Joomla Software solutions Template

Payday loan

СИМЕОН I Велики

(864-27.05.927)

Български княз (893-917) и цар (917-927) Симеон е третият син на княз Борис I (852-889) от съпругата му Мария. Роден е през 864 г. (покръстването) – затова го наричали още “дете на мира”. Той е първият от синовете на Борис, който бил възпитан като изтинске християнин. Съгласно съществуващите закони само първородният и вторият син имали наследствени права върху престола, затова княз Борис се погрижил още от рано Симеон да учи за духовник. Получил блестящо за онова време образование в Магнаурската школа в Цариград, където изучава до съвършенство гръцка литература, аритметика, астрология и музика. Наречен "полугрък", "цар книголюбец" и "нов Птолемей" от съвременниците си заради голямото му елино-византийско образование. След завръщането си в България (886) бил подготвян от баща си за глава на българската църква, но вместо това става български княз на мястото на Владимир (негов брат), който се обявява в защита на езическите богове и започва да преследва християните. Веднага след възкачването му на престола отношенията с Византия се изострили поради факта, че византийският император Лъв VI Философ преместил тържището на български стоки от Цариград в Солун. В защита на българските търговци, изложени на произволите на местните византийски власти, и след отказа на Византия за промяна на тази наредба С. I навлязъл в Източна Тракия и разбил византийците при Одрин. Така в продължение на едно десетилетие той водил 4 войни с Византия, предизвикани от нея. Изследванията показват, че първата война водена от княз Симеон с Византия, е от 894 г., но локализацията на сражението, в което българите побеждават ромейските войски, е някъде в тема Македония, без да се посочва конкретно Адрианопол. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни отношения с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на дн. Добруджа разбиват изпратената срещу тях войска на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър и да започнат преговори за мир. По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да слючи съюз с печенезите и съвместно с тях да нанесе разгромно поражение на маджарите, принудило ги да се оттеглят в Панония. След като укрепва тила си, княз Симеон насочва войските си на юг и през 896 г. нанася тежко поражение на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е принуден да подпише мирен договор, с който се възстановява статуквото отпреди 894 г. От 894 до 913 г. отношенията между двете държави са мирни и сведенията за конфликти и стълкновения са редки. Вероятно в този период българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 г. арабите, водени от Лъв Триполитански, завладяват и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун. През 913 г. чрез кавхан Петър българският владетел изказва желанието си да бъде увенчан от патриарх – регента Николай Мистик с титула василевс (равностойна на българската цясър). На срещата между двамата във Влахеринския дворец патриархът поставя на главата на княз Симеон своя епирептарий наместо царска корона. Изследванията показват, че княз Симеон не е бил провъзгласен за "цар на българите" през 913 г. и в този смисъл императрица Зоя не би могла да отмени през 914 г. нещо, което не се е състояло. През 913 година Симеон I сам се явил пред стените на Цариград. Византия се принудила да признае на Симеон I титлата цар на българите, но през 914 го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превзели Одрин. През 914-915 г. българските войски водят сражения едновременно в Югоизточна Тракия около Адрианопол, в Драчка област и в Солунската тема, като вероятно Адрианопол сам отваря врати пред българския владетел. На 20 август 917 в Ахелойската битка византийската войска била обкръжена и избита. Тази битка била една от най-кървавите в цялата дотогавашна история. От 62-хилядната византийска армия оцелели едва две хиляди души. През 918 г. българските войски достигат Пелопонес и Егейските острови. Вероятно в контекста на тези събития трябва да се постави свикването на църковно-народен събор, на който българският архиепископ е провъзгласен за патриарх и като такъв коронова княз Симеон за цар на българите. През 921 една българска армия достигнала до Дарданелите, завладяла Галиполския полуостров и се опитала да премине на малоазийския бряг. Същата година българите поставят на сръбския престол княз Захарий Прибиславич, който обаче влиза в съюзни отношения с Византия и разбива изпратената срещу него българска войска начело с Теодор Сигрица и Мармаис. През 923 цар Симеон I отново се явил пред стените на Цариград. Византия поискала да започнат преговори за мир. Такъв не бил сключен, но българите снели обсадата. След това се насочил към Сърбия (924), която била превърната в българска провинция. Започнал нови приготовления за война с Византия, но починал от сърдечен удар.

По време на царуването на Симеон I България достигнала своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество: тя опирала на 3 морета - Черно, Бяло и Адриатическо; Симеон I имал титла и положение, равностойни на византийския василевс. Той бил вторият владетел след Карл Велики, който придобил титла, равнозначна на тази на византийския император; българската църква си извоювала автокефалност; България се превърнала в духовен център на славянския свят; втората българска столица - Велики Преслав, станала един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничел на Цариград. Днис наричаме “Златен век” онези 34 године, през които управлявал “виликият между царете Симеон”. Така бил наречен заради военните му подвизи, заради великите му дела в управлението на държавата, заради заслугите му към духовното въздигане и обединение на нацията. Най-ярко доказателство за блясъка на Златния век и величието но българския владетел е Преслав, тогавашната столица на страната. Велики Преслав била добре укрепена твърдина, опасана от два реда крепостни стени, над които се издигали високи кули. Външната стена била изградена от споени с хоросан каменни блокове и ограждала площ от 3,5 кв.км. Това била територията на външния град, където живеело обикновеното население. Във вътрешния град се намирали дворците, домовете но велможите, много обществени сгради. Висока крепостна стена го отделяла от останалата част на Преслав. Със своята красота най-ярко се отличавал Симеоновият дворец. От него днес е останало твърде малко. Дворецът имал вграден в стените водопровод от глинени тръби, кръглите му прозорце пропускали мека светлина през разноцветните стъкла. За облицовката на подовете и стените били използвани различни видове мрамори. Всичко това превръщало Симеоновия дворец в една от най-красивите и модерни сгради по онова време в Европа. Богатата му украса говорела за изящния вкус на българския владетел.

В околностите на Преслав били издегнати и много манастири. Освен духовна и книжовна дейност в тях кипяло и усилено занаятчийство. Били изработвани керамични плочки, подова мозайка, цветно стъкло и други. За богомолците се изграфисвали икони, правели се кръстчета, майсторели се различни украшения.

По това време възникнали и много български поетични творби, както и съчинения по анатомия, история, зоология и други. Симеон бил наричан още книголюбец, защото “сбра всички Божи книге и с тях своите палати сам изпълни”. Така още през Х век България се превърнала в духовен, книжовен и културен център.

Ако Плиска е символ на основата и твърдината на България, то Велики Преслав е символ на нийното величие!