Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

Както е известно, субект на правото е лицето, участник в право-отношението, носител на субективни права и правни задължения. За да е налице такъв субект,  той трябва да притежава правоспособност, дееспо-собност и деликтоспособност. Това се отнася в пълна  степен за физическите лица

Правоспособността се състои в способността на лицата да бъдат носи-тели на права и правни задължения. Тази способност е абстрактна и се осигурява от правната система. Затова всяка личност е носителка на правоспособност. Дееспособността е възможността на лицата  със собствени действия или бездействия да участват в правните отношения. Общата дееспособност се определя от гражданското пълнолетие на лицата (навършена 18-го-дишна възраст), както и от състоянието им на вменяемост, т.е. от възмож-ността на разбират свойството и значението на деянията си и да ръководят постъпките си.

Деликтоспособността е възможността на лицата да носят правна отго-ворност за извършени от тях правонарушения.

В кръга на правните субекти са включени: индивидуални правни субек-      ти – те са:

– отделни физически лица, които притежават дееспособност;

– юридически лица – обединение от хора, което действа като единно цяло;

– държавата като юридическо лице, субект на правото на публична и частна собственост, разпоредител с бюджетни средства;

–  организатор на проекти за стимулиране на стопански дейности, отго-варяща за вътрешния и външния дълг на държавата и пр.;

– общините като юридически лица – собственици на публична и частна собственост;

– други обществени образования – читалища, фондации, училищни настоятелства, инициативни комисии за издигане на кандидати за изборни органи на държавата и пр.

Правно положение на физическите лица

Субекти на гражданското право са физическите и юридическите лица, както и държавата, която е вид юридическо лице. Най-важни правни качества на всеки правен субект са правоспособността и дееспособността.

Физическите лица са всички живи човешки същества. Всяко лице от момента на раждането си се счита за субект на гражданското право. От този момент,  то придобива правното качество “правоспособност”. По силата на правна фикция заченатият по време на откриване на наследството се счита за роден, ако се роди жив. При тези условия законът признава заченатия за правен субект с наследствени права. Правоспособността е общата и абстрактна възможност на физическите лица да бъдат носители на субективни права и правни задължения.

Законът установява равна правоспособност на всички български граждани. Не се допускат ограничения на правата и привилегии, основани на  биологични или социални качества или състоя-ния, посочени в чл.6 от КРБ. Граж-данската правоспособност на физическите лица, които не са български граждани, също е уредена в Конституцията и законите.

Гражданско- правни субекти са не само българските граждани, но и лицата без гражданство или чужди граждани. Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения, които имат бъл-гарските граждани с изключение на правата и задълженията, за които се изисква българско гражданство.

Правопрекратяващ юридически факт на правоспособността е биологиче-ската смърт и смъртта по съдебно решение при безвестно отсъствие. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за  отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се пред-полага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяване на воен-ните действия или от събитието. Правни последици от обявяването на смъртта на безизвестно изчезналото лице са прекратяване на брака, ако такъв е съществувал, откриване на процедура за приемане или отказ от наследство и др.

Дееспособността е признатата от закона обща и абстрактна въз-можност на физическото лице чрез лични действия да придобива и упражнява права и да поема и изпълнява задължения. Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключване на правни сделки и извършване на други правомерни правни действия, за които законът изисква нейното наличие.

Дееспособността настъпва постепенно, като се различават три степени в нейното развитие: период на малолетие – до 14-годишна възраст, когато лицата са напълно недееспособни; период на непълнолетие – от 14 до 18-годишна възраст, когато лицата са ограничено дееспособни; пълноле-тие – с навършване на 18-годишна възраст, когато настъпва гражданско пълнолетие.

Малолетни са лицата, които не са навършили 14 години. Правни дей-ствия от тяхно име и за тяхна сметка извършват родителите или настой-ниците им.

Непълнолетните лица са лицата от 14 до 18 години. Те са с ограничена дее-способност – имат право да сключват самостоятелно два вида сделки. На първо място, обикновенни дребни сделки за задоволяване на текущи нужди.                           Дребни са сделки с ниска стойност, които се изпълняват със сключването им и са насочени към задоволяване на текущи нужди на непълнолетния (например покупка на хранителни стоки, дрехи и др.).

На второ място непълнолетните могат да закупуват по-скъпи стоки с парите които са получили като възнаграж-дение за положения от тях труд (например по трудов или граждански договор, хонорар за авторска творба и др.). Всякакви други сделки (правни действия) непълнолетните могат да извършват със съгласието на поне един от родителите си или на попечителя.

Попечителско съдействие на един от родителите или попечителя е необходимо например при сделки на управление и сделки, чрез които се извършват разпореждания в полза на непълнолетните лица. Правни действия на разпореждане, които имат за последица загубване на субективни права на непълнолетни лица (отчуждаване на недвижими и движими вещи, обременяването им с тежести и др.) е необходимо и разрешение на съда, което се дава само при нужда и очевидна полза за непълнолетния.

Дееспособността настъпва в такъв момент от развитието на човешкото същество, когато то е достигнало необходимата психо-физическа и инте-лектуална зрялост. Счита се, че към 18-годишната си  възраст физическите лица са развити умствено и имат способност да участват пълноцено в правния живот, като въздействат със свои волеви актове върху съдър-жанието на правните последици. Придобиването на гражданско пълнолетие по принцип важи за всички клонове на гражданското право, както и за останалите отрасли на частното право. Законът предвижда в отделни случаи специална правоспособност.[1]

Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта на лицето или с поставянето му под пълно запрещение. Непълнолетните и пълнолет-ните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

Поставянето под пълно запрещение лица са напълно недееспособни. Спрямо тях се прилага правният режим на малолетните. Поставените под ограничено запрещение са ограничено дееспособни и спрямо тях се прилага правният режим на непълнолетните.

Дееспособността следва да се отличава от деликтоспособността, като предпоставка за гражданска отго-ворност при непозволено увреждане. Деликтоспособността е способността на лицето да носи гражданска отго-ворност за причинени на други лица вреди. Неспособният да разбира или ръководи постъпките си е неделиктоспособен, освен ако неспособността е причинена виновно от него. Следователно законодателят е възприел конкретен подход при преценка на деликтоспособност – тя зависи от интелектуалните и волеви качества на конкретното лице. По принцип не-пълнолетните са деликтоспособни, освен ако не са могли да разбират значението на постъпките си или да ги ръководят. Съдебната практика счита малолетните за неделикто-способни.

В съотношението между правоспособност и дееспособност, определящо значение има правоспособността. Дееспособността възниква и се упражнява само в рамките на правоспособността. При временно ограничаване на правоспособността автоматично се ограничава и дееспособността. Правоспособността може да се ограничи с присъда, като санкция при извършени престъпления. [2]

Физическото лице се различава от всички останали правни субекти чрез съвкупност от индивидуализиращи правни признаци, които в законода-телството се определят като “гражданско състояние на лицата”. При индивидуализацията на гражданско- правните субекти се отчитат всички признаци, на които гражданскоправните норми отдават правно значение. Гражданско правното положение на всяко физическо лице в Република България се определя от съвкупността от данни, които го отличават от другите лица в обществото в качеството му на субект на права. Граж-данскоправният статут на физическите лица обхваща признаци като име, гражданство, дата  и място на раждане, пол, семейно положение, родство и др. Тези данни могат да се установят от регистрите за гражданското състояние, които се водят в общините.

Заключение

Може да се обобщи: в правните системи днес субектът на правото възниква, когато бъде признат за такъв от правния ред. Прекият резултат от това признание е, че правният субект се сдобива с правосубектност и правна индивидуализация т.е. Получава възможност за активно участие в правния живот на обществото.

Правосубектността е комплексно субективно право, което представлява “условие” за придобиването и упражняването на конкретни субективни права и задължения. Тя се състои от три основни съставки: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

Старият свят не е познавал правоспособността като универсално качество на човека. Принципът на равенството на личността му е бил чужд. Пълна и съвършена личност не познават и средните векове. През този период правоспособността е била привилегия само на определени хора. Но историята ни показва непрекъснато премахване на съществуващите ограничения в правоспособността, преминаване от пълна липса на правоспособност към ограничена правоспособност и оттук – към неограничената правоспособност на новото време. Тези едри линии на историята са отбелязани най-вече с появата, развитието и изчезването на институтите на робството и крепостничеството. С отпадането на тези институти на преден план излезе принципът на всеобщо уважение и зачитане на правата на човека. В чл. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека приета на 10 декември 1984г. От общото събрание на организацията на ООН се казва, че “никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми”. А член 6 от конституцията на Република България гласи, че “всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. В основата на законодателството на модерната държава е залегнал принципът на пълната и неограничена правоспособност на човека. Това положение решително характеризира днес цялата материя на субективното право.