Joomla Software solutions Template

Payday loan

Великобритания e страна, която е дала своя принос в Световната история със своите велики личности допринесли за не малко реформи както там, така и по света. Страна с удивителна красота и изключително историческо наследство, култура и традиций. И така да започнем от някъде, а от къде другаде ако не от Лондон. Лондон  това е световен финансов и политически център и не само, а и една от световните столици диктуващи тендецийте в модата, теченията в музиката и изкуствата.

„Ако вие оставите Лондон, това означава да се откажете от живота, защото тук има всичко онова, което може да искате от живота...” . това пише за Лондон, Самюел Джонсън през 1777г. И днес той  би открил още и по-нови съблазнителни места, допълнени от величественото спокойствието на Темза.

Когато е писал Хърбърт Уелс през 1911г той е написал следното:

„За мен Лондон е най-интересният, най-прекрасният и най-удивителният град в света”-но епохата на конната езда и разкоша в двора на Едуард е преминала. В началото на 21 век Лондон продължава да се изменя, но и да запазва чара на старите епохи. Днес може би духът на Самюел Джонсън пие кафе в Ковънтгардън, а може би с любопитство и интерес наблюдава, какво се случва в Центъра по изкуства. Духът на  Хърбърт Уелс  пък може би ще го намерим на дебати в английския Парламент или на концерт в Албърт Хол...  Това са все места събрали в себе си културата на Англия, които се радват на постоянния  интерес  на хората от различни възрасти.

Първото нещо с което Лондон днес веднага впечетлява чужденецът макар и то да не е непознато за него, това е обратното движение и „наперените” червени, двуетажни автобуси, които се движат по плътта на столицата. Ако решим да разгледаме града сблъсъкът с вековното минало е неизбежен. Да започнем например с Уестминстър. Какво му е интересното?!! Там се намира Уестминстърското абатство. То се явява коронационната църква, а ритуалите при коронясването никак не са прости и със сигурност винаги са съпроводени с величие и колкото се може повече показност. След това идва никак не страдащият от безизвестност Биг Бенд, както и сградата на Парламента, резиденцията на нейно Величество – Бъкингамският дворец, още Трафалгарският площад и Лондонската кула. Лондонската кула през вековете е изпълнявала толкова много функций.... Тя е била крепост, и кралски дворец, и затвор, и е помещавала хазната на кралството.

„Галерията на шепота”, така наричат катедралата на ”Св. Павел”. Казват че там, ако човек си допре ухото на стената би могъл да чуе какво си говорят хората, които са на 33 метра по-далече от него. И колко много неща още крие Англия в себе си... Кой не се сеща за легендарният Шерлок Холмс или Великият  Шекспир... Всеки е чувал за тях или пък чел. Та Шекспир не слиза от театралните сцени вече векове наред, защо ли?!. Защото Англия е известна със своите традиции и култура, а Шекспир какво е, ако не точно това - духът на неговата епоха съвсем ясно е пренесен в неговото творчество, и ни представя каква е била народопсихологията на местните хора  тогава... Дори и Шерлок Холмс можем да го намерим на Бейкър стриит 2216..където е съхранен и духът на викториянската епоха.

Лондон не е просто и само  исторически забележителности, той е и естетика. Част от културата на Англия. Да вземем за пример парковете им. Най-известиният е кралският  Хайд парк, най-старият е Сейнт Джеймс( Св. Джеймс), а един от най-елегантните пък е Реджънст парк разположен редом с музея на мадам Тюсо от 1884г. Това е космополитния Лондон, и въпреки всичко Англия не е само това. Всичко тръгва от едни много по-далечни времена, които са оставили своя принос в историята, за да събудят в нас този интерес.

През края на ХVв и началото на ХVІв, във Англия се появява ренесансовото влияние и идеите за хуманизъм. В страната активно действали групи от писатели-хуманисти, видни философи, надграждащи над античното и вече известно за тях минало, своите шедьоври в обществено-политическите разбирания и литературните твороби. Те  в последствие са оказали глобално влияние в духовното развитие, и израстване на английската нация. Голяма роля за разпространението на хуманизма изиграло книгопечатането. Освен творби на английски автори, излизали и от печат многобройни преводи на световни произведения, като например „Метаморфоза” на Овидий, „Смърта на Артур” – исторически хроники и разкази и др. Ранни центрове на този хуманизъм станали университетите Оксфорд и Кеймбридж. Към група от оксфордските университетски учени се присъединили и Томас Мур и Еразъм Ротеррдамски. Те съдействали за изучаването на старогръцки език и така можели да се изучават Аристотел, Платон, Софокъл и други древни философи, като по този начин се разширявал мирогледа. Еразъм има неоспорим принос при превода на Новият завет от старогръцки на латински, и така сложил началото на разпространението и изучаването на Библията. Философията на хуманистите била, че общественото благо зависи от просвещението, в което човек трябва да се посвети, и възпитава в себе си, за да бъде добър и достоен гражданин. Точно от хуманист е построена и „Св. Павел” – „галерията на шепота” която споменахме вече. Основателят е Дж. Колет, който със собствени средства  е изградил и там е създал школа в която се е изучавало античното наследство, и е преобладавало светското възпитание.                                                                                   Школата на Колет е била нещо като портотип на средните  училища, които по късно се разпространяват и имат за цел, чрез образци от класическата литература, да възпитават в човека, участието в обществено полезните дейности. Томас Мур налагал тенденцията, че за идеалното човешко общество е важно удовлетворяването на духовните потребности, а това ставало чрез науката, изкуството, уважението към другият, самоограниченията, и умереният отказ от излишък, суета и развлечения. Мур, човек от своето време се е опитвал да направи емалгама от религия, обществена полезност и разум. Това била крачката с която да се премине от феодалната криза към тази хуманната доктрина, която се оформя като един вид  „естествена религия”. Това е  синтез между антична философия, и свободно разтълкувана християнска етика. Уникалността  на Мур се крие в това, че той прокарва пътя към съвършенна етика в свободно променящо се общество, и началото за справедливост, равенство, братство.

С настъпването на Реформациите, развитието на учебното дело преминава през различни трудности. Много училища при манастирите били закрити. В първата година от възкачването на престола на Елизабет І, било всеизвестно, че много градове на Англия няма да имат училища, че в някои училища липсват преподаватели, и дори университетите започнали да следват пътя на упадъка. Правителството било принудено да поущрява университетското и училищното образование. Кралицата посетила Кеймбридж и Оксфорд, както и много други градове в които били открити нови училища.  И така в края на  ХVІв в Кеймбридж и Оксфорд се е увеличило числото на колежаните. Били открити медицински и юредически факултет и обучението запонало да придобива своя светски характер и образ.   Преподавало се е на латински език, и най-разпространеното учебно помагало била латинската граматика. Наред с произведенията на древните автори,  в учебните програми били вкарани за изучаване и съчиненията на хуманистите – Еразъм , Вивес и др. В някои английски училища (Итън, Гароу, Уестминстър, и др.) се е изучавал и гръцки език. Реформацията на хуманизма, скъсала със старото минало, когато обучението се е състояло само в това, да създават кадри които да служат само в религиозната сфера (свещенници, и учение по богослов). Със идването на това Възраждане се е целяло едно ново и светско възпитание, изградила се е интелигинцията съставяща се от джентълмени, добре подготвени за държавна служба. За англичанина представата за света тотално се преобразила. Развили са се всички науки. Например съчинението на Николай Коперник „ За въртенето на небесните тела” след като достига и в Англия, намира своите привърженици на местна почва. Един от тях е бил Робърт Рикорд, автор на известното за своето време трактат - „Храмът на Знанието”(1556г.). Джон Фиилд, Уилям Гилбърт и други английски учени оставят своя принос за развитието на науката. Улиям Гилбърт през 1600г. публикувал ценно изследване за магнитините тела и магнитното поле на земята – една от важните книги на столетията по физика. През такива възходи минали и другите науки – география, биология и т.н.

През ХVІІ в опозицията на краля започва да обръща поглед към историята и правото. Ръстът на националното самосъзнание, особенно след разгрома на Непобедимата армада, обусловил огромнията интерес към историята. Широка популярност придобиват хрониките. У. Райли –мореплавател, учен и поет пише „Световна история” в която търси обикновенни и рационални причини за човешките  постъпки и дейстиви довели до един или друг обрат в историята, а и също така прави разделението между науката и религията – нещо, за което хората са имали малко по-объркана представа до тогава. От тогава се появяват множество други „историй”. Този интерес към историята води до развитието и на едно друго изкуство – Театърът. Театралните сцени поднасят събитията на далечното минало на широката публика.

През ХVІІв се създало и пуританското движение. Могъща идейна опора те намират в Библията, в преводно издание, което нелегално е дошло от Женева и разпространено в Англия през 60-70те години на ХVІв. През 1613г в голямо събитие се превърнал превод на Библията направен от преподаватели и възпитаници на Кеймбриджкия университет. Този превод изиграл голяма роля в развитието на  културния живот на Англия. Той дал възражения и аргументи, препоръки и примери, богат свят от образи , вдъхновяващи не толкова литературата и поезията, колкото политическата публицистика. Това се превърнало в истинско оръжие и опозиция, срещу абсолютния режим на Стюартите.

Под влияние на пуританското движение станали огромни промени в културният живот на английското общество. Това движение се отличавало със силните си реакций. Пуританите се противопоставяли на традиционните, увеселителни развлечения в Англия. В края на 70-те години на ХVІв те протестират срещу театъра. Борбата срещу „греховното зрелище” достига колуминационния си връх през 30-те години на ХVІІв. Във времето на революция пуританите стигнали и по далече, като започнали да разбиват църковните витражи и статуй. Пуританството съдържало в себе си идей за ново съзнание, това го довело до борба против абсолютизма и феодалния строй. Четенето на Библията и пуританските проповеди, прекрачили религиозните рамки и се превърнали в политически и социален протест. Проповедите от църквата, били изнесени на градския площад, на улицата в заведенията...на всякъде! Изведнъж  проповедните сбирки се превърнали в един вид организации, където старозаветните и евангелските постулати се интерпретирали и превръщали в революционни мисли и идей.

Новите течения  приобщили средния и беден слой на народа. Те се явяват основоположници на новосъздаващата се пуританска етика, която е протестирала за нови идеали в обществото – народност, гражданство, трудолюбие. Пуританските традиций проникнали в бита. В семейството се наблягало  най-вече на уважение, сплотеност, повече внимание при възпитанието на децата, въздържанието, умението да владееш себе си, да си бъдеш строг към себе си, да имаш неприязън и презрение към разкоша. Пуританите се обявили против всичко светско и бляскаво, против всички развлечения и маскаради. В пуритани се превърнали и хора на науката.

И въпреки всичко през същият период ХVІ-ХVІІв литературата била в своя разцвет. През  80-90те години на ХVІв в Англия разцвета е в поетическото творчество: над четиредесет сонета; поетични сборници; поеми отличаващи се с богато идейно съдържание и други творби изпълнени с разнообразие и съвършенство. Английската проза усвоява нови стилистически и повествователни примери, а сатиричната проза пък усмивала пороците на различни групи общества.

Ярък феномен който можел да надникне във вътрешността на човека и да въздейства на всеки човек се оказал Шекспир (1504-1616г.). В творчеството си Шекспир отразявал кризиса който преживявало английското общество, и хуманистическите идей за света на границата на ХVІ-ХVІІв. Шекспир е последователен, отразява хуманистическите обеждения, разглежда в същото време и антихуманистическите, новия нрав, индивидуализмът и  себелюбието. Неговото творчество отразява закономерно развитието на хуманистическата култура. През ХVІІв водещ жанр в творчеството на Шекспир става трагедията.

За изкуството в Англия през ХVІв е характерно съчетанието на готиката с ренесансов отенък. В началото на века готиката е напълно господарстваща в архитектурният стил на църквите. Шедьовър на този стил става капелата Хенри  VІІ във Уестминстърското абадство. Феодализмът носел своите белези – замъците били големи и отрупани с предмети на разкоша, докато твърде скъпата земя, и малкото приходи на народа не позволявали да се строят жилища големи. През този период градът растял на височина. Единствените грандиозни постройки, които изниквали с помоща на всички хора били катедралите. За тяхното построяване обаче били нужни векове. Но със това обществото е искало да покаже, че вече иска да обърне поглед нагоре, към един по-широк и равноправен свят, а не да продължава да служи на господаря-феодал.

За ренесансовото влияние пък характерен образец е архитектурата на тюдорите – лондонският дворец Хемптън. Естественно е да има приливни течения на други стилове, тъй като там са творили архитекти от различни държави – италиянци, немци и др.

През втората половина на ХVІ и началото на ХVІІв, съществено се изменя облика на английската провинция – разпространява се свободната планировка на земята (времето на феодализма започва да отминава). Започва изграждането на множество еднофамилни домове, които контрастират на стария фон. Създава се търсене на домашен уют и скромен комфорт.

Изобразителното изкуство в Англия също било повлияно от реформацийте. През периода ХVІ-ХVІІв водеща роля имат не местните, а чуждестранните майстори. Едно такова известно име например е А. Ван Дайк. Главната насока в живописта се определяла от ренесансовия – портрет и портретни миниятюри.

Народното творчество също претърпяло своите изменения, но те били по-малки. Използваните до тогова грънчарски съдове със зооморфни и флорални мотиви, както и такива които са плод на човешката фантазия се запазват, и освен това  са допълнени с предмети от мед с изящна гравюра върху тях. В това творчество, има максимално насищане на антифеодални и антицърковни мотиви, които съвпадат с периода на Английската буржоазна революция.

Много е голямо разнообразието на празници и традиций в Англия. Привързанността на британците към традицийте се проявява не само в политиката, а буквално на всяка крачка в техния живот. С лявото движение по улиците, с любезността си, със своята мярка във всичко, с това да се съобразяват какво ще кажат другите за тях, и още много други характерни черти, които присъстват в народо-психологията им. Чаят с мляко отдавна е станал националната напитка на англичанина – наричана още „пет-часовният чай” (five –o-clock)- това е не просто строго определено време, а се превръща дори в един вид повод за контактуване (с близки, приятели и колеги). Тази знамените английска традиция получава разпространение в Европа и САЩ. Крикетът и Полото са спортове, които носят символа на Англия. Дори и принц Чарлз и кралицата-майка Елизабет ІІ присъстват поне веднъж годишно на подобен род срещи. Може още много да се каже за традицийте им – за всеки месец те си имат някакъв обичай. Но в заключение можем да кажем, че   при тях традицийте са все едно като да  си плащаш данакът, не просто приумица, и те строго следят за спазването им.