Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съединението на Княжество България с Източна Румелия

1885 година

След сключването на Санстефанския мирен договор,границите на Княжество България,фиксирани в него пораждат силно негодувание във всички Велики сили с изключение на Русия. Това негодувание става причина за свикването на Берлинския международен конгрес(юни-юли 1878 година) " картина1"     На 1(13) юли е подписан Берлинския мирен договор,с които територията на новосъздадената българаска държава е безжалостно разпокъсана. Южна България,под името Източна Румелия,е върната в границите Османската империя  като територия с автономен статут,а Македония и Одринска Тракия са върнати на Турция без промяна в административния им статут. Това поставя началото на българските борби за национално обединение.

линк-1

Основите на админстрацията са поставени от Временното руско управление. Основна цел на ВРУ е политическите връзки между Източна Румелия и Княжество България да не бъдат прекъснати.

Поради страх,че след оповестяването на решенията на Берлинския договор,Източна Румелия може да загуби своя автономен стаут,при евентуална намеса от страна на султана,ВРУ преминава към организиране на въоражените сили на Източна Румелия-"Източнорумелийска милиция".Междувременно Османската империя съсреодоточава по границите на Източна Румелия хиляди башибозуци и мухаджири,чието нахлуване се очаква непосредствено след изтеглянето на руските войски. За да предодврати желанието на Високата порта да изпрати войски в областта, по предложение на ген.Тотлебен ВРУ предоставя на българското население оръжието останало от превъоражаването на руската армия,а всички годни да носят оръжие мъже получават военно обучение в т.нар гимнастически дружества

Берлинския договор предвижда да бъде съставена една Европейска комисия,в която да бъдат представени всички Велики сили и на която да се възложи изработването на Органическия устав на Източна Румелия. линк-2

На 14 април 1879 година е приет Органическия устав,които в принципните си положения преповтаря решенията на Берлинския договор. катинка3

За първи управител на Източна Румелия е избран Алеко Богориди (линк3).Той пристига в Пловдив на 15 май 1879 година. Форимиран е Частен съвет(Директорат) с преобладващо български състав-Г.Кръстевич,Т.Кесяков,д-р Вълкович и Й. Груев. Султанът се възползва от правото си  и назначава за директор на милицията ген. В.Виталис,а за министър на финансите от Европейската комисия е назначен А.Шмид(картинка4)

.

Първите вътрешнополитически борби в Източна Румелия са на национална основа и  се разгарят на 7.10.1879 година когато са проведени първи избори за Областно събрание.  От 36 делегата 31 от избраните са българи,което недвусмислено доказва българския характер на областта. В резулатат от категорично спечеленото мнозинство на българите,в българските среди се формират две основни политически течения според отношението им към Берлиснксия договор-"умерени" и "крайни". От представителите на тези две течения са излъчени и представителите на двете политически партии в Източна Румелия- Народната и Либералната партия.  линк 4

Първоначално по-силна е Народната партия(НП),за което спомага отношението и към Русия и главния управител.

На изборите през 1881 година е формирано смесено коалиционно правителство,а на изборите през 1883 година печели Либералната партия. На 6 май 1884 година Народната партия печелят изборите и съумяват да утвърдят назначаването на нов управител-Г.Кръстевич

Първият опит за съединение е от началото на 80-те години на XIX век. Предпоставка за този първи опит е идването на власт на правителстовото на Уилиям Гладстон в Англия. Допълнителен фактор е и влошаването на отношенията между Турция и Гърция и Черна гора поради териториални интереси.Българите виждат възможност английското правителство да застане зад техните искания, но българските политици още не са в състояние да прозрат,че то следва своите интереси.

Инициативата за съединенето идва от Областното събрание на Източна Румелия. През април 1880 година то изпраща в София своите депутати К.Величков и Д. Наумов.

Решено е да бъде създаден Централен комитет,в Източна Румелия,който да оглави освободителното движение и да бъде свикано народно опълчение в Княжеството. Разработена е програма,която е одобрена от княз Александър Батенеберг.

През май 1880 година е проведено събрание в Сливен,на което е избран Централен комитет в състав- К.Величков,Ив.Гешов,Г.Тилев,д-р Странски и д-р Ханков. Взето е решение да бъдат изградени местни комитети

В Лондон е изпратен Ст.Панаретов,но идеята на българите не среща подкрепа от английското правителство,Русия също не подкрепя идеята. Не избухва и очакваната война между Турция и Гърция и Черна гора.

През 1882 година идеята е отново подхваната от княз АлександърI. Балгоприятна за това е и международната обстановка: на 18 юни 1881 година е сключен "Съюз на тримата императори".Те признават правото на Австро-Унгария да присъедини Босна и Херцеговина,обявяват се колективно срещу евентуална военна акция на Турция в Източна Румелия и решават да не се противопоставят на съединението и с България. В същото време се задължават да "отклонят българите от всякакви агреивни действия по отношение на съседните провинции,а именно Македония".

Дейноста на княз Александър Батенберг се изразява в изпращането на княжески емисари,които да пропагандират идеята за Съединението в Източна Румелия.Идеята се проваля поради замисъла на либералите да пренесат центъра на съединението в Източна Румелия.

През 1884 година идеята отново е подхванта от т.нар. "македонски комитети" На 10.02.1885 година по инициатива на Захари Стоянов(линк5) е формиран таен комитет в Пловдив,който през април 1885година е преименуван на Български таен централен революцион комитет-БТЦРК(картинка8 и картинка9). Дейността му се изразява във възстановяване на старата комитетска мрежа. В началото вниманието на БТЦРК е съсреодоточено върху Македония,но разликите в административния статут на Източна Румелия и Македония са решаващи и това налага преориентиране към Източна Румелия.

Дейността на БТЦРК се изразява в множество организирани митинги и демонстрации в подкрепа на съединението. Неговите членове установяват контакт с министър-председателят на България П.Каравелов,но не срещат неговата подкрепа относно съединението. БТЦРК осъществята контакт и с Батенберг,които подкрепя идеята и в резулатат са изпратени дипломатически представители в Русия,Англия и Австро-Унгария,които заяваяват че нямат против съединението, стига то да бъде извършено без война.

Според плана за Съединението,то трябва да бъде извършено между 15-20 август,а самото съединение да бъде извършено от войската. Преждевременно обаче избухват вълнения в Панагюрище(2 септември)

На 5 септември Захари Стоянов написва прокламация, в която обявява,че съединението е факт. Съединението е обявено на 5 септември и в Пазарджик и с.Голямо Конаре. На 6 септември Д.Николаев командваните от него войски обкръжават конака на главния управител Гавраил Кръстевич в Пловдив. Въпреки,че е добре информиран за поготовката на събитията,Г.Кръстевич не се възползва от правото си да повика турските войски в Източна Румелия,а изявява своето българско самосъзнание.Пред народа и войската е прочетена проклмацията,написана от Захари Стоянов. В нея Източна Румелия е обявена за несъществуваща и се провъзгласява Съединението-една власт,една държава с българското княжество под скиптъра на княз Александър Батенберг,като се призовават гражданите към "ред и тишина" и пълно подчинение на Временното правителство до пристигането на княжеските войски. Така "безкръвната революция",като  наричат изследователите акта на съединението,е извършена успешно.(картинка11)

Нардната партия не взима участие в съединението и е свалена от власт. Съставено е Временно правителство,начело с Г.Странски.

На 6 септември до Батенберг е изпратена телеграма,с която се обявавя съединението с Княжество България и се иска неговото официално признаване. На 8 септември Батенберг обявява съединението с манифест в Търново. Функциите на управлението се поемат от княжеското либерално правителство,което се заема с дипломатическата защита на съединението.

Акта на съединение успява,но предизвиква широка международна реакция. Против него се обяват всички Велики сили,водени от различни съображения. Против се обявяват Сърбия и Гърция. По идея на Русия на 24 октомври 1885 година е свикана посланическа конфернция в Цариград, на която да бъде решена съдбата на Източна Румелия. На 2 ноември без да чака решенията на комисията, решен да се възполозва от политическата обстановка и  воден от завоевателни стремежи  сръбският крал Милан Обренович обявява война на България.Българите са напълно неодготвени за война със Сърбия, тъй като българска армия е съсреодоточена  на юг към Турция. Положението е допълнително усложнено от факта,че след Съединенито Русия изтегля своите офицери и командването на полковете и дружините е поето от млади и неопитни генерали. Поради това войната между Сърбия и България сполучливо е наречена "войната на капитаните срещу генералите". Очакванията са,че България ще да бъде  разгромена бързо и лесно,а самия крал Милан нарича войната "военна  разходка до София" .Военното положение предизвиква небивал патриотичен подем сред българите. Мобилизирани са около 108 000 души,повечето без какъвто и да било военен опит. Желанието на българите да защитават своето национално обединение със цената на всичко разбиват илюзиите на крал Милан. Сръбските войски срещат отпор при граничните български войски,а главното командване решава решителните боеве да се водят недалеч от София при височините на Сливница,докато пристигнат българските части от южната граница. На  5,6 и 7 ноември се водят решителни сражения при височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица. (каритнка12 и картинка13 )Сръбските войски са разбити и отстъпват. Българските войници от южната граница осъществяват невероятен марш и успяват да се включат в сраженията. На 10 ноември българите превземат Драгоман, после Пирот и продължават настъплението си. Крал Милан е принуден позорно да бяга от бойното поле.Българският военен марш  е спрян едва след като Австро-Унгария обявява, че ще се намеси. На 19 февруари 1886 г. в Букурещ се подписва мирен договор, който възстановява положението отпреди войната. (картинка14) Сръбско-българската война недвусмислено доказва решимостта и категоричността на българския народ да защитава своето обединение със цената на всичко и европейската дипломация се решава принудена да отстъпи.

По съвет на Англия,правителсвтото на Високата порта влиза в пряк контакт с българското правителство. На 20 януари 1886 година е сключено споразумение(персонална уния),в която се предвижда: княз Александър Батенеберг се назначен за генерал-губернатор в Източна Румелия за  пет години; румелийската администрация се слива с тази на княжеството,а румелийската милиция влиза в състава на княжеската войска; военна помощ при небоходимост. В замяна Княжество България отстъпва на Турция Кърджалийска околия и се задължава да изплаща редовно румелийски дълг.

Правителството на Русия се обявява против тази спогодба. То иска да не се споменава името на Батенберг,а да се запише,че българският княз заема поста генерал-губернатор на Източна Румелия. Отхвърлени са и пунктовете за военна помощ и за отстъпването на Кърджалийска околия.

След нови дипломатически усилия на 24 март 1886 година се подписан т.нар. Топханенски акт(в двореца Топхане в Цариград)чрез който дипломатически е признато Съединението. Управлението на Източна Румелия е поверено на бълграския княз. Срещу това България оставя на Турция Кърджалийска област(околия) и селата в долината на р.Въча,заселени предимно с мохамедани.

През месец май 1886 година са проведени допълнителни избори в Източна Румелия за депутати в Народното събрание,а на 2 юни 1886 година е свикана извънредна сесия на IV-то Обикновено народно събрание с депутати от областта. Така на практика се извършва пълното обединение между Княжество България и Източна Румелия

С обединенито на двете български области,малка и зависима от международните договорености България дръзва да наруши Берлинския договор. Тя реализира първият акт на своето национално обединение след освобождението-сама и въпреки съпротивата на Великите сили. Така обединението на двете части на България през 1885 година придобива облика на пример с историческо значение за националноосвободителните и обединителни  движения през XIX век.

За успеха на  Съединението и най-вече за неговата дипломатическа защита допринася проявата на единодействие от страна на княза,източнорумелийската милиция,въоражените отряди,изпратени от  различните местни комитети и най -вече решителната сила на българската армия по време на Сръбско-българската война.

След Съединението от 1885 нараства  ролята на България в европейските отношения.България става една от най-големите силни държави на Балканския полуостров-територията и е 96345 кв.км,а населението 3,150хил. души.Тя добива реални възможности да оказва ефикасна морална,материална и дипломатическа подкрепа на българите в неосвободените територии.Съединението създава предпоставки за социално-икономически и културен държавен напредък на българския народ и неговата държава.

Линк-1- Според Берлинския договор от Южна България(без Софийско поле) се създава отделна област,наречена Източна Румелия. Територията на областта е 32978 кв.км.,а населението според направеното от руските власти преброяване е 815531 души. От тях 573231 са българи,следвани от турци,гърци,цигани,еврей и арменци. Това недвусмисленно показва българския характер на областта. Източна Румелия е поставена под пряката политическа и административна власт на султана  при условие на административна автономия. Управлението и се възлага на главен управител-християнин,назначен от Високата порта с одобрението на Великите сили за срок от 5 години. Турция получава правото да строи укрепления по границите на областта и да държи в нея свои гарнизони. Султатнът се задължава да не използва за целта нередовни военни формирования(башибозуци и черкези)  картинка2

линк-2-Европейската комисия започва своята работа през септември 1878 година в Цариград,а октомври се мести в Пловдив,където попада в атмосферата на българските национални въжделения.Това оказва пряко въздействие върху дейността и.

В специален мемоар до Европейската комисия местните първенци излагат интересите на българите в областта. В него остро се протестира срещу широките правомощия на сулатана по отношение на Източна Румелия. В отговор членовете на комисията заявават,че областта няма да се превърне в турски вилает,а английския делегат Х.Уолф,посещава султана да му обясни,че трябва да се откаже от идеята да изпрати войски в Източна Румелия.

По време на изработването на Органическия устав в комисията се разгарят остри спорове между руските представители полк.Ал. Шепелев и княз Ал.Н.Цертелев,отстояващи българските интереси,и делегатите на Англия,Австро-Унгария и Турция. Основната цел на руските представители е да не допуснат съществени различия между законите на Княжество България и Източна Румелия

След подължителни дискусии и направени компромиси Органическия устав на Източна Румелия е приет на 14 април 1879 година.

Централна фигура в управлението на автономната област е Главният управител (генерал-губернатор). Предвидено е формирането на Частен съвет(Директорат) при Главния управител в състав от 6 души, изпълняващ функциите на Министерски съвет. Важно място се отрежда и на Областното събрание. То е законодателен орган,който обсъжда и приема законите. Неговия състав е опеделен на 50 души; 10 се посочват от главния управител,10 влизат в него "по право"(духовните началници на етническите християнски общности  и председателите на върховните съдилища) и 36 се избират пряко от жителите на областта. Между сесиите на Областното събрание неговите функции се поемат от Постоянен комитет от 10 души,който изпълнява ролята на сенат.

В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 департамента(окръзи) и 28 кантона. За седалища на окръжията са определени градовете Пловдив,Пазарджик,Стара Загора,Хасково,Сливен и Бургас(картинка5) Окръзите се управляват от перфекти,а околийте от околийски началници.

Спорове възникват и около официалния език в Източна Румелия.За такива са определни български,гръцки и турски. Според една поправка, внесена от руските представители, за официален език в областта се приема този на преобладаващата народност. Така бълграският език се налага като официален в по-голямата част от Източна Румелия.

линк-3-Алеко/Александър Богориди(1823-1910) е роден в град Котел. Баща му  Стефан/Стефанаки Богориди се издига и става висш турски сановник-губернатор на остров Самос след Одринския мир(1829 година). Той участва активно и в църковно-националната борба. С негово съдействие през лятото на 1894 година излиза султански ферман,който разрешава да се построи  български храм на подареното от Богориди място в квартала Фенер в Цариград(картинка6).Синът,Алеко Богориди получава висшето си образование в Париж. Много години е турски дипломатически чиновник. Новото му назначение като Главен управител на Източна Румелия  го заварва като посланик на Високата порта във Виена. (картинка 7)

Линк-4-Формираните две основни течения се различават по отношението си към Берлинския договор.  "Умерените" не приемат решенията взети в Берлин,но подкрепят мирните средства за ревизии на договора и решително се противопоставят на въоръжената борба. Представителите на това течение са по-заможните слоеве на обществото-Екзарх Йосиф,Ив.Гешов, Г.Вълкович и др.

"Крайните" са най-вече представители на бившите учасници в национално-революционното движение-Д.Матевски,К.Величков и др. Те се обявяват за въоръжена борба срещу решенията на Берлинския договор.

Формирание две политически пратии-Народна и Либерална се разделят според различните си възгледи,на оформилите се интереси, по отношение към Главния управител и към Русия

Вътрешнополитическите принципи на Народната партия се свеждат до  запазването на политическата автономия на областта и развитието и като чисто българска държава; подготовка на национално обединение(най-напред с Княжеството),създаване условия за развитие на промишлеността,търговията и селското стопанство. Неини лидери са Ив.Ев.Гешов,К.Величков,Ив.Вазов и др.

Либералната партия се сближава с Главния управител и постепенно идва на власт,поради което е наречена казионна. Мнозина от членовете и са държавни чиновници. В редиците и има заможни хора,както и такива с европейско образование.Сравнително малко са участниците в националнореволюционното движение. Неини ръководители са д-р Ст. Чомаков,С.Каблешков и др. Активна роля играят д-р Странски, Ив.Салабашев и др.Южнобългарските либерали имат напредничави идеи за развитието на градската икономика,но пренбрегват селското стопанство. Те обявяват за свои ръководни принципи развитието на Източна Румелия като "чисто бългaрска страна" и управлението и като "съвършенно независима държава"

Линк-5-Захари Стоянов (1850-1889)е роден в с. Медвен(Котелско).Остава без образование,но благодарение на своя талант израства като именит български писател,публицист и общественик. Участник е в националноосвободителното движение,един от апостолите на Априлското въстание. След Освобождението той описва талантливо и правдиво революционните борби от последните възрожденски години. Най-известната му книга е "Записки по българските въстания". Захари Стоянов е близък приятел на Стефан Стамболов,а по-късно и член на Народнолибералната партия. През 1888 година е избран за председател на Народното събрание. (картинка10)