Joomla Software solutions Template

Payday loan

Понятието опит отразява цялото конкретно съдържание на психиката , изградено на базата на ученето, научаването, и преобразувано в сложни психични конструкти с когнитивен , емоционален, мотивационен и поведенски характер.Индивидуалният опит е изграден на три основни системи , свързани помежду си.

Филогенетичните аспекти на опита се основават на функции на нервната система, които имат рефлекторна същност и са важни при формирането на индивидуалния опит.При интелектуалната недостатъчност, централната нервна система е първично увредена, част от филогенетичният опит е деструктуриран или трудно се поддава на трансформации .

Индивидуалният опит се изгражда на базата на филогенетичните предпоставки и функцията на централната нервна система по отразяване на природно – обществената среда и нейното преобразуване.Опитът определя когнитивните, мотивационните, емоционалните, поведенческите функции на човешката психика.Възниквайки и развивайки се при взаимодействие със социума, личността си присвоява неговия опит, който по произход и функция е социален.Този опит е ядрото на психичното, психиката, на личността.

Филогенетичната основа на човешкия опит е биофункционална даденост, без която създаването на собствен опит е невъзможно.Както в нормата , така и при интелектуалната недостатъчност, психичното или опита възниква в резултат от пълноценно социално функциониране на индивида в средата.Изследователи на аномалното развитие подчертават значението на социалната ситуация  за пораждане и развитие на опита. В генезиса на интелектуалната недостатъчност нарушенията в сферата на безусловните рефлекси са първото функционално свидетелство за наличието на дефект в нервната система.Липсата или измененията в съвкупността от вродени механизми на адаптация водят  до смущения в приспособителните функции на дефективното дете. Деструкциите препятстват развитието на отразителната сфера като цяло и особено пусковите и звена.Това забавя или деформира процеса на психофизическото развитие на детето и го поставя в особена социална ситуация на развитие.В прехода от един етап на развитие към друг дефективното дете се намира  в особена социална ситуация на развитие.Възможностите му са ограничени, за да развие адекватен на средата опит , а тя пък е неподготвена да го компенсира в процеса на развитието му.Дефективното дете се разминава със социалната ситуация на развитие и изостава от нейните изисквания.Закъснява говорното, речевото и езиково развитие, комуникацията и общуването са ограничени поради слабата познавателна активност и възможности на детето.Недостатъците в праксиса, моториката и целенасочената физическа активност на дефективното дете са очевидни.Интелектуалното изоставане проличава все повече с нарастването възрастовите изисквания към детето не само в познавателен но и в социален план.Ограничените интереси стесняват рамките на преживяванията и психични отношения.Очертават се елементарни отразителни дисфункции в сферата на усещанията, възприятията и първичните представи. Разбирането на околното обкръжение е повърхностно, недостатъчно диференцирано и почти не отразява условни отношения,  познанието е ориентирано по функционалните особености на обектите.Все по-ясно изпъкват дисфункциите в познавателния опит, снети в качествата на ума, устойчивост, пластичност, систематизираност, адекватност.Докато анализ-синтеза възниква и се развива при нагледно действения опит , обобщенията на нагледен материал са трудно достъпни до 5-6 годишна възраст,  чрез използване на понятия- знаков синтез – до 9-10 годишна възраст.Особено внимание изискват процесите на усвояване на опита, на транспозицията, трансформацията и преноса на опит , на практическото му приложение. При цялата трудност на този процес, ориентацията към пренос, трансформация и транспозиция на знанието от най-ниските към обобщените етажи на отражение.Значителен интерес представлява симптоматиката на интелектуалната недостатъчност в сферата на отношенията между когнитивните и останалите структури на личността.Интелектът предполага развитието и формирането на афективна сфера и на отношения между нея и когнитивната.

В анализа на проблемите около формирането на опита при деца с интелектуална недостатъчност ориентацията само към недостатъците, не е адекватен подход. Това развитие има и своите позитивни страни, откриващи се в няколко насоки.Очевидно е общото развитие на детето –физическо, сензо-моторно , по усвояване на редица битови умения и навици, както и в изграждането на условия за комуникация и взаимодействие със средата- елементарна реч, относително добро разбиране, готовност за взаимодействие, съпреживяване.Особено важни в етапа на ранното детство са процесите на спонтанни корекции и компенсации, които са свързани със сензитивните периоди в развитието.

Пиаже диференцира три основни етапа в когнитивното развитие на нормалното дете : етап на сензомоторно развитие, етап на конкретните операции и етап на формалните операции.Сензомоторния етап представлява съвкупност от шест субстадии в развитието на сензомоториката, моториката и свързаните с тях отразителни процеси.Липсата или дефицитарността на някой от тях се отразява негативно върху цялостното психофизическо развитие на детето, като най-значителни са познавателните и личностните проблеми. Диференцирани са следните нива :етап на вродените рефлекси, развитие на моторните навици , циркулярни реакции, субетап на координация между средствата и целите, откриване на нови средства , изобретяване на нови средства.

В когнитивното развитие на детето се откроява формирането на конкретни операции от познавателен тип. Тук се отнасят средните подетапи: Предоперационалнато ниво – замяната на конкретните обекти с техните символи; първо ниво на конкретните операции – откриването на обективния характер на предметите , явленията на техните взаимоотношения ; второ ниво на конкретните операции.

Етапа на формалните операции съдържа развитието на абстрактното мислене, решаването на сложни логически задачи чрез изграждане на хипотези и дедуктивни умозаключения. Изброените етапите в развитието на нормалното дете разкриват възможности за сравнителна оценка на същите явления при деца с лека интелектуална недостатъчност.Периодизация на психичното развитие на децата с интелектуална недостатъчност , ориентирана км възрастовите особености или социалните ситуации в които се намират :младенческа възраст, ранна детска възраст, горна училищна възраст. При анализа на психичното развитие и неговите етапи се използва възрастовата им и дейностна диференциация, но в съпоставка с две явления, които рядко се използват в подобни случаи –сензитивните периоди и зоните на най-близкото развитие.Под сензитивен период се разбира период в психичното развитие на детето, през който процесите на функциониране и функционално съзряване са особено чувствителни към определен тип въздействие на социалната среда и училището.Сензитивност към външно въздействие се открива тогава, когато дадено явление или обект се усвоят.С превръщането на този предмет в средство на познанието или практическата дейност, той става елемент на дейността.Може да се приеме и наличие на сензитивност при функционално развитие, обусловен от три типа вътрешни свойства : в резултат на биологично сравняване, допуска се сенсибилизиращо значение на някои от вътрешните подбудителни механизми , от трета страна сенсибилност предполага степента на завършеност на някой от преходните етапи в развитието на дадена дейност като готовност за преход към нейното следващо ниво.

В периода на най- ранното детство значими са два типа взаимодействия- с предметите и явленията и в отношението дете – възрастен, разглеждано в два плана , като усещане на самото себе си и релациите  другия човек или  предметния свят. Без тяхното образуване и функциониране не е възможно диференцирането на детето от предметния свят, а по-късно и от останалите хора.Особено внимание изисква фактът, че след възрастта на новороденото, т.е. в кърмаческа възраст се осъществява началото на преход от рефлекторна дейност към структурирани процеси с отразителен характер.Голяма роля за психичното развитие в този период има разгръщането на общата активност, ориентировъчния рефлекс, синтезът на които осигурява цялостната отразителна функционалност. Водеща функция при нормалните деца в младенческа възраст, развиваща се на базата на комплекса на оживлението и емоционалното общуване с възрастния у деца с мозъчни увреждания рязко изостава както във времето, така и съдържателно.Значително закъснява обрастването на безусловните рефлекси с техните условни варианти, както и появата и съзряването на рефлекторните актове, лежащи в основата на речевото развитие. Остава слабо развит фонематичния слух и артикулационния апарат.

Подобни са насоките на сензитивност и в периода на детското развитие от 1 до 3 годишна възраст.Изправеният стоеж, ходенето и самостоятелното придвижване закъсняват.При известно развитие на мануалния праксис и предимно грубите движения, при работа с предметите фината моторика обхваща незначителна част от движенията на ръката.Изостава номинативното, обозначаващото действие с предметите.Не се наблюдава откриването или използването на причинно-следствените релации. След втората година бавно нараства речниковия запас на детето, но по-голямата част от използваните думи са елементарни или не се разбират напълно.Поради това понятийния състав на речта е твърде оскъден и изказването все още не съдържа качествата на предметите и явленията.При децата с интелектуална недостатъчност базисното речево, и понятийно недоразвитие, както и слабостите на вторичния анализ-синтез, липсата на обобщения, и трайно фиксиране на знака , препятстват дори елементарните прояви на символно отражение.При деца с интелектуална недостатъчност в предучилищна възраст в края на периода речта удовлетворява в известна степен комуникативните потребности, но поради недоразвитие на номинативно-знаковата, а от там и на познавателната функция на речта, вътрешната реч закъснява значително.Появата на по-свободна и разгъната реч се наблюдава след 5-6 год. Възраст, а собствен кратък разказ или преразказ се среща само у част от децата след навършването на 6-7 год. възраст. През този период значително се активизира предметната дейност, в която отначало се включват игрови елементи, а по-късно тази дейност се трансформира в примитивна игрова. Едва след 5 год. възраст може да се наблюдава ограничена предметна дейност, но същинска игрова все още няма.Това е съществен момент в развитието на деца с интелектуална недостатъчност, доколкото играта предполага трайно използване на предмети заместители, които опосредстват функционалността, придават и условен, знаков и синтезен характер – превръщат я в дейност.Във възрастовия етап на развитие до края на предучилищната възраст се появяват първите предпоставки за формиране на личността и някои нейни проявления. Закъснява появяването на Аз-а, доколкото детето с интелектуална недостатъчност и след 3 год.възраст още не се диференцира като отделно”аз „ . Закъсняването но прохождането и речта отлагат самоидентификацията за периода на късната предучилищна възраст.Най-същественото образувание в психиката на детето с интелектуална недостатъчност е свързано с отношенията в близката среда – емоционални, битови, на загриженост и подпомагане от страна на родителите, на съпреживяване към неговите проблеми.Нараства ролята на адекватната мотивация на поведението, както и насочеността на чувствата към близките и хората въобще.