Home Право Юридическите лица - правен феномен с безпрецедентно значение

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Юридическите лица - правен феномен с безпрецедентно значение ПДФ Печат Е-мейл

Юридическите лица- правен феномен с безпрецедентно значение

1. Понятие и възникване на юридическото лице

Основна причина за възникването и развититето на юри-дическото лице е необходимостта от обединяване на средства, труд, въз-можности за постигане на цели и интереси, които физическите лица не могат сами да удовлетворяват.

Тези интереси могат да бъдат икономически, политически, социални, културни, религиозни и др.

Юридическото лице е организация на физически или други юридически лица със свое имущество и самостоятелна имуществена отговорност. По силата на закона това правомерно правно явление е признато за субект на правото. За разлика от физическите лица, които имат обективно съществуване, юридическите лица са творение на правото, правно-техническа конструкция. Обективното право определя кое обществено образувание е юридическо лице.

Безпрецедентната социална същност на юридическото лице като правно явление се разкрива чрез неговото материално и персонално съдържание. Материалното съдържание на юридическото лице е неговото имущество.

Първоначално то се предоставя от лицата, които го създават, а след това търпи промени в зависимост от дейността му. Личното (персоналното) съдържание са правните субекти, които се включват в органите му. Като органи на юридическото лице могат да действат само отделни физически лица или групи от такива лица.

Като правен феномен, юридическото лице е равнопоставен участник в гражданския оборот наред с физическите лица. Той е самостоятелен правен субект и като страна в граждански правоотношения е носител на субективни граждански права и задължения.

2. Юридическото лице като правен феномен

Най – характерния правен феномен е самата дейност на юридическите лица, която е строго регламентирана от закона. Под дейност се има предврид всички процедури, свързани с създаването, развитието, регулацията и пр. на юридическите лица.

Юридическите лица се образуват и реорганизират и прекратяват по няколко начина. Основните системи за образуване на юридически лица са нормативна, разпоредителна, разрешителна.

При нормативната система всяко юридическо лице въз-никва по силата на закона, щом са налице два елемента – съгласие на учредителите и регистрация в съда, при която се преценява законосъобразността на образуването, реорганизирането и прекратяването. По този начин възникват търговските дружества, кооперациите и др. При разпоре-дителната система юридическите лица се образуват, реорганизират и прекратяват въз основа на разпо-реждане (закон, индивидуален адми-нистративен акт) на съответния държавен орган.

Тази система се прилага предимно за юридически лица на публичното право, като например държавните учреждения. При нормативно разрешителната система фактическият състав включва съгласие на учредителите, съдебна регистрация и разрешение за извършване на определена дейност. Тази система се прилага например за банките, застра-хователните дружества, сдруженията, които осъществяват дейност, присъ-ща на изповедание и др.

Органът на юридическото лице пред-ставлява едно или повече физически лица, които са овластени и обвързани според закона и вътрешния устойствен акт да образуват и изявяват волята на юридическото лице. Управлението на юридическите лица се осъществява от техните органи за упавление.Управлението се състои във вземане на решения за организацията и ръководството на  дейността на юридическото  лице, в действия по контрола и санкциониране на нарушителите, както и дейността по формиране на волята на юридиче-ското лице във връзка с извършване на правни действия спрямо други правни субекти и самото извършване на такива действия. Представителните органи са овластени да из-вършват правни действия спрямо правни субекти, извън състава на юридическото лице от името на юри-дическото лице и с правни  последици за него. По съображения за сигурност определянето на представителния  орган не е предоставено на самите юридически лица, а по правило се определя за отделните видове юриди-чески лица от специални правни норми. Например представителен орган на дружество с ограничена отговорност е неговият управител, а на висше учебно заведение – неговият ректор.

3. Държавата като юридическо лице

Като политическа организация на обществото, държавата е  субект ма международното публично право и на вътрешното публично право. Държавата е субект и на гражданското право. Като страна в граждански правоотношения  тя не е носител на власт, а е равнопоставена на останалите гражданскоправни субекти, без това да заличава съществените различия между нея и дру-гите субекти на гражданското право. Държавата може да е страна във вещни, облигационни, наследствени, авторски и други граждански пра-воотношения, с изключение на тези, които възникват единствено между физически лица и имат за свой обект семейни и лични права.

4. Особености на юридическото лице

Юридическото лице има свое обособено имущество, което се състои от права, задължения и фактически състояния с икономическа стойност. Това имущество е различно от имуществото на лицата, които са негови членове, и от имуществото на другите юридически лица. Собственик на имуществото е самото юридическо лице, което е  също вид правен феномен.

Проява на имуществената обособеност е самостоятелната имуществена отговорност на юридическото лице пред кредиторите му. Юридическото лице носи самостоятелна имуществена отговорност за неизпълнение на своите граждански задължения. Тази отговорност може да бъде договорна и деликтна.

Друга особеност на юридическото лице е неговата гражданска право-способност и дееспособност. То може да участва в правни отношения от свое име, за своя сметка и за свой интерес. При юридическите лица правоспособността и дееспособността са обединени в единство и се нарича правосубектност. В момента на създаването си юридическото лице става едновременно право-способно и дееспособно. Правоспособността на юридическите лица е обща  и специална. Юридическото лице с обща правоспособност може да встъпва във всякакви правоотношения, освен тези които имат за своя предпоставка естествени каче-ства на човека. Правоспособността на юридическите лица е обща, освен ако в закон изрично не е предвидена специална правоспособност. При специалната правоспособност юридическото лице може да придобива само такива права и задължения, които са съвместими с целите посочени от закона и учредителния акт.

Юридическото лице има комплексна, многоотраслова правоспособност. Юридическото лице има свои индивидуализиращи правни признаци, които го отграничават от другите юридически лица. Тези признаци са наименование, седалище, предмет на дейност, вътрешно-устройствени актове, националност.

5. Видове юридически лица

Според вида на учредителния акт и вида на изпълняваните функции, юридическите лица биват на публичното и частното право. Публичните се образуват въз основа на публично-правен акт и развиват дейност, чрез която обслужват общонационални интереси или интереси на общности, обитаващи територията на отделни общини. Такива са например дър-жавата, общините, държавните учреждения и др. Юридическите лица на публичното право имат двойствено положение – участват във властнически отношения и в отношения на равнопоставеност, подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на държавни функции, а като носители на субективни права и правни задължения те имат и частноправен режим.

Юридическите лица на частното право се образуват на основание частно правен акт по инициатива на субекти на частното право. Те  нямат властнически функции, участват само в отношение на равнопоставеност. Такива са например търговските дружества, кооперациите, сдруженията с нестопанска цел, синдикалните организации, политическите партии и др.

В зависимост от това дали имат членски състав  юридическите лица биват корпоративни и некорпоративни. Корпоративните юридически лица имат членове – физически или физически и юридически лица. Такива са търговските дружества, кооперации, сдруженията с нестопанска цел, и др. Некорпоративните юридически лица представляват обособено имущество с определена цел. Те са без членски състав, участниците не са членове на юридическото лице, основните въпроси относно юридическото лице се решават от органи или лица извън юридическото лице (например държавни учреждения, фондации и др.).

Според целта, която преследват юридическите лица са със стопанска и нестопанска (идеална) цел. Юридически лица със стопанска цел извършват стопанска дейност срещу заплашане на парично или друго възнагръждение (например търгов-ските дружества, кооперациите и др.). Юридическите лица с идеална цел извършват политическа, просветна, културна, религиозна, спортна или друга дейност, без да си поставят за цел извличането на печалба. Това не означава, че изцяло им е забранено да развиват търговска дейност. Например сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да развиват стопанска дейност, ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като из-ползват прихода за постигва, че изцяло им е забранено да развиват търговска дейност. Например сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да развиват стопанска дейност, ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като използват прихода за постигност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG