Joomla Software solutions Template

Payday loan

Най – силната и голяма държава в света или поне така изглеждало на пръв поглед. Според съвременниците на Тридесетгодишната война, а и на предхождащите я кризи и конфликти, ако Католическата монархия, както е по правилно да наричаме тази федерация от кралства и корони, не се беше насочила към поддържане на амбициите на своите владетели Хабсбургите, ако Испания не бе водила войни в името на Императора и на Свещената Римска Империя, то голяма част от финансовите сривове, бунтовете на недоволни селяни ( като например Communeros ), не биха се случили. Ала за зла участ на кастилци и арагонци, техните крале, винаги насочвали погледът си към Германия, от където произхождали. В крайна сметка, Империята, която била Люлка на Хабсбургите, се превърнала в гробница на Испания.

Територията на Католическата монархия в навечерието на Тридесетгодишната война може да се раздели на три основни части: Европейски владения, Американски колонии, и Източни колонии.

През 1618г. Католическата монархия обхващала целият пиринейски полуостров. Окончателното овладяване на тази територия станало през 1580г., когато Фелипе II станал крал и на Португалия. Така вековната меча на испанските владетели, за обединение на целите Пиринеи, както било по времето на всетготските крале, на които монарсите в Кастилия твърдели че са потомци, била осъществена. Общата площ на тази територия е около 505 000 км2 а населението й вероятно било около 10-11 милиона души или дори по-малко.

Втората част от европейските територии, обхващала днешните Белгия, Люксембург, Южна Италия с островите Сицилия и Сардиния, както и Миланското херцогство и областта Франш Конте, намираща на границата на днешна Франция с Швейцария. Общата площ на тази територия е трудно да се изчисли, но вероятно била около 200 000 км2 а населението и било около 2-3 милиона души.

Цялата европейска територия се деляла на няколко “корони” , които от своя страна били съставени от кралства, вицекралства и по – дребни владения ( херцогства, графства и тн.)

Трите основни европейски корони на Католическата монархия били Португалия, Кастилия и Арагон. Португалия обхващала територията на съвременната държава, Кастилия обединявала в себе си по – голямата част от днешна Испания, без най източните области – Каталуния, Валенсия и Арагон, които заедно с Южна Италия, Сицилия, Сардиния и Балеарските острови били част от Арагонската корона.Към Кастилия били зачислени земите в Новия свят и Канарските острови.Статутът на Миланското херцогство и териториите на бившата Бургундия ( Белгия, Люксембург и Франш Конте ) бил по- особен. Долните провинции ( Белгия и Люксембург ) и Франш Конте се управлявали от вицекрал, назначаван от монарха в Мадрид. Този вицекрал имал функции, близки до тези на генерал – губернатор. Херцогство Милано пък било лично владение на Испанския крал, още от времето на Карл V.

Състояли се от три основни части – Вицекралство Нова Испания (Мексико), Вицекралство Перу и Бразилия, която била наследена от Португалия. Общата площ на тези владения вероятно била около 15 милиона км2 а населението им – около 2 милиона души. Това били основните колониални притежания на Католическата монархия и основен източник на парични ресурси и стоки. Любопитното , че въпреки многото издевателства, почти нямало бунтове от страна на местното население. Американските владения на Испания се характеризирали със слабо развита между колониална инфраструктура. Те били така устроени че да бъдат използвани само за консумация от страна на метрополията, докато вътрешното развитие почти не се осъществявало.

Представлявали в основната си част получените след анексирането на Португалия колонии, които се простирали по бреговете на Африка и Азия, както и обхващали някои острови в малайският архипелаг. Общата им площ вероятно била около 1 милион км2 или по-малко, тъй като в основната си част, териториите представлявали по – скоро търговски постове а не колонии, тъй като самите португалци нямали достатъчен жизнен потенциал за да проведат ефективна колонизация. Тези територии, докато били в състава на Католическата монархия, се радвали на най – малко внимание от страна на централната власт. Една известна част от тях, предимно в Индонезия, била завладяна от холандците по време на войните за независимост на Нидерландия.

Окончателното откъсване на Бразилия и азиатските територии от Католическата монархия, станало през 1640г, когато по – голямата част от тях станали отново част от Португалия.

В продължение на близо сто и петдесет години, от началото на XVI в. до края на Тридесетгодишната война, Католическата монархия се налага като първа сила в Европа. Това величие се дължи на огромните колониални владения и значителните приходи, които извлича от тях. Ала това икономическо превъзходство се оказва по – скоро привидно от колкото реално, тъй като основата на цялата данъчна система се гради на приходите само на една част от монархията – Кастилия. Постъпленията от тази основна за държавата Корона и добивите на благородни метали от Индиите, осигуряват средствата необходими на първите Хабсбурги за тяхната външна и вътрешна политика, но щом динамиката на кастилското общество намалее, щом парите от Индиите пристигат на по – малки количества, тогава цялата империя се олюлява, защото ресурсите на Кастилия са ограничени, а запасите на Новия свят не са безкрайни.

През разглежданият от нас период, основните банкери на Католическата монархия са генуезците, който отпускат на кралете необходимите им заеми и се занимават с финансовото счетоводство на държавата, заменяйки Фугерите и Велзерите1. Именно заемите, било то дългосрочни или краткосрочни, се превърнали в основен финансов ресурс на Испания.Често пъти, обаче, тези заеми многократно надхвърляли държавният бюджет, което водело до невъзможност по плащане на лихвите и до банкрут2. Друга жизненоважна за монархията функция на чуждестранните банкери, била изплащането на заплатите на армията. Короната сключвала споразумения с банкерите според които те трябвало да осигуряват необходимите суми на разположените извън Испания армии, а от своя страна, Короната трябвало да върне сумата заедно със съответните лихви в самата Испания, с испанска валута. За да се гарантира този особен вид заеми ( asientos ), държавата си служела с ценни книжа, правото за събиране на определени данъци и част от ресурсите на Новия свят, които били давани на банкерите.

Другият основен източник на средства – преките данъци, всъщност предоставял една незначителна част от целият бюджет, ето защо Короната използвала множество косвени данъци ( alcabadas, encabezamiento, “Милионите” ), които формално важали за всички прослойки от обществото, но на практика се плащали най – вече от Третото съсловие. Четвъртият източник на приходи били постъпленията, внасяни от църквата, под формата на дарения, индулгенции и кръстоносни були издадени в Рим. Освен това, Короната удържала известен процент от десятъка на духовенството и вземала една десета от продукцията на най – доходният имот на всяка енория.

Въпреки всички тези финансови операции и икономически мерки, често пъти се оказвало че целият бюджет е разпределен и похарчен още преди ресурсите да са достигнали до хазната. Огромните заеми, които кралете вземали, за да осъществяват своите външни цели, водели след себе си още по – големи лихви, които населението нямало как да изплати. При Фелипе II, например, бюджета възлизал на десет милиона дуката, а разходите били над шестдесет и осем милиона! Рязко намаляват и ресурсите идващи от Америка, в следствие на все по – малкото количество износ от Европа, за нуждите на населението в Индиите, което само започва да произвежда стоките от първа необходимост3. Освен това, рязкото намаляване на индианското население и липсата на по – добри технически нововъведения, които да компенсират недостатъчната работна ръка, водят до понижаване добивите на сребърните и златни мини в Мексико и Андите. От началото на XVII век, започва рязка девалвация и понижаване качеството на испанските монети. Смята се че през 1640 г. 92% от монетите на Католическата монархия са медни!

Всички тези негативни икономически фактори, водят до изчерпване на държавните ресурси, до невъзможност за изплащане на военните разходи, а от там и до бунтове във войската и рязък спад в морала и боеспособността на испанските терции.

Католическата монархия разполага с една от най – първокласните и боеспособни армии не само в Европа но и в световен мащаб. От началото на Италианските войни ( 1495г. ) до битката при Рюкроа ( 1643г.) испанските терции на практика не са понесли нито едно поражение. Данните за количеството на испанската армия преди Тридесетгодишната война са различни, но най – общо, тя е наброявала около 50 000 души, а след избухването на войната, числеността й рязко се увеличила, като Пол Кенеди посочва че през 1630г. испанската армия наброявала 300 хиляди души, цифра, която звучи малко пресилено, на фона на ниската платежоспособност на монархията по това време. И все пак, по време на войната можем да говорим за поне 180 хиляди души испанска армия, която към края на конфликта намаляла значително, което е отчетено и в кралският декрет от 1632, който регулира броят на войниците в отделните подразделения. Освен войници, набирани от Кастилия, в испанската армия служели множество наемници от Италия, Фландрия и Германия. Разнородният етнически състав предполагал известно напрежение, което се засилило след 1635г. , когато намесата на Франция във войната, довела до значително увеличаване на разходите за Испания и понижаване платежоспособността на короната.