Home Право Търговското представителство по Търговския закон на Република България

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Търговското представителство по Търговския закон на Република България ПДФ Печат Е-мейл

ТЪРГОВСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПО ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Резюме. Търговското представителство обхваща  същинското представителство, което предполага извършване на правни и фактически действия в полза на “представлявания”. Според Глава VІ на Търговския закон, търговското представителство е родово понятие и бива няколко вида: прокура, обикновено търговско пълномощие, търговска помощ, търговско представителство в тесен смисъл. Търговското представителство може да изпълнява роля на същинско и на скрито пълномощие. Основанието, което е правопораждащ факт може да бъде трудов договор, договор за поръчка и договор за търговско представителство/агентски договор/.

Ключови думи: прокура, търговска помощ, търговско посредничество, търговско представителство- широк и тесен смисъл, търговско пълномощие.

УВОД

Представителството е обществено необходим правен институт. Целесъобразността при осъществяване на търговска дейност предполага необходимост от представляване, дори когато лицето може да извършва само правни действия. Същинското представителство, в неговия строг смисъл, е гражданскоправно понятие. То се изразява във възможността за извършване на правни действия от името и за сметка на представлявания. Гражданското представителство може да е законно и договорно. Тук се включва и косвеното представителство- скрито пълномощно. При него се цели същия правен резултат.

Представителството по Търговското право е представителство в широкия смисъл на думата. Тук се включва не само същинското представителство, изразяващо се в извършване на правни действия, но и извършване на фактически действия в полза на представлявания. Самото търговско представителство, правно закрепено в глава VІ на Търговския закон, се проявява в различни правни форми.

1.ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИЦИ

1.1. Търговски управител - прокурист.

Прокуристът /търговски управител/ е правна форма на търговското представителство в широк смисъл на думата. Прокуристът е натоварен и упълномощен от търговеца- чл. 21, ал. 1 от Търговския закон. Упълномощителната сделка е източник на представителната власт на търговския управител. Прокуристът действа от името на търговеца и с последици за него.

Съдържанието и обемът на представителната власт на прокуриста са определени от закона и търговецът няма правомощия в тази насока. Чл. 22, ал. 1 от Търговския закон постановява, че търговският управител има право да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговското занятие, т.е. всичко, което и търговецът- упълномощител може да извършва във връзка с предприятието си. Търговецът няма право да ограничава представителната власт на прокуриста, но тази забрана не е абсолютна що се отнася за вътрешните отношения между страните. Все пак представителната власт на търговския управител е ограничена от строго личните действия, които търговецът осъществява изключително сам, и от онези действия, които законът постановява. Прокуристът не може сам да създава прокура- чл. 22, ал. 1, ТЗ. Прокуристът изрично е лишен от закона от правото да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, освен при специално упълномощаване от търговеца. Прокурист може да бъде само физическо лице, което е дееспособно. Прокуристът няма търговско качество, но не съществува пречка за противното. В такъв случай той притежава двойнствена роля. Същевременно чл. 29, ал. 1, ТЗ изрично посочва, че прокуристът не може без съгласието на своя принципал да  сключва сделки за своя или  чужда сметка, ако тези сделки са в пределите на упълномощаването. Забраната не е абсолютна. Смята се, че е дадено съгласие ако търговецът при упълномощаването е знаел за упражняването на такава дейност и не е уговорил прекратяването и. При нарушение, законът определя санкция, която се изразява в правото на търговеца да избира дали да иска обезщетение, или да заяви, че сключените от прокуриста сделки са за негова сметка. Правото на избор се погасява след изтичане на един месец от узнаване за сделката, но не по- късно от една година от извършването и. Заявлението трябва да се извърши в писмена форма. Искът за обезщетение  се погасява с петгодишна давност, който  започва да тече от извършване на всяка сделка поотделно.

Законово е предвидена форма за действителност на упълномощителната сделка- писмена с “нотариално заверени подписи”. Необходимо е нотариално заверяване на подписа само на упълномощителя, а съгласието да приеме дадените пълномощия и задължението за изпълнението им да се уреди в сключена втора сделка, която винаги е двустранна- договор, най- често трудов. Овластяването трябва да се заяви за вписване в Търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста- чл. 21, ал.1, ТЗ. Вписването се иска от принципала, който го заявява в съда по седалище на предприятието. Вписването е в полза както на кредитора, така и  на третите лица. При извършване на действията по упълномощаването, които изискват писмена форма, прокуристът прибавя към търговската фирма на предприятието името си и добавка, която сочи прокурата.

Търговският закон предвижда и т.нар. колективна прокура. Колективната прокура може да се осъществява в две форми, като е необходимо изричното опоменаване на вида при назначаване на прокуристите- дали действията ще се извършват съвместно по общата воля на всички упълномощени или от всеки от упълномощените  самостоятелно и поотделно.

Прокурата се прекратява, съгласно чл. 25 от Търговския закон, с оттеглянето на упълномощаването от търговеца, но не се прекратява със смъртта или поставянето на търговеца под запрещение. Същите основания  по отношение на покуриста ще доведат до прекратяване на прокурата, поради строго личния характер на упълномощителната сделка. Отказът на прокуриста също е основание за прекратяване на прокурата. Такова основание е и отпадането на търговското качество на принципала, както и прекратяване на предприятието, обявяването му в несъстоятелност, отчуждаването на предприятието. Във всички случаи прекратяването на прокурата следва да се впише в търговския регистър и от този момент ще придобие действие по отношение на третите лица.

1.2. Обикновен търговски пълномощник

Търговският пълномощник е упълномощено от търговеца лице- физическо или юридическо- да извършва посочените в пълномощното действия от името на търговеца и с последици за него. Представителната власт произлиза от второ правоотношение между принципала и пълномощника, което урежда отношенията между тях във формата на договор. Този договор е възмезден по характер и определя съдържанието и обема на представителната власт, за разлика от законовото определяне при прокурата. Ограниченията в обема и са противопоставими на трети лица, доколкото са им били известни или е трябвало да знаят- чл. 26, ал.2, ТЗ.

Упълномощаването трябва да се извърши в писмена форма с нотариално заверен подпис на принципала. Упълномощаването, за разлика от прокурата, не подлежи на вписване в търговския регистър.

Търговското упълномощаване може да бъде генерално /общо/ за всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Изключено е пълномощникът да отчуждава или обременява с тежести недвижими имоти, да поема менителнични задължения, да взема заеми, да предявява искове и да отговаря по тях, стига изрично да не е упълномощен за това- чл. 26, ал. 2, ТЗ. Упълномощаването може да  е във формата на специално пълномощно, което изчерпателно посочва действията, обикновено определена категория сделки, както и изрично, което изисква нарочно посочване на действията, за които се дава, но предполага наличието на общо пълномощно. Конкретно упълномощаване се дава за извършване само на определена сделка ad hoc.

Търговският пълномощник не е търговец. Той не може да действа нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на упълномощаването, освен ако при упълномощаването търговецът е знаел за упражняването на такава дейност и не е уговорил изрично нейното прекратяване- чл. 29, ал. 1, ТЗ. При нарушение хипотезите и уредбата са аналогични с прокурата.

Прехвърлянето на пълномощието е допустима само със съгласието на принципала. Преупълномощаването е винаги допустимо при възникнала необходимост от запазване интересите на упълномощителя, което трябва да му бъде съобщено незабавно.

При извършване на действията в изпълнение на упълномощаването, обикновеният търговски пълномощник следва да означава качеството си,без да създава впечатление за прокура.

Прекратяването на пълномощието се урежда чрез препращане към гражданското законодателство- чл. 41 на ЗЗД. Съществуват и други основания- изтичане на срока при срочно пълномощно, постигане на поставената цел, погасяване на основното правоотношение, безвестно отсъствие на една от страните, сбъдване на прекратително условие, при уговорено такова, както и настъпила невъзможност.

1.3. Търговски помощник

Търговският помощник е лице, което подпомага търговеца във фактическото изпълнение на търговската дейност. Той няма право да извършва сделки от името и за сметка на търговеца, освен когато търговският помощник е в общодостъпно място за търговия, където се смята, че е овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там- чл. 30, ал. 2, ТЗ. Възможно е изрично упълномощаване и за други правни сделки. Не е допустима конкуренция с търговската дейност на работодателя, когато помощникът действа за сметка на други търговци- чл. 31, ТЗ, но търговецът може да се откаже от тази правна защита.

Нямат качество на търговски помощник членовете на семейството на търговеца, които подпомагат фактическото изпълнение на търговията без възнаграждение. Търговският помощник по правило е страна във вътрешните отношения с принципала- служител в търговското предприятие на търговеца. Той е ангажиран да извършва търговска дейност. Отношенията между двамата се уреждат с възмезден договор- трудов. Само търговец може да има търговски помощник.

2. ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ

2.1. Търговски представител

Според чл. 32, ал. 1 на Търговския закон търговският представител е лице, физическо или юридическо, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде упълномощен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име и за негова сметка. Търговският представител е независим от принципала и по правило не работи в предприятието на принципала. Тази независимост не е абсолютна, а обвързва търговския представител с интересите на представлявания търговец, длъжен е да го уведомява за всяко осъществено посредничество и извършена сделка. Търговският представител дължи грижата на добър търговец. Той не може да развива конкурентна дейност и трябва да се съобразява с предписанията на принципала. Съдействието, което търговският представител дължи по договора по чл. 32, ал. 1, ТЗ има постоянен характер. Търговският представител може да представлява различни търговци, ако не са конкуренти по между си според чл. 44, ТЗ и ако не е ограничен от договора си. Можем да разграничим търговските представители според обема на овластяването им. Търговските представители с пълен обем не само посредничат, но и сключват сделки от името на търговеца или от свое име и за негова сметка. Търговските представители с непълен обем не са снабдена с представителна власт. Изключителните търговски представители са натоварени с посредничество или представителна власт по отношение на определен кръг от клиенти или определен район. Изключителните права се изразяват в правото на възнаграждение, дори ако сделките са извършени без негово съгласие, стига да са в района на упълномощаването-чл. 32, ал. 2, ТЗ.

От закона произтича правото на търговския представител да получи възнаграждение за всички сделки, извършени от него и всяко сътрудничество през целия период на действие на договора с търговеца. Според чл. 40, ал. 1 от ТЗ търговският представител има право на възнаграждение при прекратяване на договора, когато търговецът продължава да има облаги от клиентелата, създадена от търговския представител. Според решение по ВАД № 42/97, постановено на 10.12.1997г. “правото на възнаграждение се поражда при сключена сделка, по която принципалът е получил плащане.”. Търговският представител има право на възнаграждение и за събраните от него вземания на принципала. Размерът на възнаграждението, което търговецът дължи на своя представител се определя от страните в договора за търговско представителство. Размерът на възнаграждението при прекратяване на търговското представителство се регламентира в чл. 40, ал. 2 от ТЗ. Възнаграждението се изплаща ежемесечно.

Търговският представител има право да търси обещетение за обичайните разходи, ако друго не е предвидено в договора, които са свързани с търговската дейност. Търговският представител притежава право на задържане върху материалите, които дължи във връзка с договора, както и върху сумите, които е събрал от трети лица за сметка на принципала. Това право произтича от разпоредбите на гражданското законодателство.

Договорът за търговско представителство трябва да бъде сключен между страните в писмена форма- чл. 32, ал. 2, ТЗ. С договорът се определя предметът и районът на действие на търговския представител. Определя се и обемът на представителната власт. Ако изрично не е предвидено ограничение договорът се отнася за  всички видове сделки в обхвата на обикновената търговска дейност на принципала. Правомощията могат да се разделят в три групи- посредничество при извършване на сделки; извършване на сделки от името на принципала; извършване на сделки от свое име, но за сметка на принципала.

Винаги, когато търговският представител осъществява представителна дейност е длъжен да отбелязва в документите, които издава, както и в търговската си кореспонденция данните, които го индивидуализират като търговец.

Договорът за търговско представителство се прекратява по разпоредбите на общото гражданско законодателство. Последиците от прекратяването са уредени в чл. 40 и чл. 47 от ТЗ. Прекратилият дейността си търговски представител е длъжен в 7- дневен срок да поиска от съда да заличи вписването му като търговец. Ако не е било направено искане за заличаване от задължените лица, то се извършва служебно от съда, щом научи за основанията за заличаване. Чл. 41 на ТЗ предвижда възможност при писмено уговаряне търговският представител да бъде ограничен в дейността си след прекратяване на договора за търговско представителство, което не може да бъде за повече от две години след прекратяването и трябва да обхваща същия район, вид стока и услуга, които са предмет на договора. За ограничаването търговецът- принципал дължи обезщетение.  Търговският представител може да се освободи от ограничението с писмено заявление до 1 месец от развалянето на договора, когато търговецът е виновен за това разваляне.

Търговският представител може дори, когато не е овластен, да сключва договори, да приема извършването на действия от трети лица, с които те запазват правата си срещу лошо изпълнение на търговеца. Търговският представител може да извършва действия за обезпечаване на доказателства от името на търговеца. Ограничаването на тези права има действие спрямо трети лица само ако те са знаели или е трябвало да знаят за него- чл. 42, ТЗ.

Ако търговският представител сключва договори, без представителна власт, и третото лице не е знаело за това, договорът се смята потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли незабавно след уведомяването от страна на търговския представител или от третото лице, като им съобщи за това- чл.43, ТЗ.

2.2. Търговски представител делкредере

Правната уредба е в чл. 35 на ТЗ. Търговският представител делкредере поема допълнително задължение- да гарантира изпълнението на договора от страна на третото лице. При такъв тип договор за търговско представителство търговецът- принципал дължи допълнително възнаграждение. Според Решение № 1388 от 20.VІІ.1995г. по гр.д. № 2407/94г., V г. о., когато комисионерът помогне за сключването на договор за продажба от името и за сметка на продавача, той носи отговорност за изпълнението, само ако това е уговорено изрично при условиията на чл. 35 на ТЗ.

3. ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИК

Търговският посредник е търговец, които по занятие посредничи за сключване на сделки- чл. 49, ал. 1 на ТЗ. Има особен предмет на дейност, който се изразява в посредничество, насочено към сключване на търговски сделки. Търговският посредник е самостоятелен сътрудник на търговеца- принципал. Търговският посредник осъществява и реализира функциите си по силата на договор ad hoc. Договорът за търговско посредничество е възмезден и не е формален. Възнаграждение се дължи само при сключена сделка, която е в предмета на договора за посредничество. Дори да не е уговорено в договора възнаграждение, то се дължи съобразно обичайния размер за съответната посредническа дейност. Предмет на договора е постигането на определен резултат. Достатъчно е посредникът да е причинствал сключването на сделката между страните. Той не действа при сключването на сделката нито от свое, нито от чуждо име. Има двойнствена функция- работи и за двете страни,като е задължен да запази неутралитет и носи отговорност спрямо двете страни за настъпилите по негова вина вреди. Според Решение по ВАД № 19 от 1992г. посредническият договор може да бъде сключен преди, по време или след изпълнението на сделката. Сключването на такъв договор преди или след изпълнението на сделката не го прави недействителен, щом той е изпълнен с определено съдържание.

Търговският посредник е задължен да положи усилията на добър търговец, но ако не успее да постигне желан резултат, това не е неизпълнение на договорните му задължения. Търговският посредник е задължен да води дневник, в който да вписва ежедневно сключените договори в хронологичен ред- чл. 50, ТЗ. Законово са определени данните, които подлежат на вписване с оглед индивидуализиране на сделките. В края на всеки ден направените вписвания се датират и подписват от посредника. При искане на страните, търговският посредник е задължен да предоставя извлечение от дневника. По отношение на трети лица, предоставянето на тези сведения е     поставено в зависимост от волята на страните.

За посредничество при договори за морски превоз и при борсови сделки се прилагат разпоредбите за тези дейности, дори ако посредничеството е извършено от търговски посредници- чл. 49, ал. 2, ТЗ.

Заключение

Търговското представителство в широк смисъл на думата е важен и необходим правен институт с широка възможност за практическа приложимост за обезпечаване ефективност на търговската дейност. Отличителна черта на търговското представителство е стабилната правна уредба. Търговското представителство е  е сравнително уеднаквен правен институт със Западноевропейското законодателство, което ще спомогне в процеса на интегриране българското законодателство към правните норми  и принципи на Европейския съюз при съвременните условия на преговори за присъединяване на Република България към Европейската общност. Същевременно търговското представителство е институт с приложение в Международното Частно Право и съдейства за разширяване границите на международното сътрудничество в сферата на търговията и търговския обмен.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG