Joomla Software solutions Template

Payday loan

Табуто- форма на регулатор на масовото поведение в миналото и днес.

Проблемът за табуто и влиянието, което то оказва върху поведението на хората е разглеждан от много изтъкнати психолози и  учени  от други научни области. Разбира се, своето почетно място заема и Зигмунт Фройд при изследването на този проблем. Той разглежда табуто от много различни гледни точки и дава доста ценни изводи за ролята му, не само върху индивидуалното съзнание, с което Фройд се занимава основно в работата си, но и ни дава механизмите по които от индивидуално разбиране то се превръща в колективно.

Думата  табу  е заета от един от полинезийските езици и означава забрана, простираща се върху опредлени предмети и действия, или върху акта на наименуването, названието на нещо.При някои племена мястото на жертвопринушението е недостъпно за жените т.е. то е  табу за тях.При други пък има” табу на мъртвите”, което се изразява в налагането на ограничения върху  лицата, които са били в контакт с мъртвия.. При трети се е забранявало изговарянето на названията на животни и явления предизвикващи страх от спръхестествени сили. Самия Зигмунт Фройд  в  “Психоанализа на сексуалността” ни дава светлина върху представата у първобитните народи за табуто върху девственоста. Огромния страх който предизвиква в древния човек и за различните начини  на осъществаване на  порвия контакт със жената, който в повечето от случаете не се е осъществявал от съпруга, за да бъде предпазен от кръвта и силата на жената. Фройд дори   говори за табу върху жената.Но независимо от това какъв е обекта на забраната,основната роля на табуто е да предизвика страх. Дори самия Фройд определя табуто като “свещен страх” най-вече върху свръхестествени явления. Страха от тези демони, които ще накажът нарушилия забраната е толкова силен, че  цялото племе се е подчинявало безусловно и никой не е дръзнал да изрази неуважение към общоприетите табута независимо дали са обекти, вещи, места и др. Интересно е, че този страх не е бил характерен само за  древните племена.Под една или друга форма табуто се е запазило и еволюирало в целия цивилизован свят.

У нас едно от проявленията на табуто е страха от назововане на определени животни, които древните българи са вярвали,че носат сила която може да им навреди. В Радомирско по-сторите хора наричат вълка “търговеца”. Старите българи са имали и силен страх от различни болести и за да не ги разгневат и предизвикат, те са ги наричали с различни имена: Епидемия и туберколозата са наричали “благата”, шарката е наричана “богиня”, а а чумата-“леля”,”лелка”. По този начин те са вярвали, че умилостивяват болеста. Българина също има своето табу на мъртвите, което се изразява във вярването, че ако мъртвия отииде на “ония свът” без да има всичко необходима за вечния си живот то той няма да помага на живите, а дори може и да им навреди.Както се вижда и у нас табуто е имало своето развитие, като основната му функция е била регулатор на поведението.

Табуто представлява един неписан човешки закон, който обаче е бил спазван без изклячение.Вярвяйки в стаха и в тотема носител на табуто хората сами са регулирали поведението си и сами не са допускали нарушение. Дори когато един индивид  се е изкуши да престъпи забраната той не го прави защото по-този начин може да накаже цялото племе. Така индивидуалното съзнание става колективно съзнание, индивидуалния страх става колективен страх, табуто от индивидуално разбиране става колективно разбиране, превръща се в общ неписан  и негласен закон, а оттам и в един  много добре работещ механизъм за възпитаване на определени ценности. За формиране на определени идеали и в крайна сметка за регулуране на поведението на индивида и на целия колектив.

Обаче така изложено моето виждане за същноста на табуто задава въпроса: Регулатор ли е на общественото поведение табуто днес?

Смятам че, не може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Старите архаични форми на табуто днес са запазени само в по-възрастните хора. Българина днес не се страхува от животните, нито от болестите. Той е осъзнал, че не името на болеста предизвиква заразата от нея, а контакта с болеста.

В контекста на историческото развитие, табуто върху девственоста е изчезнало много отдавна. Тя днес не само, че не се разглежда като табу, но не се разглежда и като ценност, която трябва да се запази до брака.   За табута върху жертвапринушенията, местата и тотемите и дума не може да става, тъй като  в целия  свят не се практикуват  подобни дейности. Напротив те вече не се смятат дори за цивилизовани, та камо ли хуманни. Разбира се, не мога да правя глобални заключения, защото  днес все още има племена, който по една или друга причина са откъснати от нормалното функциониране на света. Те спазват свойте обичаи и имат и свойте табута, които са нейзмена част от живота им и регулират поведението им в племето. Но като цяло  за съвремения човек нито вярата в свръхестествени сили, нито страха, нито табуто имат роля на регулатор. Човекът на нашия век съобразява поведението си преди всичко със своята собствена индивидуалност и със законодателството на страната в която живее.

Всеки един от нас има свойте собствени осъзнати и неосъзнати табута и колкото и да не си го признаваме ние имаме свойте страхове, но те са само наши. Те не са еднакви с тези на другите хора. За съжалевие ако за един употребата на наркотици е табу, за друг си е много хубаво удоволствие.Затова смятам,че в миналото табуто е било доста силен регулатор на човешкото поведение в целия социум, но днес то може да регулира само индивидуалното поведение не и колективното.