Joomla Software solutions Template

Payday loan

Цар Калоян ни прави европейци преди 800 г.

С Ватикана зад гърба, България се справя и с унгарците, и с кръстоносците

За мнозина присъединяването на Българската православна църква към Ватикана през 1204 г. е просто любопитен акт, останал без значение за развитието на България. Това не е точно така, особено ако се проектира случилото се фона на практиката и традициите на Средновековието в Европа. По това време Старият континент е разделен. Не само политически, но и църковно. Кулминацията на раздора между Константинополския патриарх и Римския папа настъпва през 1054 г., когато двете църкви скъсват всякакви връзки помежду си, обявявайки си взаимно схизма. След тази дата Папството, разбира се, се опитва да наложи властта си и на Изток. Докато Византия е силна, това не може да стане. Но в края на ХII век Източната Римска империя понася тежки удари от норманите и от въстаналите в 1185 г. българи. Под ръководството на тримата братя Асен, Петър и Калоян до 1199 г. българите възстановяват държавата си в територията на Мизия, Влахия, Македония, голяма част от Тракия, Поморавието, Белградската и Браничевската област. Но освен че е в конфликт с всички съседи, България няма международна легитимация. Не я признават нито Византия, нито Унгария. Минаващите през страната ни рицари от III кръстоносен поход начело с германския кайзер Фридрих Барбароса също отхвърлят призивите на цар Петър за военен съюз през 1197 г. Което пък е сигнал за Търново, че не ни признава и Западна Европа.Затова младият цар Калоян трябва много да се е зарадвал, когато в 1199 г. в Търново пристига пратеник на папа Инокентий III (някой си Доминик, явно с не особено висок сан), който предлага ни повече, ни по-малко да обяви Калоян за крал. Т.е. да даде легитимност на българската държава срещу малкото условие да подчини българската църква в административно отношение на Папството.Тук е необходимо да кажем няколко думи за папа Инокентий III (1198-1216 г.). Това е една от най-големите личности, заемали някога престола на свети Петър. Ерудиран и умен, амбициозен и прозорлив, той не си губи времето като много други, сядали на този трон, в сексуални оргии или в меценатстване на талантливи творци. Има само една идея - всички християни на света да се обединят под скиптъра на Рим. И в реализацията й хвърля всичките си интелектуални и физически сили. България е много нужна на папа Инокентий III, защото по това време тя отново е разположена върху почти цялата територия на Европа. В Рим е ясно - спечелят ли България, управляват цяла Европа. Затова Инокентий III не пести в кореспонденцията си хвалби и похвали за Калоян и царството му. Но Калоян, който е бил на младини заложник в Константинопол, е изучил добре прийомите на дипломацията. И започва да се пазари. Иска не просто царска корона, а императорска корона. Иска и неговият църковен архиерей - архиепископ Василий, да стане патриарх. А освен това цар Калоян иска папата да застане на негова страна във войната с унгарците, водена за Белградската и Браничевската област. През пролетта на 1204 г. на Балканите се разиграват драматични събития. На 13 април кръстоносците превземат Константинопол. Византия рухва. От развалините й се ражда нова държава - Латинската империя, която в църковно отношение се подчинява на Папството. Извън юрисдикцията на Инокентий III остават само българите, но за съжаление държавата и армията им са много силни - доказали са го войните им с Унгария и Византия. Папата е на крачка от мечтата си да ръководи всички християни. И решава да не рискува. Така на 8 ноември 1204 г. папският кардинал Лъв в Търново връчва тържествено с папска була корона, знаме и скиптър на Калоян. Търновският архиепископ получава измислената за случая титла "примас" (глава, водач). Не е патриарх, но вече не е и обикновен архиепископ. С този акт България, народът ни и цар Калоян стават равноправни в юридическо отношение на всички останали европейски народи и държави. Унгарците престават да се закачат с нас. Тези, дето се закачат и не ни признават, като Латинската империя, ядат страшен пердах само след няколко месеца при Одрин на напълно легитимна основа. Папата и в този случай, макар и с неохота, застава на наша страна. С една дума - хубаво нещо е да си легитимен европеец.

Преговорите за признаването на страната ни се точат пет години. Първо, поради крайно несигурните комуникации - или по море през днешното албанско пристанище Дуръс, което е в границите на Византия, или през Сърбия и Хърватска. Все български врагове. Ту българските пратеници, ту папските са задържани за месеци от унгарци и византийци. Втората причина за забавянето без съмнение е, че исканията на Калоян са били максималистични. Кралската корона е едно нещо - а царската, т. е. императорската, друго. Империята може да бъде само една - и в тази епоха това е Свещената римска (всъщност германска) империя. И въпреки "римския" си произход Калоян не би могъл да получи такава титла. И Василий не би могъл да остане патриарх, защото това противоречи на концепцията на самата католическа църква. Такъв може да бъде само патриархът на Запада, сиреч папата. Както е според завещанието на император Константин Велики (което се оказва фалшификат, изобличен през XV век от великия италиански хуманист Лоренцо Вала). С унгарците е било по-лесно. На воплите на крал Емерих, че българите опустошават земите му, папата отговорил, че Калоян има права над тези земи, тъй като те са патримониум (бащино наследство) на българския цар. Понеже са принадлежали на прадедите му Симеон, Петър и Самуил. Точка по въпроса. Но по проблема за короната и патриарха папата оставал непреклонен.

Истинската разлика между Западната и Източната църква е в отношението към светската власт. На Изток патриархът на практика е подчинен на императора, а оттам - и цялата църква, барабар с всичките клирици и миряни. На това учените му викат цезаропапизъм. На Запад е обратно. Папата дава корона на владетелите и така определя кой е легитимен и кой не. Папството никога не е имало кой знае каква войска и читателите навярно ще се запитат как така си е спечелило власт над кралете. Обяснението е просто - на Запад в онази епоха още няма силни монархии. Феодалите имат много независимост, пари и войска. И мечти - самите те да станат крале. Достатъчно е папата да ги освободи от васалната им клетва за вярност към някой непослушен крал и с него е свършено. Малкият кралски отряд бързо бива разбит от армиите на феодалите. Така постепенно всички суверени се примиряват с положението и папското признание на кралската власт става необходимо условие за легитимност на всяка владетелска корона. Тя не само се освещава чрез специален документ - папската була, но и се връчва заедно с останалите атрибути на кралската власт - знаме, жезъл, скиптър и т. н.