Joomla Software solutions Template

Payday loan

"Рискът майчинство и осигуровките, свързани с него".

Осигурителният случай е производно от осигурения социален риск правно понятие. Той е реализираният социален риск. Отличава се от осигурения социален риск основно по това, че докато осигурения социален риск представлява бъдещо случайно, вероятно и несигурно събитие, то осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда вече определени от нормативните актове последици за субектите на осигурителното правоотношение. Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития. Характерът му на юридическо събитие произтича от самата същност на общественото осигуряване на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение.

Осигурителният случай внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е неговият основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради заболяване от обща или професионална болест, трудова злополука, остава безработно и т.н. Интензитетът на тази промяна е различен по степен, но винаги съществен. Правната промяна, която предизвиква осигурителният случай, може да засегне и правоотношението, върху основата на което е създадено осигурителното правоотношение.

Настъпването на голяма често от осигурителните случаи при осигурените работници и служители се отразява и върху трудовото правоотношение.
Осигурителният случай има специфично проявление при всеки осигурен социален риск. Той се определя от характера на съответния осигурен социален риск и носи неговите съществени белези.

За да произведе своето правно действие, осигурителният случай трябва да бъде установен, т.е. да се признае неговото настъпване, появяване и протичане като отделен юридически факт в социалната и правната действителност. Това означава осигурителният случай да е действителен. Само установеният осигурителен случай е правопораждащият юридически факт, от който възникват права и задължения за страните по осигурителното правоотношение (осигурителен орган и осигурено лице). За целта осигуреният социален риск, който обуславя осигурителния случай трябва да е бил реален.
Докато осигурените социални рискове са изрично и изчерпателно изброени в действащото законодателство, то осигурителните случаи са стотици хиляди. Една част от осигурените социални рискове могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице, но има и други, които се реализират еднократно при едно и също лице.

Под майчинството в широк смисъл на думата се разбира един продължителен период от живота на жената с оглед охраната на нейната детеродна функция. За този период законодателството предвижда да се осигуряват нормални условия за трудова дейност според състоянието на жената и такива за нейния живот, съобразени с изискванията за нормалното развитие и износване на плода, раждането и отглеждането на детето от една страна, а от друга страна е необходимо да се създават условия за по-нататъшното формиране от гледна точка на здравословното състояние, възпитание и образование на детето, докато започне само да полага грижи за себе си и за своята издръжка.
Под майчинство в тесен смисъл на думата се разбира по-голямата част от времето на бременността, самото раждане и известен период от време след раждането, като се включва и времето за отглеждане на малко дете.
Осигуреният социален риск майчинство се характеризира с биологична и обезпечителна страна.

Майчинството не е осигурен социален риск в същинския смисъл на това понятие, защото не води след себе си до настъпване на вредни резултати. То е преди всичко благоприятен социален риск, тъй като събитието, което съдържа е желано и очаквано.

Осигурителното законодателство насърчава майчинството чрез предоставяне на платен и неплатен отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, който се зачита за трудов стаж чрез изплащане на еднократни помощи за раждане на дете, месечни добавки за деца и др.
Осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване се характеризират с обща за тях предпоставка, че през време на отпуска поради временна неработоспособност, предизвикана от заболяването и отпуска поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете на осигурените лица се осигуряват доходи във вид на парично обезщетение, които да компенсират загубените доходи от трудова дейност. Изплащането на парични обезщетения и помощи за раждане на деца, от осигурителния орган се налага както в интерес на майката, така и на детето.

На биологичната страна са посветени медицинските престации на здравното осигуряване като акушерска и лекарска помощ и т.н. Когато настъпят болестни усложнения, предизвикани от раждането, след изтичане на отпуска поради бременност и раждане осигурените майки имат право да се лекуват на общо основание за осигурения социален риск общо заболяване. Само в този случай осигуреният социален риск майчинство може да се смята за вредоносно и независещо от волята на лицето събитие.

Обезпечителната страна обхваща част от бременността, раждането и известен период от врем след раждането. Осигурителният орган обезпечава издръжката на майката и детето чрез изплащане на обезщетения и помощи, защото тя е лишена от доходи поради невъзможността да упражнява трудова дейност.

Съществуват четири етапа на осигурителна закрила:
Бременност. Започва от зачеването до 45 дни преди определения ден на раждането (термин). Това е началното развитие на бременността, която обхваща средно около 7 месеца и половина. През този етап осигурителната закрила на майчинството по действащото право се изразява в "общо заболяване".

Краят на бременността, раждането и определено време след него. Започва от 45-ия ден преди определения термин и продължава известно време след раждането за срок общо 135 календарни дни (чл. 50, ал. 1 от КСО).

След отпуска за бременност и раждане до навършване на 2-годишна възраст на първо, второ и трето дете и 6 месеца за всяко следващо (чл. 53, ал. 1 от КСО и чл. 164, ал. 1 от КТ).

До навършване на 3 годишна възраст на детето (чл. 165 от КТ).
Третият и четвъртият етап от развитието на риска майчинство са възможни, но не са задължителни. Дали ще ползва тези възможности е субективно право на майката. Не може да й бъде отказано ползването. Рискът майчинство не е еднакратен акт, а продължаващо във времето състояние. Неговата възможна продължителност е от 1 година (9 месеца бременност и 3 месеца следрадов отпуск) до 3 години и 9 месеца (с ползването на отпуските по чл. 163 -165 от КТ).

Рискът майчинство е съпроводен с различна степен и характерна неработоспособност на осигурената жена.

Рискът майчинство се установява с болничен лист от лекаря - гинеколог, от женските консултации или АГ отделения на болниците, с който се разрешава отпускът по бременност и раждане, но само от началото на бременността до 45-ия ден преди термина.

Отпускът за гледане на малко дете до навършване на 2 и 3-годишна възраст се иска с писмена молба до работодателя или до възложителя на работата.

Поради естеството на риска майчинство, за него са осигурени жени. Това са задължително осигурените за всички социални рискове жени по чл. 4, ал. 1 от КСО.

Осигурителните последици от настъпването на риска майчинство са:
а) Осигурителни парични обезпечения, които биват:

• По краткосрочното осигуряване за временна неработоспособност, поради общо заболяване, свързано с протичане на бременността и за отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст на детето.
• Персонални пенсии на жени, навършили 65-годишна възраст, родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст (чл. 92 от КСО).
  б) Признаване на времето, през което се ползват платени и неплатени отпуски за отглеждане на малко дете за осигурителен стаж (чл. 10, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО).

От 2004 г ,в КТ са приети някои изменения, свързани с майчинството: Промени бяха въведени в трудоустрояването на бременните жени и кърмачките по чл. 309 КТ. Новата уредба възлага на работодателя преди всичко задължението да предприеме необходимите мерки за приспособяване на условията на труд на работното място към новото състояние, в което се намира бременната работничка или служителка или кърмачката. И ако това се окаже неосъществимо или неоправдано ­ да я премести на друга подходяща работа. До изпълнението на предписанието на здравните органи за преместване на бременната или кърмачката на друга подходяща работа, тя се освобождава от задължението да изпълнява досегашната си неподходяща за нея работа. За това време работодателят й дължи обезщетение в размер на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е издадено предписанието за трудоустрояване. За времето, през което бременната или кърмачката получава по-ниско трудово възнаграждение в изпълнение на предписанието на здравните органи, тя има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаградения съгласно чл. 48 от Кодекса за социално осигуряване.

Съществени промени бяха извършени и в предварителната закрила при уволнение на бременните работнички и служителки. Те са продиктувани от изискванията на ратифицирани от България конвенции на МОТ (№ 3 от 1919 г. и № 183 от 2001 г.) и на чл. 8, ал. 2 ЕСХ.

Дотогавашната  уредба предвиждаше, че бременните работнички и служителки могат поначало да бъдат уволнявани на общо основание с и без предизвестие с изключение на шест основания (закриване на част от предприятието; съкращение в щата; намаляване обема на работата; липса на необходимите качества за изпълнение на възложената работа; обективна невъзможност и дисциплинарно уволнение) и то с предварително съгласие на инспекцията по труда. Новата уредба предвиди, че уволнението на бременни работнички или служителки е поначало недопустимо, освен по изключение на шест изчерпателно изброени основания. Пет от тях са за уволнение с предизвестие: при закриване на дейността на цялото предприятие; при отказ на работничката или служителката да последва предприятието, в което работи, когато се мести в друго населено място или местност; при възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на място, което се заема от бременна работничка или служителка; за освобождаване на заеманата от бременна работничка или служителка длъжност, поради завръщане на работник или служител, който предсрочно е освободен от наборна военна служба, заемал преди това същата длъжност, и поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор (чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9, 12 КТ). В тези случаи уволнението на бременната се налага поради невъзможността да продължи съществуването на трудовия договор. Бременната работничка или служителка може да бъде и дисциплинарно уволнена, но само с предварителното разрешение на инспекцията по труда.

За да може обаче бременната да се ползва от правата, които законът й предоставя, тя трябва да уведоми работодателя за бременността си, като му представи надлежен документ за това (чл. 313а КТ). При прекъсване на бременността тя е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя. От този момент тя престава да се ползва от правата си като бременна. Работодателят и неговите длъжностни лица са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата относно бременността на работничката и служителката и нейното прекъсване.