Home Право Конституционно право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Конституционно право ПДФ Печат Е-мейл

Въпрос 1

КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ.

I. Основни начала на Конституцията на Република България.

Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година, а до този момент Конституция е имало само в щата Верджиния. Първата европейска Конституция е приета във Франция през 1791г. и послужва като първообраз на редица европейски конституции. .

Първата българска Конституция е Търновската, която е приета през 16 април 1879 година. Тя е една от най - демократичните за времето си Конституции и възприела демократична форма на управление. .

Установен е принципът на разделяне на властите, като законодателната власт е предоставена на монархията под силното влияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска Народното събрание / НС /. Изпълнителната власт тук принадлежи на княза. Демократичния характер на Конституцията се проявява предимно в свободите и правата на гражданите.

Втората българска Конституция е приета през 1947 год. Позната е още като Димитровска Конституция. Тя променя формата на държавно управление от монархическо в републиканско. Принципът на разделение на властта тук се заменя с принципа на единство на държавната власт. Свободният мандат е заменен с императивен, т. е. мандат според които депутатите отговарят пред своите избиратели и могат да бъдат отзовани от НС.

Третата Българска Конституция е приета чрез референдум през 1971 год. В нея е провъзгласена ръководната роля на комунистическата партия. Държавният съвет заменя НС. Концентрира огромна част от законодателната власт. Четвъртата Българска Конституция е приета през 1991 г. и е в момента действаща.

  1. II.             Основни характеристики на Конституцията.
  2. 1.                Конституцията е основен закон на държавата и обществото. Тя урежда основните обществени отношения и определя системата на държавните органи.
  3. 2.                Конституцията е върховен закон имащ най - висша юридическа сила. Другите закони не могат да противоречат на Конституцията.
  4. 3.                Конституцията регламентира основните и най - значимите обществени отношения, които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата.

4.Конституцията е база за противоборчество и законодателна власт а/ много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизиране в определени закони;

б/ Конституцията определя реда за приемане на закони.

  1. 5.              Конституцията има особен ред за приемане на изменение и допълнение, които е определен в самата Конституция. Конституцията се приема чрез референдум или от Великото НС. Има две процедури за изменение и допълнение на Конституцията:

а/ от НС - според чл. 153 НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези предоставени в правомощията на Великото НС. Инициативата за изменение и допълнение имат една четвърт от депутатите и президента. Предложението за изменение и допълнение се разглежда от НС в срок не по - малко от един месец и не по - късно от 3 месеца от постъпването му. Предложението се приема от квалифицираното мнозинство, което е 3/4. Приемането става на три гласувания в три различни дни. Ако предложението получи по - малко от 3/4 и повече от две трети от гласовете, то се поставя на ново разглеждане, не по - рано то 2 месеца и не по - късно то 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема само ако за него са гласували не по- малко от две трети от всички народни представители.

Закон за изменение и допълнение на Конституцията се подписва от председателя на НС , за разлика от всички останали закони и се обнародва в ДВ, той влиза в сила седем дни след обнародването, за разлика от обикновените закони, който влиза след три дни.

б/ от ВНС - НС решава с мнозинство от две трети от всички народни представители да се произведат избори за ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представители. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло Конституцията на страната. Решението за изменение и допълнение се приема от две трети от всички народни представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се подпечатва от председателя на ВНС.

  1. III.                Основни начала на Конституцията на РБ.
  2. 1.                Равноправие на гражданите.
  3. 2.                Народен суверенитет.
  4. 3.                Политически плурализъм.
  5. 4.                Разделяне на властите.
  6. 5.                Законност.
  7. 6.                Демократизъм.
  8. 7.                Свобода на стопанската инициатива.

Въпрос 2

ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И РАЗДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТИТЕ.

  1. I.                   Народен суверенитет.

Суверенитетът е една от най - сложните конституционни категории. Той може да се определи най - общо като независимост и върховенство на народа и неговата държавна организация. Проявява се в няколко разновидности, които са неделима част от едно единно цяло.

Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната власт от другите държави и държавни власти; то е реална възможност на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика, де се съхрани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.

Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение; Тя сама определя формата на държавно управление и държавно устройство.

Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципът на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:

а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м

б/ пряко - чрез избрани за целта органи.

Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не може да стои над народа.

  1. II.                 Разделение на властите.

Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа на законите”. Според него държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха.

Една власт не може да се вмества в работите на другите власти, но трябва да има механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската Конституция възприе принципа на разделение на властите, докато двете социалистически Конституции го отмениха и заместиха с принципа на единството на властта. Конституцията от 1991 г. възстанови разделянето на властите, което се счита за гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система. Въз основа на разделянето на властите са обособени три подсистеми на държавните органи, които представляват относителни автономии, но сътруднически структури в държавната власт.

ПРЕЗИДЕНТ / независим орган, допълнителен контрол/

Законодателна Изпълнителна Съдебна

НС МС Съд

Разделението на трите власти се прилага на практика от трите подсистеми на държавна власт.

Въпрос 3

КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА. ПРИНЦИПИ И ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ

  1. 1.                Конституционни основи.

Конституцията не регулира всички отношения в сферата на икономиката. Тя установява само основните положения и принципи на икономическа организация и функциониране. Сега действащата Конституция /1991г/ поставя юридическа основа за прехода от планова / социалистически тип / към пазарна / капиталистически тип/ икономика. Правните основи на икономическата система са уредени в чл. 19 от Конституцията.

Според първата му алинея /ал.1/ икономиката на РБ се основава на свободна стопанска инициатива.

Ал. 2. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица /ЮЛ/ еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Ал. 3. Инвестиционната и стопанска дейност на българския и чужд гражданин и на ЮЛ се закриля от закона .

Ал. 4. Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружение на гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък.

Всички граждани и ЮЛ са абсолютно равноправни. Равноправни са не само българските граждани , но и чуждестранните лица.

  1. 2.                Форми на собственост.

Конституцията регламентира две форми на собственост - частна и публична. Разликите между тях са:

а/ по предназначението - публичната собственост е за общо ползване, докато частната е за лично ползване;

б/ по начина на използване - публичната собственост може да се предоставя на други правни субекти чрез концесия, докато частната собственост може да се продава и отдава под наем;

в/ публичната собственост не може да бъде отчуждаване и с нея не може да се извършва разпореждане. В чл. 18 на Конституцията са изброени обектите, които са изключително държавна собственост / Подземни богатства, крайбрежни плажни ивици, републикански пътища, както и водите, горите, парковете с национално значение, природните и археологическите резервати определени като такива с отделен закон/ .

Държавата осъществява суверенни права върху

- континенталният шелф и в изключителна икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства

-върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита.

Със закон може да се установява държавен монопол върху ЖП транспорта, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи., използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологически силно действащи вещества.

Частната собственост е неприкосновена - правото на собственост и наследяването и се гарантира и защитава от закона. Принудителното отчуждаване на собствеността за държавни и общински нужди може да става само чрез определен закон и след предварително и равностойно обезщетение. Конституцията определя специално внимание на земята, като обект на собственост. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели и промяната на нейното преназначение се допуска само по изключение, при условия и ред определени със закона. Чужденците и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват право на собственост върху земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си на български гражданин или ЮЛ. Те могат да придобиват право на ползване, право на строеж и др. вещни права при определени със закон условия.

Въпрос 4

КОНСТИТУЦИОНЕН СТАТУС НА ГРАЖДАНИТЕ. ГРАЖДАНСТВО

Правният статус на гражданите е система от правни норми, които определят неговото положение в държавата и обществото. Той се състой от две правни разновидности.

n                първо българските гражданство;

n                второ правата, свободите и задълженията на гражданите.

Българско гражданство - правната уредба на българското гражданство се състой в чл. 25 до чл. 27 от Конституцията и закона за българското гражданство. Българското гражданство е правна политическа връзка на едно лице с държавата по силата на която лицето попада под държавно - властническо върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите осигурени от нейните закони. Българските граждани, където и да се намират се ползват от всички права и задължения. Гражданин на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава. Придобиването на българско гражданство става:

n                по произход - когато поне един от двамата родители е български гражданин;

n                по месторождение - български гражданин е всеки роден на територията на РБ, който не придобива друго гражданство по произход;

n                по натурализация - българско гражданство може да се придобие от чужд гражданин или от лице без гражданство по негова молба с указ на президента. Изисква се лицето да има местожителство или постоянно местопребиваване най - малко 5 години. Това условие не е необходимо когато лицето има особени заслуги към България, когато има български произход, когато е встъпило в брак с български гражданин. Децата на натурализираните, които не са навършили 14 години придобиват автоматично българско гражданство, а тези между 14 и 18 годни по изрично тяхно желание.

n                възстановяване на българско гражданство - когато лицето е имало българско гражданство, но в резултат на някакво основание го е загубило.

Сега е допустимо така нареченото двойно гражданство, т. е. наличието на чуждо гражданство не е причина да не получи българско гражданство.

Загубването на българското гражданство става чрез:

-освобождаване от българско гражданство - това е доброволен акт ставащ то искане на лицето. Лицето трябва да е уредило задълженията си към държавата и другите организации , да е изпълнило задълженията си за издръжка. Срещу лицето да не е възбудено наказателно преследване или да има влязло в сила присъда или интересите на страната да налагат това. Може да се откаже освобождаване от българско гражданство на лица работили в органите на националната сигурност и др.

- чрез отмяна на натурализацията - ако лицето си е послужило с неверни данни, които са станали за основание на придобиване на българско гражданство. Отменянето може да стане само в 5 годишен срок от получаването на българско гражданство.

n                чрез лишаване от българско гражданство - това е санкция за извършено тежко престъпление против РБ с което се уврежда сигурността или интересите на страната. Допустимо е само когато лицето се намира вече в чужбина. Българските граждани по рождение не могат да бъдат лишени от българско гражданство.

Въпрос 5

ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА

  1. I.                Основните права и свободи на човека и гражданина са три групи.
  2. 1.                Лични - те очертават ограниченията за вмешателството на държавата в личния живот на гражданите. Съдържат се в чл. 28 до чл. 41 от Конституцията.

а/ право на живот ;

б/ право на лична свобода и неприкосновеност - никой не може да бъде подлаган на мъчения, насилствена асимилация, медицински, научни или други опити без негово съгласие. Никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск и оглед освен по условията и реда предвидени със закон. Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Всеки обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съдебната власт в законоустановеният срок. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното, чрез влязла в сила присъда.;

в/ личният живот на гражданите е неприкосновен - никой не може да бъде следен, записван, фотографиран или подлаган на други действия без неговото знание, освен в предвидените в закона случаи.;

г/ жилището е неприкосновено - без съгласието на обитателя му никой не може да влиза в него, освен чрез предвидените в закона случаи.

д/ свободата и тайната на кореспонденцията са неприкосновени;

е/ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се предвижва по територията на страната и да напуска нейните предели;

ж/ свобода на мисълта и изборът на вероизповедание или па теистични възгледи са ненакърними;

з/ свобода на убеждения - никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения;

и/ свобода на мнение ;

й/ право на информация - всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

  1. 2.              Политически права - създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и в осъществяването на държавната власт:

а/ избирателно право - дава възможност за участие във формирането на държавните и други изборни органи. Чрез него гражданите навършили 18 години упълномощават определени лица да осъществяват държавна власт от тяхно име и в техен интерес .

б/ свобода на печата и други средства за масова информация;

в/ право на събрания и манифестации - редът за провеждането им се регламентира от закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г.;

г/ право на свободно държание - свързано е с принципа на политическия плурализъм. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенната териториална цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална , етническа или религиозна вражда, както и организациите свързващи военизирани структури или стремящи се да постигнат целите си чрез насилие;

Избирателното право може да бъде активно и пасивно. Изискванията за активно избирателно право са:

n                навършени 18 години;

n                не поставянето под запрещение;

n                не изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

За избор на общински съветник или кмет се изисква лицето да е регистрирано в общината.

За пасивното избирателно право / да можеш да бъдеш избиран/ се изисква:

- ако сте кандидат за общински съветник -навършени 18 години;

-ако сте кандидат за депутат - 21 години;

-за президент и вицепрезидент - 40 години;

- да няма и друго гражданство освен българско;

- за президент - кандидат може да бъде само лице с българска гражданство по рождение, живял през последните пет години в страната.

Избирателни системи - биват три вида.

- Пропорционални избирателни системи - прилагат се в многомандатни избирателни райони. Мандатите се разпределят между партиите, пропорционално на получените действителни гласове.

-Мажоритарни - в едномандатни избирателни райони като всеки район избира по един депутат. Избран е този, който е получил обикновено мнозинство от действителните гласове. Ако няма избран се провежда втори тур в който участват първите двама или трима кандидати получили най - много гласове.

3. Третата група - Социално - икономически права . те създават възможност за задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите.

Въпрос 6

НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ

1.Българския парламент се нарича НС. Според К от 1991 г. съединението на изпълнителната и законодателната власт е несъвместима с принципи на разделение на властта, и че МС е титуляр на изпълнителната власт.Основна характеристики на НС е, че то е титуляр на законодателната власт. Освен това то упражнява парламентарен контрол върху правителството.Чрез своята законодателна дейност НС регламентира устройството и реда на дейност на изпълнителната и съдебна власт. Според К ат 1991 г. НС е постоянно действащ орган, който функционира почти през всичките години. Българския парламент е еднокамерен. Състава на НС включва 240 народни представители, избрани въз основа на общо правно и пряко избирателно право. Мандатът на НС е 4 години.Срокът на пълномощията му започва да тече в момента на избора, но за да започне да действа НС е необходимо то да бъде конституирано и депутатите да положат клетва. Пълномощията му се прекратяват след неговия мандат, когато бъде разпуснато от президента и след избиране на ВНС. При война срокът на пълномощията се удължава до отпадане на тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се саморазпусне, въпреки че не е уредено изрично в Конституцията.

  1. 2.                Организацията на народното събрание . НС обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС , неговото учредяване и образуването на парламентарни комисии. Тук може да се причисли и образуването на парламентарни групи, макар те да не са органи на НС, но по Конституцията на тях са възложени някои определени функции. След изборите новоизбраното НС все още не е конституирано и не може да пристъпи към осъществяване на своята дейност. Дейността на НС се регламентира от Конституцията и от правилника за дейността на НС.

А/ свикване на НС - новоизбраното НС се свиква на свое първо заседание най - късно месец след неговото избиране. Свикването става от президента на РБ, а в случай, че той не извърши това свое конституционно задължение, НС може да се свика от 1/5 от депутатите.

Б/ откриване - първото заседание на НС се открива от най - възрастния народен представител, след което всички народни представители полагат клетва. Без да положат клетва депутатите не могат да стъпят в изпълнение на своите правомощия, без обаче при това да губят пълномощията си на народни представители.

В/ конституиране.

  1. 3.                Избиране на ръководни органи.

НС избира свои председател , двама постоянни заместник председатели от двете най - големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни групи, които на всяка сесия се сменяват на база на ротационния принцип.

НС

БББ

ПГЗН

ОДС НС ПГДЛ ПГДПС БЕЛ

1зам 2зам

3зам / избира се в-ка сесия от

председател на НС разл. ПГ/

Председателят представлява НС, предлага проект за дневния ред, открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провежданията им. Удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от НС актове. Обнародва решенията , декларациите и обръщенията на НС , тъй като не може да приема различни по ранг решения. Председателя организира международните връзки на НС. Зам. председателя подпомага председателя пир осъществяване на неговите функции.

  1. 4.                Избиране на комисии - постоянни и временни.

Постоянните комисии подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име целия мандат на НС, регламентират законови проекти, изготвят доклади и др. В момента има 14 комисии в НС.

Временните комисии се създават по конкретен повод. Например: Проучване и събиране на информация, извършването на анкета във връзка с неправомерни действия и др.

  1. 5.                Парламентарни групи . За образуването на ПГ се изискват минимум 10 народни представители. Те се организират според партийната принадлежност или политическа ориентация и се вписват в специален регистър. Те избират свои председател, с които председателят на НС се съвещава по различни въпроси.

Въпрос 7

ЗАКОНАДАТЕЛНА ДНЕЙНОСТ И АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

1.Ред и дейност на НС.

НС е постоянно действащ орган. То само определя времето през което не заседава. Според сега действащия правилник, то работи на три сесии между които има ваканции. Сесията е период от време през които НС изпълнява своите функции. Основна форма за работа на парламента са пленарните заседания. Заседанията се свикват по предложение на НС, по негова инициатива., по искане на 1/5 от народните представители, по искане на президента, и по искане на МС. Заседанията биват редовни / сряда, четвъртък и петък между 9 и 14 часа/ и извънредни.

Заседанията са публични . Допускането до тях става по определен ред. По решение на НС могат да бъдат закрити ако важни държавни интереси налагат това. Обсъжданията и протокола на закритите заседания са държавна тайна, но решенията им се оглавяват публично. За да бъдат редовни заседанията трябва да присъстват повече от половината народни представители. Програмата и дневния ред се приемат за една или две седмици напред. Преди да се решат поставените на дневен ред въпроси те се обсъждат в планарната зала. Председателят на НС дава думата на народните представители по тяхно искане, според поредността на заявките като се редуват парламентарните групи. Народните представители на ПГ или на определени от тях лица може да бъде дадена думата по всяко време. Могат да се поставят на обсъждане и процедурни въпроси, без да се засяга същността на разисквания въпрос. Изказванията на народните представители стават от трибуната в рамките на определеното от правилника за това време. Репликата е кратко възражение по същество на приключилото преди това изказване. Нейното времетраене е до 2 мин. Допускат се до 3 реплики на едно изказване. Народният представител има право да отговори на репликите – дуплики за 3 мин. .

Членовете на МС имат право да присъстват винаги на заседанията и да вземат думата във всеки един момент. Решенията на НС се вземат с лично, явно или тайно гласуване. Нужно е обикновено мнозинство освен в случаите когато Конституцията изисква квалифицирано мнозинство. При случаи на гласуване на недоверие на правителството или прегласуването на закон на който президента е наложил облагателно вето е необходимо повече от половината народни представители, т.е. 2/3 от всички народни представители и необходимото мнозинство при гласуване обвинения за държавна измяна срещу президента и вицепрезидента . Три четвърти от всички народни представители са необходими при гласуване на изменение на Конституцията.

Актовете на НС се обнародват от ДВ. Законите се обнародват от президента , а законите за изменение и допълнение на Конституцията, решенията, декларациите и обръщенията се обнародват от председателя на НС.

Законите са юридическа основа на дейността на всички държавни органи, организации, ЮЛ, ФЛ. Те са нормативни актове с висша юридическа сила и всички останали нормативни актове трябва да бъдат съобразени с тях.

2.Законодателен процес - система от правно регламентирани действия, които имат преназначение създаването на закони. В него се наблюдават следните фази:

а/ внасяне на законопроекта в НС - правото на законодателна инициатива е правото на определени правни субекти да сезират НС по определени въпроси. Законодателна инициатива имат всеки от народните представители и МС като цяло. Законопроектите заедно с мотивите към тях се отправят към председателя на НС и се регламентират в деловодството. В три дневен срок председателя на НС регламентира законопроекта за обсъждане в постоянните комисии. Председателя уведомява народните представители.

б/ обсъждане - извършва се предварително в постоянните комисии. След обсъждането комисията представя своето становище. Втора фаза на обсъждане е в пленарна зала, което става на четене. Н а първо четене по същество НС.

в/ приемане чрез гласуване - след приемането на законопроекта приключва същинската част на законодателния процес.

г/ промулгиране - даденото право на държавния глава да даде за обнародване в ДВ приетият вече законопроект.

Според Конституцията в 15 дневен срок президента може мотивирано да върне приетия закон за ново обсъждане. Върнатият закон се приема и обсъжда на едно четене с абсолютно мнозинство. Ако се оспорвани само отделни текстове то се пригласуват само те. До 15 дни от окончателното приемане на закона той трябва да бъде обнародван в ДВ от президента. Законопроекта влиза в сила и става закон три дни след обнародването на закона в ДВ.

3.Актове на НС:

а/ Законите

б/ Правилник за организиране дейността на НС.

в/ Решенията - те са юридически, но не нормативни актове с които се насрочват избори за президент, референдум, избира се и се назначава министър председател. Осъществяват се дейности от организационен, стопански и отбранителен характер.

г/ Декларации и обръщения - не юридически актове , проектите за решения и декларации могат да се внасят от народните представители от ПГ. Разпределят се за обсъждане на комисиите и се приемат на едно четене.

Въпрос 8

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Парламентарен контрол се упражнява от НС върху изпълнителната власт. Той е вътрешно присъщ белег на всяко парламентарно управление и необходима предпоставка за ефективното функциониране на държавната власт. Този контрол е и политически защото е свързан с държавната политика. Контролът може да бъде за целесъобразност и законосъобразност. Субект на парламентарния контрол е НС. Парламентарния контрол може да се осъществява чрез парламентарен дебат или чрез парламентарни комисии, но от името на НС. Обекти на парламентарен контрол са министър председателя и отделните министри.

Парламентарният контрол може да бъде:

n                предварителен - за предотвратяване на евентуални отклонения;

n                текущ - постоянно осъществяван;

n                последващ - след като решението е взето и изпълнено. Целта е да се оценят резултатите.

Средствата на парламентарния контрол са:

n                питания - средство за получаване на информация имащо специално контролно предназначение . Отправя се от народните представители чрез председателя на НС, които уведомява премиера или конкретния министър. Те трябва да отговорят в четири дневен срок от подаване на питането. При разглеждане на питането в пленарната зала то се представя от вносителя му в рамките на 5 минути след което следва отговор от министъра или министър председателя. Не се предвиждат реплики или дуплики. Само питащият може да зададе до два уточняващи въпрос. По предложение на 1/5 от народните представители обаче могат да станат разисквания, които да завършат с решение на НС. Така питането прераства в запитване, т.е. интерпелация;

n                вот на недоверие - по предложение на 1/5 от народните представители чрез мотивиран проект за решение. Разискванията по решението стават не по - малко от 5 дни след постъпване на предложението. Гласуването се извършва не по - рано от 24 часа след приключване на разискванията. Вота се приема с абсолютно мнозинство от 121 гласа.

n                 в парламентарните проучвания и анкети;

n                отчет за изпълнението на държавния бюджет;

n                актуални въпроси или въпроси за информация - отправят се чрез председателя на НС не по - късно от 48 часа преди заседанието на което да се отговаря. Отговорите не се обсъждат. След отговора на министъра народният представител може да отговори дали е доловена от отговора на министъра или не.

3. Парламентарна отговорност. - политически - най - тежката й форма е изразът на недоверие към министър председателя или МС, което води до тяхната оставка.

Въпрос 9

ПРЕЗИДЕНТ. ИЗБОР И ОТГОВОРНОСТ

Президентът е държавен глава, които олицетворява единството на нацията и представлява РБ в международните отношения. Президентът заема особено важно място в системата на държавните органи.Участва в Изпълнителната власт без да е неин титуляр. Президентът е интегративен / обединяващ / и стабилизиращ фактор в обществото и държавата. Изпълнява балансираща роля в отношенията между държавните органи.

Функциите се делят в три групи:

n                представителни - приема акредитивните и отзователни писма на дипломатическите представители в РБ. Назначава дипломатически представители в чужбина по предложение на МС. Посреща други държавни глави и делегации и посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.

n                арбитражни -балансира отношенията между държавните институции чрез предоставените му от Конституцията правомощия.

n                функции по отбраната и сигурността на страната - върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на консултативен съвет по национална сигурност.

Президента се подпомага в своята дейност от вицепрезидента. Президента и вицепрезидента не могат да бъдат народни представители. Не могат да участват в ръководството на други политически партии. Полагат клетва преди стъпване в длъжност. Избора на президент и вицепрезидент е уреден в Конституцията и в закона за избор на президент и вицепрезидент. Избира се пряко от народа като изискванията са да е навършил 40 годишна възраст, да е български гражданин и да е живял през последните пет години в страната . Да отговаря на изискванията за народен представител, т.е. да не е поставен под запрещение. Президентът и вицепрезидентът се избират с обща листа. Изборът се провежда не по - рано от 3 месеца и не по . късно от 2 месеца преди изтичането на мандата. Изборът се провежда по мажуритарната система. За избрана се счита кандидатската двойка получила повече от половината от избирателните гласове при условие, че в избора участват повече от половината. В седем дневен срок се провежда втори тур в които участват само първите две двойки. Резултатите се обявяват от централната избирателна комисия в 3 дневен срок, а в едномесечен срок законността му може да се оспорва пред съдебните органи. Съда разглежда законността на иска и се произнася . Президента и вицепрезидента могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.

Отговорности на президента и вицепрезидента

Според Конституцията Президента и вицепрезидента не носят отговорност за действията при осъществяване на техните функции, освен при държавна измяна и нарушаване на Конституцията. Процедурата за търсене на отговорност е доста ослажнена за да бъде един вид гаранция за неоснователното търсене на отговорност. Отговорността на тези две лица е политическа по съдържание. Ако обвинението бъде доказано тогава се прекратяват техните правомощия, което вече открива възможност за наказателно преследване по съдебен ред. Обвинението се повдига най - малко от една четвърт от народните представители и се счита за прието от 2/3 от списъчния състав на народните представители. В едномесечен срок от внасянето Конституционния съд разглежда обвинението. В случай, че намери президента и вицепрезидента за виновни прекратява техните правомощия.

В производството пред Конституционният съд участва и народен представител. Обвиненията се подкрепят чрез представяне на всички записи и протоколи на НС. Ако Конституционният съд потвърди обвинението прекратява правомощията на президента и вицепрезидента, изпраща делото на главния прокурор и подлежат на наказателно преследване.

Въпрос 10

пълномощия и актове на ПРЕЗИДЕНТА

1.Представителни.

Правомощията на президента са свързани с неговите функции:

а/ да представлява РБ в международните отношения;

б/ да сключва международни договори в случаите определени със закон;

в/ да приема акредитивни и отзователни писма на чуждите дипломати ;

г/ назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства на РБ в чужбина по предложение на МС.

2.Във връзка с отбраната и сигурността на страната:

а/ президента е върховен главнокомандващ и в това си качество назначава и освобождава висшия команден състав. Удостоява с висши военни звания по предложение на МС;

б/ възглавява и ръководи консултативния съвет по национална сигурност;

в/ обявява положението на война при въоръжени нападения срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения;

г/ обявява военно или друго извънредно положение.

Тези си правомощия той може да изпълнява само когато НС не заседава. Веднага след това НС се свиква на извънредно заседание за да се произнесе по предложението на президента.

3.Конститутивни:

а/ назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили. Назначава и освобождава ръководителите на дипломатически представителства в чужбина и постоянните представители на РБ в международните организации по предложение на МС.;

б/ участва в съставянето на правителството;

в/ назначава 1/3 от членовете на конституционния съд;

г/ назначава и освобождава гл. прокурор и председателя на висшия съдебен съвет;

д/ назначава ръководителя на националната разузнавателна служба;

е/ назначава и освобождава други държавни служители определени със закон;

4.Във връзка със законодателната дейност:

а/ налага облагателно вето;

б/ право на инициатива за изменение и допълнение или приемане на Конституцията;

в/ обнародване на закони.

5.Други правомощия:

а/ отправя обръщение към народа и НС по различни поводи;

б/ насрочва парламентарни и местни избори и насрочва датата за референдум когато има решение на НС за това;

в/ награждава;

г/ дава, възстановява и лишава от българско гражданство;

д/ предоставя убежище;

е/ опрощава несъбираеми държавни вземания;

ж/ упражнява правото за помилване;

з/ наименовува обекти с национално значение и населени места;

и/ информира НС по основни въпроси от кръга на своите правомощия.

6.Актовете на президента са: укази, обръщения и послания.

а/ обръщенията и посланията са не юридически политически актове с които президента взема отношения по важни въпроси от вътрешната и външната политика на страната и отправя призиви към нацията;

б/ указите са не нормативни положителни актове, които се издават по конкретни въпроси. По принцип те се преподписват от съответният министър или от министър председателя, така наречената контрасигнатура, при която президента подписва указите, но отговорността се поема от преподписаният министър. Някои от указите не подлежат на преподписване. Указите за приемане на закон, за налагане на облагателно вето, за назначаване на служебно правителство, за разпускането на НС, за насрочване на избори и референдум и за определяне на организацията и реда на дейността на службата към президентството и назначаване персонала.

Въпрос 11

СЪДЕБНА ВЛАСТ. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ. ОРГАНИ И СИСТЕМА НА СЪДЕБНА ВЛАСТ.

Тя защитава правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата. Понятието съдебна власт включва дейностите по предварителното разследване, прокурорският надзор и правосъдието. Органите на съдебната власт са съдилищата, прокуратурата и следствието. Конституцията на РБ урежда само правните основи на съдебната власт, принципите на нейното устройство и функциониране. Цялостната и пълна уредба на СВ се намира в Закона за СВ и Гражданско процесонален кодекс. Конституционните принципи на СВ са:

1.Независимост - според чл. 117 от Конституцията съдебната власт е независима и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Гаранции за независимостта на СВ са:

а/ несменяемостта на съдиите, следователите и прокурорите след навършването на три годишен стаж на длъжността, която заемат. Те могат да бъдат освободени само при оставка, пенсиониране, влязла в сила присъда за лишаване от свобода, както и трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 1 година;

б/ имунитет, гаранции за несменяемост - имунитета на магистратите съвпада с този на народните представители с тази разлика, че Висшия съдебен съвет може да снеме техния имунитет при доказано престъпление;

в/ несъвместимост - магистратите не могат същевременно да бъдат и народни представители, министри, кметове, общински съветници, адвокати, да заемат длъжности в други държавни органи или упражняват търговски дейност;

г/ деполитизираност;

д/ самостоятелен бюджет на СВ.

2.Законност - магистратите осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона.

3.Равенство на гражданите пред закона и пред съда.

4.Състезателност - тъй като двете страни са равно поставени, чрез различни доказателства представят своите тези.

5.Право на защита през всички стадии на процеса и презумпция за невинност.

6.Демократично начало - участието на обществеността в лицето на съдебните заседатели при разглеждане на някои видове дела.

Система на СВ. Интегрира 3 относително самостоятелни подсистеми:

- на съдебните

-прокурорските

-    следствените органи.

Специален орган е Висшия съдебен съвет, които не е правосъден, а е административен орган на СВ. Той осъществява кадровата политика и решава основните организационни въпроси на СВ. Трите подсистеми притежават организационна и функционална автономност, но същевременно действат в тясно взаимодействие. В основата на СВ стоят съдилищата, които осъществяват правосъдието, следствието и прокуратурата ги подпомагат. Те са активни субекти в предварителното производства, а прокурорът същевременно и е обвинител в съдебната власт. Според Конституцията и Закона за съдебната власт системата на СВ включва:

Висшия касационен съд /ВКС/ , Висшия административен съд /ВАС/, апелативни, окръжни , военни и районни съдилища.

n                ВКС осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. То е висша съдебна инстанция по наказателните и граждански дела като може да се произнася само върху законосъобразността на решенията на предните инстанции. ВКС се състой от гражданска, наказателна и военна колегия. Съдиите от всички колегии образуват общо събрание. Общото събрание издават тълкувателни решения, които са задължителни за органите на съдебната и изпълнителна власт. Всички съдии на ВКС образуват пленум на ВКС.

n                ВАС - върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той е касационна инстанция за съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на административните актове. Той е единствената инстанция, която се произнася законосъобразността на актовете на МС и на отделните министри. Във ВАС има две колегии.

n                Апелативни съдилища - разглежда като втора инстанция делата образувани по жалби и протести срещу първо институционните актове на окръжните съдилища в техния район. Те осъществяват организирането, ръководство и контрол на дейността на окръжните съдилища от техния район. Апелативния съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.

n                Окръжни съдилища - като първа инстанция - граждански и наказателни дела определени със закон; и като / втора / апелативна инстанция - дела по жалби срещу съдебни актове на районните съдилища. Ръководят и контролират дейността на районните съдилища в съответния район. Окръжните съдилища имат общо събрание в което участват всички съдии. В София - Софийски градски съд има всички права на окръжен съд.

n                Районни съдилища - основни първо инстанционни правосъдни органи. На тях са подсъдни всички дела, освен онези които със закон са подсъдни на друг съд.

n                Военни съдилища - компетентността им се определя със закон и те са приравнени на окръжен съд. Подсъдни на тях са всички дела в страната, които касаят лица от въоръжените сили, МВР, областта на националната сигурност.

Структура на прокуратурата - следва структурата на съдилищата. Главната прокуратура се ръководи от гл. прокурор, подпомаган от зам. гл. прокурор. Прокуратурата към ВАС е част от главната прокуратура и се ръководи от един от зам. гл. прокурори. Военната прокуратура е военно учреждение, чиито ръководител е прокурорът на военните сили. Прокуратурата е единна и централизирана система. Всеки прокурор е подчинен на съответния по - горе стоящ, а всички на главния прокурор. Главния прокурор осъществява контрол за закони и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той има право да сезира Конституционния съд. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалване пред по горе стоящата прокуратура.

Прокуратурата следи за спазване на законността:

n                привлича към наказателна отговорност и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

n                упражнява надзор при изпълнение на наказателни и др. принудителни мерки;

n                предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправно нарушени права.

При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.

Следствие - следователите извършват предварителното следствие по наказателните дела.Националната следствена служба осъществява организационното ръководство и методическа помощ за точно и еднакво прилагане на закона от всички следователи. Тя осъществява разследване по сложни дела и по дела за престъпления извършени от български граждани в чужбина. НСС се ръководи от директор, районните и окръжни следствени служби от ръководители.

ВСС е колективен орган състоящ се от 25 члена, които трябва да са юристи с високо нравствени и професионални качества, с най - малко 15 години юридически трудов стаж. 11 от членовете на ВСС се избират от НС и 11 от съдебната власт чрез провеждане на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи. Председателят на ВАС и на ВСС и гл. прокурор са останалите 3 члена. Мандата на членовете на ВСС е пет години и те могат да бъдат презибирани за два мандата. Заседанията на ВСС се ръководят от министъра на правосъдието, но той няма право на глас. Правомощията на ВСС са:

n                предлага на президента да назначи или освободи председателя на ВАС, на ВКС, гл. прокурор и директора на НСС.

n                определя броя на районите, седалищата на съдилищата по предложение на министъра на правосъдието;

n                определя броя на съдиите, прокурорите и следователите;

n                назначава, освобождава, повишава, понижава, премества от длъжност съдии, следователи и прокурори;

n                определя възнаграждението им;

n                взема решение за снемане на имунитета им или временно отстраняване от длъжност по искане на гл. прокурор;

n                внася в МС проект за бюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.

Въпрос 12

КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ

От зараждането на парламентарното управление до днес винаги е стоял въпроса за контрол и конституционност / съобразност на законите приемани от парламента /. Целта на контрола за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобразна система изградена на основата на Конституцията. До Конституцията от 1991 г. парламентарен контрол е бил единствената форма за контрол за конституционност, този “самоконтрол” се упражнява от самото НС поради което е бил неефективен. Този контрол се нарича предварителен и се осъществява в процеса на обсъждане на законите, т. е. преди законопроекта да е станал закон. Този контрол може да се нарича още превантивен. Особена форма на контрол за конституционност упражняван от извънпарламентарни институции, например президента или в страните където има промологации / подписване и обнародване на закона от президента /. За пръв път извънпарламентарен контрол е осъществена в САЩ през година. Извънпарламентарен контрол за конституционност осъществяван от специални органи е европейски модел. Създава се единен, централизиран и специализиран орган за контрол за конституционност. Оценката му е обективна, тъй като той е независим от твореца на законите / т.е. от парламента/ . Този орган обикновено трябва да бъде сезиран от специални органи, т. е. не може да действа по собствена инициатива.

Въпрос 13

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

  1. 1.                Обща характеристика на КС.

Макар да се нарича съд той не е съдебен орган и не осъществява правосъдие. КС е особен държавен орган, който не може да бъде отнесен към никоя от трите власти. КС е независима специализирана юрисдикция предназначена да осигури спазването на Конституцията и правова държава.

2. Образуване на КС.

Състои се от 12 съдии. Една трета от тях се избират от НС. 1/3 от президента и останалата 1/3 се избира то комисия състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи със високи професионални и нравствени качества и най - малко 15 години трудов стаж . Те трябва да бъдат български граждани без други гражданства. На първо заседание Конституционните съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Първото заседание се открива и ръководи от най - възрастния съдия. Конституционните съдии избират с абсолютно мнозинство председател на КС. Ако през първия тур никои от кандидатите не е избран се провежда втори тур в които участват първите двама от кандидатите спечелили най - много гласове. Гласуването е тайно. Председателя се избира за 3 години. Мандатът на конституционните съдии е 9 години и те не могат да бъдат преизбирани. Самият КС няма мандат , тъй като е парламентарно действащ орган. Той е единствения действащ орган, който не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем. Въведен е принципа на ротация на КС. През всеки три години неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно целия състав. Също както и при народните представители и магистратите, членовете на КС имат имунитет и е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности.

  1. 3.                Организация на КС - КС приема свои правилник за организация на своята дейност. КС има самостоятелен бюджет. Това го прави финансово независим от изпълнителната власт. Според правилника се изграждат 3 административни звена - съдебна дейност и правна информация; международно сътрудничество; финанси и счетоводство.
  2. 4.                Правомощия на КС.

4.1.         Дава задължителни тълкувания на Конституцията.

4.2.         Произнася се по искове за установяване на противозаконност на законите и други актове на НС, както и на актовете на президента.

4.3.         Решава спорове за компетентност между НС, президент и МС както и между органите на местното самоуправление и централната власт.

4.4.         Произнася се за съответствието на сключени международни договори с Конституцията преди тяхното ратифициране.

4.5.         Произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения.

4.6.         Произнася се по спорове за законността на избора на президент, вицепрезидент, народен представител.

4.7.         Произнася се по обвинения повдигнати от НС срещу президента или вицепрезидента.

  1. 5.                Производство и актове на КС. Инициативата за сезиране на КС принадлежи на минимум 1/5 от народните представители, президентът, МС, ВКС, ВАС и на гл. прокурор. При спорове за компетентност инициативата може да принадлежи и на общ. съвет. Заседанията на КС се ръководят от председателя на основата на подаден иск. Председателят разпорежда образуване на конституционно дело и възлага на един или няколко конст. съдии да го подготвят и да докладват по него. Производството протича в 2 фази: 1-ва за допустимост на иска. Провежда се закрито заседание. 2-ра решаване на делото по същество. Под формата на закрито заседание, но КС може да реши заседанието да бъде открито. Допускат се само писмени доказателства. КС е длъжен да се произнесе в 2 месечен срок от момента в който съдът прецени, че са събрани достатъчно доказателства. Решенията се взимат с абсолютно мнозинство, т.е. 7 гласа. Квалифицираното мнозинство от 2/3 е необходимо при сваляне имунитета на конст. съдия или при прекратяване на мандата му при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си. КС приема 3 вида актове:

n                решенията - основен вид актове на КС, с които се произнася по същество. Т е са придружени от писмени мотиви и се обнародват в ДВ. Влизат в сила 3 дни след обнародването. Решенията са задължителни за всички държавни органи и за самия КС като не подлежат на обсъждане. Актът обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението в сила.

n                определения - актове, с които КС се произнася за допустимостта на исковете и по процедурни въпроси.

n                разпореждания - могат да бъдат издадени от представител на КС или от съдията докладчик.

Въпрос 14

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

  1. 1.              Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист - консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
  2. 2.              Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:

2.1.              Под законова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.

2.2.              Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.

2.3.              Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.

2.4.              Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.

Следователно изпълнителната дейност е юридическа под законова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която с е решават практически задачи.

  1. 3.                Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.

Компетентността включва конкретна дейност за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:

3.1.         Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.

3.2.             Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

Въпрос 15

ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

  1. 1.                Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
  2. 2.                Видове изпълнителни органи - Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:

2.1.         Според териториалният обсег на правомощията:

а/ централни - на територията на цялата страна - МС, отделните министерства и централни ведомства / комитети, агенции /. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането. на пълномощия върху териториалните поделения.

б/ местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.

2.2.         Според обема на правомощията:

а/ органи с обща компетентност - МС, обл. управители, кметовете;

б/ със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.

2.3.         Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:

а/ еднолични - например - министъра;

б/ колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.

2.4.      Според източника на финансиране:

а/ бюджетни;

б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.

Въпрос 16

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

  1. 1.                МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:

а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;

б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;

в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;

г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.

За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:

n                постановления;

n                разпореждания;

n                решения.

Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат различни правилници или наредби.

  1. 2.                Министерствата или други ведомства.

Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.

3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.

Въпрос 17

АДМИНИСТРАТИВНО ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА Р Б

1.Общи положения – Общините имат територия , граници, население и административен център.Районите нямат административен център.

2.Ред за създаване и извършване на промени в административно териториалната единица.

а)област- тя се състои от една или повече съседни общини.Създава се и се закрива със закон като се отчита физико-географската особеност на територията и наличието на град, който е традиционен, културен и стопански център с изградена инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените маста в областта. Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на общините. Промяната трябва да се утвърди с указ на президента по предложение на МС.

б)община – състои се от едно или повече населени места. Условията за създаване на общини са:

-                     население над 6000 души

-                     населеното място, което е център на общината трябва да има подходяща инфраструктура

-                     максималната отдалеченост на населените места от общината до центъра трябва да бъде максимум 40 км. МС може да реши създаване на община, която не отговаря на някои от тези условия при наличието на обективна необходимост.

Процедурата на създаване на община протича на няколко етапа:

-                     искане, чрез подписка на 25% от избирателите на населеното място, придружено със становищата на кметовете за наличие на гореизложените три условия.

-                     Общинския съвет приема решението в едномесечен срок от постъпване на искането, което се изпраща на областния управител.

-                     Обл. управител проверява законосъобразността на решението и предлага на общинския съвет да насрочи провеждането на референдум.

-                     Референдум – при положителен вот (50+1) обл. управител внася писмен доклад в МС , но се приема решение след писмено становище от министъра на териториалното развитие и строителство.

-                     решението на МС се изпраща на президента, който го утвърждава с указ и обнародва в Държавен вестник.

Инициативата за започване на процедура по създаване на нова община може да принадлежи на общински съвет или МС. Промените могат да засягат границите, наименованието, административния център или дори самото съществуване на общината.

в) райони – те се създават задължително в София и градовете с над 300 000 жители.Столичната община се състои от 24 района ,Варна от 5,Пловдив от 6 района.В градовете с население над 100 000 души, могат да се създадат райони с решение на общ. Съвет, което се обнародва в Държавен вестник чрез областния управител, който преди това се произнася по законосъобразността на това решение. Решението на общ. съвет влиза в сила от деня на обнародването.

Условията за създаване на район са:

-                     население над 25 000 души

-                     възможност за райониране съобразно плановете или трайни географски и инфраструктурни делители.

-                     Наличието на изградена инфраструктура

Г)кметство – състои се от едно или повече населени места и се създава с решение на общински съвет. То трябва да има население над 100 души и възможност за изпълнение на възложените от общината функции.Редът за създаването му включва:

-                     мотивирано искане на 25% от избирателите на населеното място

-                     решение на общ. съвет за референдум

-                     положителен вот на референдума

-                     решението на общ. съвет, което се обнародва в Държавен в-к, чрез обл. управител, който преди това се произнася по законосъобразността му.

18 въпрос

Понятие за местно самоуправление

1.Понятие – местното самоуправление е правото на реалната способност на местните власти за регулиране и управление в рамките на закона съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на населението. Не трябва да има противопоставеност между държавна та структура и самоуправляващите се общности тъй като между тях има разпределение на правомощията. Самоуправляващите се структури подлежат на контрол от изпълнителната власт.

2.Способи за осъществяване

-                     пряко-от населението да се управлява чрез референдум, общи събрания и подписки. Референдумите могат да бъдат правно задължителни(за създаване на нова община или кметство) или да се провеждат след решение на общ. съвет по въпроси свързани с политиката на общината.

-                     Непряко-чрез избрани от населението органи(кмет, общ. съвет)

3.Правна характеристика на общината – общината е основна административно териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет.Общината осъществява единната държавна власт доколкото такива правомощия са предоставени от Конституция и закон.Според закона за местното самоупр. и местна администр. , местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или избрани от тях органи да решават следните въпроси: общинско имущество,финанси,общински предприятия,данъци и такси,устройство и развитие на общината и нейното население, образованието, културата, благоустройството и комуналните дейности, социалното подпомагане, опазване на околната среда, поддържане на историческите паметници и развитие на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.

19 въпрос

ПРАВЕН СТАТУТ НА ОБЩИНСКИЯ И РАЙОНЕН СЪВЕТ.

АКТОВЕ

1.Понятие – общ. съвет е орган на местното самоуправление в общината. Формира се на основание на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.Изборът е регламентиран в закона за местните избори и се провежда по пропорционалната система. Общ. съвет е колегиален орган и се състои от общински съветници.Броят им е пропорционален на населението в района. Общ. съвет избира председател и комисии.Постоянните комисии подпомагат общ. съвет и имат контролни функции.

2.Правомощия – общ. съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с въпросите свързани с местното самоуправление, както и др. дейности определени със закон.Районният съвет подпомага общинския съвет решавайки въпросите свързани с ежедневните потребности на населението , административното обслужване, благоустрояването и хигиенизирането на района. Правомощията на общ. съвет са:

а) организационно-административни – избира и освобождава председателя на общ. съвет и заместник кметовете, създава постоянни и временни комисии, определя структурата на местната администрация, създава райони и кметство при условия и по ред определен със закона и приема решения за провеждане на референдум и общи събрания на населението.

б)социално-икономически – приема решения относно общинското имущество и определя правомощията на кмета на общината, на районния съвет и на кметовете на райони и кметства.Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и определя своите представители в тях. Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми и за емитиране на облигации.Приема стратегии и прогнози.

в)финансови – приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол върху изпълнението му и приема отчета за неговото изпълнението; определя размера за местните данъци и такси в границите определени от закона.

3.Актове на общинския съвет.

а)правилници- за организация и дейността на общинския съвет и администрация

б)наредби – нормативни актове, които уреждат първично обществени отношения с местно значение. За разлика от наредбите по принцип,наредбите на общинските съвети не се издават въз основа и в пояснение на актовете от по-висока степен

в)решения-нормативни актове издадени по различни конкретни въпроси.

г)инструкции – с тях се дават указания за прилагане на нормативните актове.

Общинския съвет е колегиален орган, който приема своите актове на заседания.Те се свикват от председателя на общ. съвет по негова инициатива, по искане на 1/3 от общ. съветници или 1/5 от избирателите им от областния управител. Областния управител упражнява контрол за законност. Той може да спира актовете на общ. съвет и да ги отнася пред окръжния съд.

20 въпрос

ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТНИК

1.Пълномощията на общинския съветник - възникват от деня на избирането му и се прекратяват с изтичане на мандата на общинския съвет.Основанията за предсрочно освобождаване на общинския съветник могат да бъдат:

а)поставен под запрещение

б)когато е осъден с влязла в сила присъда “Лишаване от свобода” за умишлено престъпление.

в)при подаване на оставка

г)при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си за 6 месеца.Тогава е необходимо решение на общинския съвет прието с абсолютно мнозинство

д)при смърт

2.Права на общинския съветник:

а)да бъди избран в състава на комисиите

б)да предлага разглеждане на въпроси от общ. съвет и да внася проекти за решения

в)да участва в обсъжданията на всички въпроси

г)да отправя питания до кмета

д)да получава съдействие от държавните органи, стопански и обществени организации.

Общинския съветник получава служебен пропуск през времето през което е зает във връзка с дейността си.

3. Задължения на общинския съветник:

-                     да присъства на заседанията на общинските съвети и в комисиите в които иска

-                     да участва в решаването на разглежданите въпроси

-                     да поддържа връзки с избирателите си и да ги информира за дейността си и за решенията но общинския съвет

21 въпрос

ПРАВЕН СТАТУТ НА КМЕТОВЕТЕ И ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Има три вида кметове – на община, на район и на кметство. Кметът на общината е конституционно установена фигура, а останалите двама – със закона за местната администрация и местното самоуправление.Кметовете се избират на основание на общи, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборът се провежда по мажоритарната система. Кметовете полагат клетва. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт на общината. Трябва да има поне средно образование, не може да участва в ръководни органи на търговски организации и да упражнява търговска дейност. Правомощията му могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка, при трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите с решение на 2/3 от общия брой на съветниците, при влизане в сила на присъда “Лишаване от свобода” за умишлено престъпление или смърт.Правомощията на кмета на общината са:

-                     ръководи цялата изпълнителна дейност на общината

-                     насочва и координира дейността на специализирани изпълнителни органи

-                     назначава и освобождава служители в общинската администрация и налага дисциплинарни наказания

-                     отговаря за опазване на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, които са задължителни за съответните полицейски служби

-                     възлага функции, координира и контролира дейността на кметовете, кметства и райони.

-                     Подписва одобрените от общ. съвет градоустройствени планове и организира изпълнението им.

-                     Изпълнява функции на длъжностно лице по гражданско състояние,който може с писмена заповед да възложи на други лица от общинската администрация.

Актове на кмета.

а)заповеди – нормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения. Общинския съвет може да отменя актове на кмета, които противоречат на решението на общинския съвет.Кметът може обаче да оспори решението на общ. съвет,когато счете че то противоречи на интересите на страната и на законите. Общ. съвет го разглежда повторно и може да го препотвърди с абсолютно мнозинство.

2. Общинска администрация

а)кмет – изпълнителен орган с обща компетентност

б)заместник кмет – избират се с тайно гласуване от общ. съвет по предложение на кмета и трябва да отговаря на изискванията за кмет

в)секретар на общината – назначава се безсрочно от кмета, организира дейността на общинските органи, трябва да има висше образование, не може да упражнява търговска дейност и да е член на политическа организация.

г) началници на управления, отдели и служби – изпълнителни органи със специална компетенция.

Служителите в общинската администрация имат статут на държавни служители.

 

WWW.POCHIVKA.ORG