Joomla Software solutions Template

Payday loan

Новата и възродена държавност

Чехословакия и Полша (1918-1939)

1. Чехословакия по пътя на демокрацията

На 14 ноември 1918г. всепризнатия лидер на националноосвободителното движение 68-годишния тогава Томаш Масарик е провъзгласен от Национално събрания за президент на новата република Чехословакия .

Новосъздадената република се гради върху руините на Хабсбургската империя и обединява бившите западнославянски земи (Чехия,Моравия, част от Силезия и Задкарпатска Украйна). Версайският , Сен-Жарменският и Трианонският договор очертават нейните граници .Още от първия ден на републиката 28 октомври 1918 проличава всеобщият страмеж да се загърби монархическото минало. Отменени са благородническите титли,придворните звания и ордените. По-късно се извършва национализация и конфискация на именията,принадлежащи на Хабсбургите,местните и немските магнати.Стабилността в младата република идва и от това ,че усилията за развитие са насочени към индустриално развитите  райони завещани й от  бившата монархия.

С  приемането на конституцията през 1920 година идват и оптимистичните настроения за политическите очертания на  републиката ,както и за възраждане на старата идея на  Масарик за единна „чехословашка нация”, а междувременно официален език става „чехословашкият” . Конституцията очертава републиканската държавна уредба със строго разделение на властите и предвидените принципи за взаимен контрол и равнопоставеност. Предвижда се пълно равенство на гражданите независимо от произхода,националността,расата и вероизповеданието.Свободата на личността, съюзите,събранията,печата и съвестта,неприкосновенността на имуществото и кореспонденцията допълват основните конституционни постановления. В условията на парламентарна демокрация вътрешнополитическият живот протича сравнително спокойно и повечето от правителствата през междувоенния период са коалиционни.

Добрият следвоенен стопански старт на Чехословакия дава плодове през годините на частичната  икономическа стабилизация , която идва с укрепването на монополите в тежката промишленост ,където от своя страна бързо проникват чужди капитали , но и чужд финансов контрол. Парлив проблем обаче остават международните отношения. Конституцията обезпечава равни права на всички националности. Ала както във всички държави с национални малцинства след войната , така и тук в политическата практика”държавната нация”,т.е. господстващата „чехословашка нация” доминира над  малцинствата. Възниква сепаратистко движение в Словакия, където местните националисти настояват за автомония съгласно тълкуването на мирните договори.

Трайната уриентация към Франция ,скрепена  през 1921г. с военен съюз и три години с договор за приятелство и съюз, е най-съществената характеристика на чехословашката външна политика  през 20-те години. Конкретно ппиложение на стратегията за изграждане на профренски междудържавни съюзи е създадената през 1920-1921г.Малка Антатнта- военнополитически съюз между Чехословакия ,Румъния и КСХС, блокиращ унгарските ревизионистични амбиции и германските планове за Аншлус.

2.Прага спуска флага на Масарик

В сравнение със съседите си Чехословакия понася по-леко световната стопанска криза поради стабилния икономически разтеж през 20-те години,липсата на репарационни задължения и своевременноо погасяване на външните заеми. При стремглаво падащите цени на селскостопанските продукти изпъква високата конкурентноспособност на чешките индустриални стоки на международните пазари.

Политическият успех на фюрера  в Германия и неговата целенасочена пропаганда импулсират националистите сред немското население в Судетската област, които се стремят да копират идейно, политически и организационно хитлеристката партия. Те настояват за откъсване на  областта от Чехословакия и за присъединяването и към Третия райх.Страната търси сигурност в твърдото придържане към традиционната профренска ориентация в механизмите на Малката Антанта и в дейната съпричастност към ОН. Допълнителни гаранции дава разнразяването на отношенията с Москва. Размяната на дипломатически представители през 1934г. Е последвана година по-късно от съветско-чехословашки договор за взаимна помощ.Заедно с чехословашко-френския договор за взаимна помощ от същата година той задължава СССР и Франция  да окажат помощ на средноевропейската република при агресия срещу нея.

Облаците над прага обаче продължават да се сгъстяват. На парламентарните избори през май 1935г.Судетско-германската партия на Конрад Хенлайн се налага като втора политическа сила в страната. Масарик разбира,чесъдбовни дни очакват чехословашката демокрация. Президентът подава оставка веднага след изразеното от политическите сили съгласие приемник на президентския пост да стане посоченият от него Едуард Бенеш. В средата на декември 1935г. Президентския флаг, развявал се 17 години над дома на Масарик в Прага , е спуснат.

Междувременно през 1938 г.  в „съседство” Германия присъединява Австрия. По-късно макар и несполучлив един опит за метеж на Хенлайн приближава гибелта на Чехословакия като през късното лято на 1938г. Райхът концентрира войски  на границата.стяхна помощ обявеният за държавен престъпник Хенлайн се завръща с военните си отряди в Судетите.Чехословакия се обръща за съдействие към ОН и иска помощ от съюзниците  си Франция и СССР .Париж обаче възприема промяната в английската стратегия: отстъпки пред Хитлер и мир на всяка цена , защото западните демокрации все още не са готови да воюват.Москва обещава подкрепа ,но ако Чехословакия започне сама бойните действия и официално поиска съветско застъпничество.

Смяната на правителството,масовите протести и проведената с голямо въодушевлениевсеобща мобилизация не променят напрегнатата обстановка. На 29-30 септември 1938г., по време на Мюнхенската конференция ,Чембърлейн, Деладие,Хитлер и Мусолини решават участта на държавата с международен ултиматум. В отсъствието на чехословашката дипломация Судетска област е присъединена към Германия .Републиката губи близо 30% от територията и 3.5 млн.свои граждани,80 000  от които са чехи.

През пролетта на 1939г. се отцепва и Словакия. Тук тържествува едно силно обвързано с Хитлер националсоциалистическоправителство.Малко по-късно то  провъзгласява в Братислава Християнска национална република- тоталитарно държавно образувание със заемки от корпоративната държава на Мусолини. От нейната столица , с изпитания похват на Хенлайн, идва призивът за германска намеса. Немските моторизирани части отново навлизат без съпротива в Чехия. На 15 март 1939г. Хитлер провъзгласява създаването на Протекторат Бохемия и Моравия. Чехословакия престава да съществува като държава. През  лятото на 1940г. нейната политическа емиграция  в Лондон създава правителство,ръководено от Бенеш.

3.Полша между демократичната конституция и Санацията

На 7ноември 1918г. от балкона на кметството в Люблин е обявено възстановяването на полската държава. След 120 години тя отново изправя ръст върхуразвалините на Хабсбургската империя. Избитането на националния герой Юзеф Пулсудски за „началник на държавата”, т.е. своеобразен диктатор с широки граждански и  военни правомощия, е предрешено от естествения ход на историята. Приетата от учредителния сейм през1919г.т.нар.Малка конституция ограничава някои негови права, но не накърнява ореола  на всепризнатия вожд.

През първите следвоенни години полската  държава преживява сериозни международни изпитания. Те произтичат от конкретното  очертаване на границите. Полша получава излаз на Балтийско море чрез Данцигския коридор. Свободния град Данциг  (Гданск) в  устието на река Висла остава под защитата на ОН, но в рамките на полския митнически контрол.труднопреодолим проблем в полско-чехословашките отношения е Тешинска Силезия.Чехословакия  слага ръка на  въглищните мини, но получава в наследство  полско национално малцинство в своя дял от района. Най –дра матично се оформя полско-съветската граница. През 1920г. война с променлив успех между двете държави превръща Полша в най-голямата източноевропейска държава , която присъединява Западна Украйна и Западна Белорусия.

Войната изтощава полската икономика. Структурните проблеми се задълбочават от галопиращата инфлация. Международните проблеми  и икономическите трудности забавят държавното изграждане. Едва през 1921г. Полша е провъзгласена за република по силата на нова демократична конституция ,която прокламира свобода на църквата. Огромното влияние на католическата религия в Полша закономерно обуславя и сключения конкордат с Римската църква.

Конституцията оформя многопартийната система, в която важна роля играе силната Селска партия. Конституцията не гарантира  в задоволителна степен правата на националните малцинства, а те съставляват 30% от населението. Техните водачи, заедно с лидерите на Селската и Комунистическата партия, създават напрежение при гласуването на избирателния закон през 1922г .При тази обстановка Пилсудски се оказва от кандидатурата си за президент и остава в сянка. Неговата звезда отново изгрява през 1925г., в обстановка на политическа и икономическа криза, корупция и дълбоко обществено недоволство.

Пулсудски подготвя държавен преврат. На 12 май1926г. неговите привърженици и верните му войски влизат в бой със Варшава. Той става военен министър, а по-късно последователно министър-председател и президент. В страната се установява режим на Санацията. Пропагандната същност на това название произтича от обещанията на пилсудски и неговите привърженици да „оздравят нравствения климат в държавата” чрез борба срещу корупцията и злоупотребите. В Санацията Маршалът на практика вийда средство за стабилизиране на държавата в рамките на авторитарен режим, запазващ парламентарната република. Правата на парламента обаче са ограничени за сметка на президентските правомощия и изпълнителна власт.

Режимът на Маршала не внася промяна в профренския курс на външна политика. Стабилните връзки са договорно гарантирани още през1919г., когато е подписано споразумение за взаимни гаранции срещу нападение от трета страна.

4.Рухването на Полша

Кризисните процеси през 1929г. са най-дълбоките в селското стопанство, където половинчатата аграрна реформа засяга само четвърт от обработваемата земя. Разпокъсаният външен пазар, лошите комуникации и слабо развитата хранително-вкусова промишленост допълнително усилват дълбоката селскостопанска криза. Партиите се изграждат в малки , слаби  враждуващи формации, които не могат да постигнат парламентарно мнозинство в Сейма за самостоятелно управление. Проблемите на управленския елит се множат и от силното обществено недоволство, намерило израз в селските вълнения през 1932г. политическите върхове отвръщат със засилване на Санацията.

Авторитарните тенденции в управлението на  Полша получават завършен вид с новата конституция от 1935г., според която полския президент е отговорен за своите действия единствено „пред бога и историята”.Кончината на Пилсудскипрез май 1935г. лишава политическия елит от личността, която напълно би се вместила в рамките на президентските правомощия. Създава се т.нар. Кабинет на националното единство, поставил си за цел разпускане на политическите партии. А това е вече крачка в посока към тоталитаризма. Продължават и кризисните процеси в икономиката, която е в застой,а в някои отрасли се наблюдава и упадък.

През втората половина на 30-те години консервативните тенденции в политическия живот започват  да съжителстват а фашистцки и антисемитски идеи. Селските партии, обединили голяма членска маса , клонят наляво в силната обществена поляризация. Опонират им националдемократите, които виждат „рецептата” за стабилизиране на  Полша в засилване на авторитарния режим. Политически активни са и нелегалните привърженици на разпуснатата от КИ Полска комунистическа партия. Активизират се националноосвободителните движения в Западна Украйна и Западна Белорусия.

През втората половина на 30-те години Полша продължава да следва антиревизионистичния външнополитически курс, облягайки се на Франция. Полската дипломация възприема и идеята за създаване на система за колективна сигурност в Европа. Нейният провал още по-тясно привързва външната политика на страната към ОН и принуждава  Варшава да търси гаранции за полските граници в поредици от двустранни договори. През януари 1934г. полша подписва десетгодишен пакт за нападение с Германия. Пилсудски вярва , че така отклонява вниманието на  Третия рейх от полските граници. Всъщност договора обезпечава тила на Хитлер за агресивни действия срещу Чехословакия и Австрия.

Скоро идва и редът на полската държава. През пролеттана 1939г. Хитлер иска от полското правителство да присъедини Гданск кън Германия и да се построят през „полския коридор” да балтийско море автомобилна магистрала и железопътна линия. Искането погазва полско-германския пакт за ненападение. Варшава се обръща за помощ към Париж и Лондон. Англо-френските гаранции за полските граници не са обвързани с конкретни военни задължения. Хитлер се отказва от пакта и с енергични действия германската дипломация постига през август 1939г. официално тайно съгласие на съветския съюз за подялба на Полша. Това партнйорство, обвързано със секретен договор, смъква последната преграда пред германската агресия. На 1 септември 1939г. след гранична провокация войските на Райха прегазват западните предели на Полша. Скоро влиза и Червената армия. След отчаяна съпротива на полската армия държавата рухва в края на септември 1939г.