Joomla Software solutions Template

Payday loan

Първично право и вторично право на ЕС. Учредителни договори на общностите. Единен европейски акт.

Когато става дума за правото на ЕС  често се цитира френският термин "acquis communautaire", който в превод означава "достижения на общностното право".

Правото  на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.

Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза.           Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.

Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.

Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.

Договорът за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. постулира, че "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор".

Какво представляват европейските общности?

Точно пет години след края на Втората световна война - на 9 май 1950 г. - френският външен министър Робер Шуман оповестява декларация (наречена по-късно по неговото име "Декларация Шуман"), в която се предлага обединяването на два ключови отрасъла в икономиката на Франция и Германия - въгледобива и металургията - под ръководството на един "Върховен орган".

Като резултат, на 18 април 1951 г. в Париж Франция, Германия, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Договор за Създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС).

Той предвижда създаването на независим от националните правителства Върховен орган, който самостоятелно ще определя митата и таксите за производството и търговията на въглищата и металите. Събраните финансови средства ще се използват не от националните правителства, а от Върховния орган на ЕОВС. Според разпоредбите на Договора за създаване на ЕОВС (ДЕОВС) се предвижда създаването и на Съвет на министрите, който представя интересите на държавите-членки, както и на Парламентарна асамблея и Съд.

Това е първата от трите Европейски общности.

През 1952 г. е предложен проект за Европейска отбранителна общност (План "Плевен", наречен по името на тогавашния френски министър-председател), който предвижда създаването на единна европейска армия, а само година по-късно проектът за Европейска политическа общност предлага и политическо обединение на Европа. Европейската политическа общност предвижда създаването на истинска федерална Европа.

На 25 март 1957 г. шестте държави, основали ЕОВС, подписват в Рим два нови договора - Договор за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Двата Римски договора влизат в сила на 1 януари следващата година.
Договорът за създаването на ЕВРАТОМ е подчинен на подхода на интеграция на стратегически отрасли за икономиката на държавите членки и цели сътрудничество при използването на атомната енергия за мирни цели.
Договорът за ЕИО (ДЕИО), напротив, е израз на подхода на "хоризонталната интеграция". Той предвижда провеждането на общи политики в няколко области - търговия, селско стопанство, транспорт и др. ДЕИО формулира като краткосрочна цел изграждането на митнически съюз между държавите-членки, а в средносрочен план предвижда създаването на Общ пазар.
Така европейските общности стават три.

И трите имат собствени институции, при това много сходни.

На 8 април 1965 г. държавите-членки на Европейските общности подписват в Брюксел Договор за сливане на Съветите на министрите на трите общности в единен Съвет на министрите на Европейските общности, а Върховният орган на ЕОВС и Комисиите на другите две общности се сливат в единна Комисия на Общностите. Още при подписването на Римските договори високодоговарящите се страни се споразумяват за създаването на единна Парламентарна асамблея и единен Съд на Европейските общности.
Така "единната институционална рамка" на Общностите в изградена.
В този вид трите европейски общности продължават съществуването си почти 30 години. През 1986 г. е подписан Единният европейски акт, който не замества, а допълва и изменя трите учредителни договора, с цел да направи действията на Общностите по ефективни - той е първата ревизия на учредителните договори.

Договорът за Европейски съюз (ДЕС), подписан през 1992 г. в холандския град Маастрихт, отразява задълбочаването на интеграцията, както в икономическата, така и в политическата и валутната сфера. Значим фактор за неговото подписване стават и новите политически реалности, до които довежда разпадането на социалистическия лагер.

Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз

Дефиницията, която Договорът дава за новосъздадения ЕС е твърде обширна и широко дискутирана в теорията.

Трите "стълба", на които се основава ЕС са:

- Първи стълб (общностен) - трите Европейски общности (забележка: Срокът на Договора за ЕОВС - единственият срочен договор от учредителните - изтече на 23.07.2002 г.; Договорът от Маастрихт преименува Европейската икономическа общност на Европейска общност)

- Втори стълб - Общата външна политика и политика на сигурност

- Трети стълб - Сътрудничество в областта на правосъдието и външните работи
Първият стълб е "интеграционен", той е основен в изграждането на Съюза.

Вторият и третият стълб са подчинени на принципа на международното сътрудничество, а не на принципа на интеграция.

Така както ЕС не замества трите Европейски общности, Договорът от Маастрихт не заменя учредителните договори (Римския договор за ЕОВС и Парижките договори за ЕИО и ЕВРАТОМ). Заедно с тях, той става четвъртият учредителен договор.

През 1997 г. държавите-членки на ЕС подписват втория договор, който внася изменения и допълнения в учредителните договори. Целта отново е да се подобри ефективността на действията на ЕС.

Сред най-важните нововъведения, които Амстердамският договор прави, е създаването на института на гражданство на Европейския съюз и въвеждането на клаузата за "засилено сътрудничество", с която се дава възможност на част от държавите-членки на ЕС да задълбочат още повече сътрудничеството помежду си, без по този начин да се засяга положението на останалите членки в ЕС.
Поредната ревизия на учредителните договори става факт през 2001 г. с Договора от Ница.

Последната амбициозна крачка в процеса на европейска интеграция е
Договорът за създаване на Конституция за Европа

Макар и наричана накратко "Европейската конституция", това отново е международен договор, подписан от държавите-членки на ЕС.
Договорът за създаване на Конституция за Европа, подписан на 29 октомври 2004 г. в Рим предвижда по-смели реформи в Европейския съюз.
Този договор обаче все още не е влязъл в сила. За да стане това, той трябва да бъде ратифициран - или от националните парламенти на държавите-членки, или чрез допитване до техните народи.

Влизайки в сила, Договорът за създаване на Конституция за Европа, ще замени всички учредителни договори и всички договори, внасящи изменения и допълнения в тях. Отпада също така и стълбовата структура на Европейския съюз.
Единният европейски акт (Single European Act, SEA) е първата основна ревизия на Договора от Рим от 1957 г. за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (известна като ЕВРАТОМ).

През 1980-те години между страните-членки на Европейската общност се забелязва натрупано голямо недоволство. Лидерите на икономическите и политическите елити в тези страни настояват да се хармонизират законодателствата, за да се избегнат противоречията в общата европейска политика. Учредена е комисия, която да анализира дали е възможен общ пазар в Европа и какви съответни мерки трябва да се вземат, за да се бъде постигнат той. Предложенията, с които комисията излиза, поставят основите на Единния европейски акт (ЕЕА).

Целта му е да отстрани съществуващите бариери между страните, подобри хармонизацията и така повиши конкурентоспособността на европейските страни. ЕЕА прави реформи в оперативните процедури на държавните институции и разпростира гласуването с квалифицирано мнозинство над нови области. Поставена е целта до 1992 г. да започне да функционира единният вътрешен пазар.

С акта също официално се лансира концепцията за Европейското политическо сътрудничество, която е предшественик на появилата се в последствие Обща политика на външните работи и сигурността на Европейския съюз.

Актът е подписан в Люксембург на 17 февруари 1986 г. и в Хага на 28 февруари 1986 г. Влиза в сила от 1 юли 1987 г.