Home Право Търговски сделки понятие и видове

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Търговски сделки понятие и видове ПДФ Печат Е-мейл

46. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки.

1. Към видове търговски сделки: деление на търговските сделки по критериите за гражданскоправните сделки:

1) Едностранни (волеизявление на едната страна - менителнични ефекти, джиро, акредитив и др.), двустранни (волеизявления на двете страни - търговска продажба и др.), многостранни сделки (волеизявленията са идентични и насочени към постигане на обща цел).

2) Сделки-решения - от правна общност (няма принципна разлика с ГП).

3) Консенсуални и реални.

4) Формални и неформални - има разлика при установяването на формата (от закона или от страните), при формата за сключване на сделката и при значението на неспазването на формата.

5) Каузални и абстрактни (правното действие е откъснато от основанието си) - приложението на абстрактните сделки е в ТП (менителнични ефекти, джиро, търговска асигнация).

6) Сделки на управление и сделки на разпореждане.

7) Комутативни и алеаторни.

8) Сделки, предоставящи и непредоставящи имотна облага - според това дали има разместване на блага. В ТП непредоставящи имотна облага сделки няма - има упълномощаване напр., но то се подчинява изцяло на ГП (не е търговска сделка).

9) Възмездни и безвъзмездни - в ТП безвъзмездни сделки няма (и спонсорството е възмездно - срещу реклама).

2. Обща характеристика на търговските сделки - особености в правния режим в сравнение с общия гражданскоправен режим на сделките:

1) Сключване на сделката. В гражданското право няма публична оферта, която да обвързва предложителя, в ТП има и тя обвързва предложителя.

2) В ГП мълчанието е равнозначно на несъгласие, в ТП понякога мълчанието се приравнява на съгласие.

3) Форма. В ТП писмената форма е спазена и когато може да бъде възпроизведена по технически начин (не само обективирана на хартия), вкл. факс и телекс.

4) В определени случаи, ако не е спазена формата, сделката може да бъде призната за действителна - стесняване на приложното поле на недействителността.

5) Няма крайна нужда като основание за унищожаемост - отново стесняване на приложното поле на недействителността. ВС компенсира с неморалност като основание за недействителност в едно решение.

6) Сключване на сделки от лица без представителна власт. В ГП има висяща нищожност (може да се потвърди), в ТП нещата са обърнати - предполага се, че щом веднага след узнаването търговецът не е отхвърлил сделката, то я ратифицира и тя е действителна.

7) Длъжникът дължи една квалифицирана грижа - на добрия търговец (не на добрия стопанин по чл. 63 ЗЗД).

8) Солидарността се предполага, когато двама или повече търговци поемат едно задължение (обратно на чл. 121 ЗЗД) - оборима презумпция.

9) Възнаградителна лихва. В ГП се дължи, само ако е уговорена, в ТП се дължи и без да е уговорена.

10) В ГП не е позволена сложната лихва, в ТП може да се уговаря.

11) В ГП, когато кредиторът е обезпечен със залог или ипотека, може да бъде удовлетворен само чрез съдия-изпълнител, в ТП е възможно удовлетворяване без съдебна намеса на заложния кредитор - може сам да продаде.

Особеностите са свързани с качествата на ТП - бързина, опростеност, сигурност.

47. Сключване и форма на търговските сделки. Сделки при общи условия.

1. Към сключване на търговски сделки: Сключването на сделка е обективиране на волеизявлението и изпълнение на други елементи, ако е необходимо (реални сделки). Необходимите действия са предложение и приемане - те съвпадат и образуват съгласието.

Към публична покана:

1) Има обръщане към неограничен кръг лица (като при офертата), но няма посочване на общото количество или срок - не е оферта (О.Г.).

2) Публичната покана не обвързва търговеца освен индиректно - това означава, че ако някой от адресатите отправи оферта в съответствие с поканата, търговецът е длъжен да я приеме, освен ако няма уважителни причини. Правилото е насочено срещу недобросъвестните търговци - да не се обръщат към публиката с нереални условия.

2. Към форма на сделките: Необходима е писмена или друга форма само ако е изрично предвидена или ако страните са установила такава. Според Герджиков второто е по-скоро въпрос на съгласие, а не на форма.

1) Неспазването на формата се отклонява от режима на ГП (където основанията са обективни) - зависи от поведението на страните. Неспазването на формата в ТП не е абсолютно основание за нищожност.

2) Според Герджиков ал. 5 е частен случай на ал. 4.

3. Към специални правила за сключването на сделките, определяне на уговорка от трето лице – чл. 299: Намесата не е ограничена само до избор между алтернативни престации (като по чл. 131 ЗЗД) - третото лице може да определя уговорки.

48. Изпълнение на търговски сделки. Безкасово плащане. Текуща сметка.

1. Към изпълнениe на търговски сделки:

1.1. Принципно нещата са като в ГП. Изпълнението е осъществяване на дължимия резултат, най-желаният способ за погасяване на облигационното отношение.

1) Кой трябва да изпълни - длъжникът.

2) Може ли друг да изпълни - може, стига да няма противопоставяне.

3) На кого се престира - на кредитора.

4) Може ли да се престира на кредитор без погасителен ефект - може, при запор.

5) Може ли да се престира на некредитор с погасителен ефект - ако е в полза на кредитора или той е потвърдил.

6) Сроковете са в полза на длъжника.

1.2. Особености:

1) Чл. 302 урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец, което не е някакъв друг вид грижа, но отговаря на повече изисквания от грижата на добрия стопанин, защото търговецът е професионалист. Този абстрактен критерий се конкретизира в редица разпоредби, свързани с отделните видове търговци. В редица хипотези се изисква по-голяма грижа и от тази на добрия търговец – при банки, застрахователни дружества и т.н.

2) Към чл. 303: Може да се иска и да се изпълни по всяко време (като по ЗЗД), но в работното време на търговеца (отклонение от ЗЗД).

3) Солидарност изрично се установява за конкретни случаи (чл. 354, 374, ал. 3, чл. 513, ал. 1); солидарност е предвидена и извън търговските сделки (чл. 15, ал. 2, чл. 76, ал. 2, чл. 173, 240, ал. 2).

4) Към лихви:

а. Мораторна лихва - уредбата е в чл.  86 ЗЗД и ПМС N72/1994.

б. Възнаградителна - чл. 294.

2. Към текуща сметка, действие на договора:

1) Всички сделки стават неделимо цяло и никоя от страните не може да иска изпълнение по отделна сделка.

2) Вземанията взаимно се компенсират по силата на този договор.

49. Неизпълнение на търговски сделки.

1. Тук също важат общите правила на ЗЗД. Неизпълнението е неосъществяване на дължимия резултат.

1) Може да бъде в различни форми - пълно неизпълнение и неточно изпълнение: частично (неточно в количествено отношение), лошо (неточно в качествено отношение) и забавено (неточно по време).

2) Отговорността се носи от длъжника, ако той е виновен - в ГП вината се предполага (длъжникът трябва да се оневини).

3) Граници на отговорността - преки и непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при възникване на задължението, освен при недобросъвестност и груба небрежност - дължат се всички преки и непосредствени вреди (чл. 82 ЗЗД - изравняване на границите на договорната и деликтната отговорност).

2. Към непреодолима сила:

1) Предпоставки:

а. Непредвидено или непреодолимо – законът предвижда алтернативност, а трябва да има кумулативност, защото се заличава разликата със случайното събитие, което е непредвидено, но не означава, че е непреодолимо. Според проф. Герджиков, ако едно събитие е непредвидено, но преодолимо, не е налице непреодолима сила. Непреодолимостта характеризира обстоятелството като force majeure.

б. Събитието трябва да е от извънреден характер и да е настъпило след сключването на договора (иначе би имало невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

3) За да бъде релевантна, НС трябва да е причинила невъзможност за изпълнение - да има причинна връзка (не е казано изрично, но се извежда).

2) Към последици:

а. Длъжникът не може да се освободи и ако дължи пари - genus non perit (как стои въпросът при търговци, които не могат да оперират с парите си, напр. банката е в производство по несъстоятелност - няма освобождаване).

б. Последиците при прекратяване на договора по ал. 5 се определят от правилата за носене на риска (длъжникът не носи отговорност, така че се прилагат правилата за риска).

3. Към стопанска непоносимост – чл. 307. Clausula rebus sic stantibus представлява една уговорка, която страните по един договор са сключвали в периоди на икономически кризи (за първи път по време на ПСВ и малко сред нея - остри инфлационни процеси, престациите за кратко време стават силно неравностойни и се включват клаузи при непроменени обстоятелства). Въпросът за стопанската непоносимост е въпрос за правното значение на изменените условия след сключването на договора.

1) Към ФС, който представлява СН на престацията:

а. Договор, породил правно действие (действителен или унищожаем).

б. Изпълнението не е завършило. Ако едно от задълженията не е изпълнено, то трябва да е на страната, която се позовава на стопанска непоносимост.

в. Изпълнението е възможно (иначе има непреодолима сила) - също и при А.К.

г. Изпълнението трябва да противоречи на добросъвестността и справедливостта - също и при А.К.

2) Към последици (различни от невиновната невъзможност за изпълнение):

1) Изменението или прекратяването може да стане по съдебен ред - това е едно потестативно право, упражнява се чрез конститутивен иск (според проф. Герджиков) - чрез конститутивен иск се защитава потестативно право.

2) Активно легитимиран е длъжникът. Ответник е кредиторът.

3) Отграничения:

а. Непреодолима сила. Сходство: 1) обстоятелства след сключването на договора; 2) непредвидени; 3) последицата е промяна на съществуващото правоотношение. Различия: 1) при стопанската непоносимост няма критерий непреодолимост; 2) престацията е възможна (при непреодолимата сила е невъзможна); 3) прекратяването на правоотношението е само една от възможните последици (при непреодолимата сила това е последицата).

б. Крайна нужда. Приликата е в явната неизгодност. Разлики: 1) при крайната нужда нееквивалентността е към момента на сключване на договора; 2) при крайната нужда последицата е унищожаване ex tunc, по изключение занапред, но е възможно и изменение на съществуващия договор.

4. Към отметнина, отлика от задатъка:

1) Функциите: според О.Г. задатъкът служи за доказателство, че договорът сключен и ще бъде изпълнен.

2) При задатъка кредиторът може да го задържи или да иска реално изпълнение, а при отметнината изправната страна може само да я задържи.

50. Търговски обезпечения.

1. Видове обезпечения според О.Г.:

1)Взети направо от ГП - поръчителство и пасивна солидарност (с по-широко приложно поле), ипотека.

2) Модифицирани - търговски залог, търговско право на задържане, привилегии.

3) Типични търговскоправни обезпечения - банкова гаранция, документарен акредитив.

2. Търговски залог. Според О.Г. в ТП има 4 вида залог: 1) обикновен търговски залог; 2) законен залог; 3) особен залог; 4) банков залог.

1) Към обикновен търговски залог:

а. Към сключване:

- Движими вещи и ЦК на приносител - с предаването им на заложния кредитор или трето лице, което ще ги държи за кредитора.

- Поименните ЦК не да се цедират, тъй като цесията е транслативна сделка.

Предмет на залога на ЦК са правата, които се материализират по тях. Особеност представлява залагането на поименни акции, тъй като в специални закони се съдържат ограничения за това (напр. Законът за приватизационните фондове, който не действа в момента - залагане на акции от тези фондове е недействително; винкулирани акции - залагането е действително, но се носи отговорност пред АД). Предмет на залога на акции не са инкорпорираните в тях права, а самата акция, която има стойност на пазара на ЦК (тази цена би следвало да послужи за удовлетворение на заложния кредитор; имплицитно са включени и правото на дивидент и ликвидационен дял, тъй като те формират основно цената).

б. Залогът е акцесорен на главното задължение, което обезпечава и с цедиране на главното вземане се прехвърля и заложното право. Особеното е, че става дума “предаване на предмета” на залог на новия кредитор, освен ако старият заложен кредитор не се е съгласил да упражнява фактическата власт за новия заложен кредитор.

в. Форма. В ГП се изисква писмена форма при залог над 5 000 лв - не е форма за действителност или за доказване, а за противопоставяне на трети лица. В ТП залогът е неформален договор, но писмената форма може да се окаже много полезна: 1) за противопоставяне на трети лица; 2) за нещо, характерно само за търговския залог: при определени предпоставки заложният кредитор може да се удовлетвори от заложената вещ (тук влизат и ЦК) без съдебна намеса.

2) Банков залог. Има изключително ограничено приложение - за обезпечаване на вземания на банки, произтичащи от договор за кредит. Уредбата е в чл. 42 ЗБ - овластява Министерството на правосъдието съвместно с БНБ да издаде наредба за особения ред, по който могат да се удовлетворяват банките за техни вземания срещу кредитополучатели. Издава се Наредба N35 на МППЕ и УС на БНБ, според която банките могат да се удовлетворяват от заложената вещ като обезпечение по кредита чрез извлечение по сметките си, въз основа на което се издава изпълнителен лист. Чл. 237 ГПК предвижда извънсъдебни изпълнителни основания (съдебните са осъдителни съдебни решения) - в случая извлечение от сметките на кредитора. Издава се изпълнителен лист - банката може да се удовлетвори от продажбата на вещта, но чрез търг (правилата са в наредбата).

Ако е предвидено в договора за залог, банката може сама да продаде вещта - чрез търг, по реда на Наредба N35.

3. Към търговско право на задържане:

1) Търговското право на задържане се отклонява от общия режим на правото на задържане. Правото на задържане е право да се откаже изпълнението на едно задължение до едновременното насрещно изпълнение.

а. Частен случай на общото възражение за недобросъвестност.

б. Дилаторно възражение (с него се упражнява потестативното право) - не погасява претенцията, само отлага.

в Функцията е обезпечителна (залогоподобно право).

г. Правна уредба: 1) общ режим по чл. 90 и 91 ЗЗД - същинско и несъщинско (възражение за неизпълнен договор) право на задържане; 2) чл. 315 ТЗ (говори се за ретенционно право).

2) Към елементи на фактическия състав: Длъжникът да не изпълнява задължението си. Не е необходимо насрещните вземания да са от един юридически факт (разлика с възражението за неизпълнен договор).

3) Според О.Г. кредиторът може да се удовлетвори по предпочитание от вещите или ЦК като това става по правилата на залога, но е необходимо съдействие на съда (активна фаза на правото на задържане).

51. Особени залози.

1. Вписването има действие 5 г., но може да бъде продължено преди изтичането им (при вписване след това се губи редът).

2. Задължения на залогодателя:

1) Да се грижи за запазване на заложената вещ (като при ипотека) с грижата на добрия търговец - кредиторът се интересува от състоянието й.

2) Да застрахова заложената вещ за  своя сметка.

3) Да уведомява кредитора за всички повреди и посегателства върху заложената вещ.

3. Действие по отношение на третите лица:

1) Вписването има действие спрямо третите лица - залогът не може да се противопостави, ако не е вписан. Меродавен критерий е вписването.

2) Залогът следва вещта (но с възможност за трансформация).

4. Изпълнение върху заложеното имущество.

1) Към изпълнение се пристъпва, когато задължението не е изпълнено на падежа.

2) Не е необходимо да са налице предпоставките за извънсъдебно удовлетворяване при обикновения търговски залог - тук има писмена форма, достоверната дата е от вписването, законът предвижда тази възможност (само няма изискване за пазарна или борсова стойност).

3) Кредиторът има право да вземе мерки за запазване на заложеното имущество - да встъпи във фактическата власт. При липса на съдействие на залогодателя може да търси съдействие от съдий-изпълнител - с негова помощ въз оснава на извлечение от ЦРОЗ може да иска предаване. Залогодателят има известна защита срещу действията на съдия-изпълнителя.

52. Търговска продажба – понятие и правен режим. Сделка за покритие. Продажба на публичен търг.

1. Основните елементи на договора са предметът и цената.

1) Предметът може да е вещ или право. Вещта може да бъде индивидуално или родово определена, съществуваща или бъдеща, но трябва да е в оборота. Продажбата на бъдеща вещ може да бъде: 1) условна - цената се дължи, ако възникне вещта; 2) безусловна - цената се дължи, дори да няма реколта.

2) Цена - определена или определяема, но при търговската продажба има изключения.

2. Особености на търговската продажба спрямо продажбата по ЗЗД:

1) Договор за търговска продажба: 1) носи родовите белези на договора за продажба - двустранен, консенсуален, възмезден и т.н.; 2) основните задължения се покриват; 3) предаването на стоката става по правилата на ЗЗД - има определени особености (използват се клаузите “франко”, “ФОБ” и “СИФ”); 4) плащане на цената - чл. 328 (няма отклонения от ЗЗД).

2) Търговска продажба. Трябва да се отиде към разпоредбите за квалификация на сделките като търговски и разграничението според субективния и обективния критерий.

а. Според обективния критерий търговска продажба е спекулативната покупко-продажба, продажбата на стоки от собствено производство и покупката на ЦК с цел да се продадат.

б. Според субективния критерий - търговска е продажбата, сключена от търговец във връзка с упражняваното занятие. Щом търговец извършва сделката, то се предполага, че сделката е търговска (презумптивна търговска продажба).

Друго деление според наличието на международен елемент: 1) вътрешнотърговска продажба - сключва се в страната и стоката е предназначена за страната; 2) външнотърговска - между български и чуждестранен търговец и стоката е предназначена или се внася от чужбина.

2. Към задължения:

1) Към задължение за сервиз: Не се отнася за всички стоки - стоки, които се нуждаят от техническо поддържане (прилага се напр. за автомобили и др.).

2) Към задължение “за пазене на стоката”, когато тя е получена от друго населено място в случай, че купувачът отказва да е приеме (става дума по-точно за “получаване” на стока с недостатъци или за друго неизпълнение на договора): По своята правна същност отказът да се приеме стока с недостатъци е връщане на собствеността върху продавача (купувачът държи вече чужда вещ - договорът се разваля); собствеността е преминала върху купувача с предаването на стоката на спедитор или превозвач. Вещта е вече чужда - купувачът трябва да я съхранява, не може да ползва и да се разпорежда.

3. Към сделка на покритие:

1) Заместващата сделка обаче трябва да бъде сключена в подходящ срок (да обслужва същия икономически интерес), защото цените са динамична величина и условията могат да се изменят съществено.

2) Освен обезщетение за негативни вреди, изправната страна може да търси обезщетение и за други вреди по общия ред, но тях трябва да докаже (вреди, по-големи от разликата в цените).

4. Към продажба на публичен търг с явно наддаване:

1) Особености: 1) предложение до неограничен кръг лица - обява в поне един ежедневник; 2) търгът е чрез явно наддаване - наддавателните предложения се адресират до ръководителя на търга.

2) Търгът се ръководи от продавача или от лице, определено от продавача, действащо в негов интерес. Между тях има договорни условия, той е мандатар, довереник.

3) Участникът в наддаването е обвързан от предложението си според условията на търга (чл. 338).

4) Преминаване на собствеността - от възлагането (тогава се сключва договорът). Възлагането има вещноправно действие.

5) Релевиране на недействителността по чл. 341 - чрез иск и в определен срок:

а. Всъщност се иска унищожаване, а не обявяване на нищожност, която настъпва по право. Релевира се с възражение - има унищожаемост.

б. Може да го направи заинтересованият - страна по сделката.

в. Има срок.

53. Особени правила за някои продажби

1. Транзитна продажба:

1) Ако има клауза, че ще плати третото лице, а продавачът не получи цената, той не може да я търси от третото лице, тъй като то е чуждо за правоотношението - клаузата е само за удобство, не поражда задължение за третото лице.

2) Преминаване на собствеността и риска. Възможно е вторият договор да е първи по време - няма пречка за продажба на бъдеща вещ. Вещното действие ще настъпи, когато първият купувач стане собственик.

2. Дистанционна продажба:

1) Същинска. При същинската дистанционна продажба страните уговарят местоизпълнение различно от предвиденото в ЗЗД - продавачът на свой риск да пренесе стоката до местожителството на купувача. Собствеността няма да премине със сключването на договора (индивидуално определени вещи) или с предаването на спедитор или превозвач (при индивидуализиране на вещите), а ще премине там, където е местожителството на купувача. Местоизпълнението е там, където е местодоставянето - продавачът изпълнява едва когато стоката стигне при купувача.

2) Несъщинска дистанционна продажба - продавачът също има задължението да предаде стоката не в склада, а да я изпрати по местоживеенето (седалището) на купувача, но тази уговорка не изменя местоизпълнението. Местоизпълнението остава по местожителството на продавача, погеването е за сметка на купувача - той е собственик.

3) Правилата на ИНКОТЕРМС в някои случаи имат значение и за риска - правилото FOB: до борда разноските са за купувача, вещта е докарана до борда, при натоварването пада зад борда - рискът е за ............

3. Продажба с допълнителна спецификация - възможности на продавача:

1) По ЗЗД предметът ще бъде неопределен и няма да има договор. В ТП обаче продавачът ще специфицира (купувачът не може да разваля).

2) Втората възможност е да развали договора (договор съществува) - според Герджиков. Тук според Калайджиев не е употребен точно терминът “разваляне”, защото договорът още не е породил действие, по-точно е “отказ”.

54. Договор за лизинг

Първо се появява в САЩ, през 60-те години и в Европа. Целта е да се осигури експлоатацията на скъпо струващи машини и съоръжения. Има конвенция за международния финансов лизинг на UNIDROAT (1988). Регламентацията в България е от 1996 г., но преди това също се сключват такива договори.

56. Договор за консигнация. Спедиционен договор

Спедиционен договор. Правото на законен залог се упражнява се по закон за вземанията, които спедиторът има (за възнаграждение и разноски). Упражнява се върху товар, върху който има фактическа власт, но е възможно само за същия спедиционен договор, а не върху стока по друг спедиционен договор.

Договор за застраховка

Застрахователното право бива: 1) устройствено (отношения между застрахователя и държавата, която упражнява надзор върху застраховането); 2) договорно (отношения на равнопоставеност). Акцентът е върху договорното право - публичното идва да подготви само условията за сключване на договори. Съществуват много рискове и средство за противодействие е създаване на застрахователен фонд от вноски на застрахованите.

1. Към видове застраховки:

1) Имуществените застраховки са различни видове - на превозни средства (релсови и нерелсови), на въздушни средства, на товари, каско (на МПС), срещу пожари и други бедствия.

2) В последните години се появяват и други модификации - застраховането измества своя център от застрахователна закрила срещу риск към застраховки със спестовен характер (напр. застраховка стипендия - ако детето влезе във ВУЗ, да получава стипендия; застраховка женитба).

2. Към субекти - застраховател:

1) Към АД: никой акционер не може да притежава сам или чрез свързани лица повече от 5% от капитала на дружеството.

2) Взаимозастрахователна кооперация – особености: 1) може да застрахова само свои членове; 2) застрахователното правоотношение се прекратява едновременно с възникването и прекратяването на членственото правоотношение; 3) минималният брой учредители е 500.

3. Към термини:

1) Застраховател - лице, което поема риска от настъпването на застрахователното събитие (поема застрахователното обезпечение) и се задължава да плати при настъпването на съответното застрахователно събитие.

2) Застрахован - лице, което встъпва в застрахователно правоотношение, за да бъдат обезпечени интересите му при настъпването на застрахователното събитие.

3) Застраховащ - когато е налице застраховане за чужда сметка. Може да бъде комисионер или превозвач (пътниците са застраховани, въпреки че не сключват застрахователен договор, защото този договор се сключва от превозвача; в цената на билета е инкорпорирана застрахователната премия), работодател (застрахова работниците и служителите си срещу настъпване на трудова злополука). Не е задължителна фигура.

4) Трето ползващо се лице - получава застрахователната сума при настъпването на застрахователното събитие.

5) Към застрахователно обезпечение: според проф. Герджиков застрахователно обезпечение е задължение на застрахователя да покрие рисковете, предвидени в застрахователния договор - да даде защита срещу тези рискове (според Калайджиев това е задължение за плащане при настъпване на събитието). Има два етапа:

а. От влизане на застрахователния договор в сила до настъпване на събитието, застрахователното обезпечение се изразява в носенето на риска (задължителен елемент).

б. С настъпването на риска задължението се трансформира в задължение за плащане (евентуален етап). (според Калайджиев това е застрахователно обезпечение).

6) Към застрахователна сума, значение при имуществените застраховки: Границата на отговорността се определя от: 1) договора за застраховка (посочва сумата); 2) от закона при задължителните застраховки. Максималният предел на застрахователната сума е застрахователната стойност - това е действителната, пазарната стойност на застрахованото имущество. При пълно застрахователно обезщетение стига до застрахователната стойност - тя е втората граница на отговорността. Подзастраховането и надзастраховането е във връзка със застрахователната стойност.

7) Застрахователен срок - времето, през което се носи рискът.

4. Към сключване и форма на договора:

1) Офертата винаги се прави от застрахования.

2) Застрахователната полица служи и като средство за доказване на договора.

3) Когато застрахователната полица е ЦК, тя е на заповед.

4) Застрахователният договор може да бъде изменен с едностранно изявление на страните - само при определени предпоставки.

5. Към задължения на застрахователя:

1) За да плати, трябва да установи размера на вредите, за които е уведомен от застрахования.

2) Пределът на носене на отговорността е размера на застрахователната стойност.

3) Плащането се дължи по отношение на застрахования или на третото ползващо се лице.

4) Застрахователят трябва да обезщети застрахования за вредите, които е претърпял, но и за разноските, които е направил, за да ограничи вредите - дължи се независимо от резултата, който мерките са дали (сериозен стимул за ограничаване на вредите).

5) Задължението за плащане на обезщетение отпада, когато:

а. не е изпълнено задължението за незабавно уведомяване;

б. не е положена грижа за ограничаване на вредите;

в. събитието е причинено умишлено от застрахования или третото ползващо се лице (един от случаите на застрахователна измама).

6. Суброгация. Когато застрахованото имущество погине по вина на трето лице, застрахователят има суброгаторен иск към делинквента, но имуществото е застраховано и застрахователят плаща - встъпва в правата на застрахования.

1) Застрахованият не може да се откаже от правото си на обезщетение - застрахователят се суброгира.

2) При родственици до определена степен суброгация има само при умисъл.

7. Прекратяване на договора - застрахованият може да прекрати договор над 6 м. с предизвестие.

 

WWW.POCHIVKA.ORG