Joomla Software solutions Template

Payday loan

Целта на този реферат е да представи накратко някои от основните понятия в Мениджмънта на знанието, застъпени в три статии от книгата Handbook on Knowledge Management: 1 Knowledge Matters.

„Знанието и неговите атрибути” дава определение на понятието знание, с неговите различни аспекти и видове. Статията отразява различни гледни точки относно връзката на знанието и технологиите, които варират от едната до другата крайност. Разгледани са подробно и атрибутите на знанието.

„Агенти, артефакти и трансформации: основите на потоците от знание” разглежда съставните части на потоците от знание- артефактите и агентите, като са дадени техните определения и са разгледани различните видове. Изводът от тази част е, че за да се подобрят потоците от знание, трябва да бъдат разбрани по-добре съставните им части. Включени са и някои насоки как да бъде постигнато това.

„Придобиване на организационно знание” развива модел на придобиване на организационно знание, уточнявайки използваните термини: знание, придобиване и организация. Този модел дава възможност да се разберат такива феномени като икономика на знанието и мениджмънт на знанието.

Знанието и неговите атрибути

Знание - диапазонът от информация или разбиране на един човек. Друго определение за знание е: факти, данни; фактическа информация, използвана за основа на дискусии...калкулации. Така, според речника, знанието е информация, информацията е знание, информацията е данни, и данните са информация. Но тези определения не дават представа за същността на знанието. За да се добие такава представа, тук са разгледани няколко перспективи на знанието.

Всички тези перспективи, или аспекти, имат показатели, които могат да варират. Например при разглеждането на знанието като „полезна презентация”, степента от полезност и използваемост се измерва в зависимост от характеристиките и нуждите на даден „процесор” (машина или човек, който обработва данните). Вариациите в полезността на презентация предполагат различни състояния на знанието. Тези състояния образуват погресия, като действията, предприемани при всяко ниво, водят до следващото. Най-високото ниво е това, което позволява взимане на решение.

Знание срещу Информация. Според Machlup „цялата информация е знание, но не цялото знание е информация”. В този смисъл знанието е нещо повече от информация, а данните са отделни наблюдения или твърдения. Те могат да бъдат превърнати в информация, а информацията – в нещо повече, т.е. в знание.

Различните перспективи, представени в книгата, трябва да бъдат оценявани по-скоро, в зависимост от полезността им, вместо от коректността им. Всяка от тях може да бъде разбрана чрез атрибутите на знанието.

Важно е да се разгледат и различните гледни точки за зависимостта на знанието от технологиите. Застъпниците на теорията, че технологиите са несъществени за Мениджмънта на знанието, твърдят че знанието е характерно само за човешките същества и може да съществува само в контекста на човешката интерпретация и обработване. Другата крайна теория гласи, че „технологията е всичко”. Въпреки това има и компромисна гледна точка, обединяваща човешкия фактор и технологиите и връзките между тях. Компютърните технологии служат по-добре да се справяме с различните видове знание.

Атрибути на знанието. Атрибут е измерение според което различните аспекти на знанието могат да варират. Може да включва набор от величини, или да бъде категория.  Първият основен атрибут е форма на знанието. То може да бъде тацитно, или експлицитно. Т.е неформално, трудно определимо и трудно изразено, като напр. човешките умствени модели, перспективи, интуиции, опит. Или ясно изразени, систематични презентации, лесно комуникирани.

Вид на знанието- може да бъде дескриптивно, процедурно, или аргументативно. Първият вид характеризира състоянието на някакъв свят, независимо дали реален, предвиждан или измислен. Това знание може да бъде както тацитно, така и експлицитно, да бъде черпено от външни източници и вътрешни запаси. Фундаментално различно от дескрептивното знание е процедурното. То ни дава информация как да направим нещо. Пример за такова знание са алгоритмите, стратегиите и т.н. Третият голям вид е аргументативното знание. Според него се определя кое заключение е вярно и какво действие може да се предприеме, в определена ситуация.

Сфера на знанието. Този атрибут е свързан с обекта на знание, като той може да бъде по-общ (химия, маркетинг, обществена политика и т.н.), или по-конкретен (планиране, качествено осигуряване в управлението на продукцията). Ориентацията включва атрибута сфера. Отличават се знание ориентирано към сферата, такова, ориентирано към връзката с друг „процесор” и знанието, което „процесорът” има за себе си. Тук е отбелязана и необходимостта от комбиниране на тези видове знание.

Приложимост- може да бъде строго локална или глобална. Т.е. знанието може да се използва само от един „процесор”, само при специални обстоятелства, или да е универсално приложимо за обикновени, често повтарящи се ситуации.

Друг атрибут на знанието, свързан с този, е нивото на управление, при което е приложимо едно знание- оперативен контрол, управленчески контрол или стратегическо планиране. Използваното, при което и да е от трите нива, знание се нарича практическо. Баталден и Столц правят разлика между професионално използваното знание и това, използвано за подобрение.

Достъпност и полезност на знанието. Първият атрибут означава мястото на знанието в континуума и варира от напълно лично до напълно публично/общодостъпно. Полезността на знанието се разделя на няколко степени: яснота, значение, релевантност и важност.

Валидност, вещина и източник. Валидността се отнася до точността и сигурността на знанието, но се отчитат и фактори като някаква степен на грешка, предубеденост, противоречивост, риск и неяснота. Също така трябва да се обърне внимание, че това което е валидно днес, утре може да не е. Вещината се определя от степента на експертизата присъща за едно знание. Източникът е произходът на знанието.

Временни атрибути. Някои атрибути на знанието са точно установени във времето. Такива са непосредственост, възраст, нетрайност, променливост.

Други атрибути на знанието.  Място на знанието се отнася до позицията му в една организация, освен до географско местоположение. Абстрактността може да варира от конкретност до абстрактност, като това зависи от дълбочината, детайлността и пълнотата на знанието. Концептуалното ниво на знанието може да се класифицира като автоматично, прагматично, систематично или идеалистично. Степента, до която знанието може да се трансферира и използва се нарича програмируемост. Тя се отнася до други атрибути като форма, достъпност и непосредственост.

Измерваемостта се занимава с оценяването на стойността на знанието. Рекурсивният атрибут прави разграничение между знание и мета-знание.

Агенти, артефакти и трансформации: основите на потоците от знание

Защо потоците от знание са толкова важни? В  днешния бизнес има два вида поведение. От една страна са тези, които са директно свързани със целия бизнес процес, а от друга тези, които подпомагат потоците от знание, които правят възможни тези бизнес процеси.

Потоците от знание се състоят от три главни компонента: артефакти, агенти и тпрансформации.

Всички потоци от знание се състоят от действията на агентите върху артефактите, но има различни видове потоци. В сферата на Мениджмънта на знанието „агент” има две определения: 1) специален обект 2) роли изиграни от хора, оргонизации, общества и т.н.,  като предимно се има предвид компютърни системи, държащи се като агенти. Три са основните видове агенти- индивидуални, автоматизирани и колективни.

Артефактите на знанието са документи, спомени, норми, стойности и т.н., които представляват  входа за и продукта от действията на агентите. Въпреки това, съществува и друга концепция за артефактите като резултат от нашите умствени или концептуални конструкции.

Третия компонент на потоците от знание са трансформациите. Това са дийствията на агентите спрямо артефактите. Основните категории трансформации са създаване на знанието, запазване на знанието, трансфер и използване на знанието.

Артефакти. С тях са свързани две важни понятия.  Първото е артефакт на познавателното знание, който обозначава усещането и разбирането ни за реалния или мета-физичния свят. Второто понятиее свързано с физически артефакт, който служи за представяне на артефекта на познавателното знание. Артефактите се различават по между си въз основа на някои характеристики: начина, по който са систематизирани, начина, по който се интерпретират, степента им на абстрактност. Могат също да се различават по структура, съдържание, артикулация. Както и да бъдат експлицитни, имплицитни или тацитни. От това зависи как различните видове агенти ще взаимодействат с тях.

Експлицитните артефакти са най-познати за нас - можем да ги докоснем, видим, чуем, да работим с тях; те могат да се предават от един човек или агент на друг. Вторият вид са имплицитните артефакти, които не са толкова ясно изразени, но също могат да бъдат ефективни в дадени ситуации. Значението им не е толкова ясно, но може да се предположи. Третият вид- тацитните артефакти на знанието не подлежат на кодиране, но те са най-влиятелните.

Агенти. Те са активният компонент на потоците от информация. Те извършват действия и взимат решения. Индивидуалните агенти са способни да работят със знанието и артефактите на знанието във всички степени на абстарктното изразяване. Ние сме уникални като индивидуални агенти, защото можем да изпълняваме всички аспекти на развиване, трансфер и използване на знанието без помощта на другите два вида агенти. Въпреки това с тях можем да ги правим по-добре.

Автоматизираните агенти включват всяко човешко изобретение, способно да съхранява, прехвърля или трансформира знание.

Третият вид са колективните агенти. Те не са хомогенни- съставени са от различни агенти; имат характеристики, които може да няма никой определен агент. Друга характеристика е способността да преодолява онтологичните различия между  агеннти чрез формирането на споделени стойности и виждания за света.

Трансформации. Това са действията, чрез които агентите създават, променят, премахват или по друг начин трансформират артефактите на знанието. Създаването на знание включват действията, свързани с въвеждането на ново знание в дадена система. Това става по много различни начини.

Притежанието на знанието е въпрос, който подлежи непрекъснато на дискусии. Важното е, че знанието е достъпно за агентите, които работят в дадената система.

Съхраняването на знанието, както и придобиването, може да приема много форми. Те са свързани с всички действия за запазване на знанието и оставането му в системата.

Всеки път, когато поток на знанието включва повече от един агент, се налагат някакви действия за трансфер на знанието. Това включва комуникиране, превод, филтриране и др.

Употребата на знанието е четвъртият клас трансформации. Това са действията и решенията, чрез които постигаме целите си.

Оптимизиране на потоците от знание.  Внимателното изучаване на съдържанието на потоците от знание, едновременно в смисъл на сложност и количество, може да бъде много полезно за балансиране на изискванията на ресурсите и идентифициране на потенциалните препъни-камъни, в нашите потоци от знание.

Придобиване на организационно знание

Фразата  „придобиване на организационно знание” е измамно проста, ако се интерпретира буквално. Понятието „организация” предполага фирми, пазари, йерархии, мрежи, територии и др. Понятието „организация по принцип”, обаче, има нужда от внимателно  описание и не е ясно, че е от значение за фразата „придобиване на знание в организация” по принцип. Също толкова проблемно е и понятието „знание”. „Придобиването” е сравнително лесно за определяне в смисъл на прехвърляне на правата за притежание. Но не е толкова лесно, когато придобитото се смята погрешно за знание, а този който го придобива- за организация. По този начин, моделирайки придобитото от една организация знание, са представени някои концептуални и терминологични проблеми.

Изобразяване на концепциите за придобиване на организационно знание. Мениджъри на различни малки компании, включени в проект по моделиране на производствените процеси, се съсредоточили върху обичайните процеси по събиране на знание. Чрез инструмента KMap е организирана дискусия, по време на която всеки изказва мнението си пред останалите и то се изобразява на табло, което виждат всички. След обсъждане на всички предложения, се стига до извода, че почти всички практически възможности са представени, а по-късно могат да се добавят още. Интересното е, че повечето действия включват човешки ресурси.

Разкриване на противоречията в придобиването на организационно знание. Понятието знание се анализира още от V век Пр. Хр. И този анализ има огромно влияние върху развитието на науката и технологиите.

Знание и умения. За да се разбере ролята на знанието в т. нар. „революция в ръководството”, първо трябва да се разбере природата на знанието и на процесите свързани с него. Така например, според Алън Нюман, знанието е „всичко, което може да се припише на един агент, така че действията му да могат да бъдат изчислени, според принципите на рационалността”. Като цяло предмета на придобиването на знание е придобиването на умения.

Класификация на уменията. Съществува естествена зависимост между уменията и едно умение или група от умения, може да доведе до появата на ново. Определено е също ядро от умения, като трябва да се отбележи, че няколко вида знание могат да доведат до едно и също умение. Има определен брой критични концепции, приложими към знанието и уменията. Но трябва да се обърне внимание, че те не са с еднакво значение за различните компании.

Експертни системи- автоматизиращи декларативно-процедурните трансформации. Напредъкът в инструментите за представяне на знанието, поддържащи прехода от информация към ноу-хау, от тацитно към кодирано знание, доведе до бум в индустриалния интерес към експертните системи през 1980-те. В тези системи успешно е кодирано знанието на човек-експерт. Сега вече тези системи нямат такова голямо значение за мениджмънта на знанието. Въпреки това те се проявяват под друга форма в организациите.

E-learning или он-лайн обучението. По времето на развитието на експертните системи, се развива и компютърното он-лайн обучение, предназначено за обучение по време на работа и обучение „точно на време”.

Природата на човешката експертиза. Един от резултатите на изследванията в посока придобиването на знание за експертни системи, е да развие когнитивни модели на хора и организации, базирани на емпирични данни и на прилагане на психо-социална теория. Съмненията относно възможностите на изкуствения интелект, имат за основа теорията, че експертът не се опира на някакво правило, а на свой предишен опит.  Гадамер също така подлага на съмнение ролята на знанието в една експертиза, защото „опитът не е наука”. За моделирането на човешката експертиза е важен и моделът на Бордьо за habitus. Т. е. склонностите придобити чрез опита, вариращи във времето и от едно място до друго. Действията водени от тези склонности имат всички характеристики на рационалните действия.

Динамиката на професионалните общества. Причината човешките способности да се приемат като експертиза, е че въз основа на едно действие и наблюдаваните реакции от това действие, човек планира следващите си ходове. По този начин всеки следващ път се постигат по-добри резултати. Динамиката на едно професионално общество представлява развиване на ефективни експертизи, достъп чрез „чиракуване”, оценка на процедурите, рационализация на съществуващи модели и т.н.

Уеднаквен модел на придобиване на организационно знание. Предишни дискусии наблягат на това, колко е важно да се моделират социалните процеси в професионалните общества и придобиването на организационно знание. Според Симел обществото винаги се е стремяло да бъде едно органично цяло, в което всеки индивид е просто член. Така член на групата е роля, създадена само, за да позволи на човек да влезе в тази група.  Попър представя концепция за третия свят на твърдения в самите себе си. Според нея физическият свят е Свят 1, мисловният свят е Свят 2, а Свят 3 е обективното знание. Въз основа на тази теория се определя и Свят 4, който включва априорното. Може би Попър би сложил този свят в своя Свят 3.

Управление на склонността. Управлението на придобиването на организационно знание включва управлението на всички нива, въпреки че няма обединяваща теория за всички процеси разгледани по-горе. Много са материалите по този въпрос, в които се обсъжда например превръщането на тацитно знание в кодирано. Основният механизъм за управление на склонностите, е управлението на вливането и разпръскването на идеите в една организация.

Инструменти за подпомагане на придобиването на организационно знание. Разработени са редица технологии и инструменти за извличане на знанието от експерти и крайни потребители. Много от тях са взаимствани от други сфери, напр. образованието и психологията. Пример за такава система е Kmap.

Семантичните мрежи са концептуални карти със строго определени операционални значения, които се използват за формално представяне на знанието като теории и факти.

Заключение

В тези статии на водещи учени от сферата на Мениджмънта на знанието бяха представени различни гледни точки, относно понятията знание, атрибути на знанието, артефакти, агенти и трансформации, както и модел за придобиване на организационно знание. Този модел представя начини за управление на придобиването на организационно знание и инструментите за това.