Home Право ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО ПДФ Печат Е-мейл

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО

  1. 1. ПОНЯТИЕ ЗА ЗАСРАХОВАТЕЛНО ПРАВО. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРАВО

Вид икономическа дейност. Преплитат се фактори – стари и от последните десетилетия.

Фактори за развитието на застраховането:

  1. Рискове за погиване и повреждане на имуществото;
  2. Засягане на лични права – живот, здраве и т.н.
  3. Природни бедствия;
  4. Обществени конфликти;
  5. Травматизми и производствени аварии;
  6. Въвеждане на нови технологии.
  7. Различни източници на опасност.

В правен аспект има няколко способа за ликвидиране на щетите:

  1. 1. Прехвърляне на обещетяването на вредите върху лицата, които са ги причинили – гражданска отговорност; Безвиновни отговорности – за вреди на вещи – чл.49 ЗЗД Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
    Чл.50. ЗЗД -За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
  2. Създаване на собствен гаранционен фонд на лицето, чиито права са застрашени- резервни фондове;
  3. Създаване на един общ граждански фонд, от различни лица потенциално застрашени от потенциално застрашени лица – застрахователни премии. Създава се нов правен субект – акционерно дружество, холдинг или застрахователна кооперация;
  • Тези средства се управляват по определен начин;
  • Чрез разпределението на тези средства в полза на тези, които ефективно са претърпели вреда. Те са засегнати от застрахователното събитие;
  • Този фонд има функции на застрахователен фонд. Вредите се поправят чрез обезщетение (при имуществените) или застрахователна сума (при нарушаване на лични права – здраве, живот и т.н)

Обезщетението е имуществено благо- придобиване на собственост, право на вземане;

Съвременното застраховане се осъществява чрез договора – съвпадение на две насрещни волеизявления на застраховател и на застрахован.

Фактори способстващи за развитие на съвременното застраховане:

  • Усъвършенстване на математическите и статистически методи за изчисляване на вероятностите за сбъдване на различни застрахователни рискове – това е от значение за определяне нивото на застрахователната премия, за да се покрият вредите от сбъдване на застрахователните рискове;
  • Силно развитие на икономическите и финансови методи за управление на застрахователния портфейл образуван от натрупаните средства от застрахователните премии;
  • Усъвършенства се структурата на застрахователните продукти, като например спестовните застраховки.

Те променят понятието за рискови застраховки. Този вид договори са алеаторни. При тях застрахованото лице дава определена парична сума, но не е ясно какво и колко ще плати застрахователя. Престацията на едната страна е ясна, докато за другата страна – не.

При спестовните застраховки е налице съчетаване с рисковата застраховка. След изтичане на определен срок или на определено обстоятелство, застрахователя дължи определена застрахователна сума. При спестовните застраховки застрахователя винаги дължи определена сума.

Понятие за застраховане – Според чл. 380 от ТЗ това е застрахователен договор, при който с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.

Чл. 2 на ЗЗ регламентира, че Застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства.

От гл.т. на застрахователя застрахователната дейност е вид търговска дейност защото:

  • Тя се осъществява от лица, които имат качество на търговец по ТЗ;
  • Застрахователните сделки са обявени за търговски сделки. Застрахователното право е част от Търговското право и се урежда в ТЗ и ЗЗ.

Съществуват различия в областта на застраховането по българското и западноевропейското законодателство, което е видно от Бялата книга за хармонизацията на българското с европейското законодателство. В българското ЗП има силно изразена степен на държавно регулиране (учредяване, капитал, начини на изразходване на средствата, ликвидация, несъстоятелност, брокери, квестори).

Систематично мястото на ЗП е в ТП, тъй като от определението следващо от чл. 380 на ТЗ – чрез договора сключван между застрахователя и застрахования едната от страните задължително има качество на търговец. Сключването на сделките става по два начина:

-          абсолютни търговски сделки;

-          сделки сключено от лице, което е регистрирано като търговец.

Застраховането е правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти (лица), но правотношенията между застрахователя и държавата са публичноправни отношения. Правата и задълженията между застрахователя и застрахования имат притезателен характер при законовите застраховки и при задължителните застраховки по чл.77 от ЗЗ – гражданска отговорност на МПС и злополука на обществения транспорт.

Сключването на този вид застраховки е задължение между застрахованото лице и застрахователя. Това не отменя договорния характер на застраховането.

  1. Застраховането е вид договорно право;
  2. Реализира се чрез договор;

Застрахователното устройствено право има публичноправен характер предвид императивните правни норми уреждащи отношенията между застрахователи и държавата чрез органите за застрахователен надзор. Белезите за това са:

-          търговска дейност – застрахователя трябва да има качество на търговец по ТЗ;

-          договорно уреждане на правоотношенията между застраховател и застрахован – задължителна императивна форма дадена в нормативните актове – ТЗ и ЗЗ;

-          разпределение на риска (дистрибуция, прехвърляне на риска от застрахованото лице върху специален орган – застраховател);

Масовите рискове поемани от едно застрахователно дружество задължително се презастраховат в др. организации, за да поемат част от риска. Има различни способи за това

v                                               съзастраховане – договор между застрахователи – няма ново юридическо лице;

v                                               застрахователен пул – сружение между 2 или повече ЮЛ, които не формират нов правен субект;

v                                               презастраховане – В този случай един застраховател набрал застраховани лица, сключва договор със застрахователна компания, като прехвърля част от риска (заместване в дълг)

Източници на ЗП – Исторически преглед на източниците на ЗП: След Освобождението на България е приет ЗЗД – 1889 г., ТЗ – 1887 г., Закон за морската търговия, които уреждат правоотношения в областта на застраховането. В днешно време източници на ЗП са КРБ, Кодекса за търговско мореплаване, ЗЗ и ТЗ, Закона за комисията за финансов надзор, подзаконови актове - правилници за прилагане на закони, наредби, инструкции и т.н.

2. Източници на застрахователни правоотношения. Общи и специални застрахователни условия.

Източниците на застрахователни правоотношения се делят на 2 групи:

v      Публичноправни – източници издадени от държавата

v      Гражданскоправни – от източници които са гражданскоправни субекти.

Под източник на застрахователно правоотношение разбираме някакъв вид юридически факт – договор, деликт (неправомерно увреждане), съдебно решение и т.н.

Важен източник на застрахователните правоотношения е застрахователния договор (застрахователната полица) в който са отразени общи и специални условия, които са източник на тези правоотношения (права и задължения). Обикновено тези договори са типови и едностранно се прилагат за всички съдоговорители.

Общите условия в застрахователния договор са за широк кръг лица, при който, застрахователя, който е търговец предлага тези общи условия на другата страна – физически и юридически лица. Хипотезите по чл.16, ЗЗД - Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия и чл. 298 (1) от ТЗ - Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки.  Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

1.  заяви писмено, че ги приема;

2.  е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

(2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.

Характерно за общите условия, е че те трябва да бъдат приети писмено, с мълчаливо съгласие или конклудентни действия.

Общите условия обикновено се прилагат още във фазата на лицензирането (тарифи, таблици, съобщения действия, общи условия). Обикновено те подлежат на контрлол от страна на държавата и нейните контролни органи – Комисията по финансов надзор, в чиито пълномощия е това.

Общите условия в типовите договори имат значителни предимства в масовите застраховки.

Свободата на договаряне при общите условия се свежда до това дали да бъде или не биде сключен договора.

3. Видове застраховки.

Видовете застраховки са уредени с прилож. №1 към чл.6, ал.2 от ЗЗ:

1. Застраховка "Живот" и рента.

а) застраховка "Живот" с покритие на рисковете "смърт" или "доживяванена определена възраст" или "доживяване на определена възраст или по-ранна смърт";

б) застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част изадължение за еднократни или периодични плащания, дължими след изтичане на най-малко една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска.

При тези договори застрахователят изплаща фиксирани суми.

2. Женитбена и детска застраховка.

Застраховка за изплащане на фиксирана сума при женитба или раждане илиизтичане на срока на застраховката, който е обвързан с навършване на определена възраст от дете.

3. Застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд.

Застраховка по т. 1 и 2, при които застрахователните плащания саизцяло или частично зависими от стойността на и/или дохода от предварително определени активи.

4. Постоянна здравна застраховка.

а) застраховка за изплащане на медицински разходи или на фиксиранисуми за диагностициране и лечение, произтичащи от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване;

б) застраховка за изплащане на фиксирани еднократни или периодични суми за определен период или пожизнено, при неработоспособност, причинена от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване.

5. Изкупуване на капитал.

Застраховка за определен срок, при която срещу получаване на премиязастрахователят изплаща договорена сума при изтичане на срока.

6. Допълнителна застраховка.

Застраховка, осигуряваща допълнителни застрахователни покрития,включващи което и да е или комбинация от:

а) смърт вследствие на злополука;

б) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие назлополука;

в) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие назаболяване;

г) временна неработоспособност вследствие на злополука;

д) временна неработоспособност вследствие на заболяване;

е) безработица;

ж) хоспитализация;

з) тежки заболявания;

и) медицински разходи.

Застраховките се делят на 2 групи:

  1. Лични (живот и злополука);
  2. Имуществени.

Застраховател, който извършва лични застраховки няма право да извършва имуществени и обратно. Идеята е да се стесни застрахователния фонд и да не се преливат средства, т.е. парите да се използват само за прикриване на съответния вид риск.

Чл.6, ал.1 ограничава застраховане и презастраховане. Минималния размер на капитала в зависимост от предмета на дейност е различен. В чл.8, ал. 2 са определени минималните прагове:

1.  при застраховки по живот и злополука - 2 млн. лв.;

2.  при имуществени застраховки - 3 млн. лв.;

3.  при презастраховане - 4 млн. лв.;

4.  (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) при застраховане и презастраховане - 4 млн. лв.

При лицензиране на застрахователите при Комисията за финансов надзор още при предаване на заявлението този капитал трябва да бъде изцяло внесен, като внодските могат да бъдат само парични (чл.8, ал.3 от ЗЗ).

4. Застрахователи – правноорганизационни форми. Общи и специални изисквания.

Правноорганизационните форми на застахователите като правни субекти могат да бъдат 2 вида:

-          акционерни дружества (АД);

-          взаимни кооперативни застрахователни дружества.

За застрахователните дружества са валидни два вида режими на регулиране:

  1. Общопозволителен режим на регулиране – позволено е всичко, което не е забранено от закона;
  2. Разрешителен – в основата на този вид регулиране стои общата забрана за даден вид дейност на всички лица. Този вид забрана се преодолява с изрично разрешение за определен кръг лица (банки, застрахователи, фондове и стокови и фондови борси). Това разрешение или лицензия представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен държавен орган.

Тези лица извършват дейност по силата на разрешителен режим. За учредяването им е необходим още 1 елемент т.е. два елемента:

1. Учредява се дружество по реда на акционерните дружества (ТЗ) или кооперациите (ЗК);

2. Освен учредителния договор и останалите документи за учредяване се изисква от ОС по седалище на учреденото дружество и лицензия (разрешение) от Комисията по финансов надзор.

5. Учредяване на застрахователи, фактически състав

Три са елементите на фактическия състав за учредяване на застрахователи:

  1. Учредяване;
  2. Издаване на лицензия (разрешенвие);
  3. Вписване в Търговския регистър на Окръжния съд по седалище на дружеството (Решение на съда)

Първия етап – учредяването става съгласно чл. 163 от ТЗ – присъстват всички лица, които записват акции. Учредителното събрание – решение, устав, избиране на ръководство Управителен съвет и надзорен съвет;

Втория етап – лизензирането представлява индивидуален административен акт с разрешителен характер и се издава от Комисията по финансов надзор, одобрява предмета на дейност и очертава предмета на правосубектност на застрахователното дружество. Втория елемент на фактическия състав има конституивен характер. Без този елемент не може да се завърши фактическия състав по учредяване на дружеството и да се премине към третия елемент. Чл. 33 от ЗЗ предвижда още едно вписване на лицензията (издаденото разрешение) в специален регистър към комисията- Това вписване няма конституивен характер.

Третия елемент – с него завършва фактическия състав. Това е вписване на новоучреденото дружество в Търговския регистър на Окръжния съд по седалище на дружеството след съдебно решение.

Тези 3 елемента се развиват последователно във времето – чл.25 от ЗЗ. Тази последователност и завършването на всяка предидуща фаза е предпоставка за започване на следващия етап, затова този ФС е фактически състав производство или динамичен фактически състав.

Този фактически състав производство обхваща 2 производства:

-          производство за издаване на лицензия;

-          производство по вписване – което по своята същност е охранително производства.

Тези производства са едностранни и приключват със акт, който има характер на индивидуален административен акт.

Издаването на решението приключва състава и има конституивно действие. Двете производства имат различен характер.

- охранителното производства по издаване на съдебното решение и вписването в търговския регистър има характер на производство при обвързана компетентност. Окръжния съд не може да откаже вписването, ако е издадена лицензия;

- производството по издаване на разрешението (лицензията) от Комисията по финансов надзор, която действа в условия на оперативна самостоятелност – може да откаже по целесъобразност издаването на лицензията на застрахователното дружество. Молителя (застр. Дружество) няма субективно право. За органа няма правно задължение да издаде индивидуалния административен акт. Отказа за издаването не подлежи на обжалване. На свободно усмотрение на Комисията е основана преценката за отказ за издаване на лицензията. Така например чл.30 т.2 издаването на разрешението може да бъде отказано ако “прогнозата, програмата, планът, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията;”

6. Разрешение за извършване на застрахователна дейност. Прехвърляне на застрахователни потфийли.

Правното значение на лицензията се проявява в няколко насоки:

- създава застрахователя като правен субект;

-          преодолява обща забрана в забранителния режим;

-          очертава предмета на дейност;

-          предопределя вписването и решението на Окръжния съд.

Съдът не се произнася относно законосъобразността на лицензията, а  за него е от значение само наличието на лицензията.

Съгласно чл. 30 от ЗЗ издаването на разрешение може да се отнеме от Комисията, като този факт не може да се обжалва (чл.31 от ЗЗ).

Две са хипотезите по чл.31:

1. ал.1 – издаденото разрешение може да се отнеме при различни случаи;

2. ал.2 – издаденото разрешение се отнема (задължително) ако не са спазени определени условия – прим. когато извършва охранителна дейност, изпадне в несъстоятелнос, ликвидация и т.н.

Чл. 32.  (1) След отнемане на разрешението застрахователят не може да сключва нови застрахователни договори, да продължава срока, да увеличава застрахователната сума и да разширява покритието по съществуващите договори.           (2) Отнемането на разрешението не освобождава застрахователя от задълженията му по сключените договори. По този начин голяма част от дейността му е ограничена. Комисията след отнемането на лицензията назначава квестор, докато не бъде назначен ликвидатор или синдикт.

Квесторът има правомощия на управителните органи на дружеството и действа под ръководството на Зам.-председателя на Комисията.

Изисквания и условията, на които отговарят контролните органи (чл.10, 13 от ЗЗ)

1. има местожителство или постоянно пребиваване в страната;

2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" и притежава подходяща професионална квалификация в сферата на икономиката или финансите;

3.  притежава необходимия професионален опит в застраховането;

4.  не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5.  не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;

6.  не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

7.  не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или сватовство, на член на управителния съвет, надзорния съвет, съвета на директорите или актюера;

  1. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение;
  2. не извършва охранителна или сходна с нея дейност, не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.

При взаимозастрахователните кооперации членове 11-12 ЗЗ уреждат специален режим за застрахователната кооперация. Тя поначало се различава от АД – не може да извършва всички видове застраховки. Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел I и застраховка "Злополука" по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността. Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица. Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията след като тя получи разрешение за извършване на застрахователна дейност и да внесат застрахователната вноска по избраната от тях застраховка за първата година.

Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава и сключва застраховка "Живот" със срок на действие не по-малък от 3 години. Член-кооператорът има две качества:

-          член-кооператор;

-          застраховано лице.

За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с мнозинство повече от една втора от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни вноски от член-кооператорите. Не може да бъде член-кооператор лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност. Изискванията към контролните и управителни органи са уредени в чл. 13 от ЗЗ:

1.  има постоянно местожителство в страната;

2.  има висше образование;

3.  притежава необходимия професионален опит в застраховането;

4.  не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5.  не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;

6.  не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

7.  не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия, на член на управителния съвет, контролния съвет или председателя на кооперацията;

8.  не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.

Процедурата по издаване  и отнемане на лицензията е уредена в чл. 25 –33 от ЗЗ, за взаимозастрахователните кооперации чл. 27 ЗЗ.

Процедура по издаване на лицензията:

- Комисията се произнася в 2 месечен срок след внасяне на предложението в Комисията за издаване на лицензия от зам.-председателя;

- основание за отказ чл.30;

- отнемане на разрешителното при двете хипотези.

Прехвърляне на застрахователен портфейл – прехвърляне на застраховки от даден вид или всички видове от един застраховател към друг. За това е необходимо разрешение от зам.-председателя на Комисията. Това е вид договор – търговска сделка между двама търговци (застрахователи). То не е по необходимост свързано с преобразуването на застрахователното дружество (сливане, вливане, ликвизация, несъстоятелност).

Чл. 56 урежда доброволното прехвърляне и условията за валидност:

Застраховател може да прехвърли застрахователния си портфейл по всички или по отделен вид застраховки след писмено разрешение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Прехвърля се цялото правоотношение. Както правата така и задълженията по този договор при сбъзване на риска за плащане на обещетения на застрахованите лица

За получаване на разрешение прехвърлящият и поемащият застраховател представят договорените условия за прехвърляне, както и други документи, които заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", поиска.

Разрешение се дава, когато поемащият застраховател след прехвърлянето има собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, и договорените условия отговарят на интересите на застрахованите лица. Прехвърлящия потфейла се освобождава от задължения към застрахования. Чл. 58, ал.2 е коректив - застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател до 60 дни от получаването на уведомлението. Чл. 58, ал.3 - застрахованите по живот имат право да получат премийната резерва, която съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по имущества - частта от премията, съответстваща за неизтеклия срок на договора.

8. Преобразуване и прекратяване на застрахователи. Ликвидация.

Преобразуването се характеризира с 2 главни групи. Преобразуване, което води до промяна чрез реорганизаци, отделяне, разделяне, сливане, вливане.

Преобразуването само в тесен смисъл – с 4-те форми- разделяне, отделяне, сливане и вливане.

В Търговският закон-главата за преобразуване на търг. дружества. В закона за застраховането- глава 8- чл. 59, 60, 60 ”а”

Чл. 59 ЗЗ-след преобразуването чрез-о,р,с,в-  застрахователят да има собствени средства –ниво на платежоспособност.

С, В, Р, О- се разрешава от КФН. Изискванията за разрешение за разделяне, отделяне, вливане и сливане след като се даде разрешение от Комисията за защита на конкуренцията- при сливане и вливане.

Необходимо е след преобразуването новият договор да бъде доведен до знанието на всеки застрахован.

Чл. 261, ал. 2 За задълженията, възникнали до разделянето или отделянето, дружествата отговарят солидарно.

Часно и универсално правоприемство

При отделянето- първаначалното ю. лице след отделянето прадължава да съществува, съществува ново – отделилото се дружество.

Сливане- 2 съществуващи първоначално дружества формират ново, досега съществуващите прекратяват съществуването си.

Вливане- приемащото дружество е универсален правоприемник

Чл. 252 ТЗ по съгласие на съдружника. Чл. 262”а”, 263 ТЗ

Прекратяване на застраховател

Доброволна и принудителна ликвидация.

В търговското право прекратяването на ю. лице не е равно на заличаване на ю. лице. След прекратяването на ю. лице то продължава да съществува. Прекратяването на ю. лице е равносилно на пенсионирането. Прекратяването- преустановяване на извършване на дейност, но в някои случаи при застрахователните / чл. 61 ал. 3/ застрахователя продължава да изпълнява задълженията си към застрахованите. Застрахователят е длъжен да спре сключването на нови договори, да не разрешава обхвата на покритията. При прекратяването- подлежи на вписване в Търговския регистър- започва процеса на преустановяване на ю(л., което не става веднага. С прекратяването започва най-често процеса на ликвидацията. След ликвидацията може да се стигне до заличаването на ю.л.. Докато не е заличено, ю.л. все още съществува. Със заличаването- изчезва от правната действителност.

От момента на пресратяването до момента на заличаването протича процеса на ликвидацията. Активите са по.малко от посивите на ю. л.

Процесът на осребряване е производство   Ив от специален орган-ликвидатол, замества упр. Орган, събират се вземания към това дружество или към трети лица, разплащат се дългове към кредиторите, ако е имало имущество се продава. Събраните парични средства и от събраните вземания се формира ликвидационна маса, от която се разплащат дълговете. Ако остоне от средства се разпределят между акционерите.

Чл. 61 до чл. 64 ЗЗ – ликвидацията - Чл.61. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) Ликвидация се провежда в следните случаи:
1. по решение на общото събрание;
2. при изтичане на срока, за който застрахователят е учреден;
3. при настъпване на други основания, предвидени в устава.
(2) Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл.31, ал.1 или ал.2, т.1-6.
(3) При възникване на основанията по ал.1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяването на покритието на съществуващите договори.
(4) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.) В случаите по ал.1 застрахователят в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява Агенцията за застрахователен надзор и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни договори и предложение за ликвидатор. Дирекцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред.
(5) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) В случаите по ал.2 производството по ликвидация се образува от окръжния съд по седалището на застрахователя по искане на Агенцията за застрахователен надзор. В искането се посочват само основанията, въз основа на които е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност, като към него се прилагат заверен препис от акта за отнемане на разрешението, план за ликвидация и предложение за назначаване на ликвидатор.
(6) Ако искането отговаря на изискванията по ал.5, съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор.
Чл.62. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, за когото е открито производство по ликвидация, се считат за предявени.
(2) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.) Агенцията за застрахователен надзор може да задължи ликвидатора да направи публично предложение за продажба на предприятието или за прехвърляне на застрахователните договори. Застрахователният портфейл може да бъде прехвърлен само на друг застраховател.
(3) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.) Ликвидаторът информира Агенцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието. При поискване от Агенцията за застрахователен надзор ликвидаторите са длъжни да предоставят информация за дейността си и за състоянието на застрахователя в ликвидация по начин и в срок, определени от Агенцията за застрахователен надзор.
(4) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) В случаите, когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този закон, одобрения план за ликвидация или застрашава интересите на застраховани лица, Агенцията за застрахователен надзор издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение, или взема решение за смяната му. Актовете за налагане на принудителните административни мерки по предходното изречение не подлежат на обжалване.
(5) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Съдът вписва нов ликвидатор по искане на Агенцията за застрахователен надзор след представянето на решението по ал.4.
Чл.63. (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Съдът вписва в Търговския регистър прекратяването на застрахователя след решението на Агенцията за застрахователен надзор.

Глава 17 , ТЗ,  чл. 43-54 закона за кооперациите.

Съгл. Чл. 61 от ЗЗ ликвидацията- доброволна и принудителна.

Чл. 61, ал. 1, т. 1,2,3- доброволно – в резултат на волята на ю. л. в случаите:

-при изтичане на срока, за който дружеството е учреден

-          др. основония, предвидени в устава

Принудителната ликмидация- се извършва не по волята на членовете на дружестното- чрез акт на компетентен орган. В хипотезите на чл. 61 , ал. 2

-          разрешението за застр. дейност  да бъде отнето/ чл. 31, ал. 1  и ал. 2 ЗЗ/.

Последици от прекратяването:

-          от момента на вписване в Търговски регистър

прекратяване сключването на нови договори

прекратяване  разширението на покритието по нови договори

чл. 61, ал. 4- трябва да се представи на зам. председатела на КФН план за ликвидацията и предложение за ликвидатор

-          по чл. 61 , ал. 2 – след отнета лицензия

-          производство по искане на зам. предс. на КФН към Окръжния съд по седалище. Съдът само констатира, че е отнета лицензи ята образува производство по ликвидацията

Вземаният ако е образувано производство по ликвидация, те стават изискуеми, предявени.

Новите промени в закона-може да се продаде като цяло дружеството, а не на части.

Чл. 62 ЗЗ – задължение на ликвидатора. Ликвидаторът е орган на управит. тяло. Тя не се вписва в Търг. регистър. Вписва се прекратяването или заличаването.

Чл. 267 ТЗ ликвидаторът е задължен да впище прекратяването и заличаването, след като приключи.

При доброволна ликвидация може да се възвърне дейността.

9.Производство по несъстоятелност на застраховател

Чл. 612 – Търговския закон е регламентирано производството по несъстоятелност на банки и застраховател. За застрахователят се прилага  Закона за застраховането –глава 11- текстове- 67 до 76 ЗЗ.  - Чл.67. (изм.,ДВ,бр.58 от 1997 г., бр.88 от 1999 г.)
(1) Производство по несъстоятелност се открива, когато Националният съвет по застраховане е отнел разрешението за извършване на застрахователна дейност в случаите по ал.3, както и на основание чл.31, ал.2, т.7 или 8.
(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато:
1. е нарушил изискването на чл.48, ал.1 и мерките по чл.50, ал.1 са се оказали безрезултатни; или
2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
(3) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал.2, се открива производство по несъстоятелност по искане на Агенцията за застрахователен надзор.
(4) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на Агенцията за застрахователен надзор.
Чл.68. (изм.,ДВ,бр.58 от 1997 г., бр.88 от 1999 г., бр.1, 102 от 2001 г.) В искането на Агенцията за застрахователен надзор се посочват само основанията по чл.67, ал.1 и се прилага заверен препис от решението за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност или за откриване на производство по несъстоятелност.
Чл.69. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Агенцията за застрахователен надзор и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му., 102
(2) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Молбата на Агенцията за застрахователен надзор се разглежда от съда в закрито заседание с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и Агенцията за застрахователен надзор.
Чл.69а. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.; изм.,бр.1, 102 от 2001 г.) Ако искането на Агенцията за застрахователен надзор отговаря на изискванията по чл.68, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност;
3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
5. постановява обща възбрана и запор;
6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
8. назначава синдик.
Чл.70. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор.
(2) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.; доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Синдикът информира съда и Агенцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец. При поискване от Агенцията за застрахователен надзор синдиците са длъжни незабавно да предоставят информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност.
(3) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите.
(4) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Съдът освобождава синдика, ако Агенцията за застрахователен надзор гo изключи от списъка по ал.1.
Чл.71. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 1997 г., бр.88 от 1999 г., бр.1, 102 от 2001 г.) При производство по несъстоятелност на застраховател, провеждащ застраховки по живот, интересите на застрахованите и ползващите се лица могат да се представляват от застъпник, назначен от съда по предложение на Агенцията за застрахователен надзор.
(2) Застъпникът подпомага синдика по управлението на имуществото и проверява търговските книги и съдържанието на касата.
Чл.72. (отм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
Чл.73. (1) Синдикът в 7-дневен срок от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност обнародва в два централни ежедневника съобщение за откриване на производството и покана до кредиторите да предявят вземанията си в 2-месечен срок.
(2) Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени.
Чл.73а. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) Осребряването на имуществото се извършва от синдика.
(2) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие, ако това не е във вреда на кредиторите.
(3) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Когато искането по ал.1 е направено от синдика, съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Агенцията за застрахователен надзор. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.
(4) Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.
Чл.74. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.) При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се погасяват по следния ред:
1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека - от заложената или ипотекираната вещ;
2. разноските по несъстоятелността;
3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане;
4. вземанията на застрахованите по застраховки по живот;
5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки;
6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя;
7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания;
8. вземанията на другите кредитори;
9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя.
Чл.75. С решението за прекратяване на производството по чл.735 от Търговския закон съдът постановява и заличаване на застрахователя от съдебния регистър.
Чл.76. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон по несъстоятелността с изключение на чл.615, 625,чл.629, ал.1, чл.635, 656, чл.658, ал.1, т.10 и 11, чл.666-684, 696-709, 722, 734, 740, 741 и 743.

Чл. 76- предвижда субсидирано приложение на част 4 от ТЗ, с изключение на някои текстове поради спецификата на това производство. Различен от общите правила- откриването на производство по несъстоятелност- не по общия ред/ подаване до съда на писмена молба, не се прилагат срокове за разглеждане на молбата, не може да се сключват нови сделки/.

Не се формира събрание на кредиторите. Производството по несъстоятелност включва в себе си възможност за предлагане на план за оздравяване. При това производство го няма.

Основание за откриване на производство по несъстоятелност- чл. 67

-          когато КФН е отнела разрешението за застрахователна дейност- по искане на зам. председателя на КФН се открива производството.

Както и на основание чл. 31 т.7,т.8, препращащи чл. 67, ал. 1  и 2. Основна предпоставка- отнето разрешение поради неплатежоспособност- спаднали са средствата под определиния минимум. Мерките са безрузултатни. При свръх задълженост- чл. 607”а”, ал. 2 Т.З.- активите са недостатъчни да покрият зъдалженията.

Неплатежоспособността в общия случай не е задължително да е сварзана със свръхзадълженост.

Чл. 67, ал.2- ЗЗ- неплатеоспособност –когато е свръх задължен застрахователя.

Производството по несъстоятелност се образува само по искане на зам. председателя на КФН, когато е отнето разрешението. При общото производство по несъстоятелност- може по искане на длъжника или кредиторите

Органи по производството по несъстоятелност:

  1. Окръжният съд по седалище на застрахова теля изрично не е посочено/ по препращане/
  2. Друг орган е синдик- запазва органите на управление

Синдикат се назначава от съда по утвърден списък. Освен отчета синдикат представя- чл. 70, ал. 2  - информира зам. председателя на КФН, предсавя писмен отчет на тримесечие, по искане на зам. председ. На КФН дава информация за хода на производството

Зам. председателя на КФН може да поиска смяна на синдикат чл. 70 , ал. 3 – когато синдикат отпадне от списъка на синдиците.

  1. Друг орган- Зам. председателят на КФН предлага назначаването на синдик, смяната му, пред него се отчита
  2. 4. Друга фигура е на застъпник-

-застлах производство  застраховка “Живот”. Назначава се от съда, подпомага синдикат, проверява състоянието на дружеството-да защитава интересите на застрахованите и на трети лица.

Производството по несъстоятелност включва 2 фази- класически

  1. първата- с откриването
  2. 2.-втората фаза може да приключи с решение за несъстоятелност.

При застраховането- 2-те производства в чл. 73”а”, 74 ЗЗ.

При осребряването на имуществото- може да се продаде предприятието като цяло- искане към съда да се продаде предприятието като цяло от сндика. Да има подкрепата от зам. предс. На КФН. Може и самия зам. председател да го поиска. Редът за разпределение – чл. 74  ЗЗ

По-предните по ред се удовлетворяват изцяло, останалите ако остоне за привилегированите кредитори. Непривилегированите се удовлетворяват съразмерно.

  1. Застраховане- задължителното
  2. Застраховка “Живот”
  3. Имуществени
  4. Трудови

Вземания на държавата

Последни – вземаният  на акционерите

С Решението за несъстоятелност се заличава дружеството в Търговския регистър.

11.Държавен надзор на застрахователната дейност- органи, правомощия, обжалване на актовете им.

Държавният надзор- чрез приемането през януари 2003 г.- правна регламентация-

Концентрирани са надзора върху контрола на пазара на ценни книжа, застрахователите, дружества, които осигуряват пенсионно осигуряване  за базработица и др.

Комисията за финансов нодзор упражнява различни функции чрез:

  1. издаване на лицензни
  2. одобрениявърху лица осигуряващи застраховане
  3. извършването на проверки
  4. прилагане на различни наказателни мерки

Комисията се състои от 7 души, избират се от Народното събрание , имат мандат 6 години. Състои се от председател и 3 –зам. председатели-за 3 ООН дейности: застрахователен надзор; надзор върху инвестициите; социално осигуряване.

Изискванията към членовете на комисията – чл. 4 ЗКФН/ закон за комисията за финансов надзор/.

Мандатът на член от комисията може да се прекрати- чл. 6, ал. 2-ЗКФН. Всяко едно от трите основни направления се ръководи от зам. председателите. Разграничават се правомощията на комисията от правомощията на председателя и  правомощията на зам. председателите. Комисията като цяло:

-          да приема наредби и инструкции, ако закона го изисква. Комисията е единен орган. По предложение на зам. председателя да издаде или откаже издаване на лицензния Комисията е единна па правомощие по предложение на ресорен зам. председател да разреши или откаже сливане, вливане, разделяне, отделяне на лица, които упражняват застрахов. дейност.

-          Комисията открива производство по несъстоятелност, назначава квестор, при неблагоприятна дейност на застрахователя

-          Комисията действа като административен орган- зам. председателите издават индивидуални адм. актове. Индивидуалните административни актове на Комисията подлежат на обжалване пред ВАС. Някои от актовете- отказ за издаване на лицензния, решение за отнемане на лицензия, отказ за  преобразуване, чрез отделяне, разделяне, сливани и вливане, решение за назначаване на квестор- не подлежат на съдебен контрол.

-          Други правомощия- Комисията писмено може да разпореди съответното застрахователно лице да освободи определени  лице да представляват дружеството.

Правомащия на зам. председателя на Комисията по финансов надзор

-          право самостоятелно да направи предложението или да не прави предложението за разрешение, когато две застр. дружества искат да се слеят

-           за откриване на  клон на застр. дружество в чужбина- дава или не предложение за разрешение

-          издаде или откаже разрешение на разрешение за продажба на предприятие в ликвидация

-          разрешение за застрахователен брокер

-          определя видовете застраховки, минималните застрахователни премии по задължителните застраховки, одобрява общите условия; тарифите

-          Принудителни административни мерки по закона за застраховането

-     контрол върху дейността на застрахователите

13. Застрахователен брокер и застрахователен агент

Глава пета от ЗЗ

Чл.42а. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.) Застрахователна дейност може да бъде извършвана чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти.
Чл.43. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователен брокер е търговец, който по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги.
(2) Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори.
(3) Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.
(4) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Застрахователният брокер получава разрешение от Агенцията за застрахователен надзор и се вписва в регистъра на застрахователните брокери, воден в Агенцията за застрахователен надзор.
(5) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Дейност като застрахователен брокер по смисъла на ал.1 може да се извършва след връчване на разрешението по чл.43б, ал.2.
Чл.43а. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) Застрахователен брокер може да бъде лице, което:
1. притежава квалификация и професионален опит в застраховането;
2. има висше образование;
3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
5. не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.
6. (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) не е акционер, както и член на ръководен или контролен орган на застраховател или застрахователна група;
7. (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) не осъществява дейност като застрахователен агент.
(2) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи не по-малко от две години стаж в застраховането. За стаж в застраховането се признава и стажът в държавния застрахователен надзор.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, обстоятелствата по:
1. алинея 1, т.2-7 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и/или представляват или осъществяват правомощията на управителни и представителни органи по упълномощаване;
2. алинея 1, т.1 се установяват по отношение на поне едно от лицата по т.1.
(4) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Обстоятелствата по ал.1, т.6 и 7 се установяват и по отношение на застрахователния брокер - юридическо лице.
Чл.43б. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор се произнася в двумесечен срок от получаване на искането за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер.
(2) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) В едномесечен срок от издаване на разрешението брокерът заплаща дължимата такса за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер, след което разрешението му се връчва.
(3) (пред.ал.2,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Отказът за издаване на разрешение не подлежи на обжалване. Ново искане за разрешение може да се прави не по-рано от шест месеца от отказа.
Чл.43в. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер се отнема:
1. при откриване на производство по несъстоятелност;
2. при извършване на охранителна или сходна с нея дейност;
3. при открито производство по ликвидация;
4. когато е нарушен принципът на доброволността в застраховането;
5. (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) когато в едногодишен срок от издаване на разрешението на застрахователен брокер в процес на учредяване по смисъла на Търговския закон брокерът не е вписан в търговския регистър;
6. (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) при смърт на физическото лице - едноличен търговец, или при прекратяване на юридическото лице чрез преобразуване, по смисъла на този закон;
7. (пред.т.5,ДВ,бр.97 от 2002 г.) когато е извършено друго съществено нарушение на закона.
(2) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер може да се отнеме, когато са нарушени условията, при които е издадено разрешението, или са представени неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението.
Чл.43г. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) При осъществяване на дейността си брокерът може да:
1. проучва и набира необходимата информация и анализира застрахователния интерес на възложителя;
2. набира и предоставя на възложителя информация относно условията и премиите по застрахователните договори;
3. договаря възможно най-добрите условия за възложителя при сключване на застраховката;
4. пласира застрахователните рискове по договори за застраховка;
5. подготвя в съответствие с предоставените му пълномощия документите за оформяне на застрахователните договори;
6. (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) сключва застрахователни договори, ако е упълномощен за това писмено от възложителя;
7. (пред.т.6,ДВ,бр.96 от 2002 г.) организира събирането на застрахователни премии;
8. (пред.т.7,ДВ,бр.96 от 2002 г.) предлага на възложителя предприемане на предпазни мерки с цел намаляване на вероятността от настъпване на застрахователни събития и намаляване размера на вероятната щета;
9. (пред.т.8,ДВ,бр.96 от 2002 г.) съдейства на застрахования при настъпване на застрахователно събитие за установяване на причините за него, за разглеждане и уреждане на щетите;
10. (пред.т.9,доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) получава от името и за сметка на застрахования застрахователното обезщетение, ако е упълномощен за това с нотариално заверено пълномощно.
(2) (доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Договорът между възложителя и застрахователния брокер се сключва в писмена форма освен при възлагане на посредничество във връзка със задължителна застраховка по чл.77, ал.1, т.1 и 2. Застрахователният брокер не може без разрешение на възложителя да прехвърля задълженията си другиму.
(3) Задълженията на застрахователния брокер към възложителя при посредничество по договор за застраховка се отнасят и при посредничество за сключване на договори за презастраховане.
Чл.43д. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.) Застрахователният брокер има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на негови усилия. Възнаграждението се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, а при договор за презастраховане - от презастрахователя.
Чл.43е. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.; изм.,бр.1, 102 от 2001 г.) Застрахователният брокер се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията за застрахователен надзор.

Чл. 43 от ЗЗ определя застр. Брокер като търговец, който по възлагане от друго лице, което му е възложило срещу възнаграждение осъществяването на посредничество за сключване на застрахователни и презастрахователни договори. За да има качество на застр. Брокер трябва да е посредничил за сключване за сключване на застр. договор. Застр. Брокер е близък с търг. посредник- разликата е, че з. брокер трябва да бъде лицензиран. Възниква по различен режим. Лицензи ята се дава от зам. председателя на Комисията за финансов надзор. Без лицензи ята з. брокер не може да се впише в регистъра на застрахователните брокери към КФН. Вписването няма институционален ефект. З. брокер в широк смисъл на думата е вид търг. посредник, действа по поръчка на застрахованото лице. Между з. брокер и застрахования не съществува договорна връзка- брокера да стои на страната на застрахования. З. брокер за разлика от търг.  представител не е трайно обвързан със застрахованите. Съгласно чл. 45 от ЗЗ – при осъществяване на дейността си се въководи от принципа на доброволността и разяснява добросъвестно интересите на застрахованото лице. Получава възнаграждението си от застрахователя. Правомощия на з. брокер- чл. 43”г” ЗЗ

-          да осъществи различна степен на интензивност

-          набира и предоставя на застрахователя информация

-          продва застраховки

-          подготвя документ за оформяне на застрахова Договори

-          може да ги сключва, ако има пълномощно писмено

Основно задължение е да организира събирането на застрахователни премии.

-          да предприеме предпазни мерки

-          да съдейства на застрахователя, установяване на щетата, да води и представлява интересите му.

Договор за брокера чл. 77, ал. 1

Брокерът има право на възнаграждение- чл. 43 ”б”

-          може да посредничи за презастраховане- възложител е застрахователя

-          брокерът се застрахова за дейността си- професионална застраховка

Брокерът може да бъде лице, което притежава квалификация,висше образование, да не осъществява дейност като застр. Агент, да не е осъждан на лишаване от свобода, да е физическо лице. Може да бъде и Юрид.  лице, като има професионален опит поне по отношение на едно от лицата от юрид. лице, който управлява или представлява ю. лице.

Застрахователен агент- Чл.44. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователният агент е физическо или юридическо лице, натоварено и упълномощено от застраховател да извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия от името и с последици за застрахователя. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(2) (изм.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователното агентство, осъществявано от физическо лице, е свободна професия. Застрахователният агент - физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.
(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство.
(4) (нова,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователният агент не може да преупълномощава други лица с правата, предоставени му от застрахователя.
Чл.44а. (нов,ДВ,бр.88 от 1999 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователният агент не може да извършва охранителна или сходна с нея дейност. Когато застрахователният агент е юридическо лице, забраната по предходното изречение се отнася и за съдружниците или акционерите му, за лицата, които го управляват и представляват, както и за лицата, чрез които той осъществява дейността си по сключения договор за застрахователно агентство.
(2) Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение No 1 към чл.6, ал.2, или за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение No 1 към чл.6, ал.2, при изричното им писмено съгласие.
(3) (доп.,ДВ,бр.96 от 2002 г.) Застрахователен агент - физическо лице не може да работи за застрахователен брокер.
(4) (изм.,ДВ,бр.1, 102 от 2001 г., бр.96 от 2002 г.) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя месечно на Агенцията за застрахователен надзор. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняването на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и представя в Агенцията за застрахователен надзор.
Чл.45. (изм.,ДВ,бр.88 от 1999 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент спазват принципа на доброволността и добросъвестно разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защита на интересите на застрахованите.
Чл.46. (изм.,ДВ,бр.93 от 1998 г., бр.88 от 1999 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна на застрахователя и лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

-          може да бъде физическо и Юри лице

-          натоварено и упълномощено от застрахователя, срещу възнаграждение, има пълномощно в писмена форма

При застр. агент имаме: 1. Агентски договор и 2. Пълномощно, където са определени обема на правомощията му. Агентът ако е физическо лице, не може да работи за брокер. Застр. агент-физическо лице не може да бъде в трудови правоотношения със застрахователя. Застрахователният агенте в тясни връзки със застрахователя. Може да работи и за друг застраховател, при изричното им писмени съгласия. За з. агент не се изисква разрешение от КФН. Има спикък на з. агенти пред Кан при  заместник председателя.

14. Застрахователен договор – понятие, същност , характеристика

Договора за застраховка е вид търговска сделка, но само за застрахователя. Той се характеризира със съдържание , права и задължение на страните. В чл.380 от ТЗ е дадено определението за застр. договор – с договора за застраховка застрахователя се задължава да поеме определен риск срещу плащане на пермия и при настъпване на застр. събитие да заплати на застрахования или на трети полващо се лице застр. обещетение или сума.

Страни по застрахователен договор са застраховател и застрахован.

Застрахователя и застрахования имат определени права и задължения. Задълженията за застрахователя се наричат отговорностти - носи риска и при настъпване на застрахователното събитие да плати обезщетение или застрахователна сума. Застрахования има задължение да плати застрахователната премия, да представи на застрахователя информация от значение за застраховането.

Застр. договор е двустранен, възмезден, консенсуален, формале и алеаторен. Той  двустранен и възмезден, защото срещу задължението на застрахования да плати застр. премия в тежест на застрахователя възниква задължението да даде застр. закрила. Всяко от тези задължения е основание за насрещно задължение. Той е консенсуален, т.к. постигнатото съгласие, в определената за това форма, запълва фактическия състав на договора. Той е формален, понеже законът изисква писмена форма за неговата действителност – чл. 381 ал 1 - Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.

Застрахователната полица трябва да съдържа:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката;
3. покрития риск;
4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;
6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;
7. датата и мястото на издаване;
8. подписи на страните.
Застрахователната полица в полза на трето лице трябва да съдържа и името или качеството на ползващото се лице.

Изключение от писмената форма се прави ако за договора за морска застраховка чл.258 КТМ - Съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка може да се докаже само с писмени доказателства и застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ.

Неспазването на задължителната форма обаче не се свързва непременно с нищожност на договора поради предвиденото в ТЗ, изключение в чл. 293 ал 3.

Застр. полица, освен че е едно от алтернатилните условия за действителност на договора, има удостоверително и доказатествено значение.

Застр. договор е алеаторен, понеже към момента на сключването му страните не могат да знаят какви точно ще бъдат задълженията им – размерът на престациите и облагата, който ще получат.При имущественото застраховане не е ясно и какъв ще е размерът на обезщетението, т.к. той зависи от размера на претърпените вреди.

Последната характерна особеност на застр. договор е, че той е договор с продължително действие. При него застрахователят обезпечава закрилата не еднократно, а за известен период, определен като заср. срок.

15.Сключване, форма и модалитети на застрахователния договор.

Застр. договор се сключва по инициатива на застрахования. Той прави офертата, макар условията на застр. договор да са изготвени типово от застрахователя.

Застрахователя прави публична покана и публично предложение. Поканата е каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.

Публичното предложение е Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения сок.

Офертата се прави чрез попълване на изготвен от застрахователя формуляр.

Застрахователя може да установи отнапред общи условия за сключваните от него застрахователни договори. Те стават задължителни за застрахования когато той заяви писмено, че ги приема

Характерна особеност на сключването на застр. договор е, че в предвидените от закона случаи той се сключва задължително. Задължението за това тежи върху застрахователите и застрахованите. Това означава, че застрахованият трябва да направи оерта, а застрахователят е длъжен да я приеме. Неизпълнението на това задължение се санкционира. Ако лицето, което е задължено да се застрахова, не направи това, съответния орган може да му наложи адм. наказание – чл. 96 ЗЗ - Лице, което е длъжно да сключи задължителна застраховка, но не е сторило това в предвидения срок, се наказва.

Формата на застрахователната полица е дадена в чл.381 от ТЗ Застрахователната полица трябва да съдържа:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката;
3. покрития риск;
4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;
6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;
7. датата и мястото на издаване;
8. подписи на страните.
Това не са реквизити, а какво трябва да съдържа една полица.

Според чл.258 от Кодекса за морското корабоплаване съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка може да се докаже само с писмени доказателства и застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ.

16. Страни и участници в застрахователния договор.

Застрахованият е лицето, което сключва застр. договор със застрахователя. Като страна по договора на него тежат задълженията по договора за застраховка. По правило това е лицето, чиите имуществени или неимуществени права (блага) са предмет на застр. закрила. При настъпване на застр. събитие застрахованият е този, който има право на застр. обещетение или сума.

Застраховка върху живота на трето лице

Чл.412. (1) Договорът за застраховка "живот" или "злополука" върху живота на трето лице има сила само ако е сключен с писменото му съгласие. Това правило не се прилага за съпруг, низходящ или възходящ. Третото лице може винаги да се противопостави писмено пред застрахователя, който е длъжен да прекрати договора. Недействителна е застраховката в случай на смърт на третото лице под четиринадесет години, както и на недееспособно лице. Застрахователят е длъжен да върне получените въз основа на такъв договор премии. Ако застрахованият почине преди третото лице, договорът се прекратява, освен ако е уговорено друго. В този случая, ако застраховката "живот" се поддържа поне две години, застрахователят е длъжен да заплати на наследниците на застрахования или на третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.

Взаимни застраховки

Чл.413. (1) Договор за взаимно застраховане могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите, както и съдружници в събирателно дружество.При развод взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.

Договор за застраховка в полза на трето лице  има само за лични застраховки. Това е различно от застраховка за чужда сметка. При нея има лице – застраховащ и лице – застрахован и притежател на имуществените права. Договорни страни тук са застраховател, застраховащ, застррахован  Чл.414. При сключване на договора за застраховка "живот" или "злополука", както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи третото ползващо се лице. Ползващото се лице трябва да даде своето писмено съгласие, ако застраховката е върху живота на трето лице. Когато договорът за застраховка е сключен в полза на децата на застрахования, ползващи се лица са и децата, родени след сключването на договора, освен ако е уговорено друго. Ако договорът за застраховка е сключен в полза на съпруг на застрахования, правото принадлежи на лицето, което се намира в брак със застрахования към деня на настъпването на събитието, освен ако е уговорено друго. Когато ползващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако е уговорено друго. Ако третото ползващо се лице почине преди застрахования, застрахователната сума се изплаща на застрахования. Третото ползващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие. Ако кредиторите на застрахования отменят застрахователния договор, третото ползващо се лице отговаря до размера на получената сума, но не повече от платените премии.

Застраховащият не е задължителна фигура при застраховането. Той се появява при застраховането за чужда сметка. Това е случаят, когато едно лице е страна по договора, но застр. покритие се отнася за друго лице. При застраховането за чужда сметка застраховащият сключва договора и като страна по него дължи застр. премии.

Застраховател може да бъде само ЮЛ – АД или ВЗК.  Той е специализиран търговец. той  може да извършва само застр. или презастр. дейстност, но не и друга търг. дейност.

Основно изискване към акционерното застр. дружество е изискването за по-висок размер на минималния капитал в сравнение с този по ТЗ.

Друго специално изискване към застрахователя е , че капиталът трябва да бъде покрит само с парични вноски (чл. 8 ЗЗ) и да бъде изцуло внесенкъм момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение. Друго специално изискване е емитираните от него акции  - те са само поименни (чл. 9 ЗЗ).

Законът въвежда специални изисквания и към застрахователя-кооперация. На първо място тя трябва да е звазимозастрахователна кооперация. Това е тази кооперация, при която кооператорите се сдружават на основата на взаимно застраховане. Членовете на кооперацията едновременно са и застрахованите лице. Загова членството във ВЗК възниква и се прекратява едновлеменно с възникването или прекратяването на застр. правоотношение съгласно договора за застраховка и общите условия- чл. 15 ЗЗ.Друго изискване къвм ВЗК е минималният брой учредители – 500 дееспособни ФЛ.Една следваща категория изисквания към МЗК засяга съдържанието на нейния устав. Освен общите за всички кооперации реквизите на устава в случая се изискват допълнителни реквизити, свързани с определян вида на застраховките, размера на гаранционния копитал, начина на формиране и разходване на запасния фонд и др.

17. Специфични елементи на застрахователното отношение

Под застрахователн риск се разбират две неща. На първо място това е опасността, срещу която се извършва застраховането, или по-точно – съществуващата възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено право. На второ място под застр. риск се разбира вероятността на настъпи застр. събитие. В зависимост от тази вероятност, от степента на риска, се определя размерът на дължимите премии.

Застр. риск е съществен елемент от застр. правоотоноение. Не може да възникне такова правоотношение ако няма опасност от настъпване на застр. събитие. Затова рискът е условие за действителността на застр. договор, защото няма ли риск, не може да има задължение за носене на риска.

При риска винаги е налице някаква неизвестност. Тя може да е пълна (абсолютен риск), когато не е известно дали изобщо ще настъпи застр. събитие, или относителна. В последния случай настъпването на събитието е неминуемо. Неизвестността се състои в това, че не се знае кога ще настъпи то. Следователно застр. риск е обективна възможност за увреждане на определено благо. Размера на писка определя размера на премия и на застрахователното обещетение

застрахователно обезпечение. Като синоними се използват термините застр. покритие и покрит риск. Застр. обезпечение е предмет на основното задължение на застрахователя. То е налице през цулото времетраене на договора, но може да премине през два етапа. Първията етап е от влизане на застраховката в сила до настъпване на застр. събитие. тогава застрахователя само покрива риска. Вторият етап ще настъпи, ако опасността от настъпване на застр-. събитие се реализира. тогава задължението на застр. обезпечение, за носене на ирска, се превръща в задължение за плащане на застр. обезцпечение или сума

Застр. събитие е осъществяване , сбъдване на риска, събитие  – настъпването на което довежда до възникване на верда, и затова се означава като вредоносно събитие. Застр. събитие се означава понякога като застр. случай. То е осъщественият риск. По правната си природа застр. събитие е юрид. факт, който преобразува задължението за носене на риска, в задължение да се плати застр. обещетение или сума.

Застр. събитие може да бъде природно явление – градушка, наводнение, земетресение или човешко поведение – действия и бездействия. Няма значение дали това поведение ще е съзнателно, несъзнателно, виновно или невиновно. Тези квалификации могат да имат значение евентуално за пораждането на регресни плава в полза на застрахователя

Застр. обещетение и застр. сума – това са паричния израз на застр. обезпечение. Те са предмет на задължението на застраховател през втория етап от развитието на застр. отношение – след настъпване на застр. събитие. Застр обещетение има приложно поле при имущественото застраховане. Само при него застр. плащане има обезщетилене характер. Предназначението ме у да компенсира вредите, настъпили в резултат на застр. събитие. Застрапователя дължи обезщетение, когато застрахованата вещ е повредена или поинала. То се плаща, щом настъпят вреди. Размерът на застр. обещетение не може да се определи отнапред, при сключване на застр. договор. Размерът на обезщетение се определя към момента на проявлението на застр. събитие и зависи от размера на вредите, причинени на застр. вещ – чл. 399 ал 2 . Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.” Ако липсва ограничителна клауза в договора, която да фиксира макс. сума, която застр. обещетениене може да превишава, границата на застр. обещетение достига до действителната (пазарна) стойност на вещта – чл. 396 ал 1. Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество

Застр. сума има по-широко съдържание. Тя се използва при всички видове застраховки. Под застр. сума се разбират две неща. Първо това е парична престация на застрахователя при личното застраховане. Личното застраховане няма обещетилене характер, затова размерът на дължимата парична сума не зависи от размера на настъпилите вреди. По правило размерът на застр. сума се уговаря в договора. Второто значение на застр. сума е макс. размер на паричното задължение на застраователя преди всичко при имущественото застраховане. - Чл.398. (1) Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и застрахованият предмет погине или бъде повреден, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
(2) Ако договорът за застраховка е сключен срещу първия риск, обезщетява се пълният размер на вредата, ако тя не надвишава застрахователната сума.

Чл.400. При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано в размер, равен на разликата между първоначалната и изплатената застрахователна сума.

Чл.405. С договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Застр. срок е времето, през което застрахователя носи риска. Това е рисковият срок, който е равен на срока на застраховката.

Застр. премия – това е цената на застраховката. Тя е предмет на парично задължение на застрахования – насрещна престация на носенето на риска от страна на застрахователя. В този смисъл тя е основен елемент от съдържанието на застр. правоотонеие. Определяне на размера на застрахователната премия става едностранно от застрахователя, с тарифите, които са неразделна част от общите условия. Размера на премиите се контролира от заместник председателя на комисията по застраховането Застрахователната премия може да бъде платена еднократно или задължението за плащането ю да е периодично. Договорът има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена първата премия, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение. При неплащане на последващи премии застрахователния догонор не се прекратява, но от датата на падежа застрахователя не носи риска

Застр. интерес – това е предпоставката за възникването и същестуването на заст. правоотношение. Той е условие за валидност на застраховката. Ако липсва интерес, договорът е нищожен- чл. 391 ал 1. Договорът се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие – чл. 391 ал 2. Застр. интерес трябва да е налице и при личните застраховки. Това важи както за случаите, когято се застраховат собствения живот и здраве, така и когато застраховката засяга живота и здравето на трето лице. В последния случай застр. интерес е обусловен от тесните семейни или роднински връзки между застраховащия и лицето, чийто живот се застрахова.

застр. интерес е ценноста, който застрахованията рискува, ако настъпи застр. събитие. Затова понякога се казва, че предмет на застраховката е интересът, който застрахования рискува.

18. Задължения на застрахования преди настъпване на зострахователното събитие. Последици от неизпълнението им.

Застрахованият има две групи задължения – имуществени и неимуществени. Първата е представена от три уведомителни задължения, задължение за предотвратяване на вредите и задължение за тяхното ограничаване. Втората включва едно задължение: задължение за премия.

Уведомителните задължения на застрахования са:

-          да обяви съществени обстоятелства от значение за риска при сключване на договора

-          да обяви за новонастъпили обстоятелства

-          да съобщи за настъпването на застр. събитие.

Задължение за обявяване на съществените обстоятелства:

а) първото от уведом. задължения е задължението на застрахования да обяви съществени обстоятелства, които са му били известни и са от значение за риска (чл.383 ал 1). Целта на това задължение е застрахователят да може да прецени степента на риска и оттам – да определи условията, при които застр. договор може да бъде сключен. Характерно за това задължение е, че то има предговорен характер. Изпълнението на това задължение е предпоставка за определяне клаузите на застр. договор. Предмет на задължението за обявяване на известните на застрахования обстоятелства, които са от съществено значение за естеството и степента на риска. Тъй като обикновено застрахованият не може да знае кои обстоятелства са съществени и кои – не, законът е възприел формален критерий за това. За съществени се смятат обстоятелствата, за които застрахователя е поставил писмено въпрос (чл. 383 ал 2). Тази норма е в защита на застрахования. Застрахователят е този, който трябва да прецени характера на обстоятелството. Законът отива и по-нататък, все в защита на застрахования, който поначало е по-слабата страна в застр. отношения. Чл.383 ал.3 остановява, че неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора. по този начин застрахованият няма да търпи неблагоприятни последици, дори да не е съобщил обстоятелството, за което има въпрос, стига в конкретния случмай това обстоятелство да не влияе на степента на риска.

Последиците от неточното обявяване на съществените обстоятелства се регламентирани в чл. 384 и 385. В първия от текстовете са уредени последиците от съзнателното неточно обявяване или премълчаване, а във втория – от несъзнателното неточно обявяване. Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не бил сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора (чл.384 ал 1). Възможно е обаче, че товаобстоятелство да е от такъв характер че застрахователят би сключил договора, но при други условия (чл.384 ал 3). Анализът на разпоредбите показва, че поведението на застрахования може да бъде както във формата на действие – обявил неточно, така и в бездействие – премълчал. И в двата случая обаче това трябва да е извършено съзнателно. Последиците от умишлено въвеждане в заблюждение са различни в зависимост от значението на премълчаното или укритото обстоятелство. Ако застрахованият е премълчал или укрил обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може едностранно да прекрати договора (чл.384 ал 1 изр. 1). Това право той може да упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството (изр. второ). Срокът е преклузивен. Ако застрахователят прекрети договора, той задържа платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратявен на договора. Правото за прекратяване на договора не се влияе от обстоятелството, дали е настъпило застр. събитие. За да откаже обаче плащането на застр. обещетение или сума, в случай че застр. събитие е настъпило, трябва неточно обявеното или премълчаното обстоятелство да е оказало въздействие върху неговото настъпване. По този начин законът държи сметка за причинната връзка между неизпълнението на задължението за обявяване и настъпилите последици.

Други последици от съзнателното неточно обявяване или укриване, ако обстоятелството е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия. В този случай застрахователят няма да може да прекрати договора, а може да поиска само неговото изменение. Изменението може да засяга размера на застр. премия, застр. срок или размера на застр. сума. това право застрахователят може да упражни също в едномесечен срок от узнаването.Ако застрахования обаче не приеме направеното предложение за изменение на договора, той се прекратява. Последица от прекратяването ще бъде същата, както по хипотезата по чл. 384 ал 1 – застрахователят ще задържи платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратяването на договора.

Втория фактически състав на неизпълнение на задължението за обявяване е уреден в чл. 385. Той се отнася до несъзнателното неточно обявяване на съществени обстоятелства “не са били известни на страните”.Тук няма умисъл. Правната последица от несъзнателното неточно обявяване е възможността да се иска изменение на договора. Тук правото за изменение принадлежи и на двете страни по договора. За целта е установен по-кратък – двуседмичен срок, който също е преклузивен. Правото да се иска изменение на договора може да се упражни до настъпването на застр. събитие. Това значи, че ако събитието настъпи, независимо от наличието на неточно обявяване, застрахователят дължи застр. обещетение или сума. Законът обаче му дава право да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск (чл. 385 ал 4) .Ако насрещната страна не приеме предложението за изменение, предложителят може да прекрати договора. това става чрез писмено уведомяване на другата страна. в случай че договорът бъде прекратен по този начин, застрахователят възстановява частта от премията, който съотвества на неизтеклия срок на договора.

Задължение за обявяване на новонастъпилив обстоятелства.

Това е второто уведомително задължение на застрахования. То е уредено в чл. 386 ал1 Това задължение е по време на действие на договора, за разлика от предходното, което има преддоговорен характер. Предмет на това задължение са обстоятелствата, които са настъпили след сключване на застр. договор и са съществени за риска. Те ще са такива за застрахователя, ако водят до увеличаване на покрития риск.Това са същите обстоятелство по чл. 383 ал 1 затова и за тях важи формалния критерий, че те се смятат за съществени, ако застрахователят е поставил за тях писмено въпрос. Два са вариантите, в които могат да се представят новонастъпилите обстоятелства Те може да са нововъзникнали или да представляват изменение на първоначално обявените обстоятелства.Обявяването на тези обстоятелства трябва да стане незабавно след узнаването им.

19. Задължения на застрахования след настъпване на застрахователното събитие. Последици от неизпълнението им.

Задължението за съобщаване за настъпването на застр. събитие е последното уведомително задължение на застрахования. То се поражда, след като настъпи застр. събитие. Целта на задължението е застрахователят да научи за събитието и настъпилите вреди. По този начин той ще може да упражни надзор върху спазване на изискването застрахованият да вземе мерки за ограничаване на вредите. От друга страна, застрахователят трябва да бъде уведомен, за да може да установи вредите и изпълни задължението си за плащане на застр. обещетение или сума. Това задължение застрахованият трябва да изпълни в семемдневен срок от узнаването, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок (чл. 389 ал 1). С изискването другият срок да бъде “подходящ” законът ограничава застрахователите във възможността да пердвиждат в общите условия нереално кратки срокове за уведомяване. формата на уведомяването не е определена в закона. следователно съобщаването може да стане по всякакъв начин, но тежестта на доказване, че съобщението е направено, тежи върху застрахования. Възможно е обаче начинът на уведомяване да е конкретизиран в застр. полица. В този случай задължението ще се смята изпълнено, ако е спазена предвидената д договора форма. Предмет на уведомяването са обстоятелствата, които се отнасят до застр. събитие. В непосредствена връзка с това задължение е задължението на застрахования да допусне застрахователя за извършване на оглед, както и да представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.Целта на ези задължения е застрахователят да може да установи кога, къде и как е станало застр. събитие, какви са вредите от него и какъв е техния размер.

Задължение за предотвратяване на вредите.

Преди настъпване на застр. събитие застрахованият е длъжен да вземе предохранителни мерки и да не позволява с поведението си увеличаване на риска. Под увеличаване на риска се разбира създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застр. събитие.Това задължение е формулирано в чл. 388. като това е конкретизирано – той е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.

Задължение за ограничаване на вредите

това задължение е близко по съдържание до задължението за предотвратяване на вредите, но се отнася до друга фактическа обстановка. Задължението за предотвратяване на вредите е превантивно. То трябва да се изпълнява, преди да е настъпило застр. събитие с цел да не го допусне. Различно е положението при задължението за ограничаване на вредите. То възниква след настъпване на застр. събитие. Съдържанието на това задължение е да се вземат възможните мерки вредите да не настъпят или да бъдат максимално ограничени. Тези мерки могат да бъдат взети в изпълнение указанията на застрахователя, дори изрично предвидени в застр. договор.

Задължение за плащане на премия. ???

Единственото имуществено задължение на застрахования е да плати дължимата застр. премия . застр премия е цената на застраховката. Според условията на договора тази цена може да бъда платена наведнъж – еднократно, или на вноски – чрез периодично изпълнение. В случай че се дължи еднократно плащане, то трябва да бъде направено при връчване на полицата. Ако се дължи плащане на вноски, първата вноска трябва да бъде направена към същия момент – връчването на полицата. Това е принципът, залегнал в чл. 387 ал 1.Законът е установил поредност в изпълнението на задълженията. Идеята е, че задължението за премия е цената на носенето на риска.В доразвитие на тази идея чл. 382 постановява, че договорът има сила плед плащане на първата или еднократна премия, освен ако не е уговорено друго. Следователно плащането на първата или еднократна премия е въздигнато в отлагателно условие за действието на застр. договор. Това означава, че за застрахователя няма да възникнат задължения, докато застрахованият не изпълни паричнотоси задължение. “освен ако  не е уговорено друго” – диспозитивна норма – това е обаче хопитеза, която на практика не е разпространена.Режимът на следващите вноски, при периодично изпълнение на задължението за премия е различен. При неплащане на застр. премия в уговорения срок застрахователят може да намали застр. сума, да измени договора или да го прекрати. тези права той може да упражни не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.

Задължения на застрахователя

Основните задължения са две:

-          да осигури застр. закрила

-          да плати застр. обещетение или сума

Тези задължения са тясно свързани едно с друго. Строго погледнато, налице е едно задължение – на застр. закрила, което може да премине в задължение за плащане на застр. обещетение или сума. Това второ задължение всъщност е форма на живот на задължението за застр. закрила във втория етап от развитието на застр. отношение.

наред с посочените задължения в тежестн на застрахователя може да възникне задължението да обещети застрахования за разходите.

задължения за осигуряване на застр. закрила:

Предмет на задължението на застрахователя еда осигури застр. закрила е застр. обезпечение. То същестува през цялото времетраене на застр. договор, но преминава през различни фази. Преди настъпване на застр. събитие, когато е първия етап от развитието на застр. отношение, това задължение се изразява в поредица действия на застрахователя. Те са насочени към подготовка за евентуално обезщетяване или плащане на застр. сума. Това са действия по организиране на застр. фонд, евентуално сключване на презастрахователни договори, по осигуряване на резерви, по инвестиране на финансови средства, набрани в застр. фонд и др. но и през втория етап от развитието на застр. отношение, когято настъпи застр. събитие, акот то не е довело до пълнопогиване на застр. имущество, върху застрахователя продължава да тежи задължението за осигуряване на тази закрила, т.е. за носине на риска.

Задължение за плащане на застр. обещетение – след настъпване на застр. събитие застр. закрила взема формата на задължение за плащане на застр. обезщетение или застр. сума. Те представляват паричния израз на задължението за застр. обезпечение.  – чл. 390.

Въпрос, свързан с изискуемостта на задължението на застрахователя, за последиците от неизпълнението му и за правото му да откаже плащането.

За да настъпи изискуемостта, първо трябва застр. събитие да е възникнало. Това обстоятелство обаче само по собе си не е достатъчно. Необходимо е не само възникване, но и приключване на застр. събитие, в смисъл да са се реализира всички вреди. На следващо място изискуемостта на задължението се обуславя от съобщените от страна на застрахования, че застр. събитие е настъпило. Кумулативната даденост на посочените предпоставки прави задължението на застрахователя изискуемо. От този момент започва да тече установеният в договора срок на плащане.Задължението на застрахователя да плати не е безусловно. Въпреки настъпването на застр. събитие той има право да откаже плащането. Такова право той има на първо място, ако застр. събитие е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG