Home История Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 ПДФ Печат Е-мейл

Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950

Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прегръща една идея, родена от Жан Моне, и на 9 май 1950 предлага да се създаде Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Като в страните, които преди са водили войни помежду си, производството на въглища и стомана се обединява и минава под общо управление. Не само в практически, но и в дълбоко символичен смисъл суровините или материалите за водене на война се превръщат в инструмент за помирение и мир.

Ето и самата декларация:

"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.

Приносът, който една организирана и жизнена Европа може да донесе на цивилизацията, е необходим за поддържането на мирни отношения. Отстоявайки идеята за обединена Европа в продължение на повече от двадесет години, Франция винаги е имала за цел да служи на мира. Обединена Европа не бе създадена - и в резултат ни сполетя войната.

Европа няма да се създаде отведнъж, нито само с един единствен план. Тя ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност. Обединението на европейските нации изисква вековното противопоставяне между Франция и Германия да бъде прекратено. Предприетите действия трябва да се отнасят на първо място до Франция и Германия.

За тази цел френското правителство предлага да се предприемат незабавни действия в една ограничена, но решаваща област:

Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.

Обединяването на производството на въглища и стомана незабавно ще осигури изграждането на обща основа за икономическо развитие - първи етап на Европейската федерация - и ще измени съдбата на тези райони, дълго време обречени да изработват оръжия, на които те самите най-често са жертви.

Съвместното производство, което ще се зароди по този начин, ще демонстрира, че всяка война между Франция и Германия става не само немислима, но и материално невъзможна.

Формирането на тази мощна производствена общност, отворена за всички страни, които биха желали да участват в нея, ще осигури основните елементи на промишленото производство при едни и същи условия за всички страни членки и така ще положи действителния фундамент на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предлагано на целия свят без предпочитания или изключения, за да допринася за повишаване нивото на живота и за укрепване на делото на мира.

С увеличаване на ресурсите си Европа ще може да постигне успех и в една от важните си задачи - развитието на африканския континент.

По този начин просто и бързо ще се осъществи сливането на интереси, необходимо за образуването на една икономическа общност, а така също ще бъде заложен катализатор за създаването на една по-широка общност със задълбочени отношения между страни, от дълго време противопоставени помежду си от кървави разделения.

Чрез обединяването на базисните производства и учредяването на един нов върховен орган, чиито решения ще бъдат обвързващи за Франция, Германия и други присъединили се страни, това предложение ще положи първия камък на една Европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да бъдат осъществени така определените цели, френското правителство е готово да започне преговори на следните основания:

Предназначената за общия Върховен орган мисия ще бъде да осигури в най-кратки срокове:

  • модернизация на производството и подобряване на качеството му; предлагане на въглища и стомана при напълно еднакви условия на френския и германския пазар, както и на пазарите на присъединилите се страни;
  • развитие на общия износ за трети страни;
  • изравняване на подобряването на условията на живот на работната ръка в тези отрасли на промишлеността.

Работата за достигането на тези цели започва при твърде разнородни условия на производство в отделните страни. Затова временно трябва да се вземат някои мерки, състоящи се в прилагането на план за производство и инвестиции, установяването на механизъм за равномерно разпределение на цените, създаването на фонд за реконверсия, който да облекчи рационализацията на производството.

Движението на въглищата и стоманата между присъединилите се страни веднага ще бъде освободено от всякакво митническо облагане и няма да бъде засегнато от диференцирани транспортни тарифи. Постепенно ще бъдат създадени условията, които непосредствено ще осигурят най-рационалното разпределение на производството на равнището на най-високата производителност на труда.

За разлика от международните картели, чиято практика е към разделяне и експлоатация на националните пазари чрез рестриктивна политика и чрез поддържане на високи печалби, тази организация ще осигури сливане на пазарите и разрастване на производството.

Най-съществените принципи и ангажименти, очертани по горе, ще бъдат предмет на договор, подписан между държавите, и ратифициран от парламента на всяка от тях.

Преговорите, необходими за уточняването на практическите мерки, ще се предприемат с помощта на един арбитър, определен по общо съгласие. Този арбитър ще бъде натоварен със задачата да следи споразуменията да съответстват на принципите и в случай на непреодолимо противопоставяне ще посочи решение, което ще бъде прието.

Общият Върховен орган, натоварен с функционирането на целия режим, ще бъде съставен от независими личности, назначени на паритетна основа от правителствата; президентът му ще бъде избран по общо съгласие на правителствата; неговите решения ще подлежат на изпълнение във Франция, в Германия и в другите присъединили се страни. Съответни разпореждания ще осигурят необходимите начини за подаване на жалби срещу решенията на Върховния орган. Представител на Обединените нации ще бъде натоварен да подготвя два пъти годишно публичен доклад пред ООН за този орган, в който ще се прави равносметка на функционирането на новия организъм, особено що се отнася до запазването на мирните му цели.

Учредяването на Върховния орган с нищо не изменя режима на собственост на предприятията. При изпълнението на своята мисия общият Върховен орган ще се съобразява с правомощията, поверени на международната управа на Рур, както и с всякакъв вид задължения, наложени на Германия, докато те остават в сила.

9 май 1950 г.

Ден на Европа - 9 май

На 9 май 1950 г. е направена първата стъпка към обединяване на европейски усилия в инициатива, която в днешни дни е прераснала в Европейски съюз.

След горчивия опит от Втората световна война на този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман прочита пред международните медии декларация (т. нар. Декларация Шуман), с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към Европейска федерация".

Всъщност идеята идва от икономическия съветник Жан Моне, който предлага на Робер Шуман и на германския канцлер Конрад Аденауер следния амбициозен план: създаване на наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла за въглища и стомана. Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейната индустрия, предполага създаване на гаранция за мир на континента.

Предложението, обявено от Франция, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност - Европейска общност за въглищата и стоманата.

Ето защо през 1985 г. Срещата на върха в Милано обявява 9 май за Ден на Европа.

Европейското знаме

През 1986 г. Европейският съвет взима решение какъв да бъде официалният флаг на Европейския съюз. Знамето представлява синьо небе, в което 12 златни звезди са подредени в кръг - символът на съюза между народите в Европа. Броят на звездите е фиксиран на 12 като символ на съвършенство и единност.

Европейският химн

Одата на радостта от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен е приета за Европейски химн от Съвета на Европа през 1972 г., а от Европейския съюз - през 1986г.

За реализацията на химна като музикално произведение Съветът на Европа кани един от най-великите диригенти на 20-ти век Херберт фон Караян да подготви инструменталния аранжимент за соло пиано, духов и симфоничен оркестър.

Карта на Европейския съюз

Европейският съюз включва 25 страни членки: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешката република, Швеция.

На 25 април 2005 г. България и Румъния сключиха договори за присъединяване през 2007 г.

Турция също е страна кандидатка, но все още не води преговори за членство със Съюза. През декември 2002 г. Европейският съвет в Копенхаген взе решение, че ако през декември 2004 г. Европейският съвет, въз основа на предложение и доклад на Европейската комисия, вземе решение, че Турция изпълнява политическия критерии от Копенхаген, Европейският съюз ще отвори преговори с Турция веднага след това. Преговорите ще започнат на 3 октомври 2005 г.

Еврото

Еврото е единната валута на Европейския валутен съюз, която беше приета от 11 страни-членки на 1 януари 1999. Единадесетте страни членки са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. Гърция стана дванадесетата страна членка, която прие еврото на 1 януари 2001. Наименованието "евро" бе решено на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995. Официалната абревиатура на еврото е 'EUR'. Тя е регистрирана в Организацията за международни стандарти (ISO).

Знакът за новата единна валута представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея. Знакът произлиза от гръцката буква епсилон, за да напомня за люлката на европейската цивилизация и едновременно да съдържа първата буква от "Европа". Двете паралелни линии символизират стабилността на еврото.

То бе прието на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 държавните глави на страните членки решиха единодушно да назоват единната европейска валута "евро".

Еврото има 7 вида банкноти и 8 вида монети. Банкнотите са: 500, 200, 100, 50, 20, 10, и 5 евро. Монетите са: 2 евро, 1 евро, 50 евро цента, 20 евро цента, 10 евро цента, 5 евро цента, 2 евро цента, и 1 евро цент.

Дизайнът на евро банкнотите е създаден от Роберт Калина, номиниран от Австрийската централна банка. Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки - като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз.

На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди -метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.

Едната страна на евро монетите носи национални символи, които избира всяка страна членка за себе си. Другата страна представлява общо за всички монети "европейско лице", което съдържа карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. Монетите от 1, 2 и 5 цента подчертават ролята на Европа в света, докато монетите от 10, 20 и 50 цента представят Съюза като обединение на нации. Монетите от 1 и 2 евро изобразяват Европа без граници. Националните монети са валидни във всяка една от страните на евро зоната.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG