Home Право Уточняване различията при правата между съдружниците в ООД и акционерите в АД

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Уточняване различията при правата между съдружниците в ООД и акционерите в АД ПДФ Печат Е-мейл

Дружеството с ограничена отговорност и Акционернато дружество са допустими от Търговския закон. ООД е определено в закона като дружество, образувано от едно или повече лица, които отговарят за дружествените задължения с дяловата вноска в капитала му (чл. 113 от ТЗ). Тази дружествена форма играе важна роля и въздейства върху пазарната икономика. Но тя представлява средство за концентрация не на едрия, а на средния и дребния капитал. Наред с капиталовото участие в нея се вземат под внимание личните качества на съдружниците и техните усилия за постигане на стопански цели. И нека точно тук, в самото начало да отбележим първата открита разлика в самите същности на дружествата. Имайки предвид, че АД е определено в закона като дружество, в което дружественият капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си (чл. 158, ал. 1 от ТЗ), уточняваме, че са без значение индивидуалните качества на лицата, които влагат парични средства или правят непарични вноски срещу акциите. Затова акционерното дружество е типично дружество на капитала.

Разкрихме некои от характеристиките на двете дружества и допълваме с още едно противоречие, свързано с капитала. В глава тринадесета, раздел І, чл. 117, ал. 1 от ТЗ е указано, че “ Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 5 000 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 10 лева.”. А в ал. 2 от същия член се констатира, че “ Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 100.”. Докато при акционерното дружество минималната стойност на капитала е 50 000 лева (чл. 161, изм. – ДВ, бр. 100 от 1997 г., бр. 84 от 2000 г.).

Също така, в чл. 126 от раздел ІІ на ТЗ, се изяснява и още една съществена разлика между ООД и АД. Разбираме, че в закона е уредено  прекратяването на участие на съдружника и неговото изключване от дружеството с ограничена отговорност (чл. 125, чл. 126). Основанията за прекратяване са следните: а) писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяване; б) изключване на съдружника; в) смърт или поставяне на съдружника – физическо лице под пълно запрещение; г) прекратяване на съдружник – юридическо лице с ликвидация; д) обявяване в несъстоятелност. Решение за изключване на съдружник се взема от общото събрание. Изисква се единодушие на всички съдружници. Изключеният съдружник не гласува (чл. 137, ал. 3 от ТЗ). Докато в акционерното дружество въобще не се илюстрира  такава крайна и категорична непривилегированост и изключване. В чл 160 от ТЗ само се пояснява, че съществува нормативна забрана да бъдат учредители търговци, които са обявени в несъстоятелност.

Но нека отново да се върнем на очертаване  характеристиките на двете дружества. С преглеждането на главите, отделени за ООД и АД в Търговския Закон, ясно забелязваме още някои разминавания, а именно: дружеството с ограничена отговорност разполага с общо събрание на съдружниците,с управление и представителство, а също и с факултативен орган, какъвто е контрольорът. Изборът се осъществява от общото събрание. Собственикът на капитала в едноличното дружество назначава контрольора (контрольорите). Тук достигаме до извода, че организационната структура на ООД е опростена в сравнение с тази на акционерното дружество. Неголемият брой на съдружниците позволява такава структура. От своя страна тя допринася за голяма маневреност във вземането на решения и в привеждането им в изпълнение. Докато взаимодействията в АД се осъществяват, посредством учредители и учредително събрание, с облигации и представителство на облигационерите, с общо събрание на акционерите, с надзорен и управителен съвет, а при едностепенна система – със съвет на директорите.

Спирайки се на чл. 138 и чл. 223 от ТЗ, намираме още някои формални, но все пак обективни противоречия. В ал. 2 (изм.-ДВ, бр. 33 от 1999г.) от чл. 223 се декларира, че “Ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 1/ 10 от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието.”. Докато в чл. 138, ал. 2 цитатът се свързва с това, че “Управителят е длъжен да свика общо събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.”. Нека отново да припомним, че АД разполага със съвет на директорите, който свиква общото събрание (чл. 223, ал. 1), а в ООД събранието се свиква от управителя (чл. 138, ал.1).

Разглеждайки правата на съдружниците и тяхното разделение на имуществени и на неимуществени (почти в съответствие със акционерното дружество), се проследяват и т.нар. колективни контролни права при ООД. Такива права не съществуват при акционерното дружество.

И нека проследим подробно правото на глас в двете дружества. В дружеството с ограничена отговорност всеки съдружник има право да участва в общото събрание, както и да гласува. Той притежава толкова гласа в него, колкото е делът му в капитала на дружеството(чл. 137, ал. 2 от ТЗ). Да предположим, че капиталът на ООД възлиза на десет хиляди лева и е разделен на три дяла, от които един дял представлява седем хиляди лева, друг – две хиляди лева и трети – хиляда лева. Съдружникът- носител  на първия дял ще има седем гласа, съдружникът- носител на втория дял- два гласа, а съдружникът носител на третия дял- един глас. При акционерното дружество правото на глас в общото събрание принадлежи на притежателите на обикновени акции. От него са лишени собствениците на привилегировани акции без право на глас. Акционерите с право на глас съставляват общото събрание. Участието им в общото събрание е лично или чрез представител (за разлика от ООД, в чиято програма категорично се предупреждава, че това е възможно само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници – юридически лица и законни представители – чл. 137, ал. 4 от ТЗ).

За да заключим, ще обобщим, че познавайки същностните характеристики, организационните структури и особености на акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност, не можем да говорим и да конкретизираме за някакви силни противоречия и ясни разлики в правата на човешките личности в тях. Това, което забялязахме като изменения и контрастни положения в двете дружества, доказахме чрез ползването на Търговския Закон и илюстрирахме в разработването на темата.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG