Home Право Характеристика на основните социални закони

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Характеристика на основните социални закони ПДФ Печат Е-мейл

Началото на всяка една нова година е времето, през което се извършват анализи и оценки на резултатите от предшестващата. Като част от цялата политика на нашата държава, социалната политика и в частност социалното законодателство са също предмет на дискусии, анализи и предвиждания.

На този етап от своето развитие, България води една относително самостоятелна социална политика. Тя е дейност по регулация на социалните отношения в обшеството. Същото това общество е регулатор на социалната политика и законодателство. За да може нашето общество да живее по добре като тук имам превид да задоволяваме елементарните си- жизнени потребности- достатъчно храна, облекло и жилище съобразно социано- икономическото развитие на страната се създават редица закони.Основните закони от социалната сфера са-Зaкон за социалното подпомагане;Закон за закрила на детето; Закон за семейните помощи за деца; Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди; Закон за насърчаване на заетостта; Семеен кодекс. Като цяло за всички закони мога да кажа че те са създадени на основата на демократичността, хоманността, равенството, справедливостта и сигурността. Те оформят България като  демократична,правова и социална държава в кято главно място заема личността. Социалното законодателство се опира и се основава на няколко отправни точки. Това са нашите ценностти трудът, семейството, духовността и прочие. Разглеждайки законите от социалната сфера мога да кажа че те са съобразени с едно много важен фактор-социално- икономическите условия им възможности на обществото. На второ място те са създадени на основата на демографското състояние и перспективи и на последно място но не по важност е влиянието на глобализацията, интерграционните процеси. Всички тези изброени фактори както и редица други показват че законите със социална насоченост са доста реалистични или по просто казано те са “съобразени” с  множеството промени.Друго условие на което трябва да отговарят законите е това да са достатъчно гъвкави. Гъвкавостта в законодателството се изразява в това то да е така изградено, че  изградените на негова основа дирекции, агенции и съюзи да успяват адекватно да реагират на постоянно променящите се условия,промените в ценностната система на нацията, състоянието на гражданското общество,наличието на неправителствени организации, демократизирането на обществения ред и засилването на инеграционните процеси. Гъвкавостта на  социалното ни законодателство съчетава ня пръв поглед несъчетаеми неща, като например предоставяне на помощи срещу положен труд, получаване на семейни помощи от деца посещаващи училище. Третата важна предпоставка е протеворичивостта между хоризонтите им на действие. От една страна законоте от социалната сфера имат да решават неотложни социални проблеми, чрез което се предотвратявяа избухването на конфликти в обществото.  Например една стимулираща раждаемостта система за семейно подпомагане, свързана с продължителни отпуски, високи обещетения при майчинството  и високи размери на месечните добавки може дае съпъдствано от деквалификация на жените- майки в активна възраст, да се отрази върху мотивацията им за участие в обществен труд, а от тук за повешаване на собствената им икономическа и социална сигурност. Целта- сигурност сега влиза в противоречие с целта- сигурност в бъдеще. Законът за семейните помощи за деца е арък пример за горе споменатия случай.

Социалният живот в нашата държава се променя и усложнява с  всеки изминал ден за да могат адекватно да реагират на него законите ни се орименят на определен период от време. За да са тези промени положителни се използва опита на развитите предимно западноевропейски страни , консултациите на експерти от международни институции и резултати от тематични  социологически изследвания. Благодарение на промените по нашето социално законодателство в периода от 1999-2003година то е в сегашния си демократичен и социален вид. От защитата на ‘социална’ България’ могат да се ползват всички български граждани от момента на своето раждане до момента на тяхната смърт. Под крилото на социалното законодателство  се приютяват и всички чужди граждани, които имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут  и лицата, за които това е предвидено  по международен договор по които Българи е страна.

За по лесното изпълнение на законите  възоснова на тъх се създава голъм брой агенции, дирекции и инспектурати. Тук става дума за: Агенция социално подпомагане, Агенциа по заетостта, Агенция за закрила на детето, Национален съвет по рехабилитация и социална интеграция на инвалидите,Национален съвет за насърчаване на заетостта. Всички тези институции са под ръководството на Минисерството на труда и социалната политика.

По отношение финансирането на социалното подпомагане, по закон всичко се опира на републиканския бюджет, следван от общинските бюджети, националните и международните програми, даренията от местни и чуждестранни физически или юредически лица, средства от фонд социално подпомагане и други източници. Всички парични средства се разпределят взависимост от момемтното финансово състояние на страната ни в последствие на областите, общините.Както споменах по рано в своята разработка правото по закон на социална защита имаме от момента на нащето раждане. Тази защита ни е гарантирана от Закона за защита на детето. Тоза закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето. Нашата държава стози закон произхождащ от Конституцията защитава и гарантира основните права на детето в всияки сфери на обществения живот на всички групи деца. При разглеждането и характерезирането на тоза закон искам да отбележа, че държавната политика се определя от Министерски съвет ,които в полза на детето приема Национална програма за закрила на детето. Работата по закприла на детето е насочена главно към осигуряване на ревантивни мерки за сигурност и защита. Законът е разработен така, че да се дава възможност на децата с изявени дарби да могат да ги развиват,  посредством насърчаването на творческите им заложби и финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии . Всяко дете има право от закрила срещу  въвличане в дейности които се отразяват отрицателно върху неговото развитие. Никой няма право да задължава едно дете да проси, проституира. Всяко физическо лице от 0 до 18 години е защитено по Закона за защита на детео от сексуално насилие, от въвличане в политически, религиозни и синдикални дейностти. Всички родители , които  имат деца ненавършили 14 години  са задължени по ЗЗД да му осигуряват пълнолетно дееспособно лице за придружител. В името на детето родителите които не изпълняват своите задължения и не осигуряват едни минимални грижи за същото биват лишени от родителски права. Това е най-крайната мярка която може да се приложи . Следващата стъпка по закон е детето да се настани  по административен ред . Ако  е на лице липса на семейство и роднини при които да се настани детето по заповед издадена от директора на дирекция “Социално подпомагане”  то се настанява в съответната институция.

Всяко едно дете има право на полицейска закрила . Това е срешна мярка която се взема в случаите  когато детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже  въвлечено в престъпление. В заключение за този закон мога да кажа, че той  изгражда система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.

Другият закон  на който искам да обърна внимание  е Законът за защита , рехабилитация и социална интеграция  на инвалидите. Този закон урежда правото на рехобилитация и социална интеграция на инвалидите, тяхната защита и произтичащите от това задължения на държавните органи , общините, стопанските и обществените опганизации в страната. ЗЗРСИИ има  има за цел  да осигурява  условия за социална интеграция  на инвалидите  и за тяхното пълноценн и равностойно участие в обществото. По този закон и инвалидите като всички здрави хора имат право на образование, професионална  опиентация и квалификация. Един от най- важните въпроси уреждащисе поне частично , на хартия е достъпната битова и околна среда. За  целта трябва да се проектират сгради в които трябва да се осигурят нужните съоражения за по лесното предвижване на инвалида . Най- елементарното което можем да направим  с общи усилия е да се изградят в обществените сгради  нужните средства за тяхното безопасно и по бързо предвижване. Трябва също да се  проектират  хоризонтални комуникационни елеменнти пред жилищните, обществените и производствените сгради  и на улиците и пешеходните зони и на съоръженията,свързващи различни нива в селищната среда, предназначени за ползването им от инвалиди. Според този закон общините трябва да създават или поне да пригудят жилищната и архитектурна среда в населеното място . Министерството на транспорта и съобщенията и министерството на регионалното развитие и благоустройство съгласно изискванията на Законаза движение по пътищата и Закона за териториалното и селищно устройство разработват стандарти и нормативи за използване на транспортни услуги от инвалиди и за облекчаване на инвалиди в пътнотранспортното движение.  Инвалидите с трайни увреждания имат право на  съответното  обществено осигуряване,  здравно осигуряване  и на осигурявабе при безработица при условия и ред,  установени   с кодекса  за  задължителното осигуряване , Закона за здравно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Като цяло според мен законът  определя рехабилитацията и социалната интеграция като последователни и непрекъснати процеси имащи за целподпомагане на инвалидите да достигнат физическо, интелектуално , психическо и социално равнище на дейност и да го поддържат при  запазване стандарта  и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им.

В  заключение на гореизложената информация мога да кажа, че нашата социална политика и социалното ни законодателство е изградено така че да се предотвратяват “конфликтите”сред обществото . Както знаем от курса по Основи на социалната работа конфликтите са различни видове и сред различни контингенти.  Общото между тях е ,че те започват спонтанно и на различни равнища, ето защо законите  трябва да са ‘устойчиви” и “гъвкави”. Нашите закони отговарят на това условие . ТЕ са насочени и към предотвратяването  на много от нашите проблеми . Законите се явяват  и като арбитър между  обществото  и управляващата маса . Не трябва да забравяме , че всички тези членове и алинеи са създадени на основата на  Конституцията . В стремежът си да изразят  волята на  народа        нашите представители  създават всички тези закони които оформят страната ни като демократично ,правова и социална държава.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG