Joomla Software solutions Template

Payday loan

В съвременното общество всеки човек има право да се развива, да развива своите възможности и способности, да получи образование, да участва в социалния живот като пълноправен член. Необходимо е образованието в България да продължи да се осъвременява в посока създаване на условия за младите хора да могат да изразяват и развиват културните, религиозните, традиционните, регионалните и половородовите различия.

Аз избрах „Правото на детето на образование” като тема на моя реферат, защото смятам, че тя е актуална в нашето съвремие . В последно време ставаме свидетели на малтретирането на деца от своите учители, на психически тормоз от страна на децата към учителите си и т.н. В училище у децата трябва да се изгражда умение и способност да намират правилен подход при решаването на даден проблем. Те трябва да знаят правата си, но също така и задълженията си. В училище се формират способности за обективно мислене, за целенасочено действие, за преодоляване на лични грешки, за възприемане на обществените ценности като свои и т.н.

Темата за правото на детето на образование е засегната в Закона за народната просвета, Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Закона за закрила на детето, Конвенция на ООН за правата на детето. Правото на образование е конституционно регламентирано и се отнася до всеки един гражданин на Република България. В чл. 53, ал. 1. се посочва, че   „ всеки има право на образование”. В ал. 2. се казва, че училищното образование до навършване на 16г. е задължително, а в ал. 3 на същия член се посочва, че основното и средно образование в държавните и общинските училища е безплатно.

Под термина „ образование ” се има впредвид процеса на обучение и възпитание в името на интересите на човека, обществото и държавата. Според  Чл. 8. (1) Обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на народната просвета се провежда на книжовен български език. (2) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети се преподават на съответния чужд език, ако това е предвидено с училищния учебен план.

Чл. 5. (1) Учениците ползват правото си на безплатно образование в

държавните и общинските училища, като:

1. не заплащат такси за училищно обучение в рамките на държавните

образователни изисквания;

2. ползват безплатно училищната база за обучение и развитие на интересите и способностите си.

Държавата гарантира възможността за получаване на образование независимо от езика, пола, расата , националността, произхода, местожителството, религията и т.н.

В последните години се появи сериозен социален и педагогически проблем, отнасящ се до завършване на средното образование. Едни желаят това да става с матура, други – без такава форма. От друга страна ако се полага матура какво да представлява тя – дали да е есе, тест и т.н. От трета страна дали оценката от нея да е валидна за прием във висшите учебни заведения или не. Това се счита за нарушаване на правата на детето, защото то започва своите стъпки на образованието си с едни критерии, но не се знае какви ще бъдат те  при завършване на средното училище. Това означава, че не е ясна съответната образователна цел и самия учебен процес изглежда хаотичен за децата като оставя трайни следи в тяхната психика.

Всеки един учащ се има съответно права и задължения в учебното заведение съгласно чл. 134 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Такива са например:

1. избира училището, профила на обучение, предметите и дейностите,

предвидени в учебния план като избираеми;

2. участва по свой избор в организираните от училището извънкласни и

извънучилищни дейности;

3. получава от учителите информация по въпросите, свързани с неговото обучение;

4. получава от учителите и от други длъжностни лица информация и

консултации по професионалното му ориентиране и развитие;

5. получава от учителите консултации при организиране на самостоятелната си подготовка;

6. получава индивидуална помощ от учителите съобразно специфичните си педагогически потребности;

7. бъде насочван, стимулиран и подпомаган за развитие на неговите дарби, умсвени и физически способности;

8. бъде защитен от училището, обслужващото звено, регионалния инспекторат по образованието и от Министерсвото на образованието и науката при накърняване на личното му достойнство и нарушаване на човешките му права;

9. дава мнения и предложения пред директора на училището по отношение на организацията и провеждането на цялостната дейност на училището;

10. ползва безплатно училищната материално-техническа база в учебно

време, както и в извънучебно време за развитие на интересите и         способностите си по ред, оределен от директора на училището;

11. бъде поощряван с морални награди за високи постижения в учебната, извънкласната и извънучилищната дейност

12. да получава стипендия при условия и по ред, определени с нормативен акт на Министерския съвет;

13. участва в работата на педагогическия съвет, при обсъждане резултатите от обучението, награждаване и наказване на ученици;

За съжаление някой от правата са само записани на лист хартия, а не се прилагат в действителност. Паралелно с тях съществуват и няколко обсолютни забрани по отношение на учебния процес, според който ученикът няма право да:

1. отсъства от учебни занятия без уважителни причини;

2. участва в хазартни игри, да пуши, да употребява наркотични средства и алкохол;

3. участва в политически партии и организации до навършване на 18-годишна възраст;

4. накърнява с поведението си авторитета и достойнството на учителя;

5. създава пречки на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения;

6. да унижава личното достойнство на съучениците си, да прилага физическо и психическо насилие върху тях;

7. да носи хладни и огнестрелни оръжия и да застрашава живота и здравето на другите ученици;

8. да ползва мобилен телефон по време на учебните часове.

По повод първото задължение на ученика – отсъствието по неуважителни причини, бих казала: нека всеки си признае, поне пред себе си, че поне веднъж си е тръгвал от учебни часове поради различни причини, било то, че е гладен, спи му се, пие му се кафе, скучно му е, не си е научил урока, не е подготвен с домашните и т.н. Причините са безкрайно много. Това „ малко прегрешение ” се е случвало на всеки един от нас. В него не намирам нищо лошо, само да не се превръща в системно занимание. Но в днешното модерно съвремие това е никакъв проблем, сравнен с алкохола и наркотоците, които взимат превес. От личен опит мога да споделя, че съм ставала свидетел на присъствието на лица, приели алкохол, посещаващи учебните занятия. Това създава пречки за ползотворната работа между учители и ученици, породени от алкохолизираните лица, които говорят и действат без да мислят. В такива случаи по – емоционалните възпитатели споделят разсъжденията си пред аудиторията слушатели или прибягват до физически разправи с виновното лице и така те стават обект на обсъждане и наказания. Самия факт, че тези „ проблемни лица ” преустановяват дейността в часовете само по себе си също е нарушаване правото на детето на образование .

Много от децата, при една голяма промяна, каквато е от детска градина да тръгнеш на училище, имат нужда от помощ, за да успеят да се адаптират към новата среда. Ето защо се счете за необходимо да се включи нова фигура в българската образователна система. Така с писмо на МОНТ от 9 Август 1995 год. е въведена длъжността „ Педагогически съветник”. Там се посочва, че „ основният предмет на дейността на педагогическия съветник е проучването и подпомагането на психичното развитие и здраве на децата и юношите в системата на средното образование,подготовка за образователен и професионален избор и адаптирането на учениците към образователната и социалната система. Професионалната му роля е да бъде посредник в отношенията „ индивид – училищна система”. (Коларова, Ц.2004г.) Това са част от задълженията, както на директора на съответното училище, така и на класния ръководител. Но докато при първия това е по посока на организационния момент, при учителите – методико – съдържателния,то при педагогическия съветник ще е в контекста на социално – психологическите решения.

Педагогическият съветник осъществява 3 вида дейности – диагностична, консултативна и посредническа. Първата – диагностичната се отнася до входното равнище за постъпване в училище,помага на учениците да се насочат в професионално отношение, насочва ги, изследва способностите на надарените ученици и потребностите на тези със специфични образователни нужди. Консултативната дейност се осъществява като индивидуално консултиране в помощ на ученици по проблеми с тяхното поведение, взаимоотношенията им с родители, учители; в помощ на учители – при проблеми във взаимоотношенията с техните колеги и ученици; и в помощ на родители, които имат проблеми с децата си, тяхното кариерно развитие, както и с училищната институция. Посредническата дейност, реализирана от педагогическия съветник се изразява в помощ за решаване на конфликти между ученици, учители, родители.

Всички тези дейности, които осъществява педагогическият съветник звучат много оптимистично, имайки впредвид състоянието на образователната ни система. В днешно време медиите ни  „заливат” с каква ли не информация за проявите на днешните ученици.Не един и два филма бяха направени за нередностите в училище. Потресаващо бе разкритието на репортера на БТВ – Стоян Георгиев, който стана учител под прикритие за 1 месец в столично училище. От разследването става ясно до какви крайности могат да стигнат учениците в демонстрацията на абсолютно пренебрежение и неуважение към учителя. Вече никой не се страхува от контролни, а ученички в 5- ти клас са напълно наясно какво означават някои цинични думи.

Случващото се напоследък в българското училище, а и извън него, е комплексен резултат за цялостното ни социално развитие. Училището трябва да осигури в максимална степен условия за успешна реализация на подрастващото поколение. То трябва да осигури дейността си така, че да постигне пълноценно обучение и развитие на учениците, т.е. да ги направи годни за живот и общуване в демократичното гражданско общество. Тоест училището трябва да осигури на учениците не само възможност за получаване на знания, но и да развиват индивидуалните си възможности, да овладяват знания и придобиват умения за висока комуникативност, образователна адаптивност, да възпитават и действат съобразно нормите и изискванията в съвременното общество. Училището помага на всеки един да решава по по - благоприятен начин възникналите затруднения. Положителните аспекти на училището са много на брой. Неслучайно всяко дете има право да посещава учебните занятия.

Обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности придобива нови измерения в условията на хуманистичните тенденции в образованието. Ще опитам да обективизирам настъпилите промени в образователната система след приемането на Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности в системата на народната просвета. От особено важна роля е дейността на ресурсния учител – специален педагог, помагащ както при подготовката на децата, така и при реализирането им в детската градина, общообразователното или професионалното училище.

Ролята на ресурсния учител е изключително важна и се изразява в планирането, подготовката и осъществяването на възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности.  Той помага интегрираното дете да се адаптира към училищната среда, организира и осъществява разговори и беседи с учениците от класовете, в които ще се изучават децата със специални образователни потребности – по този начин учениците от класа се запознават с особеностите в развитието на техните съученици. Ресурсният учител участва в разработването на индивидуални програми и развитие на децата и учениците със специални образователно потребности; определя конкретни цели в образователно – възпитателния процес за тези ученици; съдейства за планирането на необходимите ресурси и на материално – техническата база с оглед на качествен учебен процес; работи индивидуално или групово с деца със специални образователни потребности; консултира учителя относно спецификата при овладяване на учебното съдържание; съдейства за организиране и адаптиране на пространството в класната стая за ефективното включване на учениците със специални образователни потребности.

Съгласно чл. 31 от Наредба № 6/19.08.2002 за деца със специални образователни потребности и / или с хронични заболявания, ролята на ресурсния учител е да подпомага родителите като ги запознава с принципите на интегрираното обучение, с ангажиментите и отговорностите им в учебния процес, с функциите на ресурсния учител като нова и непозната досега дейност; организира съвместно наблюдение на уроци, при които се регистрира успехът на учениците със специални образователни потребности; родителите наблюдават положителните резултати от работата активизират участието си в дейностите по цялостното развитие на детето. Училищата за деца и ученици с нарушено зрение са:

1. за деца и ученици с тотална слепота;

2. за частично виждащи деца и ученици, които имат остатъчни зрителни

функции с максимална зрителна острота до 0,4 с корекция на по-добре виждащото око и зрително поле до 10 градуса, което позволява да се възприемат светлина, цвят, контури и силуети на премети;

око и зрително поле до 10 градуса, което позволява да се възприемат

3. за слабовиждащи деца и ученици, които имат зрителна острота между 0,5 и 0,2 на по – добре виждащото око или зрително поле до 20 градуса и могат с помощта на оптимална корекция да четат и пишат с уголемен шрифт;

4. за деца и ученици, които имат по-висока зрителна острота от 0,2, но

съществува увреждане на други зрителни функции, като: рязко стеснено полезрение, силно увредено цветоусещане или очно заболяване, като злокачествено късогледство, дегенериране на ретината, глаукома, поради което зрението прогресивно намалява;

5. за деца и ученици с нарушено зрение и други увреждания (с множество увреждания), чиято зрителна острота и зрително поле не позволява да се обучават в други специални училища.

Съгласно Чл. 46. от Наредба № 6/19.08.2002 за деца със специални образователни потребности и / или с хронични заболявания обучението на деца и ученици с нарушено зрение се осъществява

съгласно:

1. държавните образователни изисквания за учебно съдържание;

2. учебни програми за обучение на ученици с нарушено зрение в

подготвителен клас;

3. учебни програми по специалните предмети;

4. индивидуални образователни програми или индивидуални програми за развитие;

5. адаптирани учебници и учебни помагала с брайлов и с увеличен плоско- печатен шрифт;

6. програми за професионално обучение и професионално образование в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение.

Училищата могат да осъществяват дейност и като центрове

за ресурсно подпомагане от ресурсни учители за:

1. ранно въздействие и интегрирано обучение на деца и ученици в ранна детска, предучилищна и училищна възраст;

2. консултиране и обучение на родители на деца и ученици с нарушено зрение;

3. консултиране на учители в детските градини и училищата, в които са

интегрирани деца и ученици с нарушено зрение.

В детските градини, училищата и центровете за деца и ученици с

увреден слух се приемат деца и ученици с долна граница на загуба на слуха над 30 децибела. Според Чл. 54. (1) от същата наредба обучението и възпитанието на деца и ученици с увреден слух се

осъществява съгласно:

1. държавните образователни изисквания за учебно съдържание;

2. учебни програми за деца с увреден слух в предучилищна възраст и за

ученици в подготвителен клас;

3. адаптирани учебни планове и учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката;

4. учебни програми по специалните предмети;

5. специални учебни помагала; специални учебници и учебни помагала по специалните предмети, утвърдени от министъра на образованието и науката;

6. програми за професионално обучение и професионално образование в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение.

Отново се извършват консултиращи дейности от страна на ресурсния учител към родители, ранно въздействие, абилитация и рехабилитация на слуха и говора на интегрираните деца и ученици в детските градини и училищата.

Съществуват и т.нар. болнични училища. Съгласно  Чл. 78. от наредбата в болничните училища се обучават ученици със:

1. соматични заболявания - ортопедични, сърдечни, бъбречни, диабет,

ревматични, онкохематологични и други онкологични заболявания;

2. неврологични и психични разстройства;

3. трайни болестни увреждания - церебрална парализа, тежки психиатрични заболявания, епилепсия, детски аутизъм и други первазивни разстройства на развитието.

От провежданите досега наблюдения на домовете за деца и младежи с умствена изостаналост, се установи, че децата с увреждания нямат достъп до адекватно образование и за тях не се полагат никакви или поне недостатачни образователни грижи. Много от тях се считат за необучаеми.

Правото на детето на образование е гарантирано от Конституцията на Република България. Съгласно чл.53 – всеки има право на образование. Правителството е приело без резерви разпоредбите относно правото на образование, съдържащи се в основните международни договори за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека. Не се прави разлика между лицата, основаваща се на определен признак като възраст, социално положение, физически или умсвени способности. Образованието е задължително и е по избор. Според Чл. 6. (1) Училищното обучение до 16 - годишна възраст се осъществява в дневна форма и е задължително за всички граждани на Република България.

Това означава, че родители, настойници или попечители на децата до 16 год.възраст са задължени да осигурят посещението им в училище. След навършване на тази възраст образованието е по избор на детето.

В  Закона за народната просвета  включва система на народната просвета. Тя включва детски градини, училища и обслужващи звена. В системата на народната просвета съществуват масови и специални детски градини и училища. Последните са предназначени за деца с хронични заболявания и за деца със специфични образователно нужди. Съществуват и структури, които са извън системата на народната просвета – това са социални домове за деца с физически увреждания и домове за деца и възрастни с умствени затруднения. Тези домове и заведения са част от системата на социалните грижи. В тях децата не учат, тъй като са счетени за „ необучаеми” или използват  по - специални учебни планове и програми за придобиване на професионални умения.

Принципи, отнасящи се до образованието на деца със специални образователни нужди са, че тези деца имат равни възможности, включително за постигане и поддържане на приемливо ниво на образование ( Всеобща декларация за правата на човека, Стандартни правила на ООН, Конвенция на ООН за правата на детето, Европейска конвенция за правата на човека) ; в училище всички деца имат право  да получат образование, независимо от техните физически, интелектуални, социални, емоционални, езикови и други различия (правило 6 от Стандартните правила на ООН). Образованието трябва да бъде адаптирано към нуждите на детето, а не детето да се пригажда към възприетите нагласи. Друг водещ принцип е всички деца трябва да се учат съвместно винаги, когато това е възможно, независимо от трудностите или различията; в интегрираните училища децата със специални образователни нужди трябва да получават всякаква допълнителна помощ, необходима за осигуряване на ефективното им образование; учебната програма трябва да е адаптирана към нуждите на детето. Това означава, че трябва да се предоставят различни програми в училищата в зависимост от интересите и възможностите на децата. Оценяването на учениците трябва да отразява постигнатия от тях прогрес, да идентифицира трудностите и посочва начини за тяхното преодоляване (точка 31 от Рамката за действие). Трябва да съществуват служби за подпомагане образованието на децата със специфични образователни потребности, които подкрепят и съдействат, както на самите деца, така и на техните родители и учители ( точка 49 от Рамката за действие).

Съгласно Закона за закрила на детето от 2000г. държавата има задължение да оказва специална закрила на децата с увреждания. Законът за народната просвета вменява задължение на масовите училища да създават условия за включването в тях на деца с хронични заболявания и деца със специални нужди. Специален закон – Закона за защита, рехабилитацията и социалната интеграция за инвалидите урежда в по – големи детайли осъществяването на интегрираното образование. Този закон издига интегрираното обучение като основна форма на образование в страната. То трябва да се осъществява в общи и специални паралелки в преучилищните детски заведения, общообразователни училища, професионални училища и професионални гимназии. Като един от най – важните методи на интеграция са : провеждане на целенасоченосъвместно възпитание на здрави деца и деца инвалиди; адаптирани учебни програми, методики и организация на учебния процес; приспособяване на училищната и околната среда; използване на специалнизиран квалифициран персонал.

Децата със специални образователни нужди могат да се обучават в масовите държавни и общински училища или в специални държавни училища. Ал.2 на чл.66 от Правилника за прилагането на Закона за народната просвета изброява видовете специализирани училища : с хронични заболявания – оздравителни, санаториални и болнични; със сензорни увреждания – с увреден слух или зрение; с езиково – говорни харушения – логопедични; с умствена изостаналост – помощни; с множество увреждания; с девиантно поведение.

Съгласно Чл. 29. на Наредба №6 от 19.08.2002г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, обучението на учениците в помощното училище се осъществява съгласно :

1. специални учебни планове и програми, утвърдени от министъра на

образованието и науката;

2. специални учебници и учебни помагала, утвърдени от министъра на

образованието и науката;

3. индивидуални образователни програми или индивидуални програми за развитие;

4. учебни планове и програми за професионално обучение в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение.

Децата с увреждания или специални образователни нужди могат да се обучават в дневна сесийна форма, индивидуални форми, или самостоятелни форми. При индивидуалната форма училището организира издивидуално учебния процес в домашни условия като осигурява от 8 до 12 часа седмично. Самостоятелната форма се организира за ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини не могат да посещават дневната форма. Освен специални училища могат да съществуват и специални паралелки към масовите общообразователни и професионални училища и гимназии.

Макар в наши дни идеята за интеграция на инвалидите към социален живот да има силна обществена поддръжка, младежите с различни увреждания много трудно се приемат на работа. Пълноценната професионална интеграция означава не само приемане на инвалидите в обществото, но и тяхното равноправно участия в живота. Това може да се осъществи чрез две изключително важни изисквания :

• получаване на подходяща професия в условията на определена инвалидност, което означава, че лекарите, педагозите, социолозите и родителите трябва да отчитат действителните професионални възможности на конкретното дете, без никакво подценяване или надценяване на възможностите;
• упражняване на подходяща професия толкова качествено, колкото и здравите хора. Това е основен критерии за професионална интеграция на младежи с увреждания. За да могат младежите – инвалиди да отговарят на тези изисквания, подготовката им за живота трябва да започне от най – ранна възраст, така както и на здравите им връстници.

Развитието на знания и умения в различни области осигурява на детето със специални нужди необходимото ниво на самостоятелност и независимост, които може да достигне, според способностите си. Главната цел е то да опознае света, да постигне чувство на контрол над околната среда, за да може по – лесно да се интегрира в нея.

В българското демократично общество почти не говорим за правата си, свързани с образованието. Това е парадоксално, като се има предвид, че образованието е една от най-институционализираните структури на държавата и има съществено значение за всеки един гражданин. В образованието имаме също права. Голямата лятна ваканция, например, се е появила по времето , когато родителите са се нуждаели от помощта на своите деца в полската работа. Днес физическите наказания са забранени в училищата, което е проява на правото на учениците на хуманно отношение.

Най – често се забравя, че международните договори за правата на човека гарантират правото на образование и правата, свързани с образованието. На човешките права в училище се обръща повече внимание извън България. В ООН е назначен специлен рапортьор, който следи за спазването на тези права. От докладите му за правото на образование става ясно, че маргинализирането на учителите се наблюдава като световно явление, а икономистите са изкушени да превърнат образованието от човешко право в услуга.

Ето и няколко примера, които доказват нарушаването на правата на децата в училище. На няколко пъти в училище съм изпадала в следната ситуация : поради болест съм отсъствала от часовете, пропускам важен материал, чието наваксване без помощ на учител е невъзможно. Ето защо моля съответния преподавател да ми обясни пропуснатия материал, за да не изоставам от съучениците ми. В отговор на молбата ми получавам презрително отношение и свободен час за определен ден, когато трябва да отида в дома на учителя на частен урок като естествено след това заплатя съответната сума за предоставената ми услуга. За щастие не съм била под ултиматум – или отивам на частния урок, или няма да завърша успешно предмета, но мои съученици са били поставени пред тази „ дилема ” .

Друг пример за нарушаване на правата на детето в училище се случи на моя добра приятелка. След завършване на началното училище, трябваше да направим избор в каква паралелка желаем да продължим развитието си – такава с профил  изучаване на чужди езици или другата - с профил солфеж, музикален инструмент и хорови занятия. Приятелката ми харесваше музикалното изкуство, но предпочиташе езиците. Преподавателката на хоровите занятия, която беше и учител по музика на цялото училище задължи момичето да посещава извънкласните часове, в противен случай ще я остави да повтаря клас. Това са само малка част от примерите за нарушаване правата на ученика.

Женски бой, комар, размахване на ножове, размяна на юмруци - това не са кадри от американски филм, а случки от ежедневието в 85-о СОУ "Отец Паисий" в столичния квартал "Враждебна". Репортерът от бТВ Стоян Георгиев влезе в ролята на " учител под прикритие " по английски език в това софийско школо.
"Праскаш и шамар, сваляш я по гръб, вдигаш и краката и я опъваш" - обяснява как се сваля момиче компетентен петокласник. За четири години изучаване на езика на Шекспир, учениците знаят 4 думи, като две от тях са " bastards " и " fuck ". Обаче имат петици и шестици, писани им от предишният преподавател. Децата може и да не знаят английски, обаче знаят какво е курва, свирка, секс, а част от ученичките явно са изпълнявали упражненията за възрастни.
" Тройка ще правим ли, господине? ", любопитства чаровна ученичка. Да не би пък този вид " тройка " да е изкарала шестиците в бележника на 12 годишното момиче ? А другият проблем който вълнува ученичките е дали " господинът си скубе веждите " . Вече никой не се страхува от контролни, а ученичка в 5-и клас е напълно наясно какво означава думата " курва ". Учениците масово твърдят,  че нямат учебници и тетрадки .
Дали родителите на тези деца знаят какво се случва в училището им ? Едва ли. Всъщност училище явно вече не е синоним на образование, в смисъл наука, а на образование в смисъл трупане на житейски опит от най-ранна възраст. И какво е това " училище " в което трябва да влезе   " учител под прикритие " ? " Под прикритие " влизат в мафиотски организации,  бандитски структури.

И всичко това става в едно обикновено българско училище, за обикновени деца, на обикновени родители .
В клас децата размахват ножове и се разхождат между чиновете.
При изпитването положението става още по-трагично. "Какъв е отговорът на Good morning?", пита учителят. Ученичката отговаря: "Добро утро". На подканата, че трябва да го каже и напише на английски тя казва: "Не мога да пиша на английски". Ученичка, която учи английски от 4 години, смята, че отговорът на въпроса "How are you?" е "Fain tanky.
През ноември просветното министерство ще внесе в Министерски съвет проект за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, с който ще се въвеждат годишни оценки за поведение на ученика.  Според проекта учениците ще бъдат задължени да не отсъстват без уважителни причини, да ходят на училище в прилично облекло и да не носят религиозни символи, които по “ агресивен и натрапващ се начин “ демонстрират религиозните им предпочитания. Те не трябва да играят хазарт, да пушат, да взимат дрога, да пият алкохол и да носят оръжие.
Забранява се употребата на мобилни телефони в час и от учениците, и от учителите. Децата няма да могат да бъдат на обществени места след 22 часа без родител. За неспазването на тези правила освен с досегашните забележка, предупреждение за преместване и преместване в друго училище учениците ще се наказват и с общественополезен труд. Нова разпоредба е, че ще гонят от час учениците в неприлично облекло. За това те ще получават неизвинено отсъствие, но няма да могат да напускат училището. Проектът предвижда от час да бъдат гонени и учениците, които пречат на учителя да преподава.

За съжаление това е обстановката в повечето български училища. Поведението на голяма част от децата е неприемливо за подобна институция. Неспазването на реда в класната стая от своя страна също преполага неспазване на правото на децата получат знания.