Joomla Software solutions Template

Payday loan

Проблем в образователната сфера е хуманизирането на педагогическата сфера, в която се формира и развива детската личност.Съвременната педагогическа наука показва категорична ориентация към съхраняване на детската самоценност чрез изменяне на позицията на педагога: от сремежда въздейства по нормативни предписания, към развиване и съхраняване на детската уникалност.Тази хуманна по своята същност цел може да се осъществява в условията на позитивна емоционална среда за децата .

Усвояването на познавателна информация поражда необходимост от контакт с другите: с педагога, с връсниците. Децата търсят съдействие, съвет , указания, оценка от учителя. Очакват помощта или мнението на другарчетата си. Това стимулира деловите мотиви за общуване, при което педагога се проявява като партньор, помощник, еталон за преодоляване на познавателни проблеми. Тази изходна постановка детерминира отношенията между педагога и детето. Те са изградени на интерактивна основа: детето и педагога се включват в образователния процес като равноправни партньори, като субекти в съвместната им дейност. По този начин педагогическото взаимодействие се утвърждава като основна характеристика на образователния процес и дава възможност детето да бъде възпитавано  съобразно неговите индивидуални потребности в индивидуализираната възпитателна среда. Гарантира се възможността то да се включи в образователния прозец като личност с неговата индивидуална неповторимост, потребност, интереси. Въвеждането му в света на познанието  става чрез различни форми на активност: познавателна, емоционална, социална. Дава се възможност за съхраняване и насърчаване на самоизява на детската индивидуалност, за създаване на предпоставки за познавателна активност в образователния процес, съхранявайки при това радостта от познанието.Практическото реализиране на  определена идея е сложна работа. За целта е необходима опростена организационна структора, която пречи за безнаказаното разпиляване на отговорността за погрешно предадените указания по етажите на властта. В това отношение учителят няма съществени проблеми-той е този, който пряко дава указанията за предстоящата дейност. Сложността в осъществяването на функцията организиране на възпитателното взаимодействие проистича от това, че поради спецификата на личността на детето от предучилищна възраст (във всичките и сфери на проявление), учителят  ежедневно и многократно извършва рутинни действия по посока на:

-уточняване на предстоящи дейности и задачи

- разпределяне и групиране на задачи и дейности

- по определяне на индивидуални изпълнители, когато е необходимо; - по определяне критериите за оценка на дейността, а те са много, разнообразни и разнохарактерни

- по отчитане резултатите от дейността- не само като ефективност от гледна точка на дейността, но преди всичко като ефект за личностното изграждане на детето.

Като подпомагащи планировъчната дейност могат да се използват някои въпроси:

-          Какво смятам, че трябва да постигна?-за определяне на Първо ниво (ЦЕЛ)

-          Чрез кои основни зони или теми (в зависимост от използваната програма) мога да постигна тази цел?- за определяне на Второ ниво (ТЕМИ)

-          Кои са основните познавателни проблеми, на които трябва да обърна внимание, за да се реализира темата?- за определяне на Трето ниво (ОСНОВНИ ПОЗНАВАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ)

-          До какви изводи биха могли да достигнат децата?- за определяне на Четвапто ниво (ИЗВОДИ ДО КОИТО МОГАТ ДА ДОСТИГНАТ ДЕЦАТА)

-          Какво трябва да бъде конкретното съдържание на възпитателното взаимодействие?-за определяне на Пето ниво (СИТУАЦИИ)

Детската градина като първо звено в образователната система търси своето място в целия педагогически процес. Всеизвестна е важността на първите седем години за възпитанието и развитието на личността. Това ни задължава много барзо и точно да намерим начин, който ще ни помогне да бъдем полезни за цялостното развитие на децата. Прекалено дълго продължи лутането между една и друга програма, отричането и доказването, песимизмът. А децата не могат да спрат своето развитие и да ни чакат. ВСЕКИ ЗАГУБЕН ДЕН Е ПАГУБЕН ЗА ТЯХ!

Една от  задачите на съвременните педагози е създаване на условия и насочване на детската емоция към развиване на креативност за да може създавайки нещо детето да се почувства значимо. В досега с изкуството, творейки, човек се чувства независим, намалява се стреса, увеличава се удоволствието от резултата. Сетивата са одухотворени, укротява се стихийността, но не се обезмисля, освобождават се емоциите без да се подтискат, детето съхранява света на вълшебството ненарушен.

Смятам, че детската художествена литература и идеите на Джани Родари за развитие на детското въображение, могат да служат като арт терапевтично средство за овладяване на детската тревожност.

За формирането на екологичната културау подрастващите роля има учебно-възпитателната работа в детските заведения. Съвременната методика изисква децата да имат изградено съзнание по екологичните въпроси и да се постави основата на екокултура. Една от най-достъпните форми за запознаване с прородата е работата с худежествена литература. Жанровото и разнообразие по неповторим начин претворява действителността, съхранява житейската мъдрост и социалния опит на поколенията. Въздействието на словото обогатява и извисява мислите и чувствата на децата.За да придобие природата личностен смисъл за детето, то трябва да пристъпи към нея с радост и интерес. Децата от предучилищна възраст трябва да наблюдават растенията и животните непосредствено в природата. Това е от голямо значение за развитието на сетивата им и усвояване на знания за тях.

Още Ян Амос Коменски в своята “Велика дидактика”е казал, че “връзката между възпитание, обучение и религия, е толкова стара колкото е старо и човечеството”. Все по-често и по-пълно се завръщат традициите от времето на дядо и баба. Пряват се опити да се приобщят малчуганите към най-хубавото, което православната традиция е създала в съкровищницата на българската поезия, проза и песен.

Формулирайки своя подхот към проучването на когнитивните способности, Пиаже показва, че в основата им лежи овладяването на различни форми на опосредствано решение на когнитивните задачи- построяване и използване на образи, на схеми. В този смисъл ценно средство, което намира широко приложение в последните години, е моделирането. Т о дава възможност на децата да изразяват различни връзки и отношения между обектите в разнообразни когнитивни ситуации. Предполагаме , че въвеждането на моделиращи средства в различните дидактически ситуации, дава възможност за развиване на мисленето и за преход към етапа на схематично и логическото мислене.

Подборът на образоватлното съдържание в заниманието по английски език с децата от предучилищната възраст е изцяло подчинен на основните принципи в предучилищната педагогика: тематичност, енциклопедичност, достъпност, научност, спираловидност. Образивателното съдържание обхваща задачи от всички раздели: развитие на речта, развитие на музикалността, двигателна активност, формиране на елементарни математически представи, художествена дейност. В “Английския езиз за предучилищна възраст” програмното съдържание включва три глобални теми: “Моят свят” , “Аз и природата” , “Аз празнувам” , които включват темите: “Здравей” , “Есен’’, “Цветове” , “Зима” , “Числата” , “Играчките” , “Животните” ,” Моето семейство” , “Пролет” , “Превозни средства” , “Лято” с подтеми:”Плодове” , “Зеленчуци” , “Коледа”, “В зоологическата градина” , “На село”.

В заключение може да се каж, че взаимодействието на изкуствата в заниеманието по английски език с децата от предучилищна възраст дава много добри резултати. Предложената система на работа дава възможност за творческо интерпретиране от учителите и ръководителите на ранно чуждоезиково обучение и в същото време по обем и съдържание то отговаря на потребностите им.

Всеизвестен факт е,че преживяното през първите шест-седем години оказва огромно влияние върху живота ни, слага отпечатък върху личността ни, диктува поведението ни и отношението ни към хората и света.Отношенията между семейството и детската градина са специфични и сложни и изискват нови подходи от страна на двете системи, висока педагогическа култура, взаимна търпимост и толерантност за реализация  на общите цели. Само съвместната работа на учители и родители може пълноценно да помогне на детето да развие множество житейски умения, за да води живот,изпълнен със смисъл.

При трудни условия на труд са принудени да работят детските учители. И не просто да работят, а с изкючителен професионализъм да изпълняват задълженията си-да се грижат с любов за децата, активно да участват във формирането и развитието на личността на детето, да избират адекватни методи за постигане целите на възпитанието и обучението, да надмогват личните и чисто битовите си проблеми и не рядко да пражят лични жертви в името на своето призвание. Защото да бъдеш детски учител е призвание, личен избор, вътрешна нагласа у педагога.