на него и на Волов, в Панагюрският комитет да изпълнява функциите на временно правителство на въстаниците. Идеите на Бенковски срещат известно противодействие от група представители, които се обявяват против исканите от него извънредни пълномощия. Мнозинството от делегатите обаче подкрепя Бенковски като главен апостол;

-комисията под председателството на Бенковски очертава общия план на въстанието, който е подчинен на отбранителната тактика, възприета още от Гюргевския комитет. Предвижда се въстаническите сили  и местното населениеот областта да се съсредоточат в няколко укрепени лагера. За селищата от Северните Родопи такива лагери са предвидени в Батак и друг на изток от Пловдив. Населението от източната част на окръга трябва да се съсредоточи в Панагюриче и Копривчица, а това от Пазарджишкия район – в лагера в Средна гора при връх Еледжик. Напуснатите села трябва да бъдат подпалени, за да няма връщане назад. Освен това събранието определило и дата за избухването на въстанието – 1 май.

II. Избухване и ход на въстанието:

1. Повод – на 19 април 1876г. в Копривчица пристигат заптиета, за да арестуват председателя на местния революционен комитет Тодор Каблешков. Изпълнявайки взетото на Оборище решение, Каблешковорганизира група, с която на 20 април 1876г. нападнал конака и обявява въстанието преди договорената вече дата 1 май. Църковните камбани забили тържествено. От всички улици на Копривчица заприиждали въстаници, облечени в униформи, народът ликува, а нарочни куриери се отправят към Панагюрище и околните села, за да се уведомят за започналото въстание чрез прочутото „Кърваво писмо”

2. Ход:

а) Четвърти революционен окръг – същия ден въстанието е обявено и в Панагюрище. След като градът е освободен, Бенковски сформира конен отряд, остава в историята по името „ Хвърковатата чета”. За кратко време въстанието обхваща цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първа пада Стрелча, след нея Клисура. На 25 и 26 април въстаниците от Клисура отбраняват града, но в крайна сметка са принудени да напуснат позициите си и да потърсят спрасение в планината. Последвали неописуеми зверства и грабежи. На 26 април започват боеве и за Панагюрище. След 4 – дневни сражения столицата на IV окръг е превзета и разорена.
Повече от седмица продължава отбраната и на Брацигово, Перущица и Батак. На 7 май турските войски влезли в Брацигово и арестуват ръководителя на местните въстаници Васил Петлешков. Поставен между два буйни огъня, той е подложен на нечовешки изтезания, за да предаде своите другари. Издържа на тази средновековна инквизиция, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.

Не по – малко доблест и саможертва показват и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато всичко е изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават да сложат сами край на живота си. Кочо Чистеменски застрелял жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убил цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример последвал Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по – трагична е съдбата на Батак, където в продължение на часове са посечени или изгорени живи повече от 3000 души.

б) Първи революционен регион – по времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг, „Кървавото писмо” пристига в Търновски революционен окръг, но тук въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу османските турци. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения водят отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дена се отбранява срещу 10 – хилядна турска армия. На територията на Търновски окръг действат и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагъозов. И двете чети, в състав от около 200 души, имат краткотрайни успехи, след което са унищожени.

в) Втори революционен окръг – в Сливенски окръг властите успяват да арестуват част от по – известните комитетски дейци още преди пристигането на „Кървавото писмо”. Под ръководството на Стоил войвода се сформирала малка чета, но строгите мерки на турската полиция не позволява да се стигне до масови нападения. На 13 май, след неколкодневни сражения, четата е  обкръжена и пленена.

Г) Трети революционен окръг – Във Врачанско комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те смятат, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни и след като получат известието за събитията в Средногорието, не предприемат никакви конкретни стъпки. Малко по – късно във Враца пристига войска и това затвърдява желанието на местните комитети да изчакат прехвърлянето в България на подготвяната от емиграцията въоръжена чета.
За подготовката на такава чета се говори още по време на заседанията на Гюревския комитет, тъй като планът на комитетът предвижда във въстанието да се включи и емиграцията. Сформирането й започва през април 1876г. под ръководството на Хр. Ботев, Н. Обретенов и Г. Апостолов. След отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю, които предлагат да се изчака избухването на евентуална война между Сърбия и Турция, войвода на четата става Ботев.
Към средата на май подготовката на четата приключва. Като отчитат развоя на въстанието в страната, Хр.Ботев и неговите помощници решават да се насочат към Враца, тъй като силите на местната комитетска организация е запазена и съществува възможности за повдигане на въстание и в Трети революционен окръг. На 16 май четниците се качват на австрийския пътнически кораб „Радецки” от различни румънски пристанища. На 17 май параходът е завладян и заставен да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй.
На 20 май / 1 юни, когато поредното сражение затихва, Ботев пада убит. Неочакваната гибел на войводата предизвиква смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се разпръскат на малки групи, които стават лесна плячка за башибозука. Повечето от четниците са избити или попадат в плен. С това завършва и самото въстание.

III. Причини за поражението и последици от въстанието

1. Причини за поражението на Априлското въстание:

а) Социално – икономически причини

- като цяло причините за поражението на въстанието са многобройни, но могат да се обособят в няколко типа – социално – икономически, идейно – политически и военно – технически (вкл. И организационни).

- сред социално – икономически причини на първо място трябва да се отбележи фактът, че българската буржоазия все още е икономически слаба и не е в състояние да осигури със средства една масова и продължителна акция, каквато трябва да представлява Априлското въстание.

- българската буржоазия, която оглавила въстанието, не е достатъчно обединена и единна, за да осигури участието на целия български народ;

- процесите на формиране на българската нация все още не са завършена във всички български земи . Българската държава още не е напълно консолидирана.

б) идейно – политически причини – на първо място сред тези причини трябва да се отбележи отстъплението от идеите на Левски;

-традициите на четническата тактика, които намират ярко проявление в цялото въстание;

- дейците на движението не успяват да излъчат друг водач от ранга на В. Левски с неговия прагматизъм, търпеливост, целеустременост, чар, политически гений и организационен талант;

- дейците на въстанието възприели отбранителната тактика, която в голяма степен е в съзвучие с крайните им намерения. Главната цел на организаторите на въстанието не е да се постигне пряка военна победа над противника, понеже явно съзнават неговото превъзходство . Всички те обаче, предизвиквайки народа към въстане, напълно разбират какви ще са последиците от този акт и че в крайна сметка тяхната саможертва ще донесе и моралната им победа в сблъсъка с поробителя, която ще предизвика и намесата на Европа.

Извод: Организираното местно опълчение -  бешибозукът, надминава по своята жестокост и зверства редовната войска. В същото време българските въстаници не допускат нито едно убийство на жена, дете или старец от мюсюлманска страна, което е категорично установено от международните анкетни комисии.

в) организационни и военно – технически причини.

-въпреки гюргевските решения комитетската мрежа от времето на Левски не само не е разширена, но дори и не е възстановена в повечето от революционните окръзи;

-отсъствието на достатъчно добре подготвени военни кадри сред въстаниците става причина за липсата на добре координирани действия между отделните чети и въстаналите селища.

2. Последици от Априлското въстание:

а) последици с вътрешен характер

- по време на Априлското въстание българите дават около 30 000 убити мъже, жени, деца и старци, над 80 селища са напълно опожарени, а около 200 са порутени и разграбени;

- българската екзархия под натиска на Високата порта е принудена да отправи апел към своето паство да запази мир и спокойствие . Официалната й линия не съвпада с преките действия на нейните дейци, които организират мащабна кампания за подпомагане на пострадалите райони;

- след надигането на Европа, поради извършените зверства османското правителство е принудено да замени част от смъртните присъди със заточение в Мала Азия, о . Родос, о. Купър и др.;

- на 18 май 1876г. в Цариград е извършен държавен преврат, при който султан Абдул Азиз е свален от престола.Този преврат е извършен от „новите османи: или както стават известни – младотурците (турски националисти).

Б)последици с външен характер. Световната общественост в защита на българския народ:

- още в първия месец след въстанието засегнатите от него райони са посетени от множество анкетни комисии.Особено важни заслуги за разкриването и документирането на зверствата при погромите има управляващите руското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев и генералния консул на американското посолство в Цариград Юджийн Скайлер.

- в над 200 вестника са публикувани  около 3000 материала в подкрепа на българите, разкриващи истинската картина на българското въстание и за последвалите го варварски жестокости. Очертаната от европейските вестници действителност стреснали дори официалните власти в съответните страни;

-в Англия, опозиционната Либерална партия организира масови митинги и демонстрации в подкрепа на българите;

- самият Гладстън през септември 1876г. издава брошурата си „Българските ужаси и Източният въпрос”, от която само за два дни са продадени над 40 хил. екземпляра. Популярността й е толкова голяма, че през 1877г. той я издава по заглавието „Уроци по клане или изложени за конфликта между Портата и България през май 1876г.”

- неслучайно към движението към защита на българите се присъединил и големият английски  учен Чарлз Дарвин;

- широк отзвук намира защитата на българската кауза и във Франция. Там се разгръща масово движение, начело на което застава световноизвестния писател Виктор Юго, подкрепен от журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и особено Жан дьо Вестен. Подобен отклик имат българските събития и в Италия.

- в някои чешки градове се състоят спонтанни митинги, а редица видни писатели, поети, учени и общественици заклеймили азиатската варварщина.

- Ото фон Бисмарк,известен с прозвището „железният канцлер”, бил принуден да заяви в Райхстага, че след зверствата, извършени в българските земи, за османската империя няма място в Европа;

- най – широк отзвук събитията от българските земи намират в Румъния;

- начело на движението в Румъния застанали художниците Григореску и Сатмари, а също и поетите Кошук, Замфиреску и др.;

- най – масово и мощно движение в подкрепа на българския народ възниква в Русия. Там влиятелните славянофилски комитети разгръщат широка кампания в подкрепа на българския народ.

ИЗВОД: Априлското въстание с героичната саможертва на своите дейци постига целите, които си поставят неговите организатори още на заседанията на Гюргевския комитет. То изостря докрай Източната криза, което от една страна, довежда самата Османска империя до дълбока политическа криза, а от друга, накарва великите сили да обърнат най – сетне подобаващото се сериозно внимание върху проблема за съдбата на българите и Югоизточните Балкани. И ако трябва да се обобщя с една дума резултатите от Априлското въстание, категорично може да се твърди, че именно то се превръща в главната причина, довела до освобождението на България!