Home Право Облигационно право- Страни по договора за продажба. Предмет и форма. Сключване

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Облигационно право- Страни по договора за продажба. Предмет и форма. Сключване ПДФ Печат Е-мейл

Страни по договора за продажба. Предмет и форма. Сключване.

Всеки правен субект (ФЛ или ЮЛ) може да бъде страна по договора за продажба. Но има договори за продажба, по които определени лица не могат да бъдат страна, било поради специалната им правоспособност, било поради изрична забрана на закона.

Забрани за купуване и продаване.

Има ли ограничения за продавача? – по правило трябва пълнолетно лице, но малолетния (напълно запретените) или непълнолетния (респ. ограничено запретените) могат, но като се прибави волеизявленията на родит., наст., попеч. и реш. на РС.

Така в обществен интерес, под страх на абсолютна недействителност, е забранено на посочените в чл.185 лица да купуват изброените в същия текст имущества, вещи и права, както пряко, така и ч/з подставени лица дори и на публична продан. По-конкретно:

- на лицата, които по закон (родителите) или по назначение (настойникът) от властта управляват или пазят чужди имущества, е забранено да ги купуват;

- на длъжностните лица е забранено да купуват имущ-вата, к/о по служба им е възложено да продават.

- на съдиите, прокур., съдия-изпълн., съдиите по вписв. и адвок. е забранено да купуват спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат. Те могат да купуват спорни права, само ако сами са титуляри по тях като съсобственици или съкредитори, но тогава няма да участват при решаване на спора за правото, нито имат възможност да влияят при решаването му.

Чл. 38 – забранява се на представителя да договаря сам със себе си. Законният или догов. пр-л не може да купи чужда вещ, която е натоварен да продаде. Но ако представляваният се откаже от тази защита - може.

Предмет на дог. за прод. – могат да бъдат продавани вещи и права. Те са необходим елем. на дог.

1) Вещи, които могат да се продават – всички вещи по начало могат да бъдат продавани – движимите, недвижимите; заместимите и незаместимите; настоящите и бъдещите; собствени и чужди и т.н.

Продаваната вещ може да бъде индив. определен или с родово опред. предм. Зависи от волята на стр. По тяхна воля и незам. вещ може да бъде обект на продажба с род.опр. предм. (картина на Пикасо) и обратно.

а) Продавачът се задължава да прехвърли собствеността на една вещ. Това е предметът на задължението му. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съществува вече при сключване на договора, липсва предмет. За купувача в този случай не възниква насрещно задължение да плати цена. Договорът е нищожен (чл.184,ал.1 и чл.26,ал.2).

Но ако инд.опр. вещ е била по време на договарянето само отчасти погинала, купув. може да поиска собст-стта в/у оцелялата част от вещта да му бъде престирана, но на цена, намал. съразм. с погиналата част.

б) Не е така, когато продаваната вещ е родово определена – когато е продаден не автомобилът, а автомобил. В този случай винаги ще има предмет (родът не погива – това е принципът), по отношение на който да се породи задължение за продавача. Договорът ще е напълно валиден.

в) бъдещи вещи също могат да се продават:

- било под отлагателно условие за тяхното бъдещо възникване – цената (зависи от количеството и качеството) се дължи, ако вещта възникне. Продажбата е условна.

- било безусловно – купувачът договаря на свой риск; той дължи цената безусловно (дори ако теле не се роди). Тази продажба е алеаторна.

2) Вещи, които не могат да се продават – някои вещи са изцяло или отчасти иззети от гражданско обръщение било по силата на закона било по волята на правни субекти:

- чл.18 от Конституцията, с оглед обществено-стопанското устройство на РБ, изисква да бъдат извадени от гражданския оборот вещите, к/о са изключително държ. собств-ст– подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон.

- вещи, извадени от гражд.оборот по едностранна (завещание) или двустранна воля (купувач,т.е. по съглашение) на правни субекти. Това изваждане обаче е относително. Касае се за една договорна или едностранно установена клауза за неотчуждаемост, която, задължителна за приобретателя, не може да се противопостави на трети лица, които, без да знаят за нея, биха купили това, което продавачът им се е задължил да не продава.

3) Права. Могат да бъдат продавани:

- вещни права – правото на строеж в/у чужд имот. Но не всички в.права могат да бъдат продавани – правото на ползване в/у чуждата вещ. Др. в.права като З и И, не могат да се отчуждават отделно от вземането, което обезпечават, а трета категория – сервитутите – отделно от имота, в чиято полза са установени.

- могат да бъдат продавани (цедирани) и облигационни права – но някои са непрехвърлими по своето естество – напр. правото на личен превоз; или по силата на закона – напр.цесия на рекламация с/у железниците.

- други имуществени права – напр. право в/у открито наследство. Дори и права в/у нематериални блага – да се отстъпят с издателски договор „отделни права”, които произтичат от авторско право. Но не могат да се продават лични неимуществени права – правото на име, на членство в кооперация и др.

Цената. Докато вещта е предмет на задължението на продавача, плащането на цената е предмет на задължението на купувача. Продажбата е двустранен договор – със скл.му трябва да възникнат взаимно насрещни задължения и за двете страни.

Цената трябва да бъде определена – свободно от страните или от държавата. Или да е поне определяема – договорът да посочва начина за нейното определяне. Това е за облигационната продажба, за разлика от търговската, при която е възможно при скл. на договора цената да не е определена нито да е определяема. Цената трябва да бъде определена в пари. Може да бъде определена освен в лева и в чужда валута, съгл. Валутния закон. По правило страните свободно определят цената.

Клаузите „франко” (франко склад, франко вагон, франко гара), „FOB”, „CIF”. В нашето законодателство няма текст, който да определи правното значение на тези клаузи. Практиката приема, че те се отнасят само до величината на цената и не засягат въпроса за преминаването на собствеността и риска.

а) клаузата „франко” се употребява изобщо при продажба (доставка) на стоки, които трябва да бъдат превозени по сухо. Става дума за транспортни разходи, включени в цената.

Клаузата „франко товарна гара” означава, че продавачът (доставчикът) ще понесе всички разноски по превоза на продадените стоки до отправната гара, т.е. че тези разноски са включени в продажната цена. Нищо повече. Касае се за едно допълнително задължение в тежест на продавача да препрати продадената стока на свои разноски до определено място.

При клаузата „франко вагон товарна гара” продавачът ще трябва да понесе не само разноските по превоза на стоката до отправната гара, но и тези по натоварването й във вагона, а при клаузата „франко вагон разтоварна гара” – още и разноските до тази гара.

б) FOB - при продажба на стоки, които трябва да се превозват по вода – free on board (свободно на борда на кораба). В продажната цена са включени:

- цената на самата стока;

- разноските по превозването й до кораба и

- тези по натоварването й на кораба, вкл. и портовите такси – не и за подреждането й в кораба. Всички тези разноски се понасят от продавача. Тази клауза определя само до кой момент се носят разноските от единия или от другия контрахент.

в) CIF – употребяват се твърде често в м/ународната търговия. В установената продажна цена на стоката са включени:

- цената на стоката (cost);

- разноските за превозването й до отправното пристанище, за натоварването й на кораб, навлото (превозна такса) до пристанището, за което стоката е предназначена (freight), и

- застраховката на стоката с/у всички рискове, без военните, до същото пристанище (insurance).

Форма на договора за продажба. Дог. за продажба е неформален договор. Той е скл., щом се постигне съгласие относно вещта и цената (чл.13-14 – т.е. тр. да има оферта и тази оферта да се приеме от адресата. При получаване на съгласие дог. е незабавно скл. М/у отсъстващи обаче – сключен е в момента, в който приемането достигне у предложителя.) Поначало не е необходима форма за неговата действителност.

Все пак има случаи, когато законът предвижда форма като условие за действителност на договора за продажба:

- продажбата на недвижими имоти и вещни права в/у недв.имоти (право на строеж) трябва да бъде извършена в нотариална форма под страх на недействителност.

- продажбата на наследствени права трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени (чл.212).

- продажбата на ипотечно право трябва да бъде отбелязана отстрани на договора за ипотека или молбата за учредяването й, за да има „действие за ипотеката” (чл.171).

- продажбата на автомобили става с писмен договор с нотариално заверени подписи.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG