Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

Културата е система от ценности и норми, от правила на поведение, свързани с отношенията между хората, задаващи своеобразието, идентичността на определена фирма или организация. В нея се включват съответно изкуство, традиции, ритуали, нрави, морал, етническа или национална идентичност, определено възприятие на историята на организацията, нейният език със съответните значения. Тази система от ценности и норми дава идентичност.       Тя  се разбира като особена, съществена човешка същност (втора природа), която прави хората различни и особени по начина си на живот и възприемане на света.       При всички подходи,  основно в съдържанието на културата са ценностите, които са ранжирани в един идеален ред по степен на важност. Несъответствието или дори конфликта на ценностите в рамките на една култура са от съдбоносно значение за нейното бъдеще. Ценностите диктуват поведението и емоциите, определят етиката, начина на живот, дори езика. Те влияят на живота по четири начина: определят нуждите; определят виждането за това, което е проблем; определят начините за решаване на проблемите; създават очаквания за поведение.

Културата изпълнява две главни образователни функции:

▲        Социализация на индивидите. Културата моделира нашето поведение, което не е напълно свободно, а само в рамките на културния модел. По този начин се осигурява интеграцията в определеното общество или група.

▲        Създаване на лична и колективна идентичност (на кого приличаме и от кого се различаваме). Именно в последното е заложен основният културен конфликт, тъй като това означава диференциация и нещо повече - противопоставяне. Основните процеси са два: идентичност и етничност.

От своя страна, съвременният свят се характеризира с няколко основни тенденции:

▲                                Светът е мултикултурен и намаляването на ефектите от противопоставянето и осъзнаването на различията в интернационален и интеркултурен план има огромно значение.

▲                                Светът се глобализира — хората са в нарастваща икономическа, научна, културна и политическа взаимозависимост; глобалните измерения на културата започват да доминират над локалните.

▲                                В съвременното образование интернационалните тенденции вземат връх над тенденциите за сепаратизъм и културно разделение.

Интеркултурното образование и интеркултурната педагогика  са алтернатива в съвременния свят. Традиционната педагогика е осмислена при други условия, както и много голяма част от учителите са такива, особено важно става да се подготвят учителите и администраторите за работа с ученици, различни от тях самите.

Тези тенденции определят и актуалността при избора на настоящата тема.

Предмет на изследването са възможностите за въвеждане на интеркултурното образование в обучението по английски език за 6 клас.

Обект  на изследването е  ефективността от въвеждане на интеркултурното обучение по английски език в шести клас.

Предмет на настоящата разработка  са възможностите за въвеждане на интеркултурното възпитание по обучение по английски език в шести клас.

За цел на работата се определя проучване на възможностите и ефективността при въвеждане на интеркултурно обучение при децата в шести клас.

Задачите на изследването са:

-да се направи теоретичен преглед на същностните характеристики и значението на интеркултурното обучение и възможността за прилагане на между предметни връзки;

-кратък анализ на учебната програма за обучение по английски език в шести клас;

-провеждане на  три урока по английски език с интеркултурна насоченост и провеждане на анкета с цел установяване на резултатите от тези уроци.

Методологията на настоящето изследване се определя като педагогико – социален анализ по отношение на възможностите за прилагане на принципите и методите на интеркултурното обучение в шести клас.

Изследването е осъществено  в 6 клас в учебно заведение в област Кърджали, като за провеждане на  изследването е поискано съгласието на родителите на децата и педагогическия съвет.

Първа глава. Теоретична постановка на проблема

1.1. Проблемът за интеркултурното образование в научната литература

Монокултурно образование е образование, основано на хегемония на една култура или културна общност (етнос, религия, идеология и пр.). Характерно е за XIX и първата половина на XX век (концепцията една нация, една държава, една църква, една идеология...) за общества от расистки или асимилационистки тип(6). В курикулума и педагогическата практика се регистрират прояви на расизъм (демонстриране на изначалното превъзходство на една раса или етнос над други), етнически и расови предразсъдъци (устойчива мрежа от мнения и представи на членовете на една група за другите), етноцентризъм (тенденция за надценяване на своята и подценяване на чуждите етнически групи), дискриминация (неравнопоставеност на социално, институционално и пр. ниво), социална дистанция (подчертаване на различията и диференциацията в социален план), социално неравенство (институционално или структурно).

Терминът «интеркултурно образование  поставя акцент върху динамиката на процесите на акултурация.(5) Терминът има две части: “интер-” експлицитно предполага реални взаимоотношения (интеракции), взаимозависимости; “култура” - свързва се с особености на ценностите, начина на живот, регламентации на взаимоотношенията между хората, представи за света, начини на взаимодействие, представи за време и пространство и пр.

Интеркултурното образование се развива на няколко етапа:(6)

Първият етап в развитието на процеса обхваща 50-60-те години на миналия век. Поради имиграцията в различните Европейски страни, която започва да придобива големи мащаби след Втората световна война се осмислят националните и етнически различия, проучват се специфичните проблеми на възрастните и децата от съответните етноси, приемат се постановките за плурализъм на културата и за противопоставяне на асимилационизма. Това се съпровожда с постепенно затихване на функциите на националната държава, особено като идеология и политика, за сметка на развитие на глобализационните процеси.

Терминът “мултикултурно образование” започва да присъства почти ежедневно по страниците на медиите, като почти винаги е оспорван и политизиран. Основният аргумент е, че на практика то повече разделя, отколкото обединява. Друга идея е, че изучаването на чуждите култури трябва да се съчетава с идеята, че националната култура всъщност е “висша”. В тези дискусии обикновено този тип образование се дефинира безкрайно широко, например, “включване на всеки комплект от процеси, чрез които училището работи със, а не против потиснатите групи”.

Вторият етап обхваща 70-80-те години на миналия век. Характеризира се с приемане на тезата за равенство на различните култури и особено на езиците и интеграцията им в училищната практика. Свързва се с проучване на училището като система от социални, икономически и пр. фактори, които влияят на този процес. Основният процес, който подлежи на решаване е този за билингвизма, като противопоставяне на монолингвизма. Училището трябва да противостои на процесите на асимилацията и налагането на хегемонистична култура. Освен “съдържателно-ориентирани програми” се реализират и “ученик-ориентирани програми”. От мултикултурно се преминава постепенно към интеркултурно образование.

Третият етап обхваща 90-те години на миналия век. Интеркултурната педагогика постепенно от педагогика на интеграцията става педагогика на взаимодействието (т.е. напълно интеркултурна). Става преход от общи постановки към конкретно приложение на тази теория. Разработват се специфични образователни проекти и дидактически модели, които са насочени към специфични адресати (“ученик -ориентирани програми”) и които включват освен училището и други институции и частни фактори, така че освен училищния живот се обхваща спорта, културния живот (изкуството), религиозните нужди и пр. “социално- ориентирани програми”.(5) В системата на образование се въвличат мас-медиите, основно телевизията. Пише се вече за глобално и международно, като насоки на интеркултурното образование.

Интеркултурното образование като термин се изпълва със съдържание.(9) Интерпретацията която се дава на термина “мултикултурно образование” в англоезичната литература фактически акцентира върху динамиката на процесите на взаимодействие на културите (т.е. интеркултурно образование). Във френската и италианската литература твърдо се говори за различие и за два типа образование (или два етапа в развитието на интеркултурното образование).

Интеркултурното образование е една реалност и перспектива на образователните системи по света. То беше наложено в редица документи на ООН и други международни организации.(6)

Същността на интеркултурното образование се изразява в документите на ООН и неговите организации, както и на Европейските нeправителствени организации. В основата е Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г.. Тя става универсален инструмент за развитие на процесите в тази област. В чл. 26 (и особено в § 2) от нея се разглеждат проблемите на образованието. Правото на образование се разглежда като основно човешко право, и то трябва да е изпълнено с дух на разбиране, дружелюбие и приятелство към всички народи, расови и религиозни групи и да е насочено към разбирателство и мир между народите. Всъщност тук са определени и основните характеристики на интеркултурното образование. Всички останали документи са развитие на тези идеи.

Правото на образование е регламентирано и в Международния пакт за икономическите, социални и културни права от 19.12.1966 година. В член 13, алинея 1 е записано, че: «Държавите-страни по този пакт признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основните свободи. Те приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на ООН за поддържане на мира.»(6)

Правото на образование е регламентирано също и в Конвенцията на ООН за правата на детето от 20.11.1989 година. Член 29 звучи така: «Държавите-страни се споразумяват, че образованието на детето ще бъде насочено към:

(а). развитие на личността на детето, талантите и умствените и физическите му способности във възможната най-голяма степен;

(б). развиване на чувството за зачитане на човешките права и основни свободи и на принципите, вписани в Хартата на Обединените нации;

(в). развитие на чувството на уважение към родителите, към неговата собствена културна идентичност, към езика и ценностите, към националните ценности на страната, в която детето живее, и на страната, от която то може да произхожда, и към цивилизациите, различни от неговата собствена;

(г). подготовка на детето за отговорен начин на живот в свободно общество, в дух на разбирателство, мир, толерантност, равноправие на половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и туземно население;

(д). развиване на чувство на уважение към природната среда.

Може да дадем следното определение за интеркултурно образование: това е  образователен процес, в който участниците, представители на разнообразни етнически, расови, религиозни и социални групи и съобразно със своите институционални роли, традиции и интереси, работят кооперативно, в дух на взаимозависимост и взаимно уважение, необходими за обединението на страната и света.(9)

Интеркултурността е един комплексен термин, глобална характеристика на съвременното общество, едно прогресивно трансформиране на социума в мултикултурална и мултирасиална форма. Тя постулира необходимост от позитивни контакти между групите и индивидите в обществото, тя е едно разбиране, един метод, една перспектива на действие. Тя предполага обмен на ценности на базата на концепцията за културния релативизъм.(9)

Интеркултурно образование е образование, за което интеркултурността е философия. То постепенно се развива като модел за създаването на една планетарна идентичност.

Интеркултурното образование се разглежда като образование с цел възприемане (и подготовка за) на демокрацията и мултикултурността на едно общество.

Ключовите думи за разбиране на интеркултурното образование са толерантност, уважение, другарство, разбиране, спазване на фундаменталните човешки права и свободи на различни по своята идентичност (религиозна, културна, етническа) хора.

В съвременното образование интернационалните тенденции вземат връх над тенденциите за сепаратизъм и културно разделение.(1) Затова естествено на преден план изникват проблемите на образованието в едно мултикултурно общество. 1948 г. е годината, когато става промоцията на интеркултурното образование като понятие, теория и практика в документите на ООН, ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Тази идея трябва да преодолява съпротивата в много страни, тъй като засяга националния характер на образователните системи. В много случаи документите на надправителствените организации се посрещат с неразбиране и дълго време остават неприложени в пълна степен. Затова се говори за легитимността и легалността на интеркултурното образование.

По отношение на педагогическите реалности доктрината за интеркултурно образование води до равенство на шансовете, тя е доктрина и на модерната педагогика както за децата от малцинствата, така и за децата в рисково състояние и за децата с поведенчески девиации.(9)

Интеркултурното образование не е само лозунг и теория, а ежедневна работа. То се изразява най-вече в образование в различност и постигане на съзнание за собствената идентичност. Характерна особеност е, че формирането на учениците става едновременно с формирането на учителя.

Интеркултурното образование има исторически измерения. То е необходимо за разбиране на миналото: идентичността (личностна, културна, социална); историята и културата на другите; еволюцията на мотивите им; проявите на антисемитизъм, расизъм и пр. То е необходимо и за посрещане предизвикателствата на настоящето: ксенофобия, фундаментализъм, насилие. То е основата на живота в бъдеще: мирно съжителство; солидарност; уважение на другите хора.

Съветът на Европа формулира своите ръководни идеи на за интеркултурното образование в 4 пункта: (6)

(1) Европейските страни са станали мултикултурални.

(2). Всяка култура има своя заслужаваща уважение специфика.

(3). Мултикултурализмът е една възможност за културно богатство.

(4). Изграждането на общността е възможно само при взаимно опознаване (интеграция и специфична комуникация) на всички култури, при запазването на спецификата на всяка от тях

Интеркултурното образование си поставя за цел да развива или да достигне до(5)

▲                                            Откриване на училището към проблемите на живота, света, народа (в тяхната взаимозависимост).

▲                                            Адекватна оценка на различните култури — ценности, начин на живот и поведение и пр., независимо дали са представени или не в дадения локален случай. Представяне на вариативността и различията на културите като едно реципрочно обогатяване.

▲                                            Постигане на социална, политическа, икономическа и образователна справедливост.

▲                                            Разкриване на ценностите и връзките, съставящи уникалността на хората. Изграждане на познавателни, мотивационни и поведенчески основания за лична его- социо, етноцентристка сигурност.

▲                                             Приемане и уважение на културните различия. Трансформиране на образите и представите, свойствени за различните култури — основа на отношенията и поведението.

▲                                             Трансформиране на властните отношения и реализиране на равенство за тези, които депресирани поради своята култура, начин на възприемане на света и поведение.

▲                                            По-добро опознаване на културите, социалните класи, реда, училищната дисциплина, образователните цели и т. н, които са общо притежание на хората.

▲                                            Развитие на комуникацията между индивиди, групи, общества, за да се направи тя по-позитивна и обогатяваща за всички.

В литературата се посочват   следните задачи на интеркултурното образование:

▲        Повишаване ефективността на училищната мрежа с цел обхващане на децата на имигрантите и малцинствата.

▲        Поддръжка и заздравяване на основни социални умения (основно езика) — овладяване писмено и говоримо на официалния език.

▲        Издаване на училищни вестници за различните култури; за другите страни; кореспонденция с деца — чужденци и не чужденци; театър; акцент от учителите върху езика — вербалното и писмено изразяване, независимо от предмета.

▲        Намаляване силата на социалните конфликти в училищното пространство. Подобряване на социабилността — приемане на другите след опознаване и приемане на себе си; постигане на съгласие със себе си и с другите; повишаване на толерантността в училището и в квартала. Начините на осъществяване са много: музикални групи, театър, приказки (чужди култури). Особено значение има музиката, тъй като в съвременната рок-музика са представени много култури (афро-американски, ислямски, азиатско-тихоокеански и пр.)

▲        Изследвания в областта на училищната политика — има за цел проучването на опита на другите страни в Европа, които имат сходни проблеми — малцинства, неравномерно разпределение по територията на страната. Образователните проекти се разработват на базата на локалните особености на региона, за целта трябва да се конструират специални скали за оценка на потребностите.

▲         Подобряване качеството на възпитателната работа в училищата с мултиетническа среда. Интелектуално и чувствено доближаване до средната класа и основния етнос. Преодоляване на комплекса “лоша репутация” (“маргинализационен комплекс”) за училището.

▲        Изграждане на съзнание за принадлежност към средната класа и за ценност.

▲        Идентификация, измерване и анализиране на училищните постижения на децата от различните етноси и определяне на специфичните особености на децата от дадените етноси, фактори за успех на всеки етнос. Чуждестранните култури са една форма за диференцирано лечение на индивидуалните дефицити на учениците (училищни, поведенчески, социални и етнически). Малцинствата се разглеждат като малки групи от ученици с дефицити, които се нуждаят от постоянна поддръжка от страна на другите и от специфична помощ за преодоляване на индивидуалните проблеми. Идентифициране на различията – както структурни, така и психологически, които въздействат върху училищната успеваемост.

▲        Подготовка на учителите и друг училищен персонал за работа в хетерогенна в културно отношение среда. Мотивация и обучение в ефективни образователни практики. Формиране на адекватни стратегии на преподаване. Диагностициране нагласите на учителите към децата от различни етнокултурни общности. Основни теми при подготовката на учители: социална идентичност; професионални измерения; въведение в чуждата култура; практика на семейното възпитание в другите етноси; роля и място на образователната администрация. , на дидактически материали,

▲        Изследване на типовете училищно поведение, характерно за децата от различни етно- културни групи; изследване на интеракцията “учител- ученик” в ситуация когато те принадлежат към различни културни среди;

1.2. Възможности за междупредметни връзки.

Интеркултурното образование  формира знание, навици и отношения, основа за вземане на решения и участия в свят, характеризуем с културен плурализъм, взаимна обвързаност и международна икономическа конкуренция.    То се базира в създаването на връзки в области  като международни отношения и международна икономика, световна история, екология, география, културология, етнология и пр. Учениците трябва да разберат смисъла и сложността на процесите на глобализация и да изградят навици за интеркултурно взаимодействие, ако искат да станат ефективни граждани на един плуралистичен и взаимозависим свят, което опосредства развитието на  междупредметните връзки.

Междупредметните връзки създават предпоставка за елиминиране на някои проблеми, свързани с интеркултурното образование, а именно: (5)

Лингвистични. Основният проблем е за билингвизма, особено при децата от училищна възраст. Също така — за националния език и възможността за интегриране в интернационалното пространство (чуждоезиково обучение).

Артистични. Свързано с възприемането на чуждото изкуство, което почива на различни естетически критерии (Африканско, Азиатско, Мюсюлманско и пр.).

Идеологически. Основният проблем е свободата на ценностно влияние, възможността на детето да има достъп до различни, характерни ценности за неговия етнос, както и разбирането от другите на тази специфика.

Исторически.Основното е преодоляването на националния провинциализъм и ограничение.

Политически. Да се даде достатъчно ясна представа за съвременната демократична система, която не поставя ограничения пред хората по различни критерии. Разбиране на следствията от това (имиграция, миграция и пр.).

Икономически. Да се разбере основната връзка демокрация-плурализъм-пазар- свобода.

Социални. Да се развият идеите за диференциация и общност на живота, етноси, класи, взаимовръзка, богатство на отношенията, пълноценност, невъзможност за нарушаване на социалната хармония чрез социално инженерство.

Етически. Недопустимостта на дискриминация на човек от човека във всички сектори на социалния живот. Спазване на правата на хората. Хуманизъм, толерантност и пр.

Аспектите    на междупредметните връзки обикновено се посочват в няколко направления:

Образование на малцинствата. Има за цел интеграцията им в обществото и взаимното опознаване и обогатяване с мнозинството.

Образование на чужденци и имигранти. То е предназначено за чужденци, които имат желание да усвояват културата и езика на мнозинството. За чужденци, които учат в училище комплекс от предмети. Свързано е със защита на културата на техния етнос.

Подготовка на хората за интегриране в други култури (емиграция), като дуалистичната идентификация се разглежда като едно позитивно качество на личността. Основно се свързва с изучаването на чужди езици и култури.

В Препоръките на ЮНЕСКО за насищането на съдържанието на образованието с дух на разбирателство, сътрудничество и дружба между народите, за възпитание в дух на основните човешки права и свободи от 19.11.1974, в член 4 са дадени основните принципи за формирането на учебното съдържание

(а) интернационалното измерение е глобална перспектива пред образованието и засяга всичките му нива и форми;

(б) разбирателството и уважението са към всички народи и етноси, към тяхната култура, цивилизация, начин на живот;

(в) съзнание за значимостта и ценността на всички народи и нации;

(г) способност за комуникация с другите (различните);

(д) съзнание не само за правата, но и за задълженията, които има индивидът, социалните групи и държавата към другите;

(е) съзнание за необходимостта от разбирателство и солидарност между народите;

(ж) съзнание за съучастието на всеки индивид в решаването на проблемите на своята общност, страна и целия свят.

По отношение на учебното съдържание в член 17 на същия документ(6) [Ib.] е записано, че държавите-членки трябва да включат при обучението в различните фази на образователната система изучаването на чужди култури, техните различия, възприемане на света, перспективи, начин на живот, като стимулират взаимната оценка на различията. За такова образование е много важно изучаването на чужди езици като инструмент за интернационално и транскултурно разбирателство.

От същия характер е и Препоръка № R (85) 7 на Комитета на Министрите към Съвета на Европа относно преподаването и изучаването на човешките права от 14.05.1985.

Какво конкретно да включва междупредметните връзки  в интеркултурното образование? Най-добре това може да стане чрез изучаване на човешките права; ценностите на демокрацията; особеностите на различните цивилизации; особеностите на различните религии; музика; танци; театър; хранене, кулинария; празници, обреди.

Междупредметните връзки   могат да се получат с усвояване на основни знания от хуманитарни и социални науки, както следва: (5)

▲        културна антропология (запознаване с процеса на конструиране на една култура, усвояване на инструментите за културна комуникация - вербални и невербални);

▲        социология (запознаване с различните обноски, ориентации, изисквания, които пречат на интеркултурното образование и които са в основата на различните стереотипи и предразсъдъци);

▲        психология (запознаване с психичните феномени, свързани с интеркултурната динамика);

▲        етика (запознаване с ценностите на всяка култура, създаване на критерии за оценка на ценностите);

▲        педагогика (запознаване с процесите на индивидуалното съзряване);

▲        история (разкриване на историческите причини за появата на различия между културите);

▲        география (влияние на хората за трансформация на средата).

Може да се обобщи: интеркултурната педагогика представлява едно предефиниране на отношението педагогика- политика. Педагогическите идеали се обвързват тясно с политическите доктрини. Тя отговаря на новия етап, в който се намират държавите в света. Тя е свързана с термини като «сегрегация», «уважение», и т.н., които имат конкретен смисъл в различните страни. Тя е педагогическата доктрина за реализиране на интеркултурно образование.

Тя решава задачи на няколко равнища:

•      Политическо - премахване на предразсъдъците, реализация на националната идентичности н ценността на другите култури.

•      Икономическо - върви по линията знание - професия - стоки - обмен.

•      Социално - разбиране на социалните проблеми на хората с различна идентичност.

•      Индивидуално - натрупване на индивидуален социокултурен опит за позитивно вграждане на човек в света.

•      Социално-психологическо - отслабване на границата между in- и out- групите.

Интеркултурната педагогика изисква по отношение на образователния процес позитивно отношение към детето и познаване на културата на учениците за да не се избързва с оценката на детските качества, тъй като едни и същи проявления могат да имат различна оценка в различни култури. Тя изисква да се стимулира опита на детето в новата среда и да се стимулира комуникацията в класа като основна цел на учителя и създаването на детски колектив (общност). Максимално внимание да се отделя на деца, които са изолирани или обратното, силно агресивни, за да се подпомогне интеграцията му в класа. Тълкуване на училището като плуралистична среда за реципрочно обогатяване.

Към тези основни изисквания може да се прибавят и стремежът за формиране на работни групи за групово (кооперативно) обучение по хетерогенен признак, както и експериментиране при удобен случай в класа на моменти от социалния живот (тренировка на поведението).

В детските градини и началните училища интеркултурната комуникация се насочва основно към обучение в езика като средство за комуникация и изграждане на уважение към майчиния език като елемент от едно плурилингвистично общество, като контрапункт на хегемонията на езика на мнозинството. Има натрупан значителен опит в интеркултурното общуване в тази възраст - интеркултурен театър, плурилингвистични разкази, театър на сенките и пр.

Втора глава. Организация и провеждане на изследването

2.1. Анализ на учебната  документация по английски език  в 6 клас

Според учебната документация  и учебната програма за 6- ти клас, владеенето на чужди езици е от първостепенна важност в съвременните условия на интензивни интеграционни процеси, протичащи във всички сфери на социалния, икономическия и културен живот в Европа и света. Ето защо,  учениците трябва да бъдат поощрявани да учат чужди езици, да се развиват самостоятелно, да проявяват интерес и разбиране към други народи и култури, да прилагат знанията и уменията си в мултикултурна среда, и да работят ефективно в екип.

Интензивното навлизане на информационните технологии във всички сфери на живота утвърди английския език като международен. Наличието на англоезични телевизионни и радио програми, електронни игри и интернет допълнително засилва мотивацията на учениците за усвояване на английски език като средство за комуникация, информация и развлечение.

Главната цел на учебните програми по чужд език е да очертаят насоките на обучението по чужд език за съответните класове. Програмата по чужд език спомага за интегрирането на обучението по чужд език в общата учебна програма, съдействайки за цялостното развитие на учениците, за обогатяване на общата им култура и изграждане на подходящи модели на социално поведение в ситуации на междукултурно общуване.

Конкретната цел на програмата  за 6 клас по английски език е да гарантира изграждане на комуникативните умения, според Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по чужди езици. Програмата е съставена за минималния годишен брой часове по чужд език, отговарящ на учебния план (115 часа за 6 клас,4 часа седмично), и е съобразена с психологическата и социална характеристика на учениците от тази възрастова група.

Учебната програма осигурява връзка с обучението и по другите предмети, включени в учебния план, за да се гарантира хармония в овладяването на значимите знания и на ключовите умения, спомагащи за цялостното развитие на ученика.

Основните цели на учебната програма са – чрез обучение да се:

• разширят и задълбочат знанията и уменията, придобити в предходните класове;

• придобият основни комуникативни умения за самостоятелно общуване на английски език чрез комуникативни дейности в съответствие с техните интереси;

• формират умения за разбиране на несложни оригинални текстове за четене и слушане;

• придобият основни умения за изразяване на собствените си идеи в писмена форма;

• задълбочат знанията си за граматическата система на английския език;

• развият логическото си мислене и уменията си за самостоятелно вземане на решения и търсене на връзки с усвоеното по други предмети;

• развият интереса си към носителите на английски език и тяхната култура, както и да обогатят знанията си за страните по света;

• развият толерантност и интерес към други мнения, други култури и модели на поведение;

• поддържат висока мотивация за постижения по усвоявания език.

Програмата конкретизира резултатите, които се очаква учениците да постигнат в края на шести клас по всяко едно от четирите основни умения, като се определят основните тематични области и конкретни теми към тях, чрез които те ще бъдат постигнати.

Обучението по английски език в шести клас следва педагогическите принципи, залегнали в утвърдените в съвременната методика комуникативни и когнитивни подходи. То е ориентирано към възможностите и интересите на учениците и включва разнообразни, съдържателни, интерактивни учебни дейности в реалистични комуникативни ситуации. Провежда се в занимателна, творческа учебна среда, наситена с подходящи външни опори и продукти на новите технологии, и осигурява интегрирано развитие на всички умения в контекст на богата, разностранна културна информация чрез осъществяване на връзки със знанията по езика, придобити в предходните години, както и със знания и умения от други предметни области.

Педагогическите принципи залегнали в програмата, както и характерните особености на учениците в тази възрастова група, налагат да се спазват следните изисквания при нейното прилагане:

• задължителен преговор на материала от предходните класове преди въвеждането на новия материал, за да се запълнят пропуските в знанията на отделните ученици и максимално да се уеднакви входното равнище на класа.

• акцент върху практическата полза от изучавания английски език, например чрез гледане на филми, четене на подходящи автентични материали, демонстриране на компютърни игри и др. за поддържане на висока мотивация към изучавания език.

• спокойна и творческа атмосфера на работа в клас.

• максимално доближаване на учебните дейности и речеви модели, разработвани в клас, до реални житейски модели и ситуации.

• свеждане до минимум на лекционните форми на преподаване и стимулиране на активно участие на учениците в разнообразни смислени дейности, способстващи за осъзнаване на реалната комуникативна значимост на изучаваните речеви модели и структури.

• разнообразие от учебни дейности и задачи, които дават възможност за развиване на различни учебни и комуникативни стратегии и удовлетворяване на индивидуалните стилове на учене на учениците.

• превес на интерактивни задачи в близки до реалността комуникативни ситуации, способстващи за изграждане на адекватни модели на социално поведение.

При преподаване се спазва принципът за интегрирано развитие на всички умения. Във фазата на представяне  учениците слушат английска реч и се ориентират в съответния контекст с помощта на подходящ нагледен материал. Фазата на заучаване  обхваща широк кръг дейности – от имитация и повторение до трениране по роли на функционално комуникативни модели и задачи за разсъждение. През крайната фаза – прилагането, се предлагат дейности, които дават възможност новият материал да се интегрира със знанията,  усвоени преди това и да се използва за задоволяване на собствени комуникативни цели.

Според плана на МОН, учебниците, които са одобрени за обучение на учениците в 6 клас са:

Английски език „Energy for Bulgaria for the 6th grade”, ЗП

Тетрадка по англ. език „Energy for Bulgaria for the 6th grade” с автори С. Елсуърт и Дж. Роуз, на издателство   „Пиърсън  едюкейшън – Лонгман”

и Английски език „Hello!”, ЗП на издателство Просвета.

За най – подходящ за възрастовата група се приема системата „Hello на  Просвета.

2.2. Дидактически варианти за интеркултурно образование в 6 клас

Интеркултурното образование може да се проведе практически според няколко концепции(5)

- съдържателно – ориентирани програми.   Това са най-общите и най-лесни за реализация мерки. Тяхната цел е да включи курикулум за другите културни групи в учебните програми и учебниците, за да увеличи знанието на учениците за тези групи. В своята най-проста форма това означава добавяне на мултикултурни елементи към стандартната програма, включвайки също празнуване на няколко фолклорни или религиозни празника в годината. В по-редки случаи към почти всяка тема в програмата се добавят множество мултикултурни моменти, както и специални теми.

Тези програми имат три цели:

(1). да се разработи мултикултурно съдържание за учебните дисциплини;

(2). да се включи ред други гледни точки и перспективи в програмата;

(3). да се разработи нова парадигма за програмата.

-ученик –ориентирани програми.  Тъй, като интеркултурното образование е отражение на нарастващото разнообразие в класните стаи, много програми са с особена насоченост, към конкретни групи ученици. Докато съдържателно-ориентираните програми увеличават знанията за другите етноси, култури и групи, ученик-ориентираните програми са насочени към засилване на училищните постижения на тези групи, даже, когато няма изменения в курикулума. Много от тях не променят обществения контекст на образованието, а само помагат на културно или лингвистически различните ученици да се придвижват напред. Те са от следните категории:

▲        базирани на изследвания на стиловете на учене на различните ученици, с цел да се определи оптималният стил на преподаване за всеки от тях;

▲        двуезични програми;

▲        специални програми в областта на природните и математически науки за малцинствата.

- социално–ориентирани програми. Тези програми имат значително по-широки цели: не само увеличаване на мултикултурното знание и училищните постижения, но и значително по-широко влияние за повишение на културната и расова толерантност. Това са програми за преустройство и десегрегация на училището, за увеличаване на всички видове контакти в училище, за обучение на учители от малцинствата, за кооперативно обучение.

- програми семейство – училище

В настоящата разработка ще бъдат използвани ученик –ориентираните програми, като за целта се създадат  три урока, чрез който  да се приложат принципите на интеркултурното образование.

Уроците могат да бъдат представени както следва:

Урок Първи

Тема: Английската Коледа

Цел на урока: запознаване на учениците с нови знания – запознаване с традициите на зараждане на Коледа в Англия

Задачи на урока:

-                                              въвеждане на учениците в интеркултурна среда;

-                                              запознаване с чужди традиции и обичаи;

-                                              научаване на нови думи.

Методика на урока: преразказ от страна на преподавателя и беседа

Продължителност на урока: един учебен час

Ход на урока:

Увод на урока: В началото на 19 век религиозните напрежения от всякакъв вид започнали да отслабват. Тогава английските писатели започнали да се притесняват, че Коледата вече не е толкова популярна сред хората. Те искали да съживят представата от времето на Тюдорите (английската кралска династия, управлявала от 1485 до 1603) – че Коледата е празник на радостта и любовта в човешката душа. Тогава се появила една книга, която има огромна роля в изграждането на образа на Коледата – “Коледна песен” на Чарлз Дикенс. Това станало през 1843. Чрез нея се възродила идеята за Коледа като празник на семейството, добротата и състраданието – всичко това като опозиция на зимните изстъпления на древните народи, като римските оргии например.

Основно изложение на урока:

От всички празнични аспекти на Коледата, може би най-широко приетият и най-универсален за всички страни, където се празнува този празник, са подаръците.

Малко преди Коледа, а и по време на самите празнични дни, навсякъде има огромен скок на продажбите. Хората купуват какво ли не – подаръци за близките си и за себе си, коледна украса, коледни лакомства… Всичко това започва много преди самата Коледа, като рекордьор в ранното изваждане на коледни продукти е Великобритания – там можеш да си избереш коледен ботуш още през септември!

Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.  В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. По време на Коледните празници скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечно зелени растения. Викингите вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след студената зима.

Римляните пък украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.

През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата и започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.

Заключение на урока: Коледа е най-популярният празник на Острова. Традиционната декорация използвана за празниците са бръшлян и имел - идващи от по-стари, езически обичаи. Пеенето на коледни песни пред съседите, окачането на чорап над камината, където дядо Коледа да сложи подаръци и лакомства за децата са също част от традициите в Англия.

За коледната вечеря обикновено се поднася пълнена пуйка, гъска или пиле с печени картофи, пайове с кайма и коледен пудинг, който се фламбира с бренди. В този пудинг може да има монети или късметчета и се завърта на масата от всеки член на семейството. По-късно може да се сервира и коледен кейк - плътен плодов сладкиш с марципан и глазура.

Урок Втори

Тема: Зараждане на коледните обичаи в България.

Цел на урока: запознаване на учениците с нови знания – запознаване с традициите и  зараждането на коледните обичаи в България

Задачи на урока:

-                                              въвеждане на учениците в интеркултурна среда;

-                                              запознаване с несвойствени за тях  традиции и обичаи;

-                                              научаване на нови думи.

Методика на урока: преразказ от страна на преподавателя

Продължителност на урока: един учебен час

Ход на урока:

Тема: Коледата в България

Увод

Коледните обичаи в страната са зародени вследствие на мултикултурни традиции.

За предпазване от злото се спазват определени забрани: не се излиза след залез слънце; не се правят сватби и седенки; не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълци; възрастните не се къпят, а при къпане на бебе, пускат във водата горящ въглен (свещената защитна сила на огъня!). Ако се роди дете, в следващото денонощие майка му трябва да му изтъче, ушие и облече ризка, за да не се превърне в караконджоло. Огънят намира особено място в защитните обредни действия: запалват се големи клади насред селата, в които всеки трябва да сложи дърво. На края на мръсните дни, в последната сутрин, разравят жарта, за да хвърли искри, при което се изричат заклинания за плодовитост на хората и добитъка. С пепелта се поръсват дворовете против нечисти въздействия. Като предпазно средство се използва чесън, пришит към дрехите.

Изложение на урока:

Сурваки  е последният от новогодишните обряди. Има заклинателен характер за здраве и благоденствие. Събират се групички от по няколко деца - предимно момченца - и започват обхождане на домовете на близки и съседи, като тръгват от своята къща. Облечени са в нова риза и носят сурова дрянова пръчка, наречена сурвакница, накичена с китки, сушени плодове, обредни краваи, дребни монети, пискюли вълна и др. Във всеки дом удрят стопаните със сурвакницата, при което наричат за здраве, радост и плодородие. Пъпките от сурвакниците се слагат в полозите на кокошките, за да мътят добре. Вярва се, че ако жените си мият косите във вода с откъснати тайно от сурвакницата пъпки, косите им ще растат дълги и лъскави. На връщане от сурвакане, децата изхвърлят сурвакниците в река или кладенец, за да не "носят бълхи вкъщи".

Същинската новогодишна обредност започва с малка Коледа (вечерта срещу 24 декември). На тоя ден посрещат на някои места малките коледарчета и ги даряват с кравайчета. Те влизат в къщите и питат: "Славите ли млада бога?", на което се отговаря: "Славим, славиме млада бога." В Софийско коледарчетата ги среща най-старата жена в къщата и ги обсипва с пшеница.

В българската обредност има три бъдни вечери - срещу Коледа, срещу Сурваки и срещу Водици.

На първата бъдна вечер, наричана така по цяло българско, особено важна роля играе бъдникът. На места той е сечен от момък, готов за женитба, облечен празнично - бъдникът е тригодишно церово или друго дъбово дърво. Отсеченото дърво се е посрещало в къщата най-тържествено. Момъкът пита: "Славите ли млада бога?" Всички отговарят: "Славиме, славиме, добре ни дошъл." Тогава момъкът го внася в къщи с думите: "Аз в къщи и бог е с мене." На други места нарича: "За много годин. Дошъл е Божик, носи ни берекет във всичко: ягнета, ярета, хлебородни ръжове, бяла пшеница, дълги овеси, големи гроздове, натежали дървета..."

Вечерта, миросан, бъдникът стои до огнището. На някои места са го срещали със специални песни.

За Бъдни вечер се подготвят голям брой обредни хлябове. Основно между тях е боговицата (богова пита, колач, светец). Отделно се меси кравай за коледарите. Това върши най-често момата в дома. Този кравай е богато украсен, той е "вит-превит кравай".

Особено внимание заслужава обредната трапеза на Бъдни вечер. Това е постна трапеза, на нея се слага всичко, което може да роди земята ни. Прекадена от най-стария, който върши това с лемежа на ралото, благословена от него, тя остава следа и в следващите български годишни обреди. Така например лемежът се мие на реката на Богоявление, а свещта остава "лековита" за цялата година. От тази трапеза захранват добитъка, над нея първом тържествено ломят боговицата - от нея оставят парче за къщата, за нивата, за стоката, за Богородица, за бога. На тази трапеза е оставено място и за мъртвите представители на рода.

Заключение на урока:

В по-старо време, а на някои места доскоро на Бъдни вечер трапезата е била поставяна направо върху слама. Из тази слама се търкалят от болести, палят от нея около плодните дървета, пазят от нея за Гергьовден. Цяла нощ на Бъдни вечер трябва да гори бъдникът.

Урок трети:

Тема: Съвременни празници и обичаи при празнуване на Коледа във Великобритания и България

Цел на урока: изпитване на получените знания

Ход на урока:

Начало: Фолклорът, традиционните ритуали, обреди и обичаи са част  от официалната култура, която в съвременните държави е  възпроизвеждана и подкрепяна институционално. Става дума за всички онези факти, които наричаме и обясняваме като фолклорни изкуства или се подразбират като “отражение на народния гений”.  България, като средище на една от най  - старите култури на Стария континент и често означавана  като „люлка на културата в Европа” не прави изключение от подкрепата на опазването и съхраняването на народните обичаи, традиции и обреди. Следва да се посочи, че въпреки съществуващите проблеми в сферата през последните две десетилетия, в страната има политика на запазване и изучаване на обичаите, обредите  и традициите,  съхранени през вековете на съществуване на българския етнос.

След това начало, преподавателят задава въпроси на учениците, за да изпита знанията им.

2.3. Анализ на получените резултати

В процеса на работа интеркултурното образование е приложено върху ученици от 6 клас.

Много подходи в науката са прилагани за да бъдат обяснени човешките различия. При тяхното приложение се обръща внимание на различното, но едновременно с това и на общото между хората. С разпространението на процесите на глобализацията, светът се превръща в едно добре познато „малко село”, където толерантността към другите, интереса и уважението към ценностите на другостта се превръщат в основни параметри на ново отношение към човека. Принадлежността към определена култура и разбирането, че като носител на морални ценности, смисли и практики, човек представлява част от културното многообразие и богатство на света.

Целите на представените уроци са постигане на отвореност и интерес към други култури и общества, придобиване на способности за установяване на връзка между собствената култура и културите на други страни, способност за съпоставяне на различни култури, да се търсят и разкриват културни различия при интеркултурни взаимодействия.

В тези уроци прецених, че особено подходящ метод за интеркултурно образование е преразказът, предвид ограничените все още познания на учениците по отношение на традиции и обичаи, свързани с Коледните празници.

За предизвикване на по-голям интерес от страна на учениците, лекцията бе съпроводена с беседа. Предварителната подготовка на учениците включваше издирване на материали по темата за празнуване на Коледа в различни страни.

Преди провеждането на първия урок извърших тестиране на учениците, за да установя знанията им по темата на основание на тяхната обща култура.

Вж. Приложение 1.

ТЕСТ 1  включва 10 въпроса. Тестирани са 10 ученици. Резултатите от ТЕСТ 1  показват, че учениците имат елементарни познания на традициите, особено на чуждите. 50% от учениците са отговорили на въпросите, свързани с българската Коледа. Три ученика са дали отговор и на въпроси, свързани с Английската Коледа.

Резултатите показват слабо познаване на английските традиции. Това ме проавокира да проведа предвидените уроци за интеркултурните взаимодействия.

След провеждането на гореописаните уроци същият тест бе предоставен на учениците, за да се констатират постигнатите резултати и да се осъществи обратна връзка след проведените уроци. За по-голяма обективност и надеждност тестът бе променен само в структурно отношение, като съдържанието не бе променено. Вж. Приложение 2.

Констатирани бяха следните резултати от ТЕСТ 2

70 % от учениците са показали отлични резултати – отговорили са на всички въпроси, 1 ученике допуснал две грешки, а двама – са допуснали по 4 грешки. Като при анализа на постигнатите резултати трябва да се има предвид и нивата на владеене на чуждия език, т.е. децата от групата на сгрешилите са с по-сериозни затруднения при овладяването на английски език.
Въз осннова на получените резултати може да се каже че съм постигнала целите си

Веднага след провеждането на първия урок, 10- те деца от класа са помолени да попълнят – анкета, която да оцени резултатите от урока.    Резултатите са обобщени по най- много получени точки:

Таблица 1. Резултати от анкетата  -първи етап

Таблица 2. Резултати от анкетата  -втори етап

Таблица 3. Резултати от анкетата  -трети етап

След края на всеки урок учениците бяха помолени да попълнят Анкета(виж резултатите от анкетата-таблица 1,2 и 3) Резултатите показват,че след всеки урок интереса към предмета на все по-голям брой ученици се е увеличил,

Учениците ,посочват че научават нещо ново което е важно и 80% от тях искат обучението да продължи по този начин.
Въз основа на резултатите от направеното изследване може да се направят следните изводи :смятам че целта която си бях поставила е постигната , аименно да проуча възможностите и ефективността при въвеждането на интер културното вэаимодействиа в обучението по англ език        
междунултурното  обучение е пряко свързано чуждоезиковото обучение   Учитетелят по чужд език е призван чрез въвеждане на учениците в един непознат за тях език  и в нова култура да създава и усъвършенства  през целия курс на обучение техните компетентности за интеркултурните взаимодействиа

Заключение

Съвременният свят е мултикултурален.  Постепенно в света се формира една глобална световна култура, свързана със съответната идентичност. Същевременно има специфични силно етноцентрични култури, антагонистични по своята основна нагласа. Сблъскват се двете насоки. Възможният резултат е един: интеркултурен диалог.

Учениците трябва да се обучават в един планетарен дух, да осъзнават глобалните проблеми на света, да разбират нуждата от един нов световен ред, който изключва войната и насилието и който е закрепен на юридическо-институционално ниво; който има някакви национални особености, но те са много малки, в сравнение с общите подходи; в който основни ценности са демокрацията е етническият, религиозен и културен плурализъм.

Интеркултурността е един сравнително нов феномен и това обяснява актуалността му в педагогическата теория. Той е политически, правен, етически, религиозен и педагогически проблем, доколкото се основава на принципите на свободата, толерантността и любовта, които са едно като категории, а друго като конкретни социални практики. Той зависи и от състоянието на международните отношения както в региона, така и в планетарен мащаб. Той противоречи в много голяма степен на натрупания опит и традициите в образованието, основани на етноцентристки подход.

Интеркултурността постулира необходимост от позитивни контакти между групите и индивидите в обществото, тя е едно разбиране, един метод, една перспектива на действие. Тя предполага обмен.

През последните 15-20 години под влияние на политическите промени в целия свят и конкретно в Европа, в редица изследвания в областта на психологията, социологията и в педагогиката започнаха да се разглеждат проблемите на интегрирането на деца, които не са от културната общност на мнозинството (малцинства, имигранти) в училището. Този процес се означава като културна интеграция, а насрещните процеси в училището - като “интеркултурно образование”. Става дума за един отговор на обществени нужди както в национален, така и в европейски мащаб. В съвременна Европа няма хомогенни в етническо или социално отношение държави. Затова и практическата хетерогенност на обществото на най-различни нива предполага хетерогенност и на училището - социална, културна, етническа и пр.

Интеркултурното взаимодействие засяга форми на отношения между културите: разпределение на продуктите за консумация, масмедийни емисии и пр. Това е една комуникация, основана на плурализъм на културите, гаранция и защита на всички социални групи, на правото на идентичност и сътрудничество.

Културната идентичност е едновременно и условие, и пречка за интеркултурна комуникация; възприемането на другите като чужденци засилва диференциращите механизми. Тези механизми затрудняват едно точно оценяване на различията. Трябва да се акцентира на другите като подобни, за да се достигне до разбиране и разпознаване.

Интеркултурността е понятие, което отразява най-точно процесът, който се развива повсеместно през втората половина на 20век. Започнал като един отговор на расизма и асимилационната политика и като една философска концепция, той се трансформира в социална, медийна и особено в образователна практика. Последното е особено важно, тъй като изисква перспективно мислене и изграждане на определен модел на мислене и поведение в бъдещото дейно поколение.

Интеркултурното образование, което е част от хуманистичното образование има за цел да покаже уважение към различието присъщо в класната стая.