Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.1. Понятие за правото на интелектуална собственост

То е в непосредствена връзка с присъща само на човека, като естествен правен субект, интелектуална дейност. Интелектът е характерно свойство на човека като живо същество и сам по себе си е психологическа категория. Може да се приеме, че интелектът е насочен към съзнателното и е способността да се произвеждат и употребяват неорганични, изкуствени елементи.

Развитието на стоково-паричните отношения неминуемо се отразява и върху необходимостта да се обърне внимание на  икономическата  ценност на създаваните от интелектуалната дейност продукти.

Общественото развитие днес, характеризиращо се с пазарно стопанство в различна степен на проявление на свобода и на социалност, се основава на постоянно нарастваща роля на правилното разпределяне и на закрилата на правата върху обектите на интелектуалната собственост.

“Право на интелектуална собственост” е термин, с който се означават  различни понятия. Така значението на този термин може да бъде: обективно право - съвкупност от правни норми, субективно право - правомощие на основата на обективното право, наука за изследване на правни норми във връзка с интелектуални резултати, учебна дисциплина, която се изучава в юридически, икономически, технически и други специалности предимно на висши учебни заведения, както и при осъществяване на следдипломно обучение.

1.2. Характерни черти на правото на интелектуална собственост

Характерните черти на обективното право на интелектуална собственост могат да бъдат извлечени от анализа на  действащите правни норми, от практиката и правната доктрина.

1. Правото на интелектуална собственост е съвкупност от правни норми, които по своя отраслов характер са гражданскоправни норми.

2. Предмет на правото на интелектуална собственост са правни явления, като предимно равнопоставени отношения между гражданскоправни субекти, но във връзка с нематериални блага, продукти на творческа дейност и сродни на тях блага и действия - обекти на интелектуална собственост, които отношения се наричат интелектуалноправни и включват също така и правния режим на тези обекти.

3. Интелектуалноправните отношения са лични неимуществени и имуществени отношения, една част от които възникват от административен акт - решение на компетентен държавен орган - Патентно ведомство.

1.3. Предмет на правото на интелектуална собственост

Личните неимуществени отношения са свързани непосредствено с имуществените отношения.

Организационните отношения са също в непосредствена връзка с неимуществените и имуществените отношения, тъй като акт на компетентен орган в повечето случаи ги поражда.

1. индустриалноправни отношения, които включват: патентноправни отношения, правни отношения за означения, правни отношения за промишлен дизайн, конкурентни правни отношения (във връзка с нелоялната конкуренция), лицензионни правни отношения;

2. други правни отношения във връзка с интелектуална дейност като: правни отношения за ноу хау и шоу хау, правни отношения за нови растителни сортове и породи животни, правни отношения за топология на интегрални схеми, правни отношения за традиционни знания, правни отношения за интернет.

1.4. Отграничаване на правото на интелектуална собственост от други подотрасли на гражданското право

Правото на интелектуална собственост се разграничава от вещното право, включително от правото на собственост. Вещното право е приведена в система съвкупност от правни норми, които уреждат гражданскоправни отношения във връзка с придобиването, упражняването и защитата на права върху вещи, т.е. уреждат вещноправни отношения.

Правото на интелектуална собственост се разграничава от облигационното право. Динамиката на имуществените отношения се изразява в облигационните връзки между лицата, която се проявява и когато възникнат интелектуални отношения, доколкото и те имат имуществен характер.

Правото на интелектуална собственост следва да се отграничи и от административното право. Критерият за разграничаване следва да се установи в предмета на регулиране, а не в метода на регулиране. Предмет на регулиране на административното право са отношения във връзка с администрацията при доминирането на властническия елемент поради осъществяване на изпълнителна власт.

2.1. Метод на правото на интелектуална собственост

Основен метод като начин на въздействие с правни норми и други правни средства върху обществените отношения във връзка със създаването, признаването, правната закрила и  използването на интелектуалните резултати е методът на равнопоставеност.

Значение за правото на интелектуална собственост има методът на власт и подчинение, доколкото в интелектуалноправните отношения участвуват субекти с властнически правомощия.

Значение на правото на интелектуална собственост има и методът на препоръките. Международните организации създават правила, които оказват силно влияние върху формирането на правните системи с оглед на правната закрила и въобще на правния режим на интелектуална собственост.

2.2. Система на правото на интелектуална собственост

Системата на правото е подреждане на правните норми по отрасли и по правни институти, което се прави от хората, за да се отрази обективно съществуващи неща. Критерии за това подреждане са предметът и методът на регулиране. Липсата на нормативно закрепване на системата на българското гражданско право дава основание да се изразяват различни становища за нейното обосноваване в българската правна наука.

Мястото на Правото на интелектуална собственост в правната система на Р България е ясно определено като подотрасъл на Гражданското право. Единството в правната уредба на интелектуалните отношения предопределя това място и е изключително значим фактор за постигане на целите, поставени от правото, включително за насърчаване на творчеството и на инвестирането в него и за защита срещу нарушения на интелектуалните субективни права.

3.1. Същност и видове източници на правото на интелектуална собственост

Източниците на правото на интелектуална собственост са източници на обективното право на Р България и в частност източници на гражданското и на търговското право. Издават се и индивидуални административни актове, сключват се сделки, изразяват се становища на специалисти, постановяват се решения на съдилища съобразно тяхната компетентност, създават се правила от международни организации, включително неправителствени, които оказват въздействие във връзка с правния режим на обектите на интелектуална собственост.

Българското гражданско право е писано и има източници като: нормативни актове, международни договори, обичаи и правила на морала. Интелектуалноправните отношения са разнообразни, като една част от тях се регламентират със законови норми, а друга част могат да се регулират и чрез правни обичаи и морални правила, включително изисквания за добри нрави, добросъвестност, справедливост.

Нормативните актове като юридически актове на компетентни държавни органи са източниците, които преди всичко имат значение за правото на интелектуална собственост.

3.2. Принципи на правото на интелектуална собственост

Анализът на източниците на правото на интелектуална собственост, изследването на практиката и доктрината дават основание да се посочат някои принципи, които изграждат това право.

1. Принцип на териториално действие на правната закрила на  обектите на интелектуална собственост.

Този принцип на съответствие на признаването на суверенитета на отделната държава и дава възможност в националните правни системи да се съдържа конкретизация на правната закрила на обектите на интелектуална собственост. Силата на придобити субективни права на територията на една държава може да се прояви на територията на други държави само въз  основа на международни договори или на актове на наднационални междудържавни организации или институции.

4.1. Същност на обектите на интелектуална собственост

Обектите на интелектуална собственост са нематериални блага, с икономическа ценност, изразени са по начин и в обективна форма, посочени в правна норма и които преди всичко са резултат на творческа дейност. В разпоредби от национален, международен и наднационален  характер се изброяват поначало неизчерпателно различни обекти. Общата класификация на обектите на интелектуална собственост може да се изрази както следва:

обекти на авторското право и сродните му права;

обекти на индустриална собственост като: обекти на патентното право, обекти на правото на означения, обекти на правото на промишлен дизайн;

всички други обекти, отнасящи се до интелектуална дейност.

Изискванията за правна закрила на обектите на авторското право включват произведението да е резултат на творческа дейност и да отговаря на възможни изразни средства и форми на творческа дейност.

Обектите на индустриална собственост са също интелектуални резултати, които могат да бъдат изобретения и полезни модели (обекти на патентното право), марки и географски означения, а също и фирми (обекти на правото на означения), промишлен дизайн (обекти на правото на промишлен дизайн), както и права, произтичащи от нелоялна конкуренция.

5.1. Същност на нарушенията на правата върху обекти на интелектуална собственост

Противоправното използване от трети лица на правно закрилян обект на интелектуална собственост, т.е. без съгласието на и въпреки волята на притежателя на субективни права, съставлява нарушение на права върху обекти на интелектуална собственост. Многообразието и различията в правния режим на обектите на интелектуална собственост предопределят различия и в правната уредба във връзка с нарушенията на правата върху тях. Българското право не съдържа общо определение на понятието нарушение на права върху обекти на интелектуална собственост.

Извършването на маркетингова дейност е свързано с възможността да се допускат нарушения на права върху обекти на интелектуална собственост или с необходимостта да се извършват правни и фактически действия за защита срещу нарушения от трети лица.

5.2. Видове нарушения на правата върху обекти на интелектуалната собственост

Практическото осъществяване на маркетинговата дейност изисква да се обърне внимание на видовете нарушения според видовете обекти на интелектуална собственост, разграничавани в зависимост от техните признаци. Признаците на различните обекти се определят в национални и международноправни актове.

права върху обекти на авторското право и сродните му права;

права върху обекти на индустриална собственост;

всички други права, отнасящи се до интелектуална собственост.

1. Нарушения на права върху обекти на авторското право.

2. Нарушения на права върху обекти на авторското право.

3. Нарушения върху всички други права върху обекти във връзка с интелектуална дейност (върху ноу-хау и шоу-хау).

5.2.1. Нарушения на права върху обекти на  авторското право и сродните му права.

Посочването на видовете обекти е неизчерпателно, но  за улесняване прилагането на закона са изброени различни видове произведения на литературата, изкуството и науката, като: литературни произведения, включително произведения на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; сценични произведения; филми и други аудиовизуални произведения; произведения на изобразителното изкуство; произведения на архитектурата; фотографски произведения; проекти, карти, схеми, планове и др; графично оформление на печатно издание; преводи и преработки на съществуващи произведения; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни; аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби.

5.2.2. Нарушения на права върху обекти на индустриална собственост

Те могат да се обособят в три групи:

патентни нарушения;

нарушения на права върху означения;

актове на нелоялна конкуренция.

Влизането в сила на Закона за патентите на 1.06.1993 г. въведе нормативно определение на понятието патентно нарушение в българското право. В тесен смисъл то е всяко използване на изобретение или на полезен модел, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя.

Прякото нарушение на патентни права се извършва, когато с непосредствени действия се осъществява навлизане в обсега на монополните права на патентопритежателя от едно или повече лица.

Косвеното нарушение на патентни права означава, че се извърщват действия, които спомагат за прякото нарушение на патентните права.

6.1. Същност и видове правни средства за използване на обекти на интелектуална собственост

Прилагат се установени и се създават нови правни средства за удовлетворяване на потребности чрез размяна на обекти на интелектуална собственост. Сделките с интелектуална собственост според действащите разпоредби на българското право са търговски сделки. При наличие на международен елемент това са външноикономически сделки.

6.2. Лицензионен договор

Резултатите на интелектуалната дейност, създадени в различните държави с развитието на международното разделение на труда стават предмет на размяна и могат да се използват при взаимно изгодни условия и съгласие от други лица, когато притежателите на права върху тях им дадат разрешение.

Като резултати на интелектуалната дейност, тези блага се различават по своите признаци, степен на творчество, вложено за тяхното създаване и съответно притежават различен правен режим.

Правните средства за размяна на обекти на интелектуална собственост и за осъществяване на правата върху тези нематериални блага при наличието на международен елемент са външноикономическите договори относно интелектуалната собственост.

Класическо правно средство за предаване на технологии и за придобиване и предоставяне на права върху обекти на индустриална собственост, научно-технически резултати, и ноу-хау, и шоу-хау, когато е налице международен елемент е външноикономическият лицензионен договор.

Този договор е гражданскоправно средство с наличие на международен елемент, който се проявява в няколко посоки: страни по договора могат да бъдат юридически  и физически лица с различна националност и гражданство според изискванията на съответното законодателство; обект на лицензията могат да бъдат създадени и правно закриляни научно-технически резултати и обекти на индустриална собственост на територията на една държава, а използвани на територията на друга държава; възможност за ползване на приоритет от чуждестранен заявител при определени условия в дадена държава; правната закрила на обекта на лицензията е извършена в чужбина, мястото на дейност на страните по договора е в различни държави.

Външноикономическият лицензионен договор като основно правно средство за предаване (трансфер) на технологии не е подчинен на унифициран  правен режим. Липсва единна нормативна основа , която да действа независимо от международния елемент в този договор и да урежда еднообразно лицензионните отношения с международен елемент.

Международните договори в областта на интелектуалната и индустриалната собственост определят и правната основа за размяната на интелектуални резултати. Възможността  да се използва създаден на територията на една държава например обект на индустриална собственост с транслативен характер в друга държава съществува тъй като действа Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.

Външноикономическата практика поначало е възприела прилагането на отпращащи норми, които се съдържат в националните законодателства или в международни договори. Българското право не съдържа специална отпращаща норма, която да определя правопорядъка, на който ще се подчинява външноикономическото лицензионно правоотношение. Но българското право не определя чрез такава норма и приложимия във външноикономическите договори закон.

6.3. Права и задължения на страните по външно-икономическия лицензионен договор

Външноикономическият лицензионен договор като двустранен облигационен договор предполага възникването на неразривна корелативна връзка между правата и задълженията на лицензодателя и лицензополучателя. Особеността на договора да опосредява международно научно-техническо сътрудничество обуславя уговарянето и на взаимни задължения и права.

Голямото разнообразие на конкретно възникващи права и задължения в условията на многобройни лицензионни договори затруднява пълното анализиране и цялостно разглеждане на всички възможни случаи.

Във всеки конкретен договор степента на приложение на тези две страни на задължението се определя от естеството на лицензията и условията по нея. Едновременно с даването на разрешение да се използват неговите права лицензодателят трябва и да осигури тяхното упражняване. Лицензодателят не трябва де пречи на лицензополучателя да използва предмета на лицензията като не предявява иск за нарушение на патента, не се отказва от изключителното си право (напр. от патента или регистрацията на търговска марка), а също така и не предоставя на трето лице лицзензия за същия предмет и при същите условия ( в случаите на изключителна лицензия).

Задължение за осигуряване фактическото използване на предмета на договора. Преди всичко лицензодателят е длъжен да предостави лицензия за промишлено осъществим обект. Описанието на патента разкрива техническата същност на изобретението, ако то е предмет на лицензията.

демонстриране на предмета на лицензията още преди подписването на договора, но без да се разкрива напълно същността му;

изпращане на специалисти на лизензодателя за оказване на техническа помощ на лизензополучателя в усвояване на производството или за обучаване на технически персонал;

обучаване на специалисти на лизензополучателя в необходимите знания и опит след сключване на договора от лицензодателя.

6.4. Отговорност за неизпълнение

Само по този начин лицензионното правоотношение постига своята крайна цел и се развива нормално за осъществяване на дължимия резултат. Лицензодателят се освобождава от обвързаността си, претенцията на лицензодателя се погасява и лицензионното правоотношение се прекратява.

Неблагоприятните последици от неизпълнението са в тежест на длъжника (лицензодател или лицензополучател), ако има вина за неизпълнението. Средствата за ликвидиране на последиците от неизпълнението могат да бъдат: иск за пряко изпълнение, иска за обезщетяване, иск за разваляне на договора.

Външноикономическата практика показва, че е необходимо подробно да се уговорят въпросите във връзка с отговорността за неизпълнение.

Допустими са споразумения между страната по лицензионния договор за ограничаване на отговорността при правни недостатъци или въобще за нейното изключване. Трябва де се определя обема на имуществената отговорност, която може да бъде пълна или ограничена.

6.5. Външноикономически договор за франчайзинг

Инернационализацията на науката и техниката, междуправната закрила на обектите на интелектуална собственост, икономическата и научно-техническа интеграция в някои региони, участието на все повече държави в международното разделение на труда определя и появата на нови или комплексни средства за осъществяване на външноикономическа дейност и особено на предаването на технологии. Икономическите реалности трябва де придобиват юридически израз, да пораждат нови правни отношения.

Външноикономическата дейност за франчайзинг е ново правно средство за предоставяне на права върху обекти на интелектуална собственост и прехвърляне на права върху движими и недвижими вещи.

1. Производителят на стоки и услуги осигурява пазар, който може да се разширява чрез сътрудничеството на нови контрагенти.

2. Той разпростира своята дейност на територията на други държави и в други области и избягва юридическите последици на кризи, преодолява конкуренцията в основния отрасъл.

3. Контрагентите, придобили права чрез договора за франчайзинг преодоляват изолацията и затрудненията самостоятелно да осъществяват търговия и да извършват стопанска дейност в съответната област.

4. Осигурява се печалба за предоставящия правата, включително и чрез износ на машини, съоръжения, суровини, които съпътстват износа на обекти на интелектуална собственост.

Договорът за франчайзинг като правно средство се появява в 60-те години под форма на предоставяне на разрешение за търговия и е много близък като правно средство до договора за патентна лицензия и по-точно лицензия за търговска марка.

Анализирането на външноикономическата практика дава възможност да се предложи определение за външноикономическия договор за франчайзинг. Това е външноикономическа сделка, по силата на която едната страна, наречена франчайзодател предоставя права за използване на търговската марка или марка за услуга едновременно с права върху движими и недвижими вещи, ноухау, правно закриляни изобретения и промишлени образци и изключително право на продажба на другата страна, наречена франчайзополучател за осъществяване на стопанска дейност насочена към утвърждаване и повишаване престижа на търговската марка или марката за услуга срещу заплащане на възнаграждение.

Задължение за съдействие в подобряването на представителността и качеството на стоките и услугите. Франчайзодателят съдейства за атрактивност на марката, за високо качество на апаратурата и техническото обслужване след продажбата.

6.6. Договор за мърчиндайзинг

Потребността да се използват нематериални блага за постигане на стопански цели обуславя обогатяването на правни средства в областта на интелектуалната собственост. Лицензионният договор получи нормативна уредба в българското право и в чл. 587 до 599 от Търговския закон се определя неговото минимално съдържание. Предметът на лицензионния договор е изчерпателно установен в чл. 787, а именно: изобретение, полезен модел, промишлен образец, търговска марка или производствен опит, носителят на право върху които отстъпва изцяло или частично ползването на друго лице срещу възнаграждение.

През 1995 г. е прието резолюция от Конгреса на Международната асоциация за закрила на индустриалната собственост (AIPPI) в Монреал по въпрос Q 129 относно Правни аспекти на мърчъндайзинга, така както през 1993 г. е разглеждан въпроса за френчайзинга на конгреса в Токио на AIPPI. Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост през 1993 г. публикува отчет за принципите на персонажния мърчъндайзинг.

Мърчъндайзингът се проявява при разновидности: персонажен - използване на измислени герои; личностен - черпене на полза от доброто име и общественото положение на реални личности и асоциация на измисления образ с актьора - характеризира се с различните си елементи.

Правото, което възниква във връзка с предмета на мърчъндайзинга принадлежи на създателя на образа и се разпростира върху името, образа, външните черти на персонажа, който получава възнагражвение за използването му, както и на реалното лице, което има право на споменаване.

Отношенията между носителите на правата и участващите в мърчъндайзинга се уреждат с договори. Не е предвидена специална правна закрила на обектите във връзка с мърчъндайзинга и затова основанията за упражняване на права се намират в авторското право, правото на означенията, правото на промишлените образци, правната защита на конкуренцията и в частност пресичането на нелоялната конкуренция, както и защитата на конституционните права на личността.