Joomla Software solutions Template

Payday loan

Специфика на педагогическото общуване в урока

Урокът е основна организационна форма на обучение и естествено съдържа най-богати възможности на педагогическо общуване. Най-често в рамките на урока се осъществява основното дидактическо взаимоотношение между дейността на учителя и дейността на учениците, респективно между двата субекта в педагогическия процес. Именно в урока най-ясно прозира ролята на общуването за протичането на учебно-възпитателния процес. Урочната комуникация има свои специфични особености.

Според Н. Чакъров Всеки урок може да бъде разглеждан като система за обучение(на преден план изпъкват учебните връзки) и като система за ръководене. Редуват се нареждане-изпълнение(управленска връзка), показване-слушане(учебна връзка), показване-гледане(учебна връзка), инструктиране-дейност(ръководна връзка), четене- възприемане на съдържанието на четивото(учебна връзка), насочване-наблюдение(ръководна връзка) и други.

Разбира се, конкретните действия на учителя и на учениците зависят от редица дидактически детерминанти: тип на урока, сложността на учебния материал, равнището на подготовка и развитие на учениците, личностните качества на учителя и др. независимо от това винаги е налице така нареченото делово общуване, което се осъществява на основата на предварително определените цели и задачи в урока. То обаче е опосредствано и от личностните особености на супектите в обучението.

Ж. Савова очертава специфичните особености на урочната комуникация много точно:

• Зависимостта между комплекса от потребности на децата в съответната възраст и успешната реализация на проектираните дейности в урока;
• Гъвкавото съотношение между деловото и междуличностното общуване;
• Познаване и съблюдаване на нормативността в общуването между учители и ученици в условията на урока;
• Осъзнаването и познаването на социалните очаквания, свързани с изпълняваните социални роли и заеманите позиции и произтичащите от това взаимни изисквания.

Общуването в урока е многофазен процес. Това се определя от изискванията за планиране, организиране, осъществяване и оценяване на която и да е дейност в обучението. Това ни дава основание да използваме технологичния подход и да определим отделни етапи или звена, фази в осъществяването на педагогическото общуване. За по-добро опознаване и педагогически целесъобразно управление на общуването между ученици и учители при педагогическия процес е необходимо да се познава технологията на това общуване. Това означава да се установят последователността и съдържанието на различните операции и действия, чрез които се реализира процесът на педагогическото общуване.

В литературата са описани различни варианти за технология на педагогическото общуване – с използване на различни наименования на технологичните етапи, различен брой, различна интерпретация. Например А.А. Леонтиев определя звена на педагогическото общуване:

• Ориентировка (в целите, личността на събеседника);
• Планиране (какво точно ще се каже);
• Акт на говорене (вребализиране на плана);
• Установяване на обратна връзка (разкриване доколко чрез съдържанието и начина на общуване са достигнати поставените цели).

Според Б.Ф.Ломов могат да бъдат обособени три фази в педагогическото общуване:

• Формиране на общи координати, които насочват цялото понататъшно взаимодействие между партньорите;
• Формиране на съвместна програма за общуване(определяне на общата стратегия на поведение);

• Съгласуване на динамиката на психичните процеси, формиране на общ фонд от знания, изработнване на обща позиция.

Ж.Савова насочва към притежаването на умения и способности от учителя, които съответстват на последователни етапи в общуването:

• Ориентиране в общуването;
• Планиране на комуникативната дейност;
• Реализиране на комуникативните актове.

Подхода на В.А. Кан-Калик ни дава ясна представа за същността и особеностите на определените етапи на педагогическото общуване в урока:

1. Планиране на предстоящото педагогическо общуване – определят се целите, последователността на вербалните действия и методите, които ще се приложат; отчита се емоционалното състояние на ученика; съобразяване с доминиращите мотиви, намерения, ценност; взимане предвид на собствените комуникативни способности; осъзнаване на възможните последици; създава се представа за психо-емоционалната атмосфера, на чийто фон ще се осъществи педагогическото общуване;
2. Начален етап на непосредствено общуване – начало на реализацията на предварителния замисъл, като се дава възможност и за корекции в предварителния план; създават се условия: предразположеност, готовност за възприемане от ученика на планирано педагогическо взаимодействие; положителни са отношенията на доверие, сътрудничество, доброжелателност, уважение, откритост към възпитаника;
3. Преобразъващ етап на общуване – така се илюстрира обстоятелството, че чрез диалога се създават ситуации, които подпомагат у ученика да се променят мотиви, утвърждават интереси, да се ориентира към други ценности; построяване на педагогическо взаимодействие с различно съдържание, насоченост, функции; това е основен конструиращ стадий; оптималната комуникативна ситуация предполага създаване на афинитет към определени цели, готовност за извършване на действия, осъзнаване неетичността на някои поведенчески актове и други;
4. Анализ на осъщественото общуване и прогноза на следващото – педагогическото общуване се осъществява  в умствен план; прави се оценка на реализираната процедура на общуване, на нейното съответствие с поставената задача; извършва се анализ на съдържанието на общуването, на ролята на емоционалната атмосфера; върху тази основа се набелязват контурите на следващото общуване.

По-различен е начинът на представяне на етапите от Г.Димитрова. Първият стадий е ориентиране, вторият привличане на вниманието на учениците, третият е проучване, зрително възприемане, четвъртият е този на осъществяване на вербалното общуване и петият последен стадий е получаване на обратна връзка в общуването.Тези стадии са тясно свързани  и в своята съвкупност представляват  структурата на всеки акт на педагогическото общуване.

При първия стадий адаптацията на учителя включва следните действия:

-          осъзнаване стила на собственото общуване с учениците;

-          мислено възстановяване на най-типичните особености при общуването с тези ученици;

-          уточняване стила на общуване в новите условия.

На този етап важна роля има първото впечатление: особеностите на външния облик и поведението на човека, с когото се контактува за първи път – това са характеристики на неговата физическа външност, експресия, оформяне на външността; ситуация, в условията на която става контактът и опознаването на човека; отражението на собствените личностни качества на общуващите; позата, речта, гласът, мимиката и пантомимиката.

Важен компонент в професионално-педагогическото общуване е и проявата на инициатива от учителя. Според Кан-Калик за това съдействат следните способи:

• оперативност при организиране на началния контакт с класа;
• оперативен преход към делово и личностно общуване;
• отсъствие на промеждутъчни зони между организационните и съдържателните моменти в началото на взаимодействието;
• оперативно постигане на социално-психологическо единство с класа, учениците;
• въвеждане на личностни аспекти във взаимодействието с децата;
• преодоляване на стереотипни и ситуативни негативни нагласи по отношение на отделни ученици;
• организация на целенасочени контакти с учениците от целия клас, група;
• поставяне на въпроси, които още в началото на взаимодействието водят до мобилизиране на учениците;
• съкръщаване на забрнителните педагогически изисквания, разширяване на позитивно-ориентировъчните;
• внимание към външността, спретнатост, организираност, обаяние, доброжелателност, активност;
• използване на вербални и невербални средства на взаимодействие(реч, мимика, контакт с очи, глас и др.);
• умение да се пренася и проявява  открито собствената предразположеност към децата, обичта към тях;
• намиране на ярки притегателни цели на взаимодействието и показване пътя за постигането им;
• разбиране на ситуативната вътрешна нагласа на учениците, отчитане на това състояние, показване на разбиране пред учениците;
• постигане на общо и ситуативно взаимно разбиране, формиране у учениците на потребност за взаимодействие с учителите.

При втория етап важен момент е да се привлече вниманието на учениците. Кан-Калик посочва следните варианти: речеви вариант(вербално обръщение към учениците), пауза(с активно вътрешно общуване-изискване на внимание), двигателно-знаков вариант, смесен вариант, включващ елементи от горните три.

В третия етап важна роля има „зрителното обхождане” на учениците, при което учителят уточнява своите представи за условията на общуване и възможните комуникативни задачи. Той се стреми да „улови” равнището на готовност на учениците за плодотворно общуване.

От съществено значение за по-добро равнище на общуване в учебно-възпитателния процес е постигането на взаимно разбиране между учителите и учениците. Това се постига ако учителят се съобразява с  детерминантата възрастови и индивидуални особености на учениците. Важно е също така учителят предварително да е подготвил учениците какви очаквания могат да имат относно неговите изисквания, мотиви и оценки.

В четвъртия стадий – на вербалното общуване е много важно какво е словото на учителя, доколко отговаря на всички изисквания за правилна, образна и емоционална реч, доколко съумява да въздейства върху емоциите и чувствата на учениците. Доброто съчетание между слово, мимика и жест също има значение. Трябва да се говори с подходящо темпо и ритъм, с правене на логически паузи. Полезно е даването  на примери за илюстрация на предложената информация, защото съчетанието между теория и практика е основно положение в теорията на познанието. Стадият на вербалното общуване трябва винаги да съдържа и личното отношение на двата субекта в общуването -  учителят и учениците относно темата, по която се разисква.

Обособяването на пети стадий на общуването е необходим за осигуряването на обратна връзка. Тя може да бъде два вида: съдържателна и емоционална. Съдържателната обратна връзка дава информация за разбирането и усвояването  от учениците на програмното съдържание – знания, умения, навици, норми на поведение. Емоционалната обратна връзка дава информация за емоционалната нагласа и състоянието на класа и отделните ученици.

Кан-Калик препоръчва учителите да се самонаблюдават по следните критерии:

-          съществува ли в общуването им с учениците обратна връзка, в какво се проявява тя;

-          способни ли са в процеса на общуване с учениците да долавят тяхното настроение, желание, готовност за работа, изменение в емоционалните състояния;

-          могат ли при влизане в клас по вида на учениците да се ориентират за общата атмосфера;

-          когато разказват нещо на децата, могат ли да уловят кои от тях не участват в общуването;

-          фиксират ли моментите, когато обратната връзка се нарушава.

Учителят трябва да познава добре освен етапите на педагогическото общуване, също и технологичните способи на тяхното осъществяване:

-          мобилизираност на тялото – изразява се в концентриране на вниманието, насочване на погледа, представлява готовност на личността з преодоляване на бъдещите препятствия; ако позата, походката и погледът на учителя изразяват неувереност, нерешителност или безразличие, то в такива случаи не може да се очаква успешно общуване с децата;

-          инициативност на учителя – тя е средство за осъществяване на желаното взаимодействие, може да бъде два вида: а) учителят открито се появява като инициатор на общуването и б) той е в ролята на скрит инициатор на дейността и общуването на учениците.

-          жестове на учителя – те засилват вербалното въздействие и са важен елемент на комуникативната култура; допълват действието на другите средства за общуване; необходимо е да се разграничават значимите от излишните, неадекватни и безсмислени жестове, които отвличат вниманието на децата, разсейват ги и по такъв начин нарушават нормалния ход на общуването;

-          единство на речта с мимиката и жеста – дават допълнително съдържателна и емоционална информация за отношението, оценките, преживяванията, състоянието на говорещия;

-          повишаването или понижаването на гласа в началото на всяка следваща фраза, в сравнение с предходната  - това спомага за поддържане на вниманието, акцентиране или задържане на инициативността и активността на общуването;