Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приказката е неизменна част от живота на детето още от най-ранна детска възраст. Жизнено правдива, дълбоко емоционална, обогатява и разширява кръгозора на децата, събужда у тях различни чувства, разсъждения и желание да изразяват отношение, развива речта им. Общуването на децата с приказката развива художествените интереси и потребности да общуват с красотата, да я създават. Децата предпочитат приказката пред другите жанрове, защото там растенията и животните говорят, защото доброто винаги побеждава злото, защото в тях стават вълшебни неща. „Духовният живот на детето е пълноценен само тогава, когато то живее в света на игри, приказки, музика, фантазия, творчество. Без това то е сухо цвете”, казва Сухомлински.

Приказката, наричана още народна приказка е фолклорен и литературен повествователен жанр, който се основава на измислени герои и събития. Приказката е тясно свързана с фолклора на отделните народи. В нея се срещат феи, елфи, гоблини, тролове, великани, вещици и животни, които говорят. Някои приказки са станали класика, като например приказките на Братя Грим, или тези на Ханс Кристиан Андерсен. Приказката е първото епическо произведение, с което започва големия път на детето в литературата. От нея то научава по словесен път за истината, правдата, красотата и горчивината на живота около него. Тя е един от най-старите жанрове на словесното изкуство. Нейният исторически път бележи едно дълго и сложно развитие на фолклорния приказен тип към преразказаната приказка с непрекъснато обогатяване на жанровата и характеристика.

Светът на приказките носи в себе си националното  и общочовешкото богатство от образи и идеи, теми и сюжети, житейски мъдрости, натрупани през вековете. Те са част от духовната култура на всеки народ и на наследството от естетически ценности на човечеството като цяло.

Независимо дали са автентични или съвременни приказките са разнообразни, а действията на приказните герои пораждат у детето интензивно преживявани емоции, то става съпричастно със съдбата на любимия си герой, следва го в мисълта си, определя неговите страдания, радва се на победите му.

Емоционално-образното въздействие на приказката е най-краткият път до съзнанието на детето. В тях има много философия, действеност, поука, свеж хумор, поетична образност. Със своето магическо въздействие приказката грабва детето, отвежда го в един вълшебен свят, поддържа будно неговото внимание и интерес, оказва силно въздействие върху психиката му, съдейства максимално за развитието на пресъздаващо и творческо въображение в зависимост от достъпността на приказната фабула.

Първата среща на детето с приказката се осъществява в семейството. По-късно в Детската градина и училището се доразвива и обогатява.

Има различни видове класификации на приказката, но според българска класификация те се делят на:

• приказки за животни
• вълшебни приказки
• битови приказки
• анекдоти

Приказките  са могъщо средство в ръцете на учители и родители за възпитание и обучение на децата от различните възрастови групи. Използвайки ги разумно и изборно, чрез правилно ръководене и предварителна беседа, те ще доведат до обогатяване на детските познания, до изясняване на нравствени понятия, ще стимулират детското творчество и емоционална удовлетвореност.

I.

Есен в гората

Вятърко листи в гората пилей,

Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.

Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.

Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

Група: Подготвителна

Тема: Есен в гората

Зона: Аз и природата

Ядро: Звукова култура на речта

Образователно направление: Български език и литература

Глобална цел: Определяне звуковия строеж в четири звукови думи.

Задачи:

1. Детето определя последователността, броя и вида на фонемите в четири звукова думи – есен.

2. Детето овладява фонемите, чрез откриването им в дума.

3. Детето утвърждава  чувството за  самостоятелност и удовлетвореност от извършената речева дейност.

Ход на ситуацията

Учебен предмет: Български език и Литература

Клас: 2 клас

Тема: Съобщителни изречения

Вид на урока: За нови знания

Цели:

-          Разширяване знанията за съобщително изречение;

-          Усъвършенстване на уменията за разширяване на съобщително изречение;

-          Развитие на умения за образуване на съобщителни изречения в конкретна речева ситуация.

Очаквани резултати:

-          Ученикът изговаря  с подходяща интонация съобщително изречение;

-          Ученикът владее основната употреба на пунктуационните знаци – точка.

Материали: учебник Български език изд. „Просвета”, мултимедия, презентация

Дидактически принципи и методи:

Принцип на нагледност, достъпност, активност, последователност и системност.

Методи: беседа, демонстрация, упражнение.

ХОД НА УРОКА

1. I. Подготвителен момент

Учител: Здравейте, деца. Днес имам една изненади за вас. Първата е, че сме в компютърния кабинет, защото ще ползваме мултимедията. А втората – ще ви запозная с един господин, чието име е г-н Книжко. Той ще бъде мой помощник за днешния урок. Давам му думата, за да се представи.

Здравейте, деца, казвам се г-н Книжко. Приятно ми е да се срещнем. Идвам от страната на книгите и ви нося много нови знания.

Учител: Ученици, какво направи г-н Книжко?

Дете: Представи се.

1. II. Основен момент

Учител: Той ви съобщи нещо за себе си. Каза няколко изречения, с които ви даде информация за себе си. Изречения, с които съобщаваме нещо се наричат съобщителни изречения. Днес ние, с помощта на г-н Книжко ще научим повече за тях. Погледнете към  екрана. Да прочетем какво е важно да знаем за съобщителните изречения.

Дете: Изреченията, с които съобщаваме нещо се наричат СЪОБЩИТЕЛНИ. Започват с главна буква и завършват с точка (слайд 2).

Учител: Запишете в тетрадките си заглавието „Съобщителни изречения”. Разгледайте трите картинки. Измислете съобщителни изречения по тях и ги кажете (слайд 3)

Деца: Момиченцето бере букет от маргаритки.

Лебедите плават в езерото.

Пеперуда лети над красива поляна с цветя.

Учител: Тук нашият приятел е написал един текст, но той има много пунктуационни грешки – няма никъде главна буква и точка. Вие трябва да поправите грешките, като отделите изреченията. След това го препишете правилно и четливо (слайд 4)

Славей

на едно дърво беше кацнал славей и пееше той бе обиколил света и знаеше много под дървото лежеше таралеж.

След като са готови прочитат редактирания текст.

Учител: А сега проверете така ли записахте всички (слайд 5)

Славей

На едно дърво беше кацнал славей и пееше. Той бе обиколил света и знаеше много. Под дървото лежеше таралеж.

Учител: Деца, да си починем малко. Кажете ми кои животни наричаме диви и кои домашни? (отговор) Как се грижим за тях? (отговор)  А кои птици наричаме прелетни? (отговор) Защо? (отговор) Сега ще ви покажа някои от тях, имаме дадени кратки изречения. Трябва да ги разширим с помощта на въпросите под тях (слайдове 6, 7, 8)

v      Птиците отлитат.

Кои птици? Кога отлитат? Накъде?

Дете: Прелетните птици отлитат към топлите страни през есента.

v      Хората отглеждат животни.

Какви? Къде? Как?

Дете: Хората отглеждат зайчета в дворовете си, те ги хранят и се грижат за тях.

v      Растенията цъфтят.

Кои? Кога? Къде?

Дете: Лалетата цъфтят през пролетта.

Учител: Справихте се чудесно, а да видим дали следващото упражнение, което ни е подготвил г-н Книжко ще ви затрудни? (слайд 9). (Да намерят правилното мястото на думите в изреченията)

Вали                       сняг.

Иван                      топка.

Петко се връща от

училище                    обилен рита

Правят проверка.

Учител: Прочетете изреченията и помислете кое може да се раздели на две изречения.

v      Аз мия чиниите;

v      Моята сестричка ми помага;

v      Аз мия, тя събира счупените чинии.

Дете: Третото изречение.

Учител: Да проверим.

И последното упражнение за този час, много интересно. Зайчето подскачало по стълбата и на всяко стъпало оставяло по една дума. Нека му помогнем да наредим изречението (слайд 11)

Лоша дума не се забравя.

1. III. Заключителен момент

Учител: Ученици, този час работихте много добре. Хареса ли ви урока? Какво не трябва да забравяме? Кое е най-важно за съобщителните изречения? (отговарят). Нека да видим и какво иска да ни каже г-н Книжко преди да си тръгне (слайд 12).

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ!!!

Изреченията, с които съобщаваме за

нещо, се наричат СЪОБЩИТЕЛНИ. Започват с главна буква и завършват с точка.

Учител: За домашна работа стр. 59 упр. 3 в учебника. Имате четири илюстрации от любима приказка. Съставете изречения по тях и ги запишете в тетрадките за домашна работа.

III.

ПРОЛЕТ ИДЕ

Елин Пелин

Ах, усещам, вече иде

пролетта,

в ръцете и китка росна

от цветя!

Косите и — лози вити

и бръшлян,

бял венец и по главата

разпилян.

Дрехите и — рози бледи,

сливов цвет,

по устните и пчелите

сбират мед.

Дето мине, тя със радост

дава дар —

кукуряк, кокиче бяло,

минзухар.

Усмивката и — слънце ясно

над света…

Ей, излезте да пострещнем

пролетта

Образователно направление: Български език и Литература

Група: Подготвителна (6-7 години)

Тема: Стихотворението “Пролет иде”от Елин Пелин

Зона: Аз и природата

Ядро: Художествена литература

Глобална цел: Възприемане на стихотворението

Задачи:

1. 1. Детето съпреживява радостта от настъпващата пролет.
2. 2. Детето долавя експресивно-стилистичното значение на изразите „в ръцете й китка росна от цветя”, „косите й – лози вити и бръшлян”, дрехите й – рози бледи, сливов цвят”, „усмивката й – слънце ясно над света”.
3. 3. Детето предава чрез средствата на изразителната реч отношението си към настъпващата пролет.

Степени:

1. Възприемане

2. Изпробване

Ход на ситуацията

Л

Я

Т

О

IV.

Учебен предмет: Български език и Литература

Клас: втори

Тема на урока: „Най-хубавото” – Българска народна приказка

Вид на урока: Урок за нови знания

Задачи:

1. 1. Ученикът да задълбочи четивните си умения.

1. 2. Ученикът да прави разлика между авторова и народна приказка.

1. 3. Ученикът да отговаря с помощта на учителя на достъпни репродуктивни и проблемни въпроси, отнасящи се до конкретното съдържание на изучаваното литературно произведение: случка, герои и др.

1. 4. Ученикът с помощта на учителя да изказва мнение и да прави кратък коментар по повод на изучаваното литературно прозведение;

1. 5. Ученикът да може с помощта на учителя да чете подробно фрагменти от художествения текст на изучаваното литературно прозведение, за да отговори на поставените въпроси и да обоснове отговориет си;

Материали: Читанка за 2 клас, издателство „Просвета”; тетрадка за работа в клас;

Материали за обучение: отворена книга, хурка и вретено

Дидактически принципи и методи:

Принцип на нагледност, достъпност, активност, последователност и системност.

Методи: беседа, разказ.

ХОД НА УРОКА

1. I. Подготвителен момент - Подготовка за възприемане на литературно произведение

Учител: Деца, вие всички много обичате приказки. Какви видове могат да бъдат те?

Ученици:Приказки за животни, вълшебни, битови приказки.

Учител: Някои от приказките са написани от автор, а други не – предават се от уста на уста. Нека си припомним  каква е разликата между народната и авторовата приказва?

Ученици:  Разликата между тях е, че авторовите са измислени от автора – човека, който ги е писал и в тях се разказва за вълшебни неща, смели принцове и красиви принцеси, а народните идват от мъдростта на хората – те могат да бъдат за животни, за хора, но при тях няма вълшебства, а се разказва за живота на обикновените хора и почти винаги от народната приказка можем да се поучим кое е добро и кое не.

Учител: Спомняте ли си кои народни приказки сме изучили тази и миналата година?

Ученици: „Сливи за смет”, приказката за Крали Марко.

1. II. Основен момент.

Учител: Точно така. Днес ще се запознаем с още една народна приказка.  Тя се казва „Най-хубавото”. Това е българска народна приказка. Деца, вие бихте ли могли да отгатнете кое е това най-хубаво нещо? Кое за вас е най-хубавото нещо на света?

Ученици: (отговарят)

Учител: Дадохте интересни отговори. Сега се настанете удобно и чуйте приказката внимателно, за да разберете кое е това най-хубаво нещо, за което се разказва в нея.

Прочит от учителя

Учител: Хареса ли ви? Разбрахте ли кое е най-хубавото нещо?

Ученици: Да, това са книгата, хурката и вретеното.

Учител: Погледнете към масата. Тук съм скрила за вас изненада. (откривам завитите вещи). Какво са това?

Ученици: Книга, хурка и вретено.

Учител: Виждали ли сте преди хурка? Знаете ли как се работи с нея? (показвам)

Сега тихичко си прочетете текста, а след това ще ми кажете кои са главните герои в приказката. (самостоятелен прочит от учениците)

Кои са главните герои в приказката?

Ученици: Главните герои в приказката са мъдрецът и момиченцето.

Учител: А мъдрецът какъв бил на момиченцето?

Ученици: Мъдрецът бил баща на момиченцето.

Ученици: Обърнете внимание на  думите „татко” и „бащата”? Каква е разликата? Кога се използва едната и кога другата?

Ученици: „Татко” е обръщение.

Учител: Как записваме обръщенията в изречението?

Ученици: отделяме със запетайки.

Учител: Намирате ли друго обръщения в текста?

Ученици: Да – „ дъще”.

Учител: Намерете в текста и ми прочетете къде живеели мъдрецът и момиченцето? (подборно четене)

Ученици: „Хубава била къщата на мъдреца – висока, светла с много стаи, с цветна градина. Играело си малкото момиченце в градината, тичало из хубава къща, обикаляло всички стаи. Само в една не влизало.”

Учител: Какво помолило момиченцето веднъж баща си и той какво и отговорил? Намерете в текста.

Ученици: „- Пусни ме, татко, да вляза я заключената стая! Тя ще да я най-хубавата

- Наистина – отвърнал бащата – там е заключено най-хубавото. Но ти си още мъничка за него. Като пораснеш ще го получиш и ще му се радваш, докато си жива.”

Учител: Според вас, защо мъдрецът не пускал дъщеря си в заключената стая, докато била мъничка?

Ученици: Защото малкото момиченце нямало да може да разбере значението на   заключеното в стаята.

Учител: Добре. А какво станало като пораснало момичето? Прочетете.

Ученици: „Расло девойчето, порасло. Дал му мъдрецът златния ключ. Припнало то, отключило вратата. Но  що да види – хурка, вретено и разтворена книга. Нищо друго!”

Учител: Вие вече познавате хурката и вретеното. Според вас какво очаквало да види девойчето в заключената стая?

Ученици: Момичето очаквало да види вълшебен предмет.

Учителят: Другите съгласни ли са? Може ли в една народна приказка да има вълшебен предмет?

Ученици: Не. Ако има вълшебен предмет, приказката няма да е народна.

Учител: Точно така. В приказката няма и  не може да има нищо вълшебно. Все пак това е приказка за какво?

Ученици: За един баща и дъщеря му.

Учител: Добре. Други предложения. Ако вие бяхте на мястото на момичето. Ако във вашия дом   има една стая, в която родителите ви не ви пускат да влизате, какво според вас може да е скрито там?

Ученици: Там може да има скрито ценно бижу или злато / ......(и много други предположения, като децата изхождат от това, което е ценно за техните родители и което им е обещато за момента, в който родителите преценят, че са „големи”)

Учител: Добре. Имного интерсни предположения направихте.

Но всичките ви предположения ако забелязахте бяха свързани с различни ценни за вас предмети. Никой не постави във своята заключена стая предмет, носещ дадена символика. Какво направило девойчето после? Прочетете.

Ученици: „Отишли девойчето при татка си и му рекло през сълзи: - Ти ми казваше, татко, че в заключената стая било най-хубавото, а аз намерих там само хурка вретено и книга”.

Учител: Знаете ли какво означава думата „татка” ?

Ученици: Да, означава татко.

Учител: Добре. Ако във вашата въображаема заключена стая, също има само хурка, вретено и разтворена книга, как бихте реагирали? Щяхте да сте доволни или щяхте да се разочаровани? Да видим тогава, какво е отговорил мъдрецът на момичето.

Ученици: „ Но това, дъще, е най- хубавото – рекъл мъдрецът. – Хурката и вретеното са трудът, а книгата – учението. От тях няма нищо по хубаво на този свят. Всичко добро е постигнато с труд и знание.”

Учител: След като вече знаем, че хурката и вретеното са работата, а отворената книга – учението, мислите ли, че думите на мъдреца са истина и най-хубавото са труда и знанието? Хайде помислете в реалния свят учението или знанието и работата най-хубавото нещо ли са?

Ученици: Чрез учението ние научаваме неща, които са ценни за нашия живот и работата ни като пораснем.

Учител: Добре. Точно така, ако учите ще знаете много неща, и как ще ви помогне това?

Ученици: Като знаем много неща, ще можем да си намерим хубава работа и да изкарваме парички, а с пари можем да си купим всичко.

Учител: А какво ще се случи, ако нямате знания, ако не учите?

Ученици: Ако не учим, няма да знаем и да можем да работим и няма да имаме пари за ядене, за дрехи, за играчки.

Учител: Съгласни ли сте с това?

Ученици: Да, съгласни сме.

1. III. Заключителен момент

Учител: Тогава, можем ли да кажем, че в приказката има поука. А ако да, каква е поуката?

Ученици: Поуката е, че всичко добро е постигнато с труд и знание.

Учителят: Точно така. А в реалния живот, доброто се изразява в това да живеем добре – да имаме какво да ядем, да имаме хубави дрехи, да можем да си купуваме различни неща. Отворете тетрадките и запишете заглавието и поуката от днешната приказка „Всичко добро е постигнато с труд и знание.”.