Home Право Истанции и институции за правна защита на административното правораздавене

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Истанции и институции за правна защита на административното правораздавене ПДФ Печат Е-мейл
  1. 1. Относно понятията “инстанция” и институция” при правораздаването.

В процесуалноправната теория се прави разграничение между понятията “инстанция “ и “институция” като места, от които може да се очаква, при нарушен правен мир, правна защита.

Става дума за общоприето и от законодателя, и от практиката, и от теорията разбиране за нуждата от тяхното диференциране.

Осн.критерий е формата,видът на правораздавенето, от гледна точка на търсесе и получаване на редовна или извънредна правна зацита от правораздаванелен орган. Традиционно това е съдът и именно затова за него е присъща инстанционността.

В един по-широк смисъл, инстанционността не е неприсъща и на несъдебни органи, които изключително или наред с основното си дейност, извършвата и правораздаване от гражданско или администранивноправно естество /граждански и адм.юрисдикции/. Когато те осъществяват правораздавателна дейност и разглеждат, и решават съответните спорове, то те действат като определени от законодателя инстанции за правна защита.

Ето защо, понятието “инстанция” би могло да се разглежда не единствено като понятие, присъщо на съдеб.система, а и като такова, чрез което се осъществява правна защита и па несъдебен път. Стига защитата да има характер на редовна правна защита.

По силата на тази конструкция, първата правораздавателна инстанция може да бъде изградена в състемата на държавната администрация, а втората, която да контролира правораздавателната дейност на първата, да е в съдебнота система.Пример за това е първоинстанционното разглеждане и решаване на адм.спор, относно извършено админ.нарушение, установено със съставен акт, от адм.юрисдикция от състемата на държ.администрация. Нейният правораздаванелен акт може да се оспорва пред съдебна инстанция,в лицео на съотвения районен съд.Намираме се пред две инстанции – едната, функционираща в адм.система, а другата – в съд.система, разбирасе при разпределение на ролите им.

Тогава, когато изначалната правораздаванелна инстаннция не е извънсъдебна, а съдебна, то в този случай имане работа само със съд.инстанции, т.е. съд.органи от системата на адм.правосъдие, и то – без оглед на това, дали тези съдилища са общи или специализирани само да осъществяват административно правосъдие. Важното е те да извършват адм.праворазданане – било положително, или наказателно.

Редовната правна съд.защита се осъществява, в рамките на инстанционно изградена съд.систем, т.е. от съд.инстнации, а извънредната – от извънинстанционна съд.систем, т.е. от итституции. Те са вкбючени в извънсъдебната институционна систем, но също са в обхвата на единната съд.система. Съд.ститема с оглед на нуждите от редовна и извънредна пр.защита на субектите на правото, обхваща два компонента – инстанционен и институционен.

Докато инстанционният конпонент може да се състои от една, две или три инстанции, то иституционният – винаги, когато за дадени видове дела е предвиден, се представя от една само институция за пр.защита.

Всичко зависи от законодателя. Той е, който преценява за отдените исторически периоди от развитието на държавния и правов строй на дадена страна, да въведе ли истанции за съдебна правна защита въобрще, а ако предвиди такъв начин на защита, то – от колко на брой инстанции ще бъде реализирана.

Сега действащата процесуалноправна уредба превдвижда три съдебни инстанции за граждански и наказателни дела – по същество, въззивна и касационна, а две – за админ.правораздаване. Апелативна инстанци не се предвижда за админ. правораздаване – положителното и наказателното.

Понятието “инстанция” съзнателно е възприето,за да може да се противопостави на “йерархия”, която съществува при държ.управление, при осъществяването на изпърнителната власт на държавата. Там действа принципът на “власт и подчинение”, т.е. админ.орган, намиращ се на по-горно йерархическо равнище в системата на държ.администрация, е в ролята на “господстващ”,по отношение на администр.орган, намиращ се на по-долно равнище.

  1. 2. Инстанции за правна защита при положителното административно правораздаване.

По действащата правна уредба на положителното админи.правораздаване, продължават да действат админ.юрисдикции, пред които се обжалнват индивид.админ.актове, относно тяхната законосъобразност.

Съгласно конституционните разпоредби обаче, прокаран е принципът за обща клауза за съдебен контрол върху всички вивове АА, независимо от техния автор, но се допускат и изключения и дават конституционната основа на специалната клауза при положителното админ.правораздаване.По преценка на Народното събрание се изключва АА от съдебен контрол. В случаите на изклюючен съдеен контрол върху даден АА, извършен по законодателен път, такъв акт е неоспоряем пред съд и поради това, за какавато и да е съдебна инстанция, която да съдейства за отстраняване на евентуални негови незаконосъобразности, не може и дума да става.Пр.защита срещу незаконосъобразносттта на такива АА ще се осигурява чрез административния контрол.

Извършено е разпределение на АА, които да бъдат оспорвани пред първата съд.инстанция за правораздавателен контрол върху тяхната оспорена законосъобразност.По общата клауза като първоинстанционни съдилища действат окръжните съдилища и ВАС.В този случай той действа, било като първа и последна инстанция, чиито решения са окончателни и не подлежат на по-нататъшно оспорване, като инстанция съответно – контролно-отменителна или по същество, чиито актове обаче не са необжалваеми, а пдлежат на редовно оспорване по касационен ред надлежната касационна съдебна инстанция.

3. Инстанции за правна защита при наказателното административно правораздаване.

Наказателното адм.правораздаване се осъществява по общата клауза от админ.юрисдикция – еднолични админ.органи,посочени в ЗАНН.

Административно-наказателните юрисдикции у нас са в ролята на първа инстанция за редовна пр.защита. При тази инстанция се защитава нарушения ред на дър.управление от извършено адм.нарушение и в същото време се дава пр.възможност на извършитевя на нарушението да се защити, като опровергае твърдениета на длъжностното лице, съдържащи се в акта за извършеното нарушение от него, в състояние на вменяемост, или поне да смекчи обвинението.

Тази инстанция, която е извън съд.система, е такава по същество.Тя решава основателно ли е обвинението срещу посоченото в акта лице за ивършител, действало ли е то виновно и действително ли е извършено твърдяното адм.нарушение.

В зависимост от отговора на тези въпроси, извънсъдебната административноправораздавателна инстанция от наказателен тип решава пр.спор. Решава го по същество. Тя решава по същество и гражданскоправния спор, с който евентуално е сезирана, за обезщетяване щетите на лицата от извършеното адм.нарушение. Съгласно текста на 53 ЗАНН, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказ.постановление, с което налга на нарушителя адм. Наказание. Наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушнението, самоличността на нарушителя и неговата вина. А сперед чл.54 ЗАНН, когато се установи, че деянието се е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посооочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като  постановява да се върнат иззетите вещи, осен ако притежаването им е забранено, или ако се заплати тяхната ревностойност, когато това, че са полежали на бързо разваляе, са били продадени черз държавните и общенски фирми. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, уставовен в съответните НА. При издаване на наказателнотао постановление, наказащият орган се произнася и по искането за обезщетение на причинените от нарушението вреди. Когато с нарушението са причинени вреди на държ.предприятие, учреждение или организация, наказващият орган се произнася по обезщетението ибез да е предявено искане. Ако при решаване на въпроса за обезщетението назаващият орган срещне трудности от фактически или правен характер, производството по него се прекратява, а заинтересуваният се насочва да потъси обезщетение чер съда на общо основание.

За маловажни случаи на адм.нарушения, админ.юрисдикция може да не наложи наказание, като предупревди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено админ.наказание /чл.28 ЗАНН/. За маловажни случаи на адм.нарушения, извършени от непълнолетни, накаващите органи изпращат съставените актове на местините комисии за борба срещу противообществените прояви на малотетните и непълнолетните, за налагане на мерки от възпитателен характер.

В тези два последни случая, предвидени в чл.28 и 29 ЗАНН, административно-наказващният орган действа като контролно-отменителна интанция, при хипотезата на чл.29 и по същество при хипотезата на  чл.28. Опрощаването на админ.наказание е услоно – то ще се реализира, в случай на “повторно извъшване на нарушение”, в продължение на една година.

В случая на чл.29 ЗАНН административно-наказателната преписка се изпраща на обществена институция, която вместо да наложи административно наказание, го заменя с “мярка от възпитателен характер”.

Своеобразна “правораздавателна инстанция” може да възприеме и длъжностното лице, овластено да сътавя актове за извършнение админ.науршеия, в случаите, когато то пе негаво преценка установи, че админ.нарушение е “явно маловажно” или са “маловажно” и вместо да състави акт за нарушението, сам снакционира нарушителя с глоба в минимален размер чрез квитанция или фиш. Тази “инстанция” е по същество и нейните актове не подежат на никавъв правен контрол.

НАказателните постановления са обжалваеми пред райнонен съд. ТОва ставо с жалбо или прокурорски протест. Районният съд влиза в ролята на първа съдебна правораздавателна инстанция. С оглед на нейните правомощия, определени от законодатоеля в ЗАНН, той действа като инстанция за правна защита по същество, относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Той се произнася с решение, с което може да поствърди, да измени или отмени наказат.постановление. Преди да измени нпостановлението, съдът го отменя, т.е. действа като котнролно-отменителна инстанция, но веднага след това влиза  в ролята на инстанция по същество. Затова в административноправана литература се приема,че районният съд действа първо като контролно-отменитела инстанция и веднага след това, като инстанция по същество, т.е. като “втора – първа инстанция”

Така се оформя втората по ред съдебна инстанция при наказателното адм.правосъдие за търсене на редовна пр.защита. В същото време, тази втора инстанция се оказва в ролята на трета  при този вид правораздаване, щом се възприеме, че админ.юрисдикция, в системата на държ.администрация, е действала като първа инстанция по същество, че районният съд е бил в ролята на втора инстанция също по същество, в резултат на упражнен правораздавателен контрол в съд.форма върху административно-наказателния акт, нарече от законодателя “наказателно постановление”.

Касационната инстанция с съотвения окръжен съд, а не МАС. Нейните правомощия са същите, каквито са на касационната инстанция при положителното адм.правораздаване, осъществявано от МАС, поради което препращаме казаното там. КАзано накратко, тя действа като контролно-отменителна, при установени “съществени нарушения на процесуални правила” и като инстанция по същество – при установени всякакви други наушения. Тя действа като инстанция по същество и когато отмени повторно обжалвано решения.

Друга е полдебата на инстанционността на спеклауза на наказателното адм.правораздаване. Така напр., има един-единствен длучай в нашето административнонпроцесуално законодателство, намерило израз в чл.58 на Закона за защита на конкуренцията, когато админ.юрисдикция от административно-наказателен тип да е колективен адм.орган /Комилия за защита на конкуренцията/, а нейните наказателни постановления да се оспорват направо пред ВАС. В случая, ВАС ще дества като първа съдебна инстанция по същество, в резултат на упражнен административно правораздавателен контрол върху актовете – наказ.постановление, и като втора инстанция. Актът на тричленния състав на ВАС, разгледал и решил спора на общо основание, ще полежи на втори съдебен инстанционен контрол – касационен котрол, пред петчленен състав на ВАС. Решението на петчленния съсав ще е решение на втора инстанция, по административно- наказателно дело и трета, по наказателното административно правораздаване.

Комисията по защита на конкуренцията, в качеството й на наказателна адм.юрисдикция, е в ролята на първа инстанция от наказателен тип, функционираща в административната, а не съд.система. Именно нейните актове подлежат на пр.контрол пред първа съд.инстанция – ВАС.

4. Институции за правна защита на положителното административно правораздаване.

В правораздаването изобщо – гаржданското, наказателното и административното, от двата му основни вида – положителното и наказателното – законодателят е предвидил една-еднинствена институция за правна защита. Това е съдебен орган, олвастен да дава извънредна правна защита на правните субекти, в случаите, когато съответните правораздавателни актове са вече влезли в сила и съставляват изпълнителен титул – могат да бъдат изпълнявани и по принудителен ред.

Този орган за граждансото и за наказателното правораздаване е ВКС,а за влезлите в сила административноправораздавателни актове от положителното адм.правораздаване по общата кляуза и за влезли в сила административно-наказателни катове, постановени от петчленен състав на ВАС от наказателното административно правораздаване по спец( - равизионен състав на ВАС.

Този орган за влезлите в сила административно- наказателни актове, изадавдени по общата клауза, регламентирана със ЗАНН, е окръжния съд.

В качеството им ан резизионна институция ВАС, съответн – окръжния сед, оказват извънредна пр.защита, като отменят тстъответните, влезли в сила АА. Отменените АА, аедно с цялата преписка, се изпращат ан административната или съдебна инстанция, за да се занимаят отново с конкретния админитративен спор.

При положителното административно правораздаване, ревизионната институция се завижа по моли и предложение, в които се изтъкват някое от основанията за отмяна на влезли всила административноправорадаватели актове, указани в чл(231 на ГПК, който текст се използва в случая на себсидиарно за целите на това  правораздаване.

При наказателното административно правораздаване, ревизионната истистуция се задижва отпо предложение на окръжен прокурор, в което се изтъкват някое от основанията за възобновянане на производството, указани в чл.70 от ЗАНН.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG