Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Основни принципи на новата законодателна стратегия по опазване на околната среда

Един от основните проблеми на съвременното цивилизовано общество е опазването на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие. Това е естествен резултат от осъзнатата в крайна сметка от цялото човечество необходимост от съхраняване на хармонията между човека и природата. В този смисъл новата законодателна стратегия по опазване на околната среда съдържа редица специфични особености, които я отличават от законодателната стратегия в други области.

Съвременните тенденции на екологичното законодателство не биха могли да бъдат цялостно и пълно анализирани, ако не се посочат онези опорни точки, около които се изгражда цялостната схема на връзката „екология" - я законодателство" - „социалнозначим резултат".

Най-общо две са опорните точки в тази насока. На първо място -законодателството в областта на опазването на околната среда е подчинено на общите принципи на законодателството въобще. На второ място - екологичното законодателство съдържа някои специфични особености, свързани с особеностите на екологичната сфера и с характера на правоотношенията които са обект на правна регламентация.    Ето защо, когато разглеждаме същността и специфичните особености на екологичното законодателство, следва да излезем извън рамките на чисто юридическото му интерпретиране.

Въпросът е да се очертаят онези правносоциологически характеристики на законодателството въобще и на екологичното в частност, които биха позволили към новата законодателна стратегия да се подхожда не догматично, а в по-широк план.

На първо място - съобразяване на новото екологично законодателство с принципите и нормите на европейското право в съответствие с Европейското споразумение за асоцииране. На второ място - съгласуване на законодателството с ратифицираните по констиционен ред международни договори. На трето място • изграждане на екологичното законодателство в съответствие с провъзгласеното с конституцията право на здравословна и благоприятна околна среда, при максимално използване на законодателните процедури, предвидени в конституцията.

Създаването   на   модерно  екологично  законодателство, съответстващо на европейските стандарти, е немислимо без широки проучвания на общественото мнение. Правно-социологическият анализ дава по-ясна и пълна картина както на състоянието на съвременното екологично законодателство, което е подчинено на посочените по-горе принципи, така и на състоянието и тенденциите в общественото мнение по тези въпроси.

Когато става дума за съобразяване на екологичното законодателство с международните стандарти и по-конкретно с правото на ЕС, трябва да се прави разлика между прякото действие на рафинираните международни договори и сближаването на българското с европейското право. В първия случай става въпрос за съгласуване на вътрешното право с ратифицираните по конституционен ред международни договори. Във втория случай за нов .самостоятелен проблем в развитието на българското право, чието възникване като официално международноправно задължение на България произтича от подписването на Европейско споразумение между ЕС и България на 8 март 1993 г.

Обстоятелството, че екологичното законодателство е относително ново не само за нашата страна, но и за останалите държави, до известна степен улеснява и двата процеса - и процеса на съгласуване на вътрешното ни законодателство и процеса на хармонизиране на екологичното законодателство с правото на ЕС.

Съществено значение в посоченото направление имат и многостенното,  двустранното  сътрудничество  в  областта  на екологичната безопасност, осъществявани от изпълнителната власт и преди всичко от МОСВ. При разглеждане на проблемите, свързани с хармонизиране на екологичното ни законодателство с правото на ЕС, следва да се изтъкнат няколко съществени момента.

На първо място - политиката по опазване на околната среда беше издигната в ранг на политика на общността на един късен етап, а именно - едва след подписването на договора в Маастрихт.

Първоначално основните принципи в тази насока бяха следните:

а) принцип на превантивността;

б) принцип, че замърсителят е длъжен да плаща;

в) принцип на борба с неблагоприятните въздействия върху околната среда. Към въведението от ЕЕА три принципа Маастрихт добавя още и принципа на предохранителността.

На второ място - базисните директиви, наредби и решения на ЕС са над 90, като повечето от тях въвеждат процедури за организиране и контрол на дейности или норми за съдържание на компоненти или въздействия върху околната среда. Българските национални норми за околна среда са все още в процес на съгласуване с действащите в ЕС нормативи.

На трето място - българското законодателство като цяло не е в унисон с изискванията на актовете на ЕС. Главната причина за това е, че до голяма степен екологичната обстановка у нас детерминира и подходите при вземането на решения.

Всички посочени по-горе особености на съобразяване на екологичното законодателство с правото на ЕС, а също така и извършването   на   необходимите   промени   във   вътрешното законодателство на базата на ратифицираните по конституционен ред международни договори е дълъг, сложен и понякога противоречив процес.

Приемането на конституцията безспорно е разделителната линия между два различни по своя характер подходи и на решаването на екологичните проблеми, а именно - волунтаристичния подход и този, основаващ се върху принципа за разделения на властите. Един от първите закони след нейното приемане беше Законът за опазване на околната среда (ЗООС). Той е основан върху трите водещи принципа.утвърдени в съвременното екологично законодателство и съобразени с различните директиви както на Съвета на Европа, така и на Съвета на ЕО, а именно:а) замърсителят плаща,б) предотвратяване и предпазване от замърсяване и в) обществото има право на информация.

Основните въпроси, поставени на дневен ред, бяха свързани, от една страна, с чисто законодателната технология, а от друга – с очертаващите се все по-остро противоречия между идеала на законодателя и изискванията на практическия живот. До голяма степен създаването на съвременното екологично законодателство в нашата страна е улеснено от обстоятелството, че проблематиката е относително нова и това дава възможност да се създаде нова и стабилна правна уредба, отговаряща на духа на конституцията и на утвърдените международни стандарти. Това, разбира се, не означава, че в процеса на създаване на новото екологично законодателство на се проявяват същите или сходни с нормотворчеството в други области проблеми.

Трудностите, като че ли се появяват от малко по-друга посока, която също има правно-социологически измерения. Като предмет на правно регулиране, борят две тенденции - от една страна - стремеж към кодификация, а от друга - стремеж към детайлна правна уредба. Извесни са две противоположни становища по този въпрос -кодификацията на законодателството се разглежда в първия подход като гаранция за по-голяма стабилност и устойчивост. С други думи, кодификацията е практически невъзможна именно поради динамиката на прехода и бързо променящи се обществени отношения, което крие опасност даден закон, веднага след приемането му, практически вече да е остарял. В особено голяма степен това се отнася до екологичното законодателство.

Логиката на новите законодателни решения е подчинена на втората линия - детайлна правна уредба. Втора интересна тенденция на законодателството по опазването на околната среда е балансираното съчетаване на определени икономически интереси с политиката на разумно използване на природните богатства.

Спецификата на екологичното законодателство, се изразява най-вече в това, че законодателите решения в тази област в една по-голяма степен засягат големи групи от хора, за продължителен период от време. На пръв поглед от юридическа гледна точка нещата изглеждат относително ясно - след като даден закон бъде приет, то тогава са налице всички условия за ограничаване на екологичните рискове. От гледна точка на социологията на правото обаче нещата придобиват други измерения. И най-съвършеният от правно-техническа гледна точка нормативен акт не би могъл да породи необходимите правни и социални последици, ако не са налице съответните механизми за неговото реализиране на практика.

Цялостната екологична стратегия не би била достатъчно обоснована, ако не се държи сметка и не се отдели специално внимание на емпиричните характеристики на тази стратегия.

2. Основни методологични постановки

Когато става въпрос за емпиричните характеристики на екологичната политика, следва преди всичко да се изтъкне, че не са много изследванията в тази насока, които биха дали цялостна и пълна картина за оценките, мненията и препоръките на общественото мнение, отнасящи се до екологичното законодателство.

Основна цел на тези изследвания беше да се събере достатъчна по обем информация, даваща възможност да се проследи процесът на стабилност или промяна на обществените нагласи и ориентации към екологичното законодателство за един по-продължителен период от време.

Две от изследванията, проведени през периода 1991-94 г. обхващаха типологична извадка от 1620 граждани - неюристи, 162 юристи и 100 експерти. За първото изследване бяха подбрани два региона - ДФ „Кремиковци" с прилежащите му замърсени райони, и НХК - Бургас, също с прилежащите му замърсени райони.

При изследването от 94 г. извадката беше разширена отново на базата на данни за степента на замърсеност и включваше районите Русе, Варна и Стара Загора.

Третото изследване (1996 г.) включваше само граждани-неюристи.

Последното изследване (1998 г.) включваше представителна извадка на региони, определени на базата на индикатори за степента на замърсеност в тях на основните компоненти на екосферата - въздух, вода и почви. По тези индикатори на първата степен бяха определени три типа региони на изследване:

а) първи тип - силно замърсен;

б) втори тип - средно замърсен;

в) трети тип - слабо замърсен.

При второто ниво на извадката в първия тип попаднаха регионите Русе и Бургас, във втория тип - Велико Търново и Плевен и в третия тип - Благоевград и Смолян. Регион София беше включен като самостоятелен и данните за него се обработват отделно поради спецификата му, която се очертава при всяко конкретно емпирично изследване.

В настоящия анализ се използват онези пресечни точки на изследванията, които показват определени тенденции в ориентациите на изследваните лица, тъй като именно те могат да ни дадат по-точна представа за резонанса на екологичните проблеми в общественото мнение и на тяхната правна регламентация в общественото съзнание, като на-голямо внимание се отделя на последното изследване поради особената му актуалност, а в по-голямата си част сравнителните таблици се отнасят до изследванията 1991 и 1998 г.

В изследването специално място беше отделено на оценката на общественото мнение за състоянието на околната среда. Основните параметри на екологичната обстановка, намерили отражения в оценката на изследваните лица най-общо са следниете:

а) място на екологичните проблеми в общата йерархия от проблеми, характеризиращи съвременната обществено-икономическа ситуация;

б) степен на осъзнаване на проблема и загриженост по отношение на общото състояние на околната среда;

в) информация за степента на замърсеност на различните компоненти на екосферата.

Според данните от изследванията проблемът за състоянието на околната среда е осъзнат от мнозинството от изследваните лица. В същото време обаче се забелязва и една нова тенденция, изразяваща се в това, че значително е намалял процентът на анкетираните, които поставят този проблем на първо място.

Фактът, че повече от половината изследвани лица и в четирите изследвания посочват, че актуалното за момента състояние на околната среда ги безпокои много, показва, че този проблем заема едно от първите места в тяхната ценностна система. Разликата обаче в данните по години от 1991 до 1998 г. е значителна. Обяснението следва да се търси в две посоки. От една страна, в сравнение с времето, когато беше поставено началото на демократичните промени у нас и въпросите на екологията доминираха в общественото съзнание, то постепенно и особено сега на преден план се поставят други проблеми и най-вече такива, които са свързани с икономическите трудности на населението. От друга страна, за изминалия период и в законодателен, и в практически план в областта на екологията бяха осъществени редица положителни промени и това очевидно намира пряко отражение в общественото съзнание,

Значително място беше отделено на въпросите за източниците и механизмите на общото и специализираното правно информиране и по-конкретно:

а) източници на информация за състоянието на околната среда;

б) източници на информация, отнасящи се до влиянието на околната среда върху здравето;

в) степен на правна информираност по въпросите на екологичното законодателство;

г) източници на правна информация.

Ефективността на екологичното законодателство се обуславя от множество фактори, всеки от които има разнопосочно влияние. Един от тези фактори безспорно е степента, в която екологичното законодателство намира отражение в общественото съзнание.

Последният блок от въпроси е посветен на проблемите, свързани с    международното    сътрудничество,    хармонизирането   на законодателство­то в тази насока и прогнозите за бъдещето в контекста на европейските стандарти. Такива въпроси бяха задавани само в трето изследване. По съществено значение имат въпросите, които сондират мненията на изследваните лица за ефективността на различните дейности в разглежданата сфера. Анкетираните доста категорично изразяват своите становища по въпроса за това, кои са най-подходящите форми за участие в различните международни инициативи и конкретни дейности по опазване на околната среда.

На базата на основните творитико-методологически постановки и събраната емпирична информация биха могли да се направят следните основни изводи и препоръки с оглед на бъдещото оптимизиране на екологичното съзнание и поведени, което пък на свой ред точен индикатор за правилността на новите законодателни решения и вместването им в рамките на модерните европейски стандарти.

1. Цялостната ни екологична политика и екологичното законодателство в частност бележат тенденции на постепенно, но твърдо ориентиране към действащите европейски стандарти. Направените до момента промени в законодателството са добро начало за цялостна стратегия в тази насока.

2. Новите тенденции в законодателството намират положителен отзвук в общественото мнение. Като цяло изследваната съвкупност проявява подчертан интерес към проблемите на екологичното законодателство и цялостната екологична стратегия.

3. Независимо от наблюдавания общ спад на загриженост по проблемите на околната среда, дължащ се преди всичко на тежката

икономическа ситуация и грижата за оцеляване, в йерархията от ценности тези проблеми продължават да заемат едно от основните места.

4. Преодолян е до голяма степен популисткият подход при решаването на екологичните проблеми, като общественото мнение все по-ясно се ориентира към търсене главно на икономически лостове за тяхното решаване.

5. Изследваната съвкупност като цяло е запозната с принципите на екологичното законодателство , но не познава в детайли законовите и подзаконовите нормативни актове. Налице е стремеж към търсене на обективна и точна информация по тези въпроси.

6. Гражданите разполагат с достатъчна информация за състоянието на околната среда както за цялата страна, така и за регионите, в които живеят, както и за влиянието и върху живота и здравето на хората. Преодоляна е обаче съществуващата преди време масова психоза, че рисковете за здравето единствено поради замърсена околна среда непрекъснато се увеличават.

7. В общественото мнение битува разбирането, че е неоходима ясна държавническа политика в областта на опазването на околната среда, но че решаването на всички екологични проблеми на този етап е невъзможно без участието на обществеността.

8. Налице е стремеж към балансирано съчетаване на превантивната дейност с прилагането ма наказателни мерки.

9. Съществуващите европейски стандарти намират положителна оценка в общественото мнение, но гражданите са все още неориентирани в конкретното им прилагане.

10. Переспективите за бъдещето в контекста на европейските стандарти са умерено оптимистични и това на свой ред оказва влияние върху конкретната ангажираност с проблемите на екологията.

11. Решаването на екологичните проблеми в законодателен план с оглед на изискванията на европейското право изискват обединени усилия на политици и законодатели, а също така ангажираност на цялото общество.

Пред социологията на правото стоят много нерешени и теорити-чен, и в емпиричен план въпроси. Важно е обаче за сетен път да се разбере простата истина, че само с обединените усилия на юристи и социолози би било възможно да се съхрани и на практика да се приложи лелеяният от векове принцип за справедливост чрез правото.