Joomla Software solutions Template

Payday loan

1/. ПРЕДМЕТ НА ПРАВОТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ТРАНСПОРТ

Постоянно нарастващото използуване на международното разделение на труда и взаимната зависимост на икономиките на държавите водят до разширяване и задълбочаване на международните икономически отношения. Развитието и поддържането им е немислимо без международния транспорт. За РБългария, която е разположена на кръстопът между Европа и Азия, въпросите на международния транспорт са от изключително значение.

Икономическата същност на транспорта се състои в преместване на товари и пътници в пространството. Международният транспорт се отличава от вътрешния по наличността на чуждестранен елемент. Договорът предвижда превозът да започне от територията на една държава и да завърши на територията на друга държава. Това обстоятелство води до пораждането на въпроси от международното публично и международното частно право, каквито на съществуват при вътрешния транспорт.

2/. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ТРАНСПОРТ

Под източници на правото се разбират онези форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи.

Почти до края на XIX в., когато обемът на превозите на товари и на пътници между държавите не е бил голям, основен източник на правната уредба на международния транспорт били нормите на националното право. Но различията в нормите на вътрешното законодателство не позволявали задоволително да се решават техническите, търговските и правните въпроси, които се пораждали при осъществяване на превозите между държавите. Особеностите на тези превози изискват наличността на специални, при това еднообразни правила. Те трябва да станат предмет на междудържавни договори.

Сега основен източник на правната уредба на международните превози от всички видове са не националните законодателства, а международни договори, които уреждат широк кръг въпроси, възникващи при осъществяването на превози на товари и пътници между държавите.

Съществуват международни договори, които обхващат всички или няколко вида транспорт. Сключени са също така многостранни международни договори, които регулират отделни аспекти от дейността на всички или няколко вида транспорт. Такива договори са Митническата конвенция относно контейнерите и международната конвенция за безопасност на контейнерите – и двете от 1972 г. Те са насочени към разширяване и улесняване на международните превози с контейнери по всички видове транспорт, обнародвани в “Държавен вестник” съответно: бр.46/1978 г. и бр.52/1976 г.

Поради особеностите на техническата и търговската експлоатация на отделните видове транспорт са приети и въведени в действие отделни международни договори за всеки вид транспорт – жп, автомобилен, въздушен, морски, речен.

Нормите на транспортните конвенции подлежат на задължително прилагане в процеса на функционирането на международния транспорт, когато в него участвуват физически и юридически лица от държави-страни по конвенцията.

Това произтича от задължителността на международните договори за държавите участнички, за техните физически и юридически лица. Достатъчно е тези държави да са придали на международните договори вътрешнодържавно  действие съобразно с конституционната процедура.

Транспортните конвенции, независимо от тяхната многобройност и подробност, не съдържат норми по редица въпроси, които възникват при организацията и осъществяването на превозите на товари и пътници между държавите, които са заинтересувани от международния превоз.

3/. СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ТРАНСПОРТ.

В областта на международния транспорт се очертават няколко сфери на различни по своето съдържание обществени отношения, които съставляват предмет на правно уреждане.

На първо място се установяват отношенията между държавите, които се отнасят до техните взаимни права и задължения. Повод за това е използването на международните пътища, включително за транзитен превоз. Повод представляват учредяването и дейността на международни транспортни организации. Тази сфера обществени отношения между държавите е предмет на уреждане от международното публично право.

Източници са международни договори и международни обичаи.

На второ място стоят отношенията между превозвачите и техните клиенти, които са свързани с превоза на товари, пътници и багаж. Те се осъществяват в рамките на договора за международен превоз на някои правни институти, свързани с него. Тези отношения са предмет на уреждане от международното частно право.

Нормативни източници са международни договори и националните търговски и граждански закони, както и международни обичаи.

Правото на международния транспорт е съвкупността от правните норми, които уреждат установяването и поддържането на транспортни връзки между държавите, учредяването и дейността на международните транспортни организации, сключването, изпълнението и отговорността за неизпълнението на договорите за международен превоз на товари, пътници и багаж, както и някои други правни институти, свързани с международен превоз.

Характерните особености на всяка правна система са:

• Вътрешно единство и съгласуваност на правните  норми , които влизат в системата
• Групиране и разпределение на правните норми по институти и клонове на правото съобразно с особеностите на обществените отношения, които те уреждат.

Системата на правото на международния транспорт обхваща уводен дял, главен дял съдържащ разпоредбите за отделните видове транспорт за международни превози, както и за други правни институти свързани с тях.

II. ДОГОВОР ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА

ТОВАРИ.

1/. СЪЩНОСТ НА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ

НА ТОВАРИ

Превозите на товари и пътници почти до края на XIX в. са били ограничени с територията на една държава. Но с разширяването на международните отношения те все по-често не завършват на територията на държавата, в която са започнали.

“С договора за международен превоз на товари едната страна – превозвачът – се задължава да превози поверения й товар от местоизпращането, разположено върху територията на една държава, до местоназначението, което се намира върху територията на друга държава, и да го предаде на получателя, а другата страна – изпращачът – поема задължението да заплати на превозвача превозната цена.” – “Търговски Закон “ – чл.367.

За да бъде един превоз признат за международен е достатъчно да бъде сключен договор за международен превоз, за който в издадения превозен документ са посочени местоизпращане и местоназначение, разположени върху територията на две различни държави.

Възможно е товарът изобщо да не премине върху територията на чужда държава, например, когато товара погине още върху територията на държавата, от която е изпратен.

Договора за международен превоз на товари се регламентира преди всичко от междудържавните договори. Само при липсата на разпоредби в тях могат да намерят приложение нормите на национално законодателство, избрано от страните като приложим закон въз основа на принципа на автономия на волята или посочено от изпращащата норма на международното частно право, подлежаща на прилагане към договора за международен превоз на товари.

Според нея договора за превоз на стоки се урежда от правото на държавата, в която е мястото на основната стопанска дейност на превозвача при сключването на договора. Изисква се в същата държава да се намира:

• Мястото на натоварване; или
• Мястото на разтоварване; или
• Мястото на основна стопанска дейност на изпращача.

Някои транспортни конвенции съдържат подлежащите на прилагане отпращащи норми за случаите, когато в тях липсват преки норми. Ако отпращащата норма има императивен характер, недопустимо е страните по договора за международен превоз на товари да упражнят своята автономия на волята и да изберат друг приложим закон за случаите, неуредени с преки норми в международната конвенция.

Особеност на договора за международен превоз на товари е, че в процеса на изпълнението му могат да се прилагат в  различни отпращащи норми. За изпращането може да бъде приложим законът на държавата, от чиято територия се изпраща товарът, за предаването на товара в получаващия пункт – законът на държавата, на чиято територия е разположено местоназначението, а по другите въпроси – законът на държавата превозвач или на съда. Приложимият закон за договора за международен превоз на товари може да бъде посочен в превозния документ, издаден от превозвача.

2/. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН

ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Договорът за международни превози на товари има двустранен и възмезден характер.

Той е двустранен, тъй като от него възникват задължения за двете страни. Превозвачът е длъжен да премести товара в пространството с превозно средство от местоизпращането до неговото местоназначение, които в случая са разположени върху територията на две различни държави, и да го предаде на получателя. Задължението е за осъществяване на резултат. От своя страна, изпращачът е длъжен да заплати и цената на превоза. Последица от двустранния характер е допустимостта на възражението за неизпълнен договор и на правото на превозвача на задържане на товара.

Договорът за международен превоз на товари е възмезден договор.  Всяка от страните по него предоставя на насрещната страна една икономическа облага и получава от нея друга. Превозвачът предоставя на насрещната страна една икономическа облага, каквато е преместването на товара в пространството с превозно средство.

Насрещната страна му предоставя друга икономическа облага под формата на превозна цена.

Договорът за международен превоз на товари на отделни пратки по  всички видове транспорт е реален договор. Той се смята за сключен, едва когато превозвачът приеме товара за превозване. За неговото сключване не е достатъчно постигането на съгласие между договарящите страни. Необходимо е още самото предаване на товара за превоз. Предаването на товара от изпращача и приемането му от превозвача за превозване са елементи от сключването на договора, а не изпълнение на договорно задължение.

Договорът за международен превоз на товари с цяло превозно средство, например самолет, е консенсуален договор. За неговото сключване е достатъчно постигането на съгласие между договарящите страни. В този случай предаването на товара за превозване съставлява изпълнение  на договорно задължение, а не предпоставка за сключване на договора.

Договорът за международен превоз на товари по жп транспорт е формален договор, а за автомобилният, въздушният и морският транспорт договорът е неформален. Писмената форма към която се прибягва,е не за действителността на договора, а за доказване на сключването и съдържанието му. Липсата на превозен документ не влияе върху действителността на договора.

3/. ВИДОВЕ ДОГОВОРИ ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА

ТОВАРИ

• Договорите за международен превоз на товари в зависимост от използваните превозни средства или в зависимост от пътя, по който се извършва превозът , се разделят на договори за международен  железопътен, автомобилен, въздушен, морски и речен превоз на товари.

Съществува тенденция към сближаване и уеднаквяване на правната уредба на договорите за международен превоз на товари по отделните видове транспорт. Тя се проявява във взаимствуването от по-старите видове транспорт – морския, речния, железопътния – на правни институти и норми за по-новите видове транспорт – за автомобилния и въздушния транспорт. Тенденцията към сближаване и уеднаквяване на международната правна уредба се засили напоследък с разширяващото се прилагане на комбинираните превози. Такива са превозите, при които преместването на товари от местоизпращането се извършва не с едно превозно средство, а с помощта на две или повече различни превозни средства.

• Договорите за международен превоз на товари могат да бъдат в пряко или непряко съобщение, както и превози от няколко последователни превозвачи.

При прякото съобщение се сключва един договор за международен превоз. Той е задължителен за всички превозвачи, които участват последователно в извършването на превоза. Издава се един превозен документ.

Когато съобщението е непряко, всеки от съпревозвачите сключва нов договор за превоз. Той прилага своя транспортна документация и свои условия за международните превози. Въпреки това, някои важни условия на превозите, особено отговорността на превозвачите са единни.

Това създава определени предимства за товародателите. Осъществяване на такива международни превози на товари се предвижда, например, в Конвенцията за унификация на някои правила относно международните въздушни превози, чл. 30, приета на 12 октомври 1929 г. във Варшава.

В зависимост от маршрута на превоза на товара е необходимо да се разграничават международните превози между две граничещи държави и транзитни превози. Транзитен е  превозът, когато товарът пресича територията на трета държава, освен държавата на изпращането и държавата на предназначението на товара.

III. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ

Въздушният транспорт е един от най-новите и модерни видове транспорт. Чрез него се превозват по най-бърз начин пътници и товари. Същевременно този вид транспорт е много скъп, защото самолетите използват бензин с високо октаново число – керосин, който оскъпява превозите.

Въздушният транспорт има голяма превозна способност и висока себестойност на превозите. За сметка на това е най-бързият вид транспорт. Той е най-ефективен при превоз на пътници и поща на далечни разстояния.

Въздушният транспорт е най-бързо развиващият се вид транспорт по няколко причини:

1. Превозва за кратко време пътници, пощенски пратки и бързоразвалящи се товари на далечни разстояния.
2. За самолетите няма недостъпни места и райони. Достатъчно е да има добре оборудвани летища.
3. При въздушният транспорт движението е в три измерения: дължина, ширина, височина. Това означава, че самолетите са в състояние да преодоляват всякакви планински и водни прегради.
4. Въздушният транспорт не изисква строеж на специални магистрали. Нужни са му удобни места за излитане и приземяване на пътническите самолети, както и модерна навигационна апаратура.

В условията на НТП в света се конструират и произвеждат огромни по размери високоскоростни самолети, които са в състояние да се движат на големи разстояния /без междинни приземявания/ и на 10-12 км. височина. С други думи, въздушният транспорт става масов вид транспорт, особено за пътници, пътуващи на големи разстояния. Независимо от това той остава най-скъпият вид транспорт.

Думата авиация произлиза от латинската дума avis, което означава птица. Самолетите се движат на принципа на летенето на птиците – сгъстяване на въздуха под летящия самолет, а при витловите самолети – на принципа на високите скорости. Това е предназначението на витлата и на реактивните двигатели. Те сгъстяват въздуха, но същевременно придават настъпателно движение на самолета.

Въздушният транспорт се заражда в края на XIX в. Първият самолет е изработен от руския конструктор А. Можайски и е изпробван за летене през 1888 г. Французинът Луи Блерио е прелетял със самолета си Ла Манш през 1908 г. Тази година се счита за рождена дата на въздухоплаването.

Първоначално авиацията е използвана най-активно в армиите на страните.    Всички технически нововъведения най-напред са били внедрявани във военните самолети.

Гражданската авиация получи модерни самолети главно след Втората световна война. През последните 20-30 г. се използват турбореактивни, турбовитлови, реактивни пътнически самолети, които се движат със скорост 900-1200 км/ч на височина 10-12 км.

От 1975 г. се използват свръхзвукови самолети –Боинг 747, 757, 767, Конкорд, Ту-144, Ан-225, Ту-202 и др., със скорост 3000-3200 км/ч. широко се използват лайнерите способни да превозват огромни количества товари на големи разстояния. Положително отражение върху развитието на авиацията даде използването на радарната техника, която е в състояние “да води”, да насочва самолета при нощни полети и при неблагоприятни метеорологични условия.

Въздушният транспорт е най-добре изграден в икономически развитите държави / САЩ, Япония, Германия, Франция, Канада, Великобритания, Италия и др. /, както и в страните с големи територии – ОНД, САЩ Австралия, Канада, Бразилия, Китай и др.

Въздушния транспорт се отличава с висока концентрация на самолетен парк и летища. Около 25 големи авиокомпании осигуряват над 1/3 от превозите на международните въздушни линии, а 220 авиокомпании осигуряват най-важните полети в света.

От общото количество  превозени товари и пътници основната част се пада на Северноамериканските авиокомпании и особено на САЩ. От първите 38 най-големи и с най-оживен трафик на пътници и товари  в света, 23 са в САЩ, като летището на Ню Йорк е най-голямото, а на Атланта е най-модерното.

С най-голям пътникооборот и товарооборот са летищата на Ню Йорк, Лондон, Чикаго, Токио, Далас, Лос Анджелес, Париж, Атланта, Франкфурт на Майн, Сан Франциско и др.

Второ място по обем на превозените товари и по брой на превозени пътници заемат европейските авиокомпании – на Германия, Франция, Великобритания, Швейцария, на скандинавските страни, на Белгия и Холандия. С активен трафик на пътници и товари са летищата на Лондон, Париж, Франкфурт на Майн, Рим, Амстердам, Брюксел, Цюрих.

Азия с огромните си размери и високо стопанско развитие на страните от Източната и Югоизточната част на континента бързо увеличава количеството на превозените товари и пътници. С много активен въздушен трафик на пътници и товари са летищата Токио, Сеул, Хонгконг , Сингапур и др.

Бързо растат пътникопотокът на летищата на Латинска Америка /Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Каракас, Мексико и др. / и на Австралия /Сидни, Порт Дарвин, Пърт/.

Въпреки удобното си транспортно географско местоположение Африка разполага с ограничен брой летища, на които се пада незначителен дял на пътникопотока и товарооборота на света. Сравнително големи са летищата на Кайро, Триполи, Найроби, Йоханесбург, Тунис и др.

Първият опит  за създаване на гражданска авиация в България е направен през 1925 г., когато на летище Божурище край София е основано българо-унгарско дружество “Бунавад”. То закупува два шестместни немски самолета Юнкерс Ф-13. Правят се няколко пробни полета до Варна и други градове. Самолетите катастрофират поради липса на земна ориентировка и елементарно техническо оборудване. След 1927 г. френската авиокомпания СИДНА използва летище Божурище за въздушна връзка при полетите Париж-Белград-София-Цариград.

Българската гражданска авиация практически с развива след 1947 г. В началото се създава българо-съветско транспортно авиационно дружество “ТАБСО”, което използва 8 самолета ЛИ-2 със съветски екипажи. След 1945 г. транспортното въздухоплаване е изцяло българско. От 1989 г. Българската гражданска авиация – БГА е държавна фирма.

Освен граждански въздушен транспорт България развива и селскостопанска авиация, която от 1963 г. разширява географския си обхват на действие в Европа и Северна Америка.

В гражданската авиация се използват самолети от типа ТУ-134, Ту-154, ИЛ-18, Боинг, Еърбус и др. При вътрешните полети се използват още самолети АН-24.

Нова форма на авиационни услуги е предприятието “Хемус Еър”, което извършва чартърни полети с 16-местни самолети Л-410. Те са известни още като аеротаксита.

Най-големият летищен комплекс у нас се намира в София. Той е от I категория, най-ниската и затова се изисква минимално 300 м видимост за кацане на самолетите.

IV . ДОГОВОР ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ

НА ТОВАРИ

1/. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВНАТА УРЕДБА

Договорът за международен въздушен превоз на товари е уреден в Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в ДВ, бр.94/1972г.изменения: бр.30/1990 г. и бр. 16/1997г. Превози на товари, както и на пътници и багаж между български и чуждестранни летища се извършват от въздухоплавателни средства, летящи под българско знаме, а по силата на международното споразумение, страна по което е РБългария – и от въздухоплавателни средства, летящи под чуждо знаме.

Допустимо е български организации и граждани да сключват договори за превоз и за услуги по въздуха с чуждестранни организации и граждани при условията на чужд закон, стига тези договори да не противоречат на изрични забрани и на правилата на морала. Когато по повод на такива договори възникне спор и се наложи избор на съд или арбитраж за разглеждане на спора, трябва да се уговори законът, който ще се прилага.

За случаите неуредени в ЗГВ и в международните договори, по които страна е Република България, се прилагат разборедбите на съответните български закони – Търговски закон, когато и в него липсват разпоредби, на прилагане подлежи ЗЗД.

За осъществяване на въздушните превози между държавите голямо значение имат двустранните спогодби за международни въздушни съобщения. В тях се предвижда правото на участниците да извършват полети, определят се въздушните маршрути за превозите, обемът на взаимно предоставените търговски права. Това са права да се изпълняват превози на пътници и товари. Регламентират се редът за оказване на техническа помощ, извършването на плащанията, данъчния режим и т.н.

Измежду многостранните международни договори, по които страна е РБългария, с много голямо значение е Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване от 1944 г. С нея е създадена международната организация за гражданско въздухоплаване ICAO. Съветът на ICAO приема международни стандарти, които при невъзразяване в срок от три месеца, стават задължителни за държавата членка.

Договорът за международен въздушен превоз на товари е уреден в Конвенцията за унификация на някои правила за международните въздушни превози, приета на 12 октомври 1929 г. във Варшава. Варшавската конвенция е един от най- разпространените международни актове. В нея участват повече от сто държави, включително и РБългария.

Почти такъв брой имат Хагският протокол от 1955 г. и Гватемалският протокол от 1971 г. Тези протоколи се отнасят за изменение и допълнение на Варшавската конвенция от 1929 г.

Варшавската конвенция разпростира своето действие върху превозите по въздуха между държавите, които участват в нея. Обхващат се и превозите по въздуха, когато мястото на излитането и мястото на назначението се намират на територията на една и съща държава-участничка, но е предвидено кацане върху територията на друга държава, макар и неучастваща в конвенцията.

Във Варшавската конвенция от 1929 г. се съдържат предимно преки норми на международното частно право. Определени са основните изисквания за превозните документи, правното значение на техните реквизити, правата на изпращача да се разпорежда с товара при превозването му, както и редът за предаването на товара в местоназначението.

2./ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА

Договорът за международен въздушен превоз на товари се сключва със съставянето на товарителница, чиито реквизити са определени в чл.8 на Варшавската конвенция от 1929 г.

Правното значение е предвидено в чл.11. Тя до доказване на противното представлява доказателство за сключването на договора, за приемането на товара и за условията на превоза. Но липсата, неправилността или загубата на товарителницата не влияят върху съществуването или върху действителността на договора за превоз, който независимо от това ще попада под действието на тази конвенция.

Изключение от посоченото правило съставляват случаите, изброени в чл.9. Според него, ако превозвачът приема товари без съставяне на товарителница или ако последната не съдържа всички изискуеми сведения, той няма право да се позовава на разпоредбите на конвенцията, които го освобождават от отговорност или я ограничават. Изключенията са насочени към стимулиране на превозвача да оформя надлежно товарителницата

Изпращачът по силата на чл.16 е длъжен да даде сведения и да приложи към товарителницата документите, които до предаването на товара на получателя са необходими за изпълнението на митническите и полицейските формалности. Превозвачът не е длъжен да проверява тези сведения по отношение на тяхната точност и пълнота.

Предвидена е възможност за обявяване от изпращача на стойността на товара при предаването му за превоз, като се заплати съответната такса.

3/. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

Само няколко разпоредби на Варшавската конвенция от 1929 г. се отнасят за изпълнение на договора за международен въздушен превоз на товари.

На изпращача е предоставено право да се разпорежда с товара по пътя. Той може да си вземе обратно товара от летището на изпращането или от летището на назначението, да го спира по пътя при кацане, да дава указания за предаването му на друго лице, а не на получателя, както и да иска връщане на товара в летището на изпращането. Изпращачът е длъжен да заплати всички разноски, които възникват при упражняване на правото му на разпореждане с товара /чл.12/.

Споменатото право на изпращача се прекратява, щом получателят след пристигането на товара на местоназначението е предявил искане товарът да му бъде предаден. Но ако получателя не приеме товара или той не може да му бъде предаден, правото на изпращача да се разпорежда с товара се запазва.

Във Варшавската конвенция от 1929 г. са установени редица практически важни правила за реда за предаване на товара в местоназначението.

Превозвачът е длъжен да извести получателя веднага след пристигането на товара. Получателя има право да изисква от превозвача от момента на пристигане на товара в мястото на предназначението му да се предаде въздушно-превозният документ и товарът. Той е длъжен да заплати сумата съгласно изискванията и изпълнението на условията на превоза, посочени във въздушно-превозния документ /чл.13, т.1,2/

Получаването на товара без рекламация от страна на получателя създава предположението, че товарът е предаден в добро състояние и съгласно превозния документ /чл.26/.

4/. ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО

Варшавската конвенция от 1929 г. урежда отговорността на изпращача и на превозвача за неизпълнение на задължения, които произтичат от договора за международен въздушен превоз на товари.

Изпращачът отговаря за правилността на сведенията и указанията, които вписва в товарителницата. Той дължи обезщетение за всяка вреда, настъпила поради неправилността, неточността или непълнотата на дадените от него сведения и указания /чл.10/.

Превозвачът носи отговорност за липса и повреда на товара, както и за закъснение в доставянето му.

Периодът на отговорността за липса и повреда на товара обхваща времето, през което товарът се намира в разпореждане на превозвача. Без значение е обстоятелството, дали товарът е на аеродрома, на борда на въздухоплавателното средство или на друго място в случай на кацане извън аеродрома. /чл.18, т.2/

Товарът трябва да се смята за изгубен, ако това е признато от превозвача или товарът не е пристигнал в местоназначението в течение на 7 дни, считано от деня, когато товарът е следвало да пристигне. Получателят може в тези случаи да упражни спрямо превозвача правата, които произтичат от договора за международен въздушен превоз на товари /чл.13, т.3/.

Превозвачът отговаря за щетите, които са произлезли вследствие на закъснението при въздушния превоз на товара /чл.19/.

Съгласно чл.20 на Варшавската конвенция от 1929 г. превозвачът се освобождава от отговорност, ако докаже, че той или назначените от него лица са взели всички необходими мерки за избягване на щетите или че им е било невъзможно да вземат такива мерки. Следователно, отговорността почива върху вина, която се предполага. Тежестта на доказване на липсата на вина лежи върху превозвача.

Специално е уредена в чл.21 една от най-типичните хипотези, които изключват отговорността на превозвача. Такава е наличността на вина на самия пострадал. Съдът може съобразно с разпоредбите на собствения му закон да отхвърли или ограничи отговорността на превозвача. Достатъчно е последният да докаже, че щетите са причинени виновно от засегнатото лице или че то е действало за тях. Когато спорът се разглежда от български съд или арбитраж, меродавен е чл.83 от ЗЗД.

Отговорността на превозвача е ограничена до 250 франка за кг. липсващ или повреден товар. Има се предвид франк със съдържание 65.5 милиграма злато от проба 0.900. Посоченият предел може да бъде увеличен, когато изпращачът е направил специална декларация за интерес. Допустимо е декларацията да бъде направена в момента на предаването на товара на превозвача. За обявения интерес се заплаща допълнителна такса.

Превозвачът е длъжен да заплати  декларираната сума. Изключение съставлява случаят, когато докаже, че тя превишава реалния интерес на изпращача /чл.22, т.2/.

За предявяване на рекламации пред превозвача са установени кратки срокове. Срокът за рекламация за обезщетение заради липса или повреда на товара възлиза на 14 дни, а този за закъснение в доставянето – на 21 дни.

Непредявяването в тези срокове на рекламация пред превозвача лишава от правото да се предяви иск срещу него. /чл.26, т. 2,3,4/.

Давностният срок е двугодишен /чл. 29,т.1/.

Искът срещу превозвача трябва да бъде предявен в съда. В чл.28 е установена алтернативна подсъдност:

• Пред съда по местожителство на превозвача
• Пред съда, където се намира главното седалище на неговото предприятие или мястото, където то притежава някакво представителство, с помощта на което е бил сключен договорът
• Пред съда по местоназначението.

Допустимо е разглеждане на спора от арбитраж въз основа на писмено арбитражно споразумение. Изискването е арбитражът да се състои на едно от посочените три места – чл. 32 от Варшавската конвенция от 1929 г.

V. НАРЕДБА №18/4.03.199 г. ЗА БЕЗОПАСЕН ПРЕВОЗ НА

ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ВЪЗДУХА

/обнародвана в ДВ бр.25 / 1999 г./

Г л а в а  п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.     С тази наредба се определят условията и редът за безопасен превоз на опасни товари по въздуха.

Чл. 2.      Опасни товари са предмети и / или вещества, които при превоз по въздуха могат да застрашат здравето, безопасността и собствеността.

Чл. 3.      Опасни товари се приемат за превоз по въздуха, ако отговарят на условията и реда, посочени в тази наредба и в подробните изисквания и процедури в следните документи:

1. Технически инструкции на Международната организация за гражданско въздухоплаване /ICAO/ по безопасен превоз на опасни товари по въздуха – документ 9284-АN/905 /ТИ/.
2. Правилник на Международната организация за въздушен транспорт /ИАТА/ за превоз на опасни товари по въздуха /ПИ/.
3. Специфичните изисквания на държавите и операторите, участващи в превоза на опасни товари по целия маршрут /СИ/.

Чл. 4. Разпоредбите на тази наредба се прилагат към:

1. Всички международни и вътрешни български и чуждестранни полети с гражданските въздухоплавателни средства , когато излитането и кацането се извършва на територията но РБългария или се прелита през нейното въздушно пространство;
2. Всички въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на РБългария, включително и когато се намират в чужбина, освен ако там не са в действие по-завишени изисквания;

Чл. 5. Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за предмети и/или вещества, които се класифицират като опасни товари, но са необходими на борда на въздухоплавателното средство, съгласно съответните изисквания за летателна годност и правила за експлоатация…

Г л а в а  в т о р а

ИДЕНТИФИКАЦИЯ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПАСНИТЕ

ТОВАРИ

Чл. 8. Опасните товари се класифицират в 9 класа в съответствие със списъка от част 2, глави 1 до 10 на ТИ и глава 2 на ПИ:

1. Клас 1 – взривни вещества:

• Подклас 1.1 – изделия и вещества, които представляват опасност от масов взрив;
• Подклас 1.2 – изделия и вещества, които представляват опасност от изхвърляне, но не представляват опасност от масов взрив;
• Подклас 1.3 – изделия и вещества, които представляват опасност от запалване или незначителна опасност от избухване, или незначителна опасност от изхвърляне, или и двете, но не и опасност от масов взрив;
• Подклас 1.4 – изделия и вещества, които не представляват значителна опасност
• Подклас 1.5 – крайно нечувствителни вещества, които представляват опасност за масов взрив;

1. Клас 2 – газове:

• Горими /лесновъзпламеними/ газове;
• Негорими /невъзпламеними/ нетоксични;
• Токсични газове;

1. Клас 3 – горими /лесновъзпламеними течности;
2. Клас 4 – горими /лесновъзпламеними/ твърди вещества, склонни към самовъзпламеняване; вещества, които при допир с вода отделят лесновъзпламеними газове;

• Подклас 4.1 – горими /лесновъзпламеними/ твърди вещества;
• Подклас 4.2 – вещества, склонни към самовъзпламеняване;
• Подклас 4.3 – вещества, които при допир с вода отделят лесновъзпламеними газове;

1. Клас 5 – окисляващи вещества или органични прекиси:

• Подклас 5.1 – окисляващи вещества;
• Подклас 5.2 – органични прекиси;

1. Клас 6 – токсични /отровни/ вещества и инфекциозни вещества:

• Подклас 6.1 – токсични вещества;
• Подклас 6.2 – инфекциозни вещества;

1. Клас 7 – радиоактивни материали;
2. Клас 8 – вещества, причиняващи корозия;
3. Клас 9 – разни опасни предмети и/или вещества.

Г л а в а   т р е т а

ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПРЕВОЗА НА ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ВЪЗДУХА

Чл. 11. Забранени за превоз по въздуха при всякакви обстоятелства са опасните товари:

1. Взривни предмети и/или вещества, които се възпламеняват или се разпадат, когато са подложени на температура 75  С в продължение на 48 часа;
2. Взривни предмети и/или вещества, съдържащи хлорати и амониеви соли;
3. Взривни предмети и/или вещества, съдържащи смеси от хлорати и амониеви соли;
4. Твърди взривни предмети и/или вещества, които са класифицирани като извънредно чувствителни на механичен удар;
5. Течни взривни предмети и/или вещества, които са класифицирани като умерено чувствителни на механичен удар;
6. Предмети и/или вещества, които могат да произвеждат опасно нарастване на топлина или газ при нормални условия за превоз по въздуха;
7. Лесновъзпламеними твърди предмети и/или вещества и органични прекиси, проявяващи при изпробване взривни свойства и пакетирани по такъв начин, че процедурата на класификация ще изисква употребата на етикети за взривоопасност поради допълнителен риск.
8. Г л а в а   ч е т в ъ р т а

ОПАКОВАНЕ

Чл.15.  Общите изисквания за опаковане, изброени в тази глава, се прилагат за превоз на опасни товари по въздуха без тези, които попадат в чл.8, ал.1, т.7. Освен общите изисквания в тези случаи се спазват и изискванията, съдържащи се в ТИ и ПИ.

Чл.16. Опасните товари трябва да се опаковат в опаковки с добро качество и ненарушена цялост, конструирани и затворени по начин, предотвратяващ изтичане или разсипване, което може да настъпи в нормални условия на въздушния превоз от промени в температурата, влажността, налягането или вибрациите.

Чл.17. Опаковките от типа единични или комбинирани, първично или повторно употребявани, трябва да отговарят на техническите изисквания при производство и изпитвания съгласно стандартите, публикувани в ТИ и ПИ.

Чл.18. Опаковките влизащи в пряк контакт с опасните вещества, трябва да издържат на всяко химическо или друго въздействие на тези вещества. Материалите, от които са направени опаковките, не трябва да съдържат вещества, които могат да реагират опасно със съдържанието, да формират опасни съединения или значително да влошат свойствата им. Не трябва да бъдат използвани материали, като някои пластмаси, които могат да станат меки, чупливи или промокаеми под въздействието на температурите, възникващи по време на превоза поради химично въздействие на съдържанието или използването на охлаждащо вещество.

Чл.19. Не се допуска опаковането на опасни товари в една и съща външна опаковка, ако те реагират опасно помежду си.

Чл.20. Вътрешните съдове и опаковки се обезопасяват срещу счупване, разсипване или смесване на веществата посредством уплътнители или адсорбиращи материали…

Г л а в а    п е т а

МАРКИРАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ

Чл.23. Всяка опаковка с опасни товари се маркира с точното товарно-превозно наименование на съдържанието й, номера, определен от ООН, както и други маркировки, указани в ТИ и ПИ.

Чл.24. Върху опаковка, съдържаща течни опасни товари, не се разрешава да се нанасят стрелки за други цели, освен за да се посочи съответната ориентация на пакета.

Чл.25. За изписване на маркировките, отнасящи се за опасни товари, задължително се използва английски език в допълнение към езика, който маже да бъде изискан от държавата на изпращане.

Чл.26. Всяка опаковка с опасни товари /включително радиоактивни материали/ се етикетира с етикети за опасност.

Чл.27. Всяка опаковка с опасни товари се етикетира с етикети, указващи начина на  обработването й.

Чл.28.   Маркировката и етикетите върху опаковките за опасни товари трябва да бъдат достатъчно устойчиви за нормални условия по време на превоз по въздуха.

Г л а в а    ш е с т а

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ТОВАРОИЗПРАЩАЧА

Чл.29. Товароизпращачът предлага за превоз опасни товари, когато те не са забранени за превоз по въздуха. Той носи отговорност за правилното квалифициране, опаковане, маркиране и етикетиране съгласно изискванията на ТИ и ПИ.

Чл.30. /1/ С предаването на опасния товар за превоз товароизпращача представя изготвена и подписана от него “Декларация на изпращача”. Тя съдържа необходимите изисквания съгласно част 4, глава 4 на ТИ по образец /приложение 1/.

/2/. Декларацията на изпращача се изготвя в два екземпляра и се прилага към товарителницата. Единият  екземпляр се задържа от превозвача, а другият придружава пратката.

/3/. Товарителницата трябва да показва ясно, че пратката съдържа опасни товари, както са описани в съпровождащата декларация на изпращача.

/4/. За попълване декларацията на изпращача, придружаваща опасните товари, задължително се използва английски език в допълнение към езика, който може да бъде изискан от държавата на изпращане.

Чл.31.  Товароизпращачът е длъжен да доставя опасните товари на летището за натоварване точно в договореното с превозвача време. Не се допуска складирането на опасни товари в района на летището, освен ако има специално подготвени за тази цел складове.

Г л а в а    с е д м а

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ПРЕВОЗВАЧА

Чл.32. /1/. Задълженията на превозвача се разпростират и върху неговия обслужващ агент.

/2/. Превозвачът не приема опаковка, съдържаща опасен товар за превоз по въздуха, ако не са изпълнени следните условия:

1. Към опасния товар да са приложени попълнени документи за превоз, с изключение на случаите, когато в ТИ и ПИ е посочено, че такива документи не са необходими;
2. Да са осигурени място за складиране, проверка на външната опаковка и съответстващ контейнер за опасни товари по реда, посочен в ТИ и ПИ.

Чл.34. Превозвачът използва контролна карта-списък по образец /приложения №2 и 2А/, по която извършва приемането, с цел да се обезпечи точното спазване на разпоредбите.

Чл.35. Опаковка или отделна товарна единица не се разрешава да бъде натоварена на въздухоплавателното средство, ако не е била проверена и не е установено, че няма признаци за изтичане или повреда на съдържащите се в нея опасни товари.

Чл.36. Ако натоварена на въздухоплавателно средство опаковка с опасни товари е повредена или изтича, превозвачът я сваля от въздухоплавателното средство и след като се увери, че остатъкът от пратката е в годно състояние за превоз по въздуха и няма замърсени или повредени други пакети, извършва превоза…

Чл.40. Когато се приемат и превозват инфекциозни или токсични вещества или радиоактивни материали, превозвачите спазват специалните изисквания изложени в ТИ и ПИ.

Чл.41. Вещества, които са маркирани или са известни като токсични или инфекциозни, не се превозват в едно и също отделение на въздухоплавателното средство заедно с живи животни, хранителни продукти, кърма и медикаменти. Единични товарни устройства, съдържащи токсични или инфекциозни вещества, не се разполагат на борда на въздухоплавателното средство до единица товарно устройство /ЕТУ/, съдържащи хранителни продукти, кърма или медикаменти.

Чл.42. Въздухоплавателно средство, замърсено от радиоактивни материали, незабавно се изважда от експлоатация, докато нивото на радиация на всяка достъпна повърхност и нефиксираното замърсяване превишат стойностите, указани в ТИ и ПИ.

Чл.43. Опаковките с радиоактивни материали, които са натоварени във въздухоплавателното средство, се отделят от хора, живи животни и непроявени фотоматериали при спазване на разграничителните разстояния, таблично указани в ТИ и ПИ…

Чл.47. Когато предстои да се возят опасни товари, превозвачът своевременно преди излитането на въздухоплавателното средство снабдява командира с писмена информация по образец /приложение №3/…

Чл.50.  Ако по време на полет възникне аварийна ситуация, командирът на въздухоплавателното средство уведомява ръководството на въздушното движение за намиращите се на борда опасни товари. Ако аварийната ситуация позволява, информацията включва точните превозни наименования, класа, допълнителните рискове, за които се изискват етикети, групата на съвместимостта на клас 1 /на приложение 5/ и количеството и местоположението на опасните товари на борда на въздухоплавателното средство.

Чл.51. Когато на въздухоплавателното средство, превозващо опасни товари, е станало произшествие, превозвачът възможно най-бързо информира държавата, в която е станало произшествието, за превозваните опасни товари заедно с техните точни наименования, клас, допълнителни рискове, за които се изискват етикети, групата на съвместимост за клас 1 и количеството и местоположението им на борда на въздухоплавателното средство…

Г л а в а    о с м а

КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА

Чл.54. Необходимата квалификация се придобива и поддържа в лицензирани от министъра на транспорта учебни центрове при спазване на задължителните минимални изисквания за обучение съгласно приложение4.

Г л а в а    д е в е т а

КОНТРОЛ

Чл.55.  Операторът има право да проверява пратката и придружаващите я документи за съответствие с изискванията на наредбата както в присъствието, така и в отсъствието на представител на товароизпращача.

При установяване на нарушение в съдържанието, опаковката, маркировката и придружаващите пратката документи операторът има право да откаже превоза или да го прекъсне в който и да е пункт от маршрута. За предприетите действия веднага уведомява товароизпращача.

Чл.56.  Контролът по приемането и изпращането на опасни товари за превоз по въздуха от пощенските служби става по реда, определен от Комитета по пощи и далекосъобщения и гласуван от Министерството на транспорта.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Началото на международното законодателство се поставя в Япония през 1872г., където за първи път са разработени правила за извършване на товаро-разтоварни операции /ТРО/ на опасни товари на кораби. Правила се разработват 1930 г. в САЩ и Канада.

Експертния съвет по транспорта към ООН разработва т.нар. “Оранжева книга”, която съдържа изисквания /рекомендации/ при превоз на опасни товари от различните видове транспорт.

Днес вече има създадени редица международни правила и изисквания за безопасен превоз на опасни товари, като спазването им е от изключителна важност, защото малките грешки, които се допускат са фатални. При превоза на опасни товари големите и малките количества са равнопоставени от гледна точка на обезопасяване на превоза им.

Мерките, които се предприемат за безопасното транспортиране на опасни товари се изразяват в уеднаквяване на основните операции на транспортния процес за отделните видове транспорт, като за целта е разработена единна система от експертния съвет по транспорта за опасни товари към ООН и е приета на 23-та сесия 1957 г., която е изложена в “Оранжевата книга”. Системата обхваща:

• Опаковка
• Маркировка
• Знаци за опасност и сигнални табели /приложение 5/.
• Правила за ТРО
• Транспортно-съпроводителни документи,

Опасните товари напоследък се свързват не само с безопасността на движение, безопасността на товара, но главно с опазването на околната среда. Затова тези товари се характеризират със завишени изисквания за опаковка, към схемите и средствата за укрепване към превозните средства. Произшествията с опасните товари биха могли да се окажат пагубни за здравето и живота на хората.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въздушния транспорт е най-бързо развиващият се вид транспорт, един от най-новите и модерните, с най-висока превозна скорост /900 – 1200 км/ч , а за свръхзвуковите самолети: 3000-3200 км/ч/.

Чрез въздушния транспорт в голяма степен се осъществява връзката между държавите в целия свят. Задълбочаването и разширяването на икономическите отношения между държавите, както и поддържането им е немислимо без международния транспорт, като най-голямо влияние в тази насока оказва въздушния транспорт – ефективен при превози на много големи разстояния, извършвани за сравнително кратко време. Може да се каже, че въздушния транспорт смалява пространството.

Като се има предвид, че бъдещото развитие на международното въздухоплаване може да даде значителен принос за създаване и поддържане на приятелството и разбирателството между нациите и народите в света, а злоупотребата с него може да стане заплаха за общата безопасност, и като се има предвид, че е желателно да се избегне всяко разногласие между нациите и народите и да се развие между тях сътрудничество, от което зависи световния мир, въз основа на това подписалите правителства, като постигнаха съгласие по известни принципи и разпоредби, по силата на които международното въздухоплаване може да се развива по сигурен и регламентиран начин и международни въздушни транспортни услуги могат да бъдат уредени на базата на равни възможности и да бъдат експлоатирани разумно и рентабилно, съответно за тази цел се създаде правната уредба на международния транспорт и в частност – на въздушния международен  транспорт.